(Втора част. А сега накъде?)
На 25 октомври 1989 г. се провежда ново заседание на Политбюро, на което идеите от заседанието на 1 септември се доразвиват, като се прави и равносметка на постигнатото за изминалите близо два месеца:ПРОТОКОЛ „А“ № 223
ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП
НА 25 ОКТОМВРИ 1989 ГОДИНА
/резиденция „Бояна“/
Присъстват другарите:
Тодор Живков, Георги Атанасов, Гриша Филипов,
Димитър Стоянов, Добри Джуров, Йордан Йотов,
Милко Балев, Пенчо Кубадински, Андрей Луканов,
Георги Йорданов, Григор Стоичков, Васил Цанов,
Димитър Станишев и Емил Христов
Присъстват и другарите:
Петър Танчев, Георги Танев, Любомир Шопов,
Евгени Узунов, Минчо Чунтов, и първите секретари
на областните комитети на БКП Николай Жижев,
Димитър Димитров, Никола Цонев, Атанас Константинов,
Пантелей Пачов, Петър Петров, Лазар Причкапов и Минчо Йовчев
ВЪПРОСИ НА ДНЕВНИЯ РЕД:
- За единството на българския народ и практическото осъществяване на Юлската концепция.
РЕШЕНИЯ:
Утвърждава внесената от др. ТОДОР ЖИВКОВ разработка „Единството на българския народ и практическото осъществяване на Юлската концепция“ и неговите встъпителни бележки на заседанието като документ със стратегическо и практическо значение за политиката на партията и държавата при новите условия и реалности. В него на основата на общочовешкия опит и марксистко-ленинското учение и в неразривна връзка с Юлската концепция на нашата партия[1] са разработени актуалните проблеми и са посочени основните принципи и подходи за укрепване на единството на българския народ в името на практическото осъществяване на голямата цел – изграждането на България като високоразвита и културна социалистическа държава. (ЦДА, фонд 1б, опис 68, а. е. 3788[2]).
Внесените документи (вероятно писани не от Тодор Живков, макар че разработката е представена от негово име, а бележките към нея той чете в началото на заседанието) имат претенцията да са стратегически – в тях се формулират основните цели на по-нататъшното провеждане на асимилационната политика на комунистическото ръководство. Прави впечатление забележителната промяна в идеологическия модел - общочовешкият опит е поставен наравно и даже преди марксистко-ленинското учение като изходна база. Всъщност няма защо да се учудваме – това са времената на „преустройството“.
Атмосферата на заседанието е нееднозначна. Изказванията, които са с неизменния за подобни обсъждания приповдигнат прокомунистически патос, варират от относително реалистични тревожни констатации до откровена бруталност и цинизъм във формулираните цели и предлаганите мерки. Самият Тодор Живков изглежда унил. Произнесеното от него заключително слово съдържа песимистична оценка за общото състояние на Съветския блок:
„Какво друго поражда много сериозни проблеми пред нас? Това е, че се разпада нашата социалистическа общност. Всичко, което беше договорирано досега, вече се преоценява от всички страни. На нашия пазар липсват десетки и десетки стоки, които сме доставяли от социалистическите страни… Другата страна на въпроса е, че досегашният статут и досегашните механизми на търговия вече рухват и рухват от един път. Това се отнася и със Съветския съюз, и с Полша, и с Унгария. Сега вече започна с ГДР[3], с Румъния и т.н.“ И още: „Съветският съюз не може да бъде вечно колония на нашите социалистически страни, да ни дава само суровини, нефт и газ. Съветският съюз е на едно от последните места по икономическо равнище на човек от населението.“
„Първият партиен и държавен ръководител“ е осъзнал, че българското комунистическо ръководство е в изолация, че никой от доскорошните му съюзници не подкрепя политиката към турското малцинство:
„И пак се връщам на така наречения турски въпрос. Сега, другари, ние нямаме решителна поддръжка. Съветският съюз ни поддържа, но той ни поддържа в рамките на неговата глобална стратегия. И може би правилно действува. Той не отстъпва от своите отношения с Турция и т. н. И вероятно са прави. Ние нямаме никаква поддръжка. Нас не ни поддържа никой. Ние сами трябва да се поддържаме. Останахме сами.“
И въпреки това до последния момент, в условията на разпад на социалистическата система, управляващата върхушка продължава да следва принципа, формулиран още в самото начало на нейното управление след преврата на 9 септември 1944 г.: Турция е наш враг и следователно между нея и турците в България не може да съществуват никакви връзки. Онези, които се чувстват свързани с Турция, нека да си вървят, а останалите трябва да бъдат „приобщени“ (което от края на 60-те години означава – трябва да бъдат асимилирани).
Тази параноична идея е водеща по време на цялото заседание. Нека да проследим това:
Ето как се обясняват изселническите настроения в представената от името на Тодор Живков разработка:
„Главната причина е пантюркизмът като сегашна държавна политическа доктрина на Република Турция.“ И по-нататък: „Развитието на събитията показва, че с нас разчистват сметки, че ислямизираните българи са изкупителна жертва в една безпрецедентна политическа провокация. Основните оръжия в тази провокация са пантюркизмът и панислямизмът….Чрез проблема с т. нар. етнически турци в България се разкрива плацдармът на една антисоциалистическа кампания. ...И самата Турция се домогва да застане в началото на фитила на балканския барутен погреб. Тя държи този фитил тъкмо чрез мюсюлманското население, продължавайки една политика, чиито принципи са формулирани отдавна...
…Опасна е в крайна сметка турската политическа доктрина, която иска да използва исляма като оръжие за задоволяване на имперски амбиции. Историята в това отношение е категорична.“
Грубо изопачавайки и демонизирайки политиката на кемалистка Турция към България и към турското малцинство у нас, авторите на „разработката“ не желаят и да си помислят, че отчуждението на турското население към българската държава може да се обясни с дискриминационната политика – с политиката на постоянен натиск на властите към него.
В този дух са и разсъжденията в “Бележките на отдел „Патриотично възпитание“ за заседанието на Политбюро на 25 октомври 1989 година“ (ЦДА, фонд 1б, опис 63, а. е. 81):
„срещу себе си имаме вековен противник, който цели унищожаването на България.“
„Възниква въпросът – ислямът ли е нашият главен противник? Или това е фактът, че по-голямата част от това население се турчее и когато чужди журналисти ги питат защо заминават за Турция, те отговарят – защото се чувстваме турци. А това означава, че един от основните наши противници наред с исляма е турцизмът и влиянието на Турция. И тук ние трябва да насочим главните си усилия.“
В заключителното си слово Тодор Живков обобщава, посочвайки „опасността“, която е надвиснала над България:
„Кой е прицелът на турския пантюркизъм? Прицелът е България, искат да унищожат България.“
А сега да видим как разсъждават партийните велможи. Те като че ли се състезават кой по-брутален израз да подбере:
Минчо Йовчев (първи секретар на Областния комитет (ОК) на БКП на Хасковска област):
„…ние трябва да бъдем готови и тези, които не желаят да се чувстват българи, да им предложим да заминат. И да насочим усилията си към останалите, да ги приобщим към нашия народ.“
Пенчо Кубадински (член на Политбюро и председател на Националния съвет на Отечествения фронт). Негова любима метафора е, че България е бременна с турското население, а когато една жена е бременна, тя трябва да се освободи от плода си. Тук той леко модифицира този образ:
„Когато ние сме бременни с този въпрос, аз мисля, че най-правилното решение на въпроса е да се освободим (курсивът мой, М. И.) от онова население, което не можем да приобщим.“ След което започва да прави сметки: „Ако ние от Кърджали изкараме 100 хил. души по силата на разделените семейства,[4] 50 хил. от Шумен и 80 хил. от Русе, ние си решаваме въпроса спродухването (курсивът мой, М. И.) на това население….Ние трябва, каквото можем, да направим, за да решим този въпрос, а останалото население ще го приобщаваме. Не центърът да се постави на приобщаването, а приобщаването трябва да стане като отделим сламата от сеното.“
Георги Атанасов (член на Политбюро и председател на Министерския съвет):
„Трябва да имаме предвид, че и врагът е окуражен от това, което става, защото се получи пробив. Врагът получи увереност от това, което се разви, че той тук има база, на която да се опира, че той може да манипулира хора.“
И така лексиката е: „врагът“, „врагът има база“, „получи се пробив“. Остава читателят сам да съобрази кой е врагът?
„Аз мисля – казва на друго място Георги Атанасов, че най-добрият вариант за нас еизвеждането (курсивът мой, М. И.) и едновременно линия на приобщаване на тези, които остават. Ние трябва да търсим решение с оглед по-голяма част от това население да излезе.“
Петър Танчев (председател на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз):
„…трябва да кажем, че беше голям успех за България, за нас, след изявлението на др. Тодор Живков, откриването на границите и изселването на 300 хиляди души.[5] Това винаги трябва да се третира като голям успех за България. Ако бяха излезли (курсивът мой, М. И.) още 200 хиляди, щяха да останат 300 хиляди и щеше да бъде по-лесно разглеждането на този въпрос на настоящото заседание.“
Добри Джуров (член на Политбюро и министър на Народната отбрана):
„Каква трябва да бъде стратегическата ни цел? Аз съм дълбоко убеден, че трябва да бъде в два плана:
- Колкото можем повече да изселим. (Курсивът мой, М. И.) Внимателно, разбира се, и диференциран подход.
- Колкото можем повече да приобщим към нас.“
Йордан Йотов (член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП идеологическите въпроси):
„Аз поддържам възгледа, че наша основна, трайна и крайна стратегическа цел трябва да бъде очистването (курсивът мой, М. И.) на българските земи от всички онези, които имат чуждо национално съзнание, по-конкретно всички онези, които имат турско национално съзнание.“
От думите на комунистическите ръководители лъха неприязън, недоверие и враждебност.
Най-голямо внимание на заседанието е отделено на методите, с които ще се осъществява стратегическата цел да се „приобщят“ онези турци, които ще останат в страната (които няма да бъдат изселени, изведени, очистени, продухани).
Общо е безпокойството, че, въпреки масовото изселване през изминалото лято, все още са останали райони в страната, където турското население е преобладаващо.
В „разработката“, като се пренебрегват данните за географското разпределение на турското население у нас след 1878 г., заплашително се описва с военни термини как турското население (очевидно то се смята враждебно население) е заело големи територии и сложило ръка на цели отрасли на икономиката:
„Ние допуснахме очевидно дирижирана дислокация[6] на наследници на ислямизирани българи,[7] благодарение на което те покриха значителна територия на страната. За това помогнаха и икономически фактори и преди всичко обстоятелството, че позволихме някои отрасли да се предоставят предимно „в ръцете“ на това население.“
В първата чернова на „бележките“ на отдел „Патриотично възпитание“ се казва:
„Да обвържем мероприятията по преструктуриране целите на демографската политика със задачата за разбиване на компактността на това население и неговата миграция в други райони на страната, при заселване на здрав български елемент в тези райони, така че да се създава оптимална обстановка за работа по възродителния процес.“
Петър Петров (първи секретар на ОК на БКП на Разградска област):
„Не намалим ли тази концентрация, типична за Лудогорието – Разград, Исперих, Дулово, Каолиново – не съумеем ли да вкараме повече традиционни българи, а една част от населението да отиде в други области или да замине за Турция, трудно ще решим въпроса. Това ще бъде един вечен дразнител и ще създава много трудности за икономиката.“
Минчо Йовчев:
„При нас са 220 хиляди човека. Аз смятам, че в тези райони земи няма, промишленост няма. И ние ще я ограничаваме. Значи най-малко 100 хиляди души са излишни. Какво ще правим с тези 100-120 хиляди души?“
На заседанието се прави равносметка за направения преди две седмици опит за деконцентрация на турско население от Разградска област чрез насилствено разселване в Северозападна България, с който читателят вече е запознат. Оценката е отрицателна. Тодор Живков дава заден ход. В своето заключително слово той казва:
„…вероятно трябва да направим някои корекции в разселването на тези граждани след това заседание. Един от изводите е този: да спрем това изселване. Ясно е, че сме стъпили на неправилна позиция. Действително това може да ни доведе до големи допълнителни трудности за партията и страната.“
Изразява несъгласие и министър-председателят Георги Атанасов:
„Ние насочихме някои в нови райони и веднага ударихме на камък и отвън, и отвътре. Тук нещата ще имат много сложен характер.“
Пенчо Кубадински също е категорично против. Той обаче не се отказва от идеята за деконцентрация, но като сменя посоката на разселването – не на турци към районите, населени предимно с българи, а обратно – на българи към районите със смесено население:
„Другари, трябва да ни е ясно, че тази работа е трудна и няма да стане. Всичко, което приказваме по отношение на разселването, е един блъф. Защо не вземем обратната страна – ако планината не отива при Мохамед, Мохамед да отиде при планината. Защо например от София да не отидат 30 или 50 души във Венец и тогава ще се създаде съвсем друга обстановка. Ако ние сега от Шумен до Силистра, от Разград до Силистра и от Русе до Търговище не наситим селата с български елемент, ще направим непростима грешка. Защо не правим това? Обратното няма да стане.“
За промяна на посоката на разселването се изказва и Йордан Йотов.
Разбира се не става и дума за това каква ще бъде съдбата на разселените вече 2236 души от Североизточна България, които са принудени да живеят при нечовешки условия, настанени в училищни салони и порутени общежития, останали без жилище и работа. Станала е грешка. „Стъпили сме на неправилна позиция“ – казва Тодор Живков. И толкова.
Но има и нещо друго – идеята да се разсели турското население от Североизточна България и Хасковска област съвсем не е изоставена. То ще бъде проведено, но методите ще са други. На първо място се обсъжда икономическата принуда. Ще оставим хората без поминък, така че те сами да решат да се махнат. А на тяхно място ще заселваме „български елемент“.
Ето как изглежда тази идея, изречена от Тодор Живков в заключителното му слово:
„Ясно е, че главното в разселването на това население трябва да бъде икономиката. Да вземем Разградска област така, както я познавам. Ами тя плаче за комплексна механизация в селското стопанство…. Там при една механизация не с един-два пъти, а с няколко пъти да се увеличи обществената производителност на труда. И тогава ние ще готвим младежи, но тези младежи ще отидат да работят другаде, защото няма какво да правят там. Ще заселваме български елемент там и т.н. Трябва да спрем да изграждаме мощности и други.“
По-обобщено това е казано и в „разработката“, в която се говори:
„…за рационално „прекрояване“ на структурите на икономиката в териториален аспект така, че естествено, по икономически път, да се движи това население в различни територии, отрасли и производства… От тази гледна точка трябва да се осъществяват и текущите мерки за преструктуриране или прекратяване на дейността на някои производства, за пренасочване и преквалификация на трудови ресурси и т. н. Особено опасно е да се получава „затваряне“ на селища и общини с преобладаващ брой ислямизирани българи. Тук е нужна с цялата си сила да навлезе принципът за разчленяване на относителното единство на това население.“
От своя страна отделът „Патриотично възпитание“ разсъждава как ще изглежда насищането на районите със смесено население с „българския елемент“:
„На първо място още в тези седмици, когато обсъждаме плана за 1990 година, следва да свържем въпроса със задачите, произтичащи от 44-то постановление, което създава необходимите условия за целенасочена миграция на населението. Това трябва да доведе до положителни демографски изменения, преструктуриране и технологично обновление, засилване на присъствието на българи с традиционни имена в такива градове като Шумен, Кърджали, Разград, Търговище, до преодоляване на компактността на селища, където живеят само потомци на ислямизирани българи.
На преден план трябва да излязат естествените интереси на хората, икономическите мотиви и стимули, разместване на млади хора в други райони, където могат да създават свои семейства.“
Разработената от социалните инженери в апарата на Централния комитет концепция изглежда много по-директно в изказванията на първите секретари на областните комитети. Някои от тях съвсем не са се отказали от „разсейването“ на турското население. Нека да ги чуем:
Петър Петров:
„Безспорно ние трябва сега да работим главно по преструктурирането на икономиката и то в смисъл и при нас да въведем нови технологии и да намалим потребността от толкова население. И на второ място – с това да се опитаме да постигнем известна деконцентрация. Ние трябва обезателно в компактните селища да закрием някои промишлени обекти.
…Аз свързвам това веднага с известно разсейване, каквото и започна да се прави. Ние сме съвсем в началото. Примерно досега сме изпратили в други области около 2000 души…И в същото време обезателно трябва да намерим форма, и то главно по икономическите стимули, да дойдат традиционни българи. Ако това не стане и не вкараме в едно компактно селище поне малко традиционни българи, аз смятам определено, че нищо не сме свършили и няма да има по-нататък влияние.
…Ако искаме да извадим една част от това население, ние трябва да намалим тютюна, въпреки че това ще има изключително голямо отражение върху икономиката на страната.
…През последните години е голям натискът във всички по-големи селища да се открият средни училища… Но в същото време сега, когато се откриха на много места средни училища, създадохме условия отново компактно децата да се учат, което е крайно неблагоприятно, защото това означава до десети и единадесети клас да стои там, в събота и в неделя си е в къщи и каквото е научил, то веднага да бъде разрушено. А в по-големия град, където е по-малка концентрацията, влиянието е по-благоприятно, независимо, че пак контактува. Затова би трябвало много разумно, заедно с министерството да прегледаме училищата и да се отиде към закриване на някои от тези средни училища в районите, където има такова компактно население, да създадем условия да излязат оттам, да излязат даже от семейната среда.
Правилно е в ръководствата на кметствата да изпратим традиционни българи. Това трябва категорично да стане и на всички възлови места.
…би трябвало да водим политика за разсейване, колкото и трудна да е тя.“
Минчо Йовчев:
„Масирано изпращаме българския елемент в селата. Няколко хиляди български комунисти от северните райони в продължение на 10-15 дни ще пребивават в тези селища. Отделно хора на Министерството на вътрешните работи, които са опитни и в тези тежки моменти имаха изключително самообладание и свършиха голяма работа.
…вярно е, че трябва да намаляваме тютюна, за да можем да ги лишим от поминък, да създадем икономически условия за движения на север. Искам да ви кажа, че първото, което ще направим, е да ги преселим в нашите райони, имам предвид Чирпанския край. Става дума за следното, че ние ще създаваме сега условия за животновъдство и то може да компенсира тютюна…
…Що се отнася за движението на наши хора към вътрешността на страната, това е комай единственото, което можем и трябва да направим, за да можем да намалим тази концентрация. В същото време аз изказвам следното съображение. Този процес трябва да бъде добре обмислен, регулиран и дирижиран, защото ние имахме във вътрешността на страната над 35 хиляди човека, които живееха там. Но не се чувстваха българи. Наложи се тях първи да изпращаме. Сега въпросът е, че когато изпращаме това население на север, ние трябва да сме създали предварително подготовка и нагласа и в българското население да ги приемат и да им създадат условия за работа.“
Димитър Димитров (първи секретар на ОК на БКП на Варненска област):
„В областта на икономиката. Каза и др. Петров, но нашата позиция е по-категорична. Ние много други неща нямаме в магазините. Че щяло нещичко да се изработи някъде из тези цехове, които имаме в тези села, с него няма да обогатим нашия пазар. Ние сме категорично да се закрият. Това е предпоставка наново да ги върнем на работа, предпоставка да стоят на място. Като дадем и на жената му 5 декара тютюн, и той като работи в цеха, ние развъждаме прости хора, нищо повече не вършим.
Единственият начин, лостът, чрез който можем да раздвижим това население, е да го лишим от възможността да отсяда на място. То трябва да се движи, да му се въздействува. Ако на този етап не можем в другите области, можем да разселим вътрешно в нашите области. Могат да заминат в Генералтошевски район, в Балчишки, в Каварненски, където няма компактни села и изобщо села без такива хора.
Така че такава мярка би подпомогнала този процес с икономически средства. Бях във Венец и в Каолиново в петък. Вярно, че са млади хора, но питат какво ще ги правим сега? Казвам, които са механизатори, приемете ги, които са животновъди, приемете ги. Ами жените какво ще ги правим? Няма да работят. Напролет и тютюн няма да им дадем. На гражданите ще го раздаваме, каквато задача трябва да изпълним, ще я изпълняваме, но по-нататък да продължаваме с този начин на обособеност, това, което третирате като особен момент в материала, трябва да се преборим.
...За студентите, които се връщат, ние сме дали съответни разпоредби да не се приемат във висшите учебни заведения. Той е ходил, подавал е молби, напускал е не във време, когато трябва – той няма право да се върне във ВУЗ.
...По отношение на учителите. Категорично сме обявили – преквалификация. Който е заминавал, няма право вече да заема учителско място.
...Че ще ни обвинят, че имало административно-командни методи, нека да ни обвиняват. Нещата трябва да се държат в ръце и икономиката да върви напред.“
Остават 16 дни до 10 ноември 1989 година, когато ще настъпи радикална промяна – Тодор Живков ще бъде отстранен от властта с вътрешнопартиен преврат.
Литература
Ангелов, В. (съст.). 2008. Строго поверително! Асимилаторската кампания срещу турското национално малцинство в България (1984-1989). София: Печатница „Симолини“.
[1] Приета на Юлския пленум на ЦК на БКП през 1987 г. В концепцията се прави опит за известно оттегляне на държавата от икономиката чрез въвеждането на някои пазарни принципи. Или, иначе казано, търси се някакъв вид симбиоза между капитализъм и социализъм (предлаганата формула е: „отдолу капитализъм, а отгоре социализъм“, каквото и да значи това).
[2] Материалите на заседанието са публикувани със значителни съкращения (поради големия им обем) в (Ангелов, 2008).
[3] Германска демократична република.
[4] Пенчо Кубадински развива идеята за подписване с Турция нова спогодба за събиране на разделените турски семейства.
[5] Част от тях се завръщат. От справка на МВР, която получих като съветник на президента Желев, за Турция са отпътували 369 839 души, завърнали се от Турция или не са могли да минат границата (след като Турция я затваря на 21 август) – 154 937 души; остават в Турция 214 902 души.
[6] Подчертано е в текста.
[7] За улеснение на читателя ще поясним, че, съгласно наложената при осъществяването на „Възродителния процес“ евфемистична терминология, турците в България са наричани „потомци (или наследници) на ислямизираните българи“, а също така – „българи с възстановени имена“, докато етническите българи са наричани „българи с традиционни имена“ или „традиционни българи“.
