От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Нещастието в с. Бисер е локално, а не национално. Една човешка трагедия, която е можело да бъде предотвратена. Отзвукът обаче съдържа по-малко състрадание и повече възмущение. Клони към търсене на виновниците. А Виновниците в България се търсят винаги, по правило и задължително ИЗВЪН личността, която се възмущава. Независимо от мащаба на повода, погледите са към най-високото място: министър, зам-министър, някакъв „отговорен другар.“ В случая Дачков, или Кристалина … или който и да е, но не и НИЕ, АЗ.

Това е, защото мисленето на хората е задръстено от шаблоните на миналото. В него всички знаеха, че някой ОТГОРЕ решава вместо тях. И сега продължават да чакат този отгоре, вместо да се обогатява от властта, да решава ВСИЧКИТЕ им проблеми, да им бъде майка, която ги утешава, когато са нещастни. С други думи, публичният разговор се води между деца, които не са пораснали достатъчно, за да вземат съдбата си и тази на държавата си в свои ръце. Знам колко това звучи неприятно! Възмутително дори! Дошъл някакъв да ни учи нас.

Но! Иска се морална сила да погледнеш ПЪРВО към себе си. Особено когато някой казва, че държавата е на път да се разпадне. И в това казване го има само отчаянието, но не и самосъзнанието, че държавата не са онези в лимузините, а — ВСИЧКИ НИЕ! Ние ли се разпадаме?  –  питам аз.

Но още по-голяма сила се иска да пожелаеш да се научиш от другите, да видиш, че някой преди теб вече е минал по пътя, по който ти вървиш, и знае повече. Иска се също да видиш, че не само с теб се случват страшни неща. Животът навсякъде е труден и трябва да бъде живян със сила, а не с хленч. Ето защо сравнението с Америка не е неуместно.

Катрина е ураган – селският язовир край Бисер е локва вода. Америка е гигант – България е точица. В Ню Орлийнс инженерите са знаели от момента на изграждането на дигите, че те са на ниво, недостатъчно да поеме огромен прилив на вода – в Бисер от 6 години са знаели, че язовирната стена е напукана. Ураганът удави един многомилионен град с история и чар – язовирът заля едно затънтено село и удави осем души.


Small Ad GF 1

Виновен ли беше Буш за трагедията на Ню Орлийнс? Не, разбира се. Виновен ли беше, че не организира такова ниво на спасителни работи, че да предотврати голяма част от жертвите? Да, разбира се. Но хората от Луизиана не чакаха Буш да им свърши работата. Те свалиха кмета на Ню Орлийнс и си запретнаха ръкавите. Доброволци от цялата държава отидоха да живеят край Ню Орлийнс, за да чистят тинята и да строят нови къщи. Веднага се изпратиха повече трейлъри, отколкото бяха необходими, да подслонят обездомените. Взета беше главата на шефа на ФЕМА (наицоналната служба за реагиране на бедствия). На всички беше ясно, че трагедията е резултат на човешка грешка: в Америка ураганите са всекидневие и подготвеността за тях трябва да бъде същата каквато в България трябва да е готовността за наводнения от микроязовири. Инженерите бяха дадени на съд.

Разсипването на петрол в Мексиканския залив – пак човешка грешка – не беше по вина на Обама. Но той беше на мястото си, когато започна чистенето. Чистенето обаче го направи не той, а местните хора, личната инициатива, усещането, че всеки е отговорен за общите плажове, паркове и за самия океан. За бъдещия поминък. Бритиш Петролеум отнесе гигантски загуби и целият свят узна, че са черпели петрол по непозволен начин. БП е дадена под съд за милиарди долари щети.

Дотук приликите между бедствията във и край Мексиканския залив и бедствието в с. Бисер, взети в мащаб, са много повече от разликите. Но има една разлика, която е съществена и поучителна. В Америка СИСТЕМАТА е така организирана, че измерва прецизно личната и политическата отговорност. За личната  –  съд, за политическата — сваляне чрез избори. Хората не чакат някой отгоре да им каже какво да правят, а отиват и гласуват, правят движения като Чаеното парти или Окупирай Уол Стрийт. Политиците се страхуват от хората, НА КОИТО СЛУЖАТ. В Америка думата СЛУЖА е една от най-благородните – в България се смята за обидна.

Но нали за да накараш някой да ти служи, ти трябва сам първо да се обслужиш и да покажеш, че си го заслужил!

Източник

Златко Ангелов (1946) е български писател, който живее в Испания. Автор e на мемоарната книга „Communism and the Remorse of an Innocent victimizer“ (Texas A&M University Press, 2002), сборника с новели „Еротични спомени“ (Сиела, 2012), сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ (Скалино, 2013), книгата за Америка „Моята Америка“ (Ерго, 2015) и сборника с литературни есета “Литература на края на света” (Лексикон, 2017). Негова публицистика и литературна критика четете в дигиталното издание „Неизбежна проза“, както и на личния му блог www.antipropaganda.net.


Pin It

Прочетете още...

Васил

Юлиана Методиева 26 Ян, 2023 Hits: 1730
Добре е човек да гледа с очите на емигрант…