Ние, долуподписаните, сме изследователи на Холокоста и антисемитизма от различни институции. Пишем, за да изразим тревогата и разочарованието си от това, че политически лидери и видни обществени личности се позовават на паметта за Холокоста, за да обяснят настоящата криза в Газа и Израел.
Конкретните примери варират от израелския посланик в ООН Гилад Ердан, който по време на обръщението си към Общото събрание на ООН се окичи с жълта звезда с надпис „Никога повече“, до президента на САЩ Джо Байдън, който заяви, че „Хамас“ е „участвал във варварство, което е толкова последователно, колкото и Холокоста“, докато израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви пред германския канцлер Олаф Шолц, че „Хамас са новите нацисти“. Американският представител Брайън Маст, републиканец от Флорида, говорейки от трибуната на Камарата на представителите, постави под съмнение идеята, че има „невинни палестински цивилни“, заявявайки: „Не мисля, че по време на Втората световна война бихме подхвърлили с такава лекота термина „невинни нацистки цивилни“.
Антисемитизмът често се засилва по време на изострена криза в Израел и Палестина; същото е вярно и за ислямофобията, както и антиарабския расизъм. Безсъвестното насилие от атентатите на 7 октомври и продължаващите въздушни бомбардировки и инвазия в Газа са опустошителни и пораждат болка и страх сред еврейските и палестинските общности по света. Отново заявяваме, че всеки има право да се чувства в безопасност, където и да живее, и че справянето с расизма, антисемитизма и ислямофобията трябва да бъде приоритет за всички ни.
Разбираемо е защо мнозина от еврейската общност си спомнят за Холокоста и по-ранните погроми, когато се опитват да разберат случилото се на 7 октомври – кланетата и образите, които излязоха наяве след тях, се докоснаха до дълбоко вкоренената колективна памет за геноцидния антисемитизъм, продиктуван от близката еврейска история.
Призоваването към паметта за Холокоста обаче замъглява разбирането ни за антисемитизма, с който евреите се сблъскват днес, и опасно изопачава причините за насилието в Израел и Палестина. Нацисткият геноцид е свързан с нападение на държавата и нейното гражданско общество над малко малцинство, което впоследствие ескалира до геноцид на територията на целия континент. Всъщност сравненията на кризата, която се разгръща в Израел и Палестина, с нацизма и Холокоста – най-вече когато идват от политически лидери и други, които могат да влияят на общественото мнение – са интелектуален и морален провал. В момент, в който емоциите са на приливи и отливи, политическите лидери са длъжни да действат спокойно и да избягват разпалването на пламъците на страданието и разделението. А като учени ние сме длъжни да поддържаме интелектуалния интегритет на нашата професия и да подкрепяме другите по света в осмислянето на този момент.
Израелските лидери и други лица използват рамката на Холокоста, за да представят колективното наказание, което Израел налага в Газа, като битка за цивилизацията пред лицето на варварството, като по този начин насърчават расистки разкази за палестинците. Тази реторика ни подтиква да отделим настоящата криза от контекста, от който тя е възникнала. Седемдесет и пет години на изселване, петдесет и шест години на окупация и шестнадесет години на блокада на Газа породиха постоянно влошаваща се спирала на насилие, която може да бъде спряна само чрез политическо решение. В Израел и Палестина няма военно решение, а разгръщането на разказа за Холокоста, в който „злото“ трябва да бъде победено със сила, само ще увековечи едно потисническо положение, което вече продължава твърде дълго.
Настоявайки, че „Хамас са новите нацисти“ – като същевременно държи палестинците колективно отговорни за действията на Хамас – приписва на онези, които защитават правата на палестинците, закоравели антисемитски мотиви. Заедно с това то противопоставя защитата на еврейския народ на спазването на международните права на човека, което означава, че настоящото нападение срещу Газа е необходимост. А позоваването на Холокоста, за да се отхвърлят демонстрантите, които призовават за „свободна Палестина“, подхранва репресиите срещу палестинското застъпничество за правата на човека и смесването на антисемитизма с критиките срещу Израел.
В този климат на нарастваща несигурност се нуждаем от яснота относно антисемитизма, за да можем правилно да го идентифицираме и да се борим с него. Нуждаем се и от ясно мислене, докато се борим и реагираме на случващото се в Газа и на Западния бряг. И трябва да бъдем откровени, когато се занимаваме с тези едновременни реалности – възраждащия се антисемитизъм и широко разпространените убийства в Газа, както и ескалиращите експулсирания на Западния бряг – докато участваме в обществения дискурс.
Насърчаваме онези, които с такава лекота се позовават на сравнения с нацистка Германия, да се вслушат в реториката, идваща от политическото ръководство на Израел. Министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви пред израелския парламент, че „това е борба между децата на светлината и децата на тъмнината“ (по-късно туит от неговия офис със същата фраза беше изтрит). Министърът на отбраната Йоав Галант обяви: „Ние се борим с човешки животни и действаме по съответния начин“. Подобни коментари, заедно с широко разпространения и често цитиран аргумент, че в Газа няма невинни палестинци, наистина навяват ехото на историческото масово насилие. Но тези резонанси трябва да служат като заповед срещу широкомащабното убийство, а не като призив за неговото разширяване.
Като учени ние сме длъжни да използваме думите си и експертните си познания с преценка и чувствителност, за да се опитаме да намалим използването на подстрекателски език, който може да провокира по-нататъшни раздори, и вместо това да дадем приоритет на изказванията и действията, насочени към предотвратяване на по-нататъшни човешки жертви. Ето защо, когато се позоваваме на миналото, трябва да го правим по начин, който осветява настоящето, а не го изопачава. Това е необходимата основа за установяване на мир и справедливост в Палестина и Израел. Ето защо призоваваме обществените фигури, включително медиите, да престанат да използват този вид сравнения.
Карин Бол
Професорка по английски език и кинознание, Университет на Алберта
Омер Бартов
професор по изучаване на Холокоста и геноцида, Университет Браун
Кристофър Р. Браунинг
Почетен професор по история, UNC-Chapel Hill
Джейн Каплан
Почетна професорка по съвременна европейска история, Оксфордски университет
Алон Конфино
Професор по история и еврейски изследвания, Масачузетски университет, Амхърст
Дебора Дворк
Директорка на Центъра за изследване на Холокоста, геноцида и престъпленията срещу човечеството, Graduate Center-City University of New York
Дейвид Фелдман
Директор, Институт „Бъркбек“ за изследване на антисемитизма, Лондонски университет
Амос Голдберг
Председател на катедрата по изучаване на Холокоста, Еврейски университет в Йерусалим
Атина Гросман
Професорка по история, Cooper Union, Ню Йорк
Джон-Пол Химка
Почетен професор, Университет на Алберта
Мариана Хирш
Почетна професорка по сравнително литературознание и изследвания на пола, Колумбийски университет
A. Дирк Моузес
Професор по международни отношения, Градски колеж в Ню Йорк
Майкъл Ротберг
Професор по английски език, сравнително литературознание и изследване на Холокоста, Калифорнийски университет
Раз Сегал
Доцент по изучаване на Холокоста и геноцида, Университет Стоктън
Стефани Шюлер-Спрингорум
Директорка на Центъра за изследване на антисемитизма, Технически университет – Берлин
Бари Трахтенберг
Председател на центъра по еврейска история, Университет Уейк Форест
