Когато преди известно време гневни католически демонстранти блокираха една изложба в Ню Йорк, представяща гол Исус в естествен ръст, скулптиран от шоколад, шумотевицата не беше напълно неочаквана. Окачествено като обидно от критиците, произведението на изкуството докосна един чувствителен нерв, като свърза в едно религията и голотата – две теми, които исторически не си подхождат. Медиите разбира се побързаха да експлоатират тази история, но същевременно демонстрираха удивителна скромност, когато нещата опряха до показването на голия Христос, избягвайки фронтални снимки и задоволявайки се вместо това със снимки на задните части на Всевишния.
Но в Европа – и особено в Холандия, където сладкарниците излагат по витрините си анатомично коректни голи красавици от марципан, заедно с шоколадови зайчета и птиченца, такъв гняв заради едно сладкарско изделие предизвиква пълно недоумение. От тази страна на океана, когато стане дума за голота, европейците щастливо утвърждават, че те нямат нищо за криене.
„Холандия е либерална страна, където голотата на обществени места е разрешена – и така би трябвало да бъде навсякъде. Именно затова ние имаме закон по този въпрос“, казва Регина Вервер от Холандската Нудистка Федерация (ХНФ), една организация със 70 000 членове, създадена за насърчаване на нудистката активност.
Според Вервер, 1,9 милиона холандци редовно се събличат, посещавайки нудистки плажове или в собствените си градини, макар че тя предполага, че цифрата е много по-висока, тъй като ХФН не включва посетителите на сауна в своите статистики. „Почивката в голота е добре приета тук. Но ние трябва да внимаваме нещата да си останат така, поради което често обсъждаме тези въпроси с местните общински съвети и места за почивка, с цел да създадем повече такива места“.
По закон в Холандия на хората е разрешено да бъдат голи където и да било освен на обществени пътища или в ситуации, които дразнят околните – един закон, който е в сила от 1968. Не е изключение да са намерят нудистки плувни курсове в обществени басейни, нудистки или полу-нудистки (topless) плажове. Наскоро Fitworld, един фитнес-салон в Хетерен в източна Холандия въведе т. нар. „гола неделя“, предлагайки на посетителите си възможността да тренират голи. Идеята се оказа много популярна – поне за журналистите, фотографите и телевизионните екипи, чийто брой бързо надвиши оня на участниците в деня на откриването.
„Правил съм интервюта с хора от Русия, Ирландия, Канада, Австралия, Америка и Турция“, казва собственикът на Fitworld, Патрик де Ман, който твърди, че „голата неделя“ е била създадена като отговор на конкуренцията, която предлага курсове по танцуване около върлина, но също и по желание на двама от неговите клиенти-нудисти. Де Ман казва, че вниманието, което е получил както в страната, така и в чужбина, го е удивило, тъй като „голотата е напълно нормална тук“, макар че голи коремни преси очевидно са пълна новост за Холандия. Но той също е получил оплаквания от местните хора, най-вече от съображения за хигиена – и поне един от членовете на неговото студио е оставил на клубния сайт съобщение, че ще смени своя фитнес-клуб с друг.
„Много хора от църквата ми изпратиха писма за Бога и подобни неща. Но аз им казвам, че Бог е бил първият нудист. Той, Адам и Ева бяха съвсем голи на земята“, казва де Ман, възприемайки критиката доста прагматично. Вярно – поне до момента, в който първата двойка си сложи смокиновите листа, предизвиквайки по този начин толкова много столетия на последващи дебати.
„Голотата със сигурност не е шокираща или дразнеща“, казва Манди Серве, посетителка на амстердамската Sauna Deco, облечена в халат, небрежно загърнат около тялото й, което, разбира се, инак би било голо, както е нормално в холандските сауни. Серве, която посещава сауна от времето на юношеството си, казва: „мисля, че като общество ние сме много непретенциозни и предпочитаме един практически подход към голотата и секса. Ние смятаме, че всичко, което съществува е нормално и значи няма нужда от кой знае каква суетня. Ние не се интересуваме особено много от това какво мислят околните“.
Вервер потвърждава отговора на Серве. „Според мен холандците позволяват всекиму да има собствено достойнство и да прави онова, което му доставя удоволствие. Това се отнася не само до нудизма, по същия начин ние се отнасяме и към хомосексуалистите – всички биват приети“, казва тя.
Но докато холандците изглежда приемат, че под дрехите си ние всички сме голи, същото свободно отношение не се отнася и към Щатите, където обществеността е привикнала на културната идеология, че „голотата е нахална“ и че тя се разглежда като нещо сексуално.
Може би голяма част от това отношение трябва да бъде проследена назад чак до американските културни основатели, пуританите, чийто дълбоко религиозен плам ги е карал да се страхуват от голотата до такава степен, че те са отказвали да се къпят, осигурявайки по този начин едно бъдеще на национална прекомерна свенливост.
Това може да изглежда като огромно противоречие, като се има пред вид неистовия апетит за секс, демонстриран от американските медии, но как иначе да се обясни яростта около „костюмната неизправност“ на Джанет Джаксън (очевидно инсцениран инцидент, при който за кратък момент една от гърдите на Джанет Джаксън беше оголена по време на концерт, бел. пр.) и спешността, с която телевизионната мрежа побърза да „изчисти нещата“, преди да бъде засипана с глоби и други санкции? Или надписа „само за възрастна публика“, който обществената телевизия поставя всеки път, когато показва Давид на Микеланджело.
Една друга непоследователност, когато става дума за голота, ни представят нещата, които американците считат за непристойни: едва покритите манекенки на Виктория Сикрет от една страна, или голи баби, от друга? Както разбра наскоро козметичната фирма Dove, вярно е по-скоро последното. Федералната комисия за комуникации, която регулира радиото и телевизията в Америка, забрани една серия от реклами, представящи шест жени на средна възраст, позиращи голи за реклама на продуктите Dove Proage, обосновавайки се с това, че те били непристойни, макар че рекламите имаха голям успех в Европа и Канада.
Като по ирония, Dove е дъщерна компания на англо-холандския гигант Unilever. Докато някои групи за защита на семейството и права на жените се оплакаха, че тези реклами допринасяли още повече за комерсиалната сексуализация на жените – една продължаваща и валидна дискусия, то ясно е, че голотата на възрастните изглежда заплашителна, именно защото нашата култура рядко разделя голотата от секса – нещо, за което се предполагаше, че не се практикува от възрастните, поне от времето преди Виагра.
В един подобен контекст, веригата Уол-Март, която инак никога не пропуска да реализира печалби, отказа да продава книгата на Джон Стюарт „Америка“, която представяше фотомонтажи на голи съдии-членове на Върховния съд. Старите, увиснали тела просто бяха прекалено дразнещи в сравнение с, да речем, ония толкова пикантни филми, които Уол-Март също предлага.
Клер Тейлър, специалистка в областта на рекламата, казва по повод телевизионната кампания на Dove: „Ако рекламите показваха двадесетгодишни момичета, всичко би било наред. Това е толкова лицемерно“.
Тейлър, американка, която живее в Амстердам вече повече от 25 години, смята, че отрицателната реакция в Щатите се дължи на „пуританската фалшива скромност“, която инак не се дразни от насилие или софт-порн по телевизията, но се чувства засегната от голотата на възрастните.
Една друга, може би отрезвяваща, реалност: Америка има най-високия процент на младежка бременност в индустриализирания свят, според Американската Педиатрична Асоциация – надвишаващ процента в Холандия с девет пъти. Едно здравословно отношение към голотата и секса – нещо, с което холандците са прочути, може би има положително влияние, тъй като по-голямата откритост обикновено води и до наличието на повече информация.
И все пак, голотата в Америка си остава нещо доста сложно. Понеже нашите асоциации често са ограничени до нивото на порнография, хипи-нудисти или 400 милионната индустрия за почивка в голота, то ние виждаме голотата най-вече като нещо сексуално или просто като някакъв нов рекламен трик.
Да вземем например медийната шумотевица около фотографа Спенсър Туник и неговите нудистки пейзажи. Туник се специализира в представянето на стотици голи тела, излегнати заедно в абстрактни форми пред някакъв индустриален фон. У дома, в Америка, той със сигурност доста разпъна социалните граници. Но в Холандия? Никаква история. „Какво толкова, че всички са голи, когато всички са голи?“, пита Серве.
В Европа, значи, на голотата не се гледа като на морално безчинство или пък като на нарушение на обществения ред. Мъжете не подлудяват, жените не се чувстват заплашени и нулевата мода си остава точно това, което е – нещо с нулево въздействие.
Тейлър, която напълно се е приспособила към холандския начин на живот, завела сестрите си на сауна когато те я посетили и с удоволствие наблюдавала как те постепенно преминали от състояние на шок към удобство. „Те и двете са с доста голямо наднормено тегло, така че в началото бяха ужасени. Но едната от тях бързо свикна с голотата и скоро се чувстваше напълно естествено. Когато виждаш, че и други хора са доста раздути и провиснали, това е ОК“, казва тя, смеейки се. „Добре де, хората се оглеждат взаимно, но когато виждаш белезите от Кесарево сечение, тлъстите гънки, целулити, екземи и остаряващите тела на хората над 50 години, ти започваш да поставяш нещата в перспектива – просто започваш да разбираш колко уникално красиво е едно голо тяло. Американците може да асоциират голотата с еротика, но тук тя се асоциира само с голота“, казва тя.
И все пак има надежда. Понякога голотата може да бъде едно полезно, положително изявление, дори и в Щатите. Като например Световната Гола Колоездаческа Обиколка, нещо като „критична маса“ от колоездачи, протестиращи срещу автомобилната култура, насърчаващи постоянните тренировки и свободата на творческа изява. Организирано от Конрад Шмид, един южноафриканец, живеещ във Ванкувър, Британска Колумбия, тази международна проява се провежда под мотото „дрехи – само по желание“.
„Това просто е начин да предизвикаме малко задушния конформизъм, който цари тук във Ванкувър и Северна Америка – и законите за голотата със сигурност предизвикват една система, която се нуждае от разклащане“, казва Шмид. Той е бил изненадан от това колко безпроблемно са преминали неговите колоездачески обиколки, макар че в Чикаго властите се опитали да ги забранят, а в Лос Анжелис, който никога не е бил разсадник на комунален активизъм, броят на полицаите надвишил тоя на участниците в събитието.
„В Портланд например тия дни хората постоянно карат колело голи, но странното е, че те очевидно биват повече безпокоени от полицията когато карат облечени“, казва той. „Голотата е нещо, което затруднява органите на властта, защото тя включва понятието за непристойно разсъбличане. А няма добро определение за това кое е непристойно по отношение на човешкото тяло“.
