1
A: Позволи ми да те докосна.
B: Не.
A: Моля те!
B: Не! Казах ти вече, не!
A: Той казва, че няма защо да се страхуваш.
B: Моля?
A: Той казва, че няма от какво да се страхуваш.
B: Кой е „той“?
A: Китът.
B: Какъв кит?
A: Китът, в чийто корем се намираме.
B: Не разбирам нито дума. Ама наистина.
A:
Той казва, че не било важно. Той
казва, че няма защо да се страхуваш.
B: Не! Ти още отсега ми причиняваш болка.
A: Не го правя аз. Той казва, че страхът ти причинявал болка.
B:
Не. Знам, че това е само игра. И
всички гледат.
A. Той казва, че така било правилно.
B: Не! Не! Не!
2
A: Добре тогава.
B: Какво „добре тогава“?
A: Сега вече можеш да ме докоснеш.
B: Не.
A: Това пък какво значи? Първо „моля, моля“, а след това „не“. Играеш ли си с
мен?
B: Някак не го чувствам истински.
A: И какво да направя, за да го почувстваш истински?
B: Кажи „Сложи ми го!“
A: Ти си луд! Такова нещо не мога да кажа!
B: Напротив, можеш!
A: Добре, но само на шега.
B: Кажи го!
A: Сложи ми го!
B: Още веднъж.
A: Сложи ми го!
B: Още веднъж.
A: Сложи ми го!
B: Това не е достатъчно.
A: Сложи ми го, сложи ми го, сложи ми го! Не мога да чакам повече!
B: Добре. Така звучи истински. Сега вече си
свободна.
A: Моля?
B: Китът казва, че ще те пусне. Сбогом.
A: Не! Не! Не!
3
A: Тя каза, че съм бил свободен.
B: Това е добре.
A: Но аз се страхувам.
B: Страхуваш ли се? Че от какво? Нали винаги
искаше да бъдеш свободен?
A: Сега вече не искам.
B: Не бива да ме разочароваш. Знаеш колко тежко ме наранява това.
A: Слушай, тук става дума не за теб, а за мен!
B: Ти имаш още много време, тия неща можеш да изясниш по-късно. Но аз искам
да умра на спокойствие.
A: Тогава побързай, моля те. Инак може да се случи така, че отново да те
разочаровам.
B: Ти винаги си го правил. И без това винаги си го правил.
4
A: Събуди се! Събуди се, моля те!
B:
Какво? Къде? Какво става?
A:
Страхувам се! Толкова ме е страх!
B: Но от какво се страхуваш?
A: Прегърни ме! Моля те прегърни ме силно!
B:
Да, да, добре. Ела, ела по-близо до
мен. Така е добре. Сега всичко е наред.
A: Силно, още по-силно!
B: Да, да. Сега по-добре ли се чувстваш?
A: Да. Малко.
B: Но какво ти има?
A: Видях … нещо.
B: Така ли? Какво видя?
A:
Не знам. Беше голямо и черно. И
миришеше на лудост.
B: Ха! А как мирише лудостта?
A: Като смъртта, само че по-лошо.
B: По-лошо от смъртта? Нещо не ми се
вярва.
A:
О, да! Когато дойде смъртта, ти си отиваш. Но
когато дойде лудостта, не можеш да си отидеш.
B: Ах, ти винаги така усложняваш всичко. Хайде, спи, спи сега
A: Добре. Но то все пак миришеше на лудост.
5
A: Това ли е любовта? Кажи ми, мамо, това ли
е?
B: Nе познавам нищо друго. Любовта е болка, ще трябва да свикнеш с това.
A: Както при теб, когато ме пробождаш с
железен поглед …
B: Остави ме на мира с твоите въпроси!
Любовта не съществува! А сега – марш в леглото!
A: … когато става
толкова нетърпимо, че искам сам да си причиня болка?
B: Болката е твоят единствен учител, момче. Забрави щастието, то е само измама.
A: Това ли е, което вие си причинявате взаимно, тази вечна война, крясъците, виковете, взаимно причинената болка?
B: Да, това е! Това е, запомни го! Без война няма живот!
A: Аз съм като в мъгла, крещя към теб, но ти не можеш да ме чуеш.
B: Кой е там? Не ви чувам, кой е там?
A: Аз викам … и викам … и викам … И никой не ме чува.
B: Не мога да търпя слабаци. Вземи се най-после в ръце, чуваш ли!
A: И тогава се предавам.
B: Не се осмелявай да ми причиниш такова нещо! Не можеш да вършиш такива неща с мен! Не и с мен, чуваш ли! Не и с мен!
