Книгата с червени корици е изданието за учениците (реалният текст на романа, плюс обширен обяснителен материал). Онази с бели корици е изданието за учителите, в което акцентът е поставен върху изключително подробни указания за провеждане на отделните часове, отчасти под формата на таблици.
Да започнем с фактите: работил съм в продължение на около 15 години (1995-2010) за водещото издателство на учебници в Германия, „Корнелзен“, като през по-голямата част от това време основната поредица, която правех, беше добре известната в Германия Klassische Schüllektüre [Класически четива за ученици]. Докато наблюдавах споровете, които се развихриха в България по отношение на опита за издаване на подновено и снабдено с някакъв обяснителен апарат издание на „Под игото“, стигнах до няколко извода:
1. Както обикновено, у нас липсва каквато и да било представа за начините, по които такива издания се правят в развитите страни. Резултатът от това са бесни спорове по въпроси, които не се нуждаят от дискутиране ни най-малко (бива ли да се правят обяснителни издания на класиците?) и напълно изместват единствения въпрос, който има някакъв смисъл в този контекст (добре, трябва, но как точно?)
2. (Което е далеч по-дразнещо): „дискусията“ се превръща във вид национален спорт (повече ръгби, отколкото футбол), в който вземат участие буквално всички хора, които умеят да ползват компютър.
3. Прави силно впечатление пълната липса на реални експертни мнения, тоест такива, идещи от хора, които действително работят в тази област. Вместо това тонът се задава основно от хора, които са се самообявили за експерти по неща като български език и култура, в резултат на което се изтъкват всякакви други, но не и прагматични, не и свързани с реалния процес на обучение, аргументи.
Тъй като това положение на нещата ми изглежда единствено смехотворно (извън моментите, в които ме докарва до изблици на гняв), то реших да направя опит тук за подробно представяне на процеса, в който се създава едно такова издание в Германия, от водещо издателство, за реално-подходящата за такива издания школска възраст (10-11 гимназиален клас, а не, както е у нас, 6 клас на средното училище). Примерът, който избрах (сред повече от сто книги, които съм редактирал, илюстрирал и снабдявал с всевъзможни помощни схеми, като част от производствен екип, състоящ се най-вече от мен и тогавашната ми съпруга, Дорейн Вестфал), е романът „Ефи Брист“ на Теодор Фонтане, тъй като той съвпада приблизително по времето на възникването си с вазовия.
Прочее, нека видим как изглеждат нещата в Германия.
Първата стъпка, която всяко сериозно издателство тук трябва да направи, е да създаде екип, който да работи над съответната поредица (проекти от този род са изключително дългосрочни и се поставя силен акцент върху напасването едни към други на отделните участници в производството). Екипът включва:
1. Отговорен за поредицата редактор в издателството, който координира работата между отделните звена (автори и фирма-производител), но освен това е експерт в поне няколко други области – издателски бизнес, класическа германска и световна литература, авторски права и пр.
2. Автори – обикновено не повече от 5-6 за цялата поредица (което означава, че всеки/всяка от тях произвежда множество различни книги-учебници в хода на годините). За разлика от България, в Германия това обикновено са хора не от академичните, а директно от училищните среди – най-вече бивши учители, които по правило са носители на научни степени (да, в германските училища преподават множество доктори на науките!) и са доказани експерти в областите, в които работят.
3. Производствена фирма, участниците в която също разполагат с необходимата за тази работа подготовка и експертиза (преди да започна работата за „Корнелзен“ като самостоятелен производител, аз работих в продължение на четири години като ръководител на производствен отдел в друго издателство за учебници, а освен това имам докторска степен по философия; Дорейн е магистърка по немска и английска филология).
Този триъгълник функционира чрез непрекъснат обмен на информация между трите му върха, при което между тях няма никаква (или почти никаква) физическа връзка. Авторите живеят на най-различни места в Германия, а самите ние, плюс офисите на издателството, сме в Берлин, но срещите помежду ни се свеждаха основно до работни сесии, свързани с уточняване на едни или други производствени детайли, по веднъж на няколко години. Не е нужно да пояснявам, че този вид производство е станал възможен едва през последните 30-тина години, след възхода на Интернет и модерните средства за комуникация.
Работата започва с предоставяне на ръкопис, който авторите и отговорният редактор обсъждат и оглаждат в продължение на доста време, преди той да стигне до нас. (Какви са конкретните му съставни части ще разказвам по-долу, тук искам просто да ви дам представа за един сравнително гладък, но основаващ се на пълен професионализъм, процес на производство на книги-учебници.)
Оттук нататък започва нашата работа, която се състои в подготовка и производство на готовия за печатницата продукт, в съответствие с производствени специфики, които започват със строги изисквания по типографското и художествено оформление, и завършват с не по-малко строги изисквания относно формàта на дигиталните съдържания, които в края на работата ние предаваме на издателството. (През 1990-те години това все още бяха филми, а някъде от началото на новия век преминахме на изцяло дигитално производство, тоест окончателният ни продукт беше един PDF-файл, плюс т. нар. „отворени файлове“, тоест реалното дигитално съдържание; пази Боже, ако някой файл не е получил названието, което издателството предписва, в съответствие с изискванията на архивния отдел!).
Но нека най-после дойдем до истински важния въпрос, как всъщност изглеждат класическите текстове в школските варианти, които предлага водещото германско издателство? По какъв начин се правят достъпни за доста младите читатели тези съдържания и теми, идещи отчасти от исторически епохи и култури, с които те са сравнително слабо запознати?
Ами, просто е: с помощта на обширен обяснителен апарат, който се състои основно от две части:
1. Забележки под линия, в които се обяснява – с понякога чисто немска педантичност – буквално всяка дума, израз или културна референция, за която се предполага, че е непозната. Броят им е гигантски! При изданието на „Фауст“ например (включващо само първата, по-малка част от необятното поетическо произведение), те бяха около 800! В книгата, за която говоря тук („Ефи Брист“), броят им беше около 300-400, което е сравнително скромна цифра за подобно издание, но пък и романът идва от време, което е с близо сто години по-близо до нас от онова на Гьоте.
2. Различно голяма поредица от научни, есеистични и чисто пояснителни материали, плюс биография на автора/авторката, винаги направена по един и същи образец; накрая, различни по брой и оформление илюстративни и снимкови материали, отчасти изготвяни от нас, отчасти предоставяни от авторите („изчистването“ на авторските права около тях беше една от основните – и не непременно най-лесни – задачи на Дорейн.)
Ето няколко примера из страниците на книгата-учебник, за да придобиете по-добра представа за начините, по които се предлага материала:
1. Съдържание (в превод на български):
2. Забележки под линия от една типична страница.
3. Типична страница с илюстрации.
Подчертавам отново, че в немските училища класиката се разглежда стриктно като предмет, който се преподава в горните класове! Всички тези книги са предназначени за ученици над осми клас, в зависимост от материала – и идеята, че, примерно, „Ефи Брист“ би могъл да се преподава на деца от шести клас, тук не минава през ума на никого. Оставям на вас да прецените сами доколко „Под игото“ е материал, подходящ и достъпен за шестокласници, макар и да съм доста сигурен, че това с нищо няма да промени мнението, което и без това вече имате по въпроса.
Вероятно бих могъл да добавя още много подробности към този сравнително лаконичен опит за представяне на една утвърдена и изпитана учебна практика, за която мога само да се надявам, че по някое време ще бъде възприета и в България. А дотогава… Хм, дотогава ще чакам коментарите ви.
