От редакцията: Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от „Либерален преглед“ за миналата година. В случай,че сте пропуснали нещо, тук можете да го намерите отново.
20. Дали руският народ е жертва на Путин или съучастник в престъплението?
Клишето, че войната срещу Украйна лежи изцяло на съвестта на Путин, все още набира сила в международния дискурс. Твърди се, че народът на Русия е с промити мозъци, жертва на пропаганда и цензура, страдаща от последиците на западните санкции.
Но дали тази позиция е издържана? Смятам, че не.
По-голямата част от руснаците са престъпно небрежни. Те не спазват минималните човешки стандарти на поведение, виновни са за умишлената слепота към жестоката война на Путин срещу цивилни граждани и градски центрове. А много от тях активно участват в разрушенията.
Автор(и): Олех С. Илницкий
19. Какво ще стане, ако Украйна спечели?
Едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с фантазията. Би било твърде оптимистично да се основава на такъв резултат както украинската, така и западната стратегия. Освен това преследването му би изпратило войната в нова фаза. След като е вложила милиарди долари в развитието на Крим, символ на руското обновление, Москва би изтълкувала украинската офанзива в Крим като нападение срещу руска територия, което би се опитала да предотврати с всички налични средства. Хипотезата, че пълномащабното поражение на Русия ще изкорени рака на империализма от руското ръководство и политическо тяло, се основава на неумела аналогия с безусловната капитулация на Германия през Втората световна война и произтича от желанието не само да се сложи край на тази война, но и да се изключи възможността Русия да започне каквато и да е бъдеща война в Европа. Това е опияняваща визия, но тя не е свързана с реалността.
Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж
18. От студена война към горещ мир
Макар че глобалният либерално-капиталистически ред очевидно се приближава към криза на много нива, войната в Украйна се опростява погрешно и опасно. Глобални проблеми като изменението на климата не играят никаква роля в изтъркания разказ за сблъсъка между варварски тоталитарни държави и цивилизования, свободен Запад. И все пак новите войни и конфликти между великите сили също са реакция срещу такива проблеми. Ако въпросът е оцеляването на планетата ни в беда, един трябва да си осигури по-силна позиция от другите. Далеч от това да бъде моментът на изясняване на истината и когато основният антагонизъм се оголва, настоящата криза е момент на дълбока измама.
Автор(и): Славой Жижек
17. Пясъчният човек: как един „нефилмируем“ комикс стигна до Netflix
Публикуван за пръв път от DC Comics през 1989 г., Пясъчният човек се смята за един от най-интелигентните, предизвикателни и изобретателни комикси, създавани някога. В него се проследява Морфей, повелителя на сънищата, който се опитва да възстанови царството си, след като е бил затворен от хората в продължение на почти 100 години. Той пътува до Ада, за да се срещне с Луцифер; издирва кошмарния убиец, наречен „Коринтянина“, който има зъби вместо очи; сключва сделка с Уилям Шекспир и се впуска в дълго, лично търсене, за да поправи греховете на своето семейство, наречено „Безкрайните“ – вечни олицетворения на неща като смъртта, желанието и отчаянието.
Netflix превърна още един култов материал в телевизионен сериал: В петък (05.08.2022 г.) се състоя премиерата на „The Sandman“ в стрийминг платформата.
Автор(и): Стивън Кели
16. Турското крило на Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ)
За баща ми, Ибрахим Мустафов Келешов (1934-1982), радиото беше единствена надежда и прозорец към истината, скривана от тоталитарното правителство. От малка съм го запомнила как вечер, преди да заспи, до късно слуша радиото, което стоеше над леглото му, а сутрин, преди аз да отида на училище, а той на работа, как върти бутоните и се опитва да разбере думите на говорителя на радиостанциите, които непрекъснато се заглушаваха. Баща ми слушаше Свободна Европа, БиБиСи, Дойче веле, Гласът на Америка, Гласът на Турция и Радио Скопие. Той непрекъснато коментираше чутите новини както вкъщи, така и на площада в Корница, където по традиция мъжете, които се интересуваха от проблемите на селото, страната и света, всяка вечер се събираха и живо коментираха събитията. Всеки си имаше своя доверена групичка, но понякога участниците в тях се разменяха. Баща ми непрекъснато очакваше да чуе от радиото нещо за изселване в Турция, чрез което смяташе да спаси семейството си от червения терор, но това все не се случваше… Въпреки всичко, той продължаваше да слуша предаванията, които бяха станали част от живота му. Наред с това годишно се абонираше най-малко за три вестника, не че им вярваше, просто се опитваше да чете между редовете. На тази възраст осъзнавах колко е ценна за баща ми кутията на стената, но едва ли съм могла да предположа, че този радиоапарат ще бъде и част от нашия живот за дълго време, че ще стане причина за някои съдбоносни за нас събития.
Автор(и): Зейнеп Зафер
15. Кой точно носи отговорността за войната в Украйна? Два възможни отговора (1: отговорни са Западът и САЩ)
Джон Миърсхаймър: Мисля, че всички неприятности в този случай всъщност започнаха през април 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ, след която НАТО излезе с изявление, в което се казваше, че Украйна и Грузия ще станат част от него. Тогава руснаците недвусмислено дадоха да се разбере, че смятат това за екзистенциална заплаха, и поставиха червена линия. Въпреки това с течение на времето се случи така, че ние напреднахме в приобщаването на Украйна към Запада, за да я превърнем в западен бастион на границата с Русия. Разбира се, това включва не само разширяването на НАТО. Разширяването на НАТО е сърцевината на стратегията, но то включва и разширяването на Европейския съюз, както и превръщането на Украйна в проамериканска либерална демокрация, а от руска гледна точка това е екзистенциална заплаха.
Автор(и): Джон Миърсхаймър, Айзък Чотинер
14. Преображенията на Пинокио
Според Тим Паркс, дългогодишен преводач и критик на италианската литература, Колоди е бил страстен пияница, комарджия и женкар. Освен това е бил легендарен мързеливец и е мразел да преработва. Последната черта, според мен, е най-важната. Много от главите изглеждат така, сякаш са написани в последния половин час, преди да бъдат предадени в печатницата. На моменти Колоди прилича на устен поет, дори на рапър, който си измисля всичко в движение. Можеш да чуеш дъха му, да усетиш как енергията му се покачва и спада. Акула? Давай! Майстор Череша, забравен? На кого му пука! Да прескочиш от нещастния Пинокио до „истинското момче“, щастливо като на празник? Защо не? Публиката е просто група деца. Дали изобщо ще го забележат?
Автор(и): Джоан Акосела
13. Смях през сълзи – анекдотите за насилствената асимилация и етническото прочистване в комунистическа България
Не ми е известно досега в България да са събирани и проучвани анекдотите на турците и другите мюсюлмани, в това число и тези за насилствените асимилаторски кампании и етническото прочистване на турците през 1989 г. Повечето от тези анекдоти са създадени и се разпространяват на турски език и притежават известно своеобразие, свързано с описваните в тях преживявания, култура, история на общността. Непознати и нови сюжети са наслоени върху по-различни културни пластове и социални връзки.
Автор(и): Зейнеп Зафер
12. Календарни празници и обичаи на къзълбашите в Делиормана
Ислямската конфесия в България обхваща около 12% от населението на страната, като преобладаващата част са български турци (ок. 600 хил. души). Над 90% от тях са представители на ортодоксалното направление – тоест това са мюсюлмани-сунити, които се придържат към Сунната (сборник от религиозни съчинения, събрани от множество автори от различни поколения). Другата деноминация на мюсюлманите са шиитите, които са към 1% от българското население. Те обитават главно Североизточна България, по-точно територията на историко-географската област Делиорман или Лудогорие – разделена между Разградска, Силистренска, Добричка и отчасти Русенска, Шуменска и Варненска област.
Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар
11. Не плачи за мен, Достоевски
В началото на март университетът Милано-Бикока реагира на руската война срещу Украйна, като отмени семинар за Достоевски. Тази своеобразна позиция срещу руския империализъм предизвика разгорещена дискусия сред учени и интелектуалци. Семинарът беше воден от писателя Паоло Нори, който веднага стана известен. В продължение на няколко дни италианската интелигенция разглеждаше отпадането на семинара като събитие от изключителна важност, което засенчи дори самата война в Украйна.
Колкото и несериозна да изглежда академичната кавга, тя повдига важен въпрос: какво трябва да правим днес с руската култура?
Автор(и): Константин Акинша
10. Мълчанието в руската култура
От 1880-те години нататък руската интелигенция е заливана с огромна, сега вече нечетивна маса от книги, статии и брошури, които се стремят да докажат, че Русия е обречена да се подчинява на уникални собствени закони – така че опитът на другите страни няма на какво да я научи – или, напротив, че неуспехите ѝ се дължат изцяло на нещастна различност от живота на другите народи, на слепота за този или онзи универсален закон, който управлява всички общества и който руснаците пренебрегват на свой риск. Писателите от западните страни най-често създават своите произведения на изкуството или науката, или дори всекидневни коментари, без непременно да се измъчват от въпроса дали темата им е разгледана в правилния исторически, морален или метафизичен контекст (дори в Америка, където съществува подобно самосъзнание, макар и не в толкова голям мащаб).
Автор(и): Исая Бърлин
9. „Човек живее за едното име“
Офицерите. Когато планувах изследването, очакванията ми бяха, че ще чета критически един експертен и делови дискурс, различен от публицистичния, нали в други държави тези служби се наричат Intelligence Service. Запознанството ми в хода на работата с документалния сборник на М. Методиев и М. Дерменджиева (2016), в което са публикувани личните кадрови дела на 47 от най-известните офицери от Държавна сигурност от целия период на нейното съществуване, разколебаха тези очаквания. В предговора авторите си задават въпроса „Действително ли са били внимателно подбрани и елитно образовани професионалисти, или са били „изваденият меч на пролетарската диктатура“, „очите и ушите на Партията и Народната власт“?“ Както един от офицерите в ДС заявява, основните критерии при подбора на служители са „землячество, приятелство, семейност“.
Автор(и): Петър Воденичаров
8. Какво ще стане, ако войната в Украйна не приключи?
Една продължителна война в Украйна би имала дълбоки последици за европейския континент. Европа няма да бъде цяла, свободна и мирна. Тя ще съдържа в себе си военна зона, която е заплашена от ескалация. Руските войски не са в състояние да настъпят към Полша или балтийските републики, но от север на юг ще се прокара назъбена опасна линия, много по-малко стабилна от Желязната завеса от епохата на Студената война, която ще изисква нови методи за защита от страна на НАТО. Изтичането на украински бежанци ще продължи, а с времето мигрантите може да решат да се установят в Европа за постоянно.
Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж
7. Индийският автор Панкадж Мишра за войната в Украйна: „Наистина ли сте премислили всичко това?“
Не отричам огромното предизвикателство, пред което е изправен Западът днес. Най-голямото геополитическо предизвикателство на съвременната епоха от XIX в. насам винаги е било как лидерите и първите бенефициенти на модерността – Великобритания, САЩ и Франция – са се съобразявали с претенциите на закъснелите в модерността страни – първо Германия, след това Япония и Русия, а сега Китай, Индия и много по-малки регионални сили като Иран. В началото на XX в. претенциите на възходящите Германия и Япония бяха „управлявани“ чрез катастрофални световни войни. Но този вариант изглежда немислим в наше време, когато толкова много възходящи сили разполагат с ядрени оръжия. Можем да оцелеем през следващите няколко години само ако признаем уникалната си историческа конюнктура и действаме адекватно и разумно.
Автор(и): Панкадж Мишра, Бернхард Занд, DER SPIEGEL
6. Съветските войници, германските жени и проблемът с изнасилването
Превземането на Берлин е съпроводено от необуздан взрив на сексуално насилие от страна на съветските войници. Посланик Робърт Мърфи заключава в меморандум от 19 юли 1945 г., че „според достоверни оценки … по-голямата част от мислимото [за сексуално насилие] женско население“ е било подложено на насилие. Има толкова много доклади, които сочат системно извършване на насилие над берлинските жени, че е трудно да се отхвърли сериозността на проблема.
Автор(и): Норман М. Наймарк
5. Неизбежно ли беше всичко това? Кратка история на войната на Русия срещу Украйна
В лабораторията за изграждане на нации, каквато беше бившата империя, Украйна се открояваше със собствени специфики. Някои от бившите съветски републики имаха дългогодишни политически традиции и отличителни езикови, религиозни и културни практики, други – по-малко. Балтийските държави са били независими в продължение на две десетилетия между световните войни. Повечето от останалите републики са имали в най-добрия случай кратък опит за независимост непосредствено след рухването на царизма през 1917 г. За да се усложнят нещата, много от новосъздадените държави имат значително рускоговорящо население, което или не се интересува, или е активно враждебно към новите им национални проекти.
Автор(и): Кийт Гесен
4. Азовстал, 20 май 2022
Дмитро Козацки, украински боец от полка „Азов“ с прозвище „Орест“, споделя снимки на защитници на Мариупол, които се сражават срещу руските нашественици в рамките на завода „Азовстал“ в Мариупол.
3. Бягство от Корона: Общност на германски антиваксъри на брега на Черно море
Намирайки се извън полезрението на широката общественост, група корона-скептици, заинтересовани да напуснат Германия, е обединила усилията си в приложението за съобщения Telegram. И значителна част от тях са се насочили към България, най-бедната държава от ЕС. Купуват се или се наемат имоти, като ясно се вижда, че предпочитанията са към черноморското крайбрежие между Бургас и Варна. Мечтата: живот в страна, в която не се налага да се слагат „подбрадници“ или „филтърни торбички“ върху носа и устата, където неваксинираните все още могат да получават обслужване в ресторантите и където децата могат да бъдат изпращани на „групи за свободно обучение“ на плажа.
Автор(и): екип на сп. „Шпигел“
2. „Сега ще ги прее…м всичките“. Какво се случва с руския елит месец след началото на войната
„След като са предприели санкции срещу нас, ние пък ще ги прее…м. Сега те ще трябва да купуват рубли на Московската борса, за да купуват газ от нас. Но това е само лек предвкус. Сега ще ги прее…м всичките!“, ми казва с ентусиазъм мой познат, високопоставен руски държавен служител. Той отдавна е член на екипа на Путин, но е смятан за либерално мислещ човек. Преди месец моят събеседник беше в друго настроение и малко объркан, като каза, че най-важното е да се спре кръвопролитието в Украйна и след това да се мисли как да се живее в новата реалност.
Автори: Фарида Рустамова
1. Срещу бариерите. Необикновената история на обикновения Юсеин Машев
За спасение от комунистическите репресии и извоюване на свободата си, антикомунисти или защитници на личните си граждански права поемат големи рискове и успяват да пресекат силно охраняваните гръцка, турска и югославска граници на тоталитарна България. Много малко са обаче тези, които съумяват да избягат от лагери и затвори. Не ми е известна друга история на успешно спасение от II обект на концлагера „Белене“, а след това многократно преодоляване на граници, препятствия и разстояния, която би могла да се сравни с тази на Юсеин Сюлейманов Машев – Хюсеин Къран (1933-2019) от с. Рибново, живял впоследствие в гр. Сарай (Турция).
Автор(и): Зейнеп Зафер
