През август 1980 Полша промени лицето на света. Тогава бях на 34 години. Бях също убеден, че моето поколение пише история. За да си спомня за онези чудесни дни, посягам към бележките си от тогава – вече не се доверявам на паметта си. През последните години там се насъбра прекалено много горчивина и печал. Не искам и не мога да празнувам заедно с онези, които днес черпят познанията си за демократичната опозиция и Солидарност от архивите на службата за сигурност и разглеждат полицейските доноси като Библия. Аз се чувствам омърсен от тях.
Тогавашните преживявания, историческите и личните, не могат да бъдат разказани на езика на полицейските доноси. Затова трябва да се опитаме да разберем сами какво се осмелихме да направим тогава. Трябва да открием отново смисъла на нашите биографии.
Комунистическа Полша, наречена народна Полша, линееше катомухлясалa стара къща. Това беше страна, чиято външна политика, армия и полиция бяха подчинени на решенията на Съветския Съюз; страна, в която управляваха комунистическа номенклатура, полицейско шпиониране, натрапена идеология, страх и лицемерие. Продукт на тази система беше пребитият и унижен човек, който събираше кураж едва след като беше се напил, за да може след това да изрази омразата си към всекиго и всичко. Комунистическата система всячески подклаждаше тази тайна ярост; страхливото малодушие, опортюнизма, апатията и цинизма бяха нещо обичайно.
През август 1980 Полша задиша свеж въздух. Стачката в корабостроителницата в Гданск доведе до прословутите споразумения и основаването на профсъюзите, които бяха независими от комунистическата диктатура; може да се говори за „августовската революция“ на Солидарност. Август 1980 възвърна смисъла на човешкото чувство за свобода, достойнство и истина.
Времето на августовските стачки аз прекарах в затвора, след като службата за сигурност беше ме арестувала „профилактично“. Както при всички диктатури, така и те все още вярваха, че полицията може да управлява историята. На 31 август бяха подписани споразуменията, които сложиха край на стачката. На 1 септември ние бяхме освободени и се намерихме в една напълно нова страна. Тогава съм си записал: „Спокойната решителност на стачниците, спонтанната дисциплина, зрелостта на изискванията на работниците“. Най-новите събития бяха доказали, че полското общество не желае да живее повече при условията на продължаващ фалш, обезкуражаване и обедняване. Фактът, че ние бяхме успели да потърсим правата си по възможно най-разумния начин, ни даваше сериозни основания за национална гордост. Тогава аз все още вярвах в някаква форма на широка автономия и демократически свободи в рамките на доктрината Брежнев. Това беше тогавашният хоризонт на Солидарност.
Не ни беше лесно – службата за сигурност отравяше живота ни с арести, малтретиране, забрана за работа, изнудване. Срещу нас се произвеждаха „уловки“, фабрикуваше се компрометиращ материал, ние бяхме разделяни чрез лъжливи интриги. Мнозина не издържаха на този натиск, те се отдръпнаха, пречупиха, напуснаха Полша. Никой от нас не беше мислил тогава, че тези тайни архиви ще получат собствен живот – години по-късно, когато нямаше да има нито служба за сигурност, нито народна Полша, нито дори Съветски Съюз; че прекрасното време на прекрасни хора ще се превърне в блато от доноси на тайната полиция.
Защото безкръвната полска революция на Солидарност беше наистина нещо много хубаво – тя беше карнавал на свободата, патриотизма и истината. Това движение пробуди най-ценното у хората: безкористност, толерантност, благородство, приятелство. Това движение беше творческо, то възвърна на хората тяхното достойнство и не беше подхранвано от жаждата за мъст. Никога преди това и никога след това Полша не е била толкова симпатична страна.
Всичко това промени образа на Полша по света. Полша, която дотогава беше виждана като страна на дръзки кавалеристи, които яздеха срещу танкове, но отвъд това само като страна на пияници и мракобесници, антисемити и простаци, стана важна и уважавана страна. Хората се възхищаваха не само на полската смелост, но и на полското благоразумие, не само на патриотизма, но и на дисциплината, както и на чувството за реализъм на поляците.
Самоограничаващата се полска революция не посегна към властта и държавата. Солидарност предпостави модела на една самоуправляваща се република. Това говореше за много реализъм, но и за много илюзии, защото такъв модел за демокрация не функционираше никъде другаде по света. Комунистическият режим, напротив – под постоянния брутален натиск от Москва – не можеше да предложи разумен модел на съвместно съществуване. За да защити себе си и страната от една съветска интервенция, през декември 1981 той обяви военно положение. Водещите представители на Солидарност бяха арестувани, тя самата беше поставена извън закона.
Принудена да функционира в нелегалност, Солидарност издържа седем години. Тя не се остави нито да бъде пречупена, нито да бъде доведена до екстремизма на фанатична секта, която се подхранва единствено от жаждата за мъст. По онова време ние винаги си разказвахме един виц, който бяхме чули от нашите приятели в Прага. Какво трябва да се случи, за да се изтеглят съветските войски от Полша? Има две възможности: една рационална и една вълшебна. Рационалната би била, ако Свети Георги, убиеца на дракона, се появи на Висла и прогони съветската армия. А вълшебството, чудото? Чудото би било, ако те сами си отидат.
От наша гледна точка перестройката на Горбачов беше истинско чудо. Революцията на Солидарност беше за съветската система това, което Реформацията беше за църквата – поставянето под въпрос на всички догми на институцията, ако не и на самите догми на вярата. В съветските дебати изплуваха теми, които бяха добре познати от август 1980: изискването за истина относно сталинисткото минало и икономическото положение; изискването за свобода на речта и плурализъм, за реформи и правова държава. Двете стачни вълни от 1988 бяха за народно-полските политици нещо като последно предупреждение. В резултат от разговорите на кръглата маса се стигна до узаконяването на Солидарност и до свободните избори от юни 1989, при които профсъюзът победи. Революцията беше проведена – без една-единствена барикада, без един-единствен изстрел, без една-единствена жертва.
Историкът Йежи Йедлицки писа по-късно: „Днес, когато всеки си позволява да плюе върху ‚кръглата маса‘, аз с удоволствие давам израз на убеждението си, че тези споразумения бяха шедьовър на политическото изкуство и етика – и че техният пример може би спести на източна Европа потоци от героично пролята кръв“. Но днес онези оплювачи са легион и успехът на кръглата маса често бива разглеждан като предателство към нацията. Последните 15 години бяха време на демагогски обещания и обвинения в предателство, години на корупционни скандали, на клиентелизъм, на презрение към истината и замеряне с кал на най-достойните. И това бяха най-добрите 15 години в последните три столетия полска история.
Защото, как изглежда балансът на полската трансформация? Работниците притежават всички права, дори и ако условията, при които те живеят днес, да са драматично трудни, а похватите на новите собственици на предприятия нерядко напомнят за времената на вълчия капитализъм. Всички права притежават и полските селяни, но настроението се определя от страха пред чуждестранната конкуренция и структурните промени в полското село. Интелектуалците и хората на изкуството също не са заплашени повече от идеологически заповеди и цензура, те могат да пишат каквото поискат. Но техният глас, толкова важен и ясно доловим в епохата на диктатурата, днес чезне в какофонията на масовата култура. И така, макар че всички получиха правата, за които се бореха хората през август 1980, днес никой не е доволен от свободна Полша.
Всяка следваща вълна на недоволство бива илюстрирана от резултатите на следващите парламентарни избори. Впрочем, това само доказва, че демократичната система функционира добре. Обществото получи правото да заменя правителството по мирен начин – и то се възползва от правото си. Проблемът е единствено в това, че след всяка замяна се очаква чудо – но времето на чудесата отдавна е отминало. Раздразнението от безработицата и загубата на социална сигурност върви ръка за ръка с едно друго раздразнение, защото справедливостта не възтържествува.
Много заслужили активисти на демократическата опозиция и Солидарност се изпълват с гняв, когато наблюдават светкавичните кариери на хора от стария режим. Те виждат вълната от организирана престъпност, разширяващата се корупция, самодоволството и цинизма на лакеите на стария режим – и те търсят виновници за всичко това. Често точно те са ония, които казват, че революцията на Солидарност е била предадена. Рецептата те виждат в това да издирят агентите на службата за сигурност чрез полицейските архиви. Те повтарят отново и отново, че сметките за сторената неправда не са платени.
В много отношения те имат право. Времето на безкористното геройство отмина – духът на Солидарност е изместен назад от дух на предприемачество и конкуренция. Великодушният социален ангажимент, безграничната смелост и рицарското чувство за чест днес са стоки, които са не само редки, но и почти нямат стойност на полския пазар. Междувременно интригантството се преоблича като благородство, а фанатизмът се прикрива зад защитата на принципи. Може ли тогава да ни учудва, че хора, които отдадоха на борбата за една свободна Полша най-добрите си години, днес са напълно разочаровани?
Но всяка революционна промяна пробужда надежди, които не могат да бъдат изпълнени. В този смисъл всяка революция остава неизпълнена и предадена; никоя не постига наказание за грешните и награда за справедливите. И дано добрите духове ни пазят от революции, които изплащат сметките на добродетелта и порока! Който иска съвършена справедливост, нека размисли, че само екзекуциите са съвършени!
В началото на миналата година полската общественост беше развълнувана от публикуването на дълги списъци с имената на официални и неофициални сътрудници на службата за сигурност, както и на лица, които са били неуспешно вербувани от нея. Десетки хиляди хора се чувстват омърсени. Опозоряването на революцията на Солидарност чрез архивите на службата за сигурност е за някои героично дело, а за други – една захвърлена в клоака граната. Едни тя убива, други ранява, но всички залива с миризлива воня. И точно така оскърбени, обезкуражени и омърсени ние ще посрещнем двадесет и петата годишнина на августовската революция.
Остава ни само да се надяваме, че полският организъм рано или късно ще изхвърли отровата на фалшифицираната история. И след тази мръсна експлозия ние ще се научим да говорим разумно за онова, което се осмелихме да направим. Полша е страна на чудесни и изненадващи събития; полският котел винаги се разбърква както от дявола, така и от ангела. В Полша всичко е възможно – дори и промени към добро.
