Ромският ми колега Христо Христов ходи и рови по гета и затънтени села за истории. Например като тази в село Каменар, където Мерай и Пенка раждали деца, които едва изхранват с бране на орехи или ровене в контейнери за смет. После сводник им взел едното дете и го продал в Гърция, а лихвар ги изнудвал така, както само лихварите могат. Пенка и Мерай треперят Държавната агенция за закрила на детето да не им вземе останалите деца, а не получават социални помощи, защото са без адресна регистрация. В текстовете на ромския ми колега, които публикуваме в „Обектив“, се чуват гласовете на изплашени до смърт близки на зверски убити жени и циганчета, публикуваме разкази за прокуждани от къщите им многодетни фамилии, за ромската безизходица, за взривовете от туберкулоза и СПИН в гетата, за трафик на деца и проституция за парче хляб.
Гладният страх да не бъдат прибрани от държавата децата им, е пренебрежим за мейнстрийм медиите. Ако описват подобни истории, то е, за да предизвикат погнуса към Мерай и Пенка, които раждат деца, а не мислят с какво ще ги нахранят. В синхрон с медийните облъчвания и расистки послания, партията Национален фронт за спасение на България, водена от собственика на телевизия СКАТ, например, в предизборната си програма публикува идеите си за специални „индиански резервати“ за циганите. Ултранационалистите на Валери Симеонов предвиждат мерки и за тяхната стерилизация. Близки „икономически“ схващания имат и патриотите на ВМРО, както и, разбира се, подкрепящият управляващото мнозинство и кабинета „Орешарски“ Волен Сидеров.
Подобно на повечето български политици и френският вътрешен министър Манюел Валс не мисли ромите за хора. В края на септември авторитетни вестници цитираха мосю Валс с шокиращи европейската публика думи: „Те, ромите, имат изключително различен от нашия живот“. И посъветва 20 хиляди роми, живеещи във Франция, да се завърнат в България и Румъния с елегантно свиване на рамене: „Не сме призвани да приемем цялата мизерия на света“. Разбира се, скочиха правозащитни организации и асоциациите за защита на чужденците по света. От SOS Racism му казаха, че е прекосил червената линия. Работата е в това, че предизборна Франция заиграва не за пръв път с ксенофобската карта. Да, приета е национална стратегия за интеграция на ромите, според която страните – членки на Европейския съюз, имат на разположение 50 млрд. евро за проблемните малцинства, но какво от това! Популизмът, национализмът извират отвсякъде, печалбите и рейтингът зашеметяващо помитат стандартите за недискриминация.
Българската секция на германското държавно радио Дойче Веле е единствената медия, устойчиво и адекватно информираща за нарушените човешки права на циганите и ситуацията с всички етнически, религиозни и езикови малцинства в България. Предаванията и статиите на журналистите от радиостанцията системно и експертно спазват тъкмо журналистическите стандарти, важни за разтревожената от прииждащия расизъм Европа. Така беше впрочем както по времето на Румяна Таслакова, така и в мандата на Александър Андреев. Репортерите на ДВ, като Николай Цеков например, поднасят на слушателите си истории, свидетелства, правозащитен дискурс, за да разказва за абсурдите на държавата ни и нейните малцинства. Перфектните коментари на Еми Барух, Татяна Ваксберг, Георги Папакочев са вдигали летвата на българските медии през всичките години след падането на комунизма и по времето на ранния и късния преход. И ето че скандалът гръмна точно и абсурдно в Дойче Веле. Някак на тъмно гилдията узна за освободените заради нарушаване на журналистически стандарти уважавани коментатори. Също така като слух във въздуха се появи връзката между освобождаването им и заплашително писмо до редакцията, изпратено от едно от най-споменаваните имена в последните няколко години – това на собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Иначе казано, един притежател на доста български медии, характерни с проправителствени манипулации на информацията, се е жалвал пред ръководството на държавното немско радио заради тенденциозни публикации, уронващи имиджа му. За да си няма главоболия с банкера, радиото прекъснало отношенията си с дългогодишна freelance журналистка и с популярния със своята безкомпромисност неин колега. Така внезапно и интимно познато избухна новината, сякаш става дума за произвол срещу журналисти в местна кабеларка или за натиск върху свободното слово от самозабравил се собственик на вестник.
Хипотезата, че е възможно злощастно съвпадение по време на написването на жалбата-заплаха от мастития банкер до мощната редакция в Бон и периодичния й надзор върху спазването на журналистическите стандарти, не изглежда убедителна. В писмо до Верица Спасовска (Head of Central/South Europe Deutsche Welle), подкрепено от 53 български журналисти, писатели, преподаватели, между които Полина Паунова, Силвия Чолева, Диана Иванова, Весислава Антонова, Марин Бодаков, Петя Владимирова, Нери Терзиева, Силвия Великова, Орлин Спасов, изразихме пълна солидарност с колегите ни Иван Бедров и Еми Барух и попитахме защо са освободени. В отговорите, които получихме (писмен и устен), съществуваха на пръв поглед разбираеми основания. Че г-жа Спасовска е взела решението си за прекратяването на working relationships с двамата НЕЗАВИСИМО от Цветан Василев[1]. Че съгласно процедурата, приета по Правилника на Дойче Веле, е извършен cloze review на случаен принцип и тя попаднала на articles на гореспоменатите, които се оказали в пълно нарушение на този Правилник. Че ръководството на Дойче Веле не е част от партизанските страсти в България. Че гледа със симпатия на битките ни за повече демокрация, което е „добра кауза, но българските журналисти я защитават с непрофесионални средства“. Както се казва във вица, дори да е така, остават тежки съмнения! Съмнения за пожертвано свободно слово в името на вътрешноредакционни интереси.
Проблемът за циганите, задълбочаващият се расизъм на Европа и спазването на стандартите на журналистиката се оказват дяволски преплетени. Германия избра Ангела Меркел за трети мандат, с което остави европейците със завист да гледат социалната й политика, а германските медии продължават да бъдат еталон за етичност и независимост. Доколко епизодът с прекратеното сътрудничество с българските коментатори е плод на съвършени недоразумения или на де факто цензура, на сделки с адвокати по повод непосилни материални искове, дали темата ще отзвучава дълго или кратко, трудно ми е да кажа. Зная със сигурност, че се броят на пръсти медиите, които могат да пишат за Мерай като за човек. Ако на европейския ни хоризонт ще останат само политици като вътрешния министър на Франция Манюел Валс, не ни чака нищо добро. Ксенофоби като него и бившия президент Никола Саркози дават тон на расисткия печат. Без адекватна информация и либерални послания, бедна страна като България остава в плен на своите фобии, антималцинствени предразсъдъци и жълти скандали.
[1] След сложна комуникация с колегите ни от Дойче Веле, на 27 септември, в 17 часа, редакцията публикува становище, в което се преразглеждат работните взаиомотношения с Еми Барух и Иван Бедров. Обратът в действията на ръководството и възстановяването на двамата коментатори са поредно доказателство за висока етика. Съгрешилият се извинява.