Какво се случва след преименуването
През 1975 г. Окръжно управление – МВР, Благоевград /Входящ № 12 640 от 29. 10. / прави „Анализ – оценка относно: развитието на процесите сред българомохамеданите през 1975 г. във връзка с Решението на Секретариата на ЦК на БКП за националното им осъзнаване и културно издигане“[1] „Отрицателно влияние оказва непълното паспортизиране на населението в някои селища на окръга. Там където паспортизацията е приключила, резултатите по внедряването на новия бит и култура са добри и обратно, в селата с по-нисък процент на паспортизиране, каквито са Аврамово, Бел камен, Корница, Абланица, Вълкосел, Рибново и др., резултатите са по-слаби…. За сегашната обстановка открити вражески прояви не са типични, но формите на съпротива са многообразни и ако не се вземат необходимите мерки, ще се забавят положителните процеси сред това население. “[2]„Интересно е и поведението на част от мохамеданската интелигенция / която се състои в болшинството от учители/ по въпросите на националното осъзнаване в настоящия момент. Както е известно, тази интелигенция още с излизането на Решението на Секретариата на ЦК на БКП застана на неправилни позиции. Някои от учителите бяха снети от работа, други по собствена инициатива, в знак на протест, самоволно напуснаха учителските места. По този начин, особено последните, даваха лош пример на трудовото население, които в тяхно лице виждаше хората, които по-добре разбират тези въпроси. Не след дълго повечето от тях се приобщиха, в резултат на което си възвърнаха имената, макар и с неголяма охота. В момента се забелязва, че значителна част от учителското съсловие не работи достатъчно с учениците за осъзнаване на населението и внедряване на новия бит и култура. “[3]
На 22 юни 1978 г. с Протокол № 595, Секретариатът на ЦК на БКП излиза с Решение „За подобряване на работата сред помохамеданчените българи“[4] В Решението има инструкция към МС, към ОК на БКП – Смолян, Благоевград, Ловеч, Кърджали и Пловдив; към НС на ОФ; към ЦС на БПС; към ЦК на ДКМС, към Комитета на българските жени, към Министерството на вътрешната търговия и услугите, съвместно с ЦКС; Министерството на народната просвета; Комитета за култура, да направят оценка на досегашната си работа и набележат комплексни програми да подобряване на работата си сред това население. [5]
Мерките, които се планират в Решението, са от една страна модернизационни – строителство, подобряване на търговско – битовото обслужване, разкриване на нови производствени мощности и т. н., а от друга – строго контролиращи и стигматизиращи. „Да подобрят работата си за тяхното класово – партийно, патриотично и интернационално възпитание, за създаване на необходимите условия за преодоляване от тях на белезите, наследени от миналото, за по-нататъшно развитие на процесите на избистряне на българското им национално съзнание. Да не се допуска заселването им в райони с компактно население български турци. “[6]
Какво се е случило, че на централно ниво се ангажират толкова много институции.
В отчети на общинските партийни комитети от окръга, проведени в края на 1978 в г. Благоевград[7] с. Сатовча[8], с. Вълкосел[9], с. Слащен[10], се хвърля някаква светлина по въпроса за създадената мрежа от институции, чиято основна цел е да работи по възродителния процес.
Отчетите на партийните организации са сходни и затова ще разгледам само отчета на Сатовча. Главно направление на цялата идеологическа работа е изграждането в населението на българско национално съзнание. Посочват се и мотивите:
- „Ние имаме ясните и категорични указания на ЦК на БКП, Решенията на Секретариата от 1970 г., Програмата на ОК на БКП, Програмата на Общинския комитет на БКП, които нямат еднократен или кампаниен характер, а са решения с продължително значение и роля, които независимо от постигнатите успехи до сега, като цяло не са изпълнени докрай в нашата община.
- Много тежки са раните от наслоенията от миналото, от Османското робство, от капитализма и фашизма. “[11]
След като се благодари на ЦК и ОК на БКП се казва „Ние получихме най-големия дар от съществуването на Сатовчанска община, а именно програмата на ОК на БКП и ИК на ОНС за комплексното икономическо и социално развитие на общината“[12]
Общинският партиен комитет докладва, че е приел и своя програма. В какво се конкретизира тя:[13]
- „В общината бяха премахнати всички онези елементи, които водят до изграждане или до премахване на турската принадлежност. Ние премахнахме в нашата община музикалния инструмент – зурна, тъй като той се превърна в стереотипен за провеждането на какъвто и да било ритуал, за който е необходима музика, и служи за оформяне на друго самочувствие, а не българско;
- Главните ни усилия бяха насочени по внедряване на новите граждански ритуали. Ритуалът сватба се провежда съгласно изискванията на празнично – обредната система. Тук не срещаме абсолютно никакви трудности. Друг е въпросът, че тези семейни тържества, не можем да ги изпълним с нужното съдържание, така че чрез тях по-пълно да се влияе за изграждане на българско съзнание. Въпреки, че тържествата се провеждат в заведения за обществено хранене, робува се тук – там на стари канони.
- Другият ритуал, в който имахме и все още имаме трудности, е погребението. От две години в общината не е проведено погребение в присъствие на ходжа. След срещата, която се проведе в Гоце Делчев с всички имами от окръга и мюфтията от Смолян, нашата работа се улесни доста много, защото тя сега се превърна в контрол и проверка по изпълнение указанията, които даде мюфтията – Чавдар Илиев, на поверените му имами от нашия окръг. След тази среща ние нямаме вече извършено погребение с табут /ритуална дъска на която се поставя мъртвеца, стои в джамията – бел. авт. /… През м. август по настояване на джамийското настоятелство в с. Сатовча проведохме среща със заместник мюфтията Кардам от гр. Белица. На тази среща пред по-голям кръг от хора уточнихме честването на предстоящия празник „байрам“ – и поставихме пред джамийските настоятелства една отговорна задача – тяхната роля по утвърждаване на възродителния процес в нашата община. Конкретно им бе поставена задачата от заместник мюфтията, че ако те не съдействат и не бъдат в унисон с политиката и линията на Партията по пълното утвърждаване на основния проблем, а именно – утвърждаване на възстановените имена и премахване на чуждите елементи в облеклото и бита, то джамиите ще бъдат затворени, а те ще бъдат таксувани като институти, които не се занимават с утвърждаването на българското национално чувство…. Тук искаме да уведомим Бюрото, че въобще не става дума за насилствено затваряне на джамиите, а въпросът сме го извели на базата на нашата конституция, защото ако джамийските настоятелства проявят, както вече проявяват, решимост по поставените им задачи – джамиите ще си останат отворени за посетители. Тук искам да спомена факта, че по нареждане на ходжата от Плетена, при погребението на 80 годишен старец в с. Долен, бе счупен и самият табут. Общинската партийна организация смята, че има основание да пристъпи към тази мярка в селата Плетена и Сатовча, като това предварително е съгласувано със съответните джамийски настоятелства.
- По утвърждаване на възстановените имена – един най-труден за решаване проблем. Наложилите се български фамилии в общината все още са малко и не могат да дадат цялостен облик по този въпрос. На сегашния етап името служи преди всичко за оформяне на необходимите документи, за обръщение на обществени места. Когато хората са в по – тесен кръг или в семейна атмосфера, новите имена почти излизат от употреба. Не са малко случаите, когато и малките деца имат по две имена – едно за училище, друго за в къщи.
- Шалварите и фереджетата не се носят извън къщите и двора, но те са неотменно облекло вътре в самия дом. Другият труден момент по премахване чуждото в бита, това е обрязването. Общинският партиен комитет винаги е следял и държал на близък отчет своите кадри по този въпрос. Търсена е строга персонална отговорност на кадрите извършили това деяние. За съжаление обаче, малко е постигнато. Чак тази година се въведе пълен отчет и контрол с подписването на декларациите. Сега в нашата община от 138 момчета до 6 годишна възраст, 68 са обрязани. Всички обрязвания са извършени извън района на общината ни – в Казанлъшко, гр. Кричим и Толбухински окръг. За в бъдеще обрязването на дете ще се смята като акт на насилие и издевателство върху личността на детето и искаме да уведомим Бюрото, че няма да се допускат никакви компромиси по този въпрос. “[14]
В отчета на Сатовчанската партийна организация се докладва и за една от най-трудните задачи, която предстои – обединяване на гробищата на християните и мюсюлманите, които живеят в региона. В заключението на отчета следват общи и персонални благодарности – на др. Сандев за направеното в региона. Споменава се и за речта на др. Тодор Живков на 15 юни, 1978 г. в Благоевград. [15] Отчетът носи датата 12 декември, 1978 г. и е подписан от секретаря на партийната организация – К. Караколев.
Във Вълкосел има само 2 случая на обрязване и тези хора са дадени на МВР за наказание. Като добър урок е послужило откритото дело в Корница срещу човека извършил обрязването на много деца в региона. С решението на съда е запознато цялото население. [16] Във Вълкосел се предприемат и други мерки: „Имахме много чешми на плочите, на които имаше турско – арабски надписи. Партийната организация взе мерки по този въпрос, като всичките й членове участваха в премахването на тези надписи, като изчукаха камъните… Лично секретарят и други членове отидохме в джамията и премахнахме всички надписи и религиозни уредби… Ние правим проверка колко души посещават джамията в празничните дни – петък и байрам… Наскоро проведохме конференция на жените, на която присъстваха 180 жени. В училището като идеологически институт имаме голям успех. Всички деца се извикват на новите имена. Всеки час на класния се разяснява възродителния процес. “ [17]
В с. Слащен е изграден специален комитет за работа по възродителния процес. Членовете му дават дежурства и следят за облеклото и премахването на носиите. Всеки месец дават писмени сведения за това, какво са направили за възродителния процес. Проведена е среща на населението с редакционната колегия на сп. „Родопи“, а самата инициатива е формулирана като „сверяване на часовниците“. Родителите, които са „дамгосали своите рожби“, са освободени от работа. [18]
Обобщен отчет за региона прави и Бюрото на ОК на ОФ. Отчита приключване с подмяната на имената и паспортизацията. Говори за значителна работа за популяризиране и утвърждаване на българските имена чрез празници на публични места, конкурси – викторини, събори, срещи по домовете и поемане на поръчения с новите имена. Отчита се, че през последните пет години са проведени 258 курса за битова култура, в които са включени 7730 жени – мюсюлманки от различни възрасти, а 2000 активистки са завършили школата в Гоце Делчев. Окръжният комитет организира специална среща с 1000 жени – първи отхвърлили „чуждите белези в облеклото“ и след нея жените – активистки в 15 селища провеждат модни ревюта. Отчита се 51% погребения с граждански ритуал. Като пропуск се посочва фактът, че не е премахнат турският полумесец по минаретата, но за това трябва да се пристъпи организирано и едновременно за целия окръг. Провежда се и „масирана атеистична просвета“, чрез съдействието на Окръжния дом за социалистически бит и култура. Отчитат се и някои слабости, за които вече стана дума по-горе. [19]
„Втори етап на прегледа по възродителния процес“
На 16 май, 1980 г. се провежда пленум на ОК на БКП, на който стартира така наречения „Втори етап на прегледа по възродителния процес. “[20] Прегледът е планирано да се проведе от 1 юли 1980 г. до 31 декември 1981 г. и е в чест на 1300-та годишнина от създаването на българската държава. Надсловът му е „Родопите – българска твърдина“. [21]
Провеждането и решенията на пленума се предшестват от отчети на институции и организации за свършената работа по възродителния процес и проблемите по населени места.
В Информация от 15 март, 1980 г. от ГК на Банско се докладва за положението в с. Филипово,[22]което е единственото село в община Банско, в което живеят „родопски българи“. След като се отчитат постигнатите успехи, между другото се споменава: „Проведе се закрито партийно събрание, на което се поставиха конкретни поръчения на всеки комунист по въвеждане на новия бит и култура в собствените семейства и сред роднини и приятели. “[23] Като слабост е отчетен фактът, че при възрастното население външните белези и атрибути, наследени от миналото, не са премахнати напълно, а само създават илюзии, че са преодолени. [24]
За какво всъщност става дума разбираме от информация от същия месец – март, но отразена в отчета на Об. К на БКП – Сатовча. [25]„В основни линии при нас въпросът със шалварите е решен… В селата Кочан, Вълкосел, Слащен и Сатовча, все още се забелязват жени в къщи да ползват шалварите, за „практичност“ при къщна работа, както често се оправдават виновниците за това състояние. Модификация на шалвари, особено разпространени в селата Слащен, Туховище и Вълкосел, са домашно ушитите панталони от плат, купуван за шалвари и те са наречени „донове“. Ние не приемаме тази модификация като прилично облекло и водим борба за неговото премахване. “[26]
Отчетът на Сатовча като цяло следва в общи линии този на Банско. Започва с изброяване на постигнатите успехи. И тук като основна форма на работа се посочва индивидуалният подход. Отчетени са и слабостите и „новите модерни елементи“ в работата: „Що се отнася до обръщения в къщи, на малки групи и в ресторантите, то това все още става на чужди имена, защото те са чужди на нашето население, а не стари, както често се греши по този въпрос. Голяма част от нашия партиен, стопански и административен актив, подмени не чисто българските, бихме казали „изкълчените“ или „белязани“ имена, с чисто български. Такива имена като Албен, Алдин, Ивко, Зарко и т. н. приеха звучни имена – Иван, Ангел, Асен, Димитър и т. н. По този въпрос Бюрото на Об. К на БКП прие решение всички партийни, държавни и стопански кадри с „нечисти“ имена, да се подменят същите с чисти български имена. В нашето решение предвиждаме да се променят „изкълчените“ имена, освен на партийните членове, но и на учащите се, но това да става при създадени най-добри условия. Цели трудови колективи като този в „Горско стопанство“ изчистиха белязаните имена с чисти български такива. Що се отнася до даване име на новородено дете, Бюрото на Комитета прие именник, в който са изхвърлени всички „чужди“/ с изключение на някои съветски/ и „изкълчени“ имена и сега всяко новородено получава звучно, хубаво и чисто българско име. Това се отнася за всички живеещи на територията на общината“[27]
От всичко изложено Бюрото на БКП в Сатовча прави следните изводи:
„1. Възродителният процес в общината придоби необратим характер;
2. В противовес на нашата работа реакцията активизира „предсмъртно“ своята дейност, която се изразява главно в обрязванията;
3. Вдигането на голям шум при извършване на едно или друго мероприятие за възродителния процес е пагубно и вредно… ;
4. Процесът изисква единни и тотални действия на целия партиен, държавен и друг потенциал от окръга и страната. “[28]
Подобни са и сценариите на отчетите от същия месец март на: Белица – 24. 03. 1980 г. [29]; Симитли – от 18. 03. 1980 г. ;[30]с. Церово[31] и Хаджидимово[32]
Не е ясно дали тези отчети по места и по-точно нерешените проблеми по възродителния процес в окръга са провокирали провеждането на пленума на 16. 05. 1980 г., но така или иначе пленумът е факт.
В изпълнение Решенията на пленума се изготвят и разпространяват „Насоки за втория етап от прегледа по възродителния процес сред потомците на насилствено помохамеданчените в миналото българи“. [33] Като обект на прегледа за възпитателно въздействие се определят младежите, жените, подрастващото поколение и трудовия колектив. Определят се и следните основни задачи:
- „Възродителният процес да стане осъзната и осмислена с действията и поведението си душевна необходимост на кадрите, комунистите, на всички трудещи се. Да се превърне в зряло, съзнателно движение към новото, прогресивното;
- Да се изгражда сред цялото население… чувството за принадлежност към българската социалистическа нация;
- Да се организира широка издирвателска и научно – изследователска дейност за разкриване в дълбочина миналото на всяко селище;
- Да се води решителна борба за превъзмогване и отстраняване на елементите на чуждия народностно – религиозен комплекс;
- Да се ликвидира със стремежа за модифициране на облеклото с цел запазване на старите атрибути, като се създават всички условия за носене на съвременно модерно облекло;
- Утвърждаване на новите имена;
- С всички сили и възможни средства да се прекрати обрязването на момчетата, като на един от най – грубите признаци на противопоставяне на възродителния процес;
- Трайно въвеждане и повсеместно ползване на новата празнично обредна система и социалистическите ритуали;
- Окончателно премахване на наследените от миналото белези – турско – арабски надписи и знаци по чешми, паметници, надгробни плочи, минарета и други. “[34]
През този втори етап решаваща е ролята и отговорността на общинските партийни комитети, на които се вменяват конкретни задачи, свързани с работата с актива. Като най – важна обаче задача се посочва контролната : „Като предявят нови изисквания и завишен критерий, общинските партийни комитети периодически да правят задълбочен критичен анализ на състоянието на възродителния процес и персонална оценка на всеки комунист, на всеки кадър от общината. “[35]
В четвърти раздел от насоките се посочват задачите на институциите и организациите, които задължително трябва да се включат в прегледа:
- Окръжният народен съвет и ръководствата на окръжните стопански звена;
- Дирекция „Народна просвета“;
- Дирекция „Народно здраве“;
- Окръжният съвет за култура;
- Обществено политическите и масови организации – ОФ, ДКМС, Професионалните съюзи по месторабота, Съветите на жените по места, Ловно – рибарският съюз, Българският туристически съюз, БСФС. Специално място е отделено на задачите на дружество „Георги Кирков“;
- Държавна спестовна каса;
- в. „Пиринско дело“;
- Българското историческо дружество в Благоевград, ситуирано към музея;
- Държавният архив – Благоевград и т. н.
Всички те се задължават да разработят свои мероприятия, гарантиращи постигане целите и задачите на втория етап на прегледа по възродителния процес.
Подробно е описана системата за контрол и отчетност – персонална отчетност в ОК на БКП на актива, обсъждане и анализ на три месеца в общинските партийните организации на направеното по възродителния процес, изготвяне и изпращане на сведения, информации и доклади в ОК на БКП; събрания на първичните партийни звена всеки месец; като се отчитат на общинските партийни комитети. Периодически по трудовите колективи и звена да се правят събрания, чествания, събори, викторини и др. за отчитане практическите резултати по възродителния процес. Накрая се посочва, че най – активно участвалите във възродителния процес и постигнали големи резултати ще бъдат отличени с награди. [36]
Подробно разгледахме „Насоките… “, тъй като те дават информация за натиска, контрола и обхвата на институциите и организациите, призовани да провеждат възродителния процес в региона след смяната на имената на мюсюлманското население. Оказва се, че не смяната на имената, която през 1981 е приключила 100% в региона, е край на възродителния процес. В документите след 1974 г. не се говори за тях като за българи, а навсякъде са посочени като „потомци на насилствено помохамеданчените в миналото българи“. Самата тоталитарна власт не ги е припознала като българско население и е водила и продължила да води срещу тях „тотална борба“ до края на 1989 г.
На 28 юли, 1980 г. ОК на БКП излиза с нови инструкции: „По работата с населението от Родопите“, в който акцентът е поставен върху утвърждаването на социалистическите граждански ритуали и празнично – обредната система.
В цитирания по-горе документ прави впечатление, че след десет години ОК на БКП – Благоевград продължава да се основава на мерките, свързани с възродителния процес, върху решението на Секретариата на ЦК на БКП от юли, 1970 г. Тук остават неизяснени няколко въпроса: Дали ЦК на БКП е настрани от ставащото по отношение на възродителния процес в окръга?; Доколко е инициатива на ОК на БКП и ако е така, тава значи, че работата в региона по възродителния процес не е успешна?
Косвен отговор на втория въпрос дава Писмо № 108-00-309 от 11. 11. 1980 г. с подател Окръжен народен съвет, управление „Организационно“ до председателя на Общинския народен съвет – Благоевград. От писмото се разбира, че група от държавни дейци от окръга, водена от др. М. Ангелов, секретар на ИК на ОНС на 21 и 22 октомври, 1980 г. посещават Смоленски окръг, за да се запознаят с работата и резултатите – с положителния опит на окръга в осъществяването на възродителния процес сред родопското население. Писмото завършва със следното предложение: „За довеждане докрай работата по изучаване и внедряване опита на Смоленски окръг по този талкова актуален и важен за нашия окръг проблем считаме, че е необходимо в срок до 30. 11. т. г., ИК на Об. НС да бъдат запознати с изучения опит, критично да оценят състоянието на работата в общината и на тази основа да приемат допълнителни ефективни административни, политически и други мерки за решително ускоряване на този процес и в нашия окръг. Мерките да са конкретни, всеобхватни и да имат за цел:
- Решително пресичане на обрязванията на момчетата на каквато и възраст да са;
- Бързо премахване на всякакъв вид модификации на старото облекло;[37]
- Внедряване на българските имена в общуванията на хората на обществени места и в домовете им;
- Пълно внедряване на социалистическите граждански ритуали;
- Привеждане в изпълнение чл. 16 от Правилника за водене на регистрите по ГС за смесените бракове и поставяне в пълен порядък на документацията.
Препоръчваме Ви да се допълни Наредба № 1 на Об. С, като се предвидят санкции /глоби/ за носене на облекло /шалвари, фереджета – модификации и др. /, за обръщения на турско – арабски имена и други форми на нарушаване на обществения ред. “[38]
Документът е изпратен до всички общински и селски кметства в окръга. Видимо Об. НС – Благоевград първи откликва на призива ОК на БКП от май 1980 г. за „Преглед на работата по възродителния процес. “
Не закъсняват и другите институции и организации. На партийния призив веднага откликва със свои планирани мероприятия за „прегледа“ и Окръжният съвет на Българските професионални съюзи. [39] Между другите обещания /производствени и културно масови/, предприятията се задължават да осигурят стипендии по договор за талантливи младежи и девойки – потомци на насилствено помохамеданчените българи. [40] Планират и да се разгърне в бригадите и цеховете проучвателска и събирателска дейност на стари народни песни, легенди, обичаи и други, доказващи българския произход на населението. [41]
Дирекция „Народна просвета“ – Благоевград през месец август също излиза със свои планирани мероприятия за прегледа. [42] Основните задачи, които планира, са утвърждаването на българското самосъзнание на педагогическите кадри в района и възпитаване у подрастващите чувство за принадлежност към българската нация. Планират още: по всички учебни предмети да се актуализират онези теми, които доказват българския произход на това население; проучвателска и събирателска дейност с учениците за разкриване миналото на всяко селище; обществени поръчения за учителите; конференция в три етапа – „Родопите – българска твърдина“; работа с жените майки в семейството и домовете; системна работа с родителите за разколебаване на религиозния консерватизъм. [43]
С План – мероприятия излиза и Дирекция „Народно здраве“, която си поставя няколко основни задачи, три от които нямат нищо общо с професионализма на здравните работници. :
- „Активна и настъпателна работа сред всички слоеве от населението с цел възродителният процес да стане осъзната необходимост и гордост от принадлежността към българската нация;
- Решително подобряване на класово – патриотичното възпитание на здравните работници и максимално стимулиране на техния личен принос във възродителния процес;
- Активно участие в дейността на партийните и държавни органи за преодоляване белезите и атрибутите на миналото и въвеждане и утвърждаване на новите ритуали. “[44]
Към така планираните задачи е предвидена разгърната система от дейности със срокове и отговорници. Особено впечатление прави дейност осем: „Със съдействието на органите на МВР да се проведат активни мерки за пълно ликвидиране обрязването на момчетата, като на виновните лица се налагат строги санкции и се предават на прокуратурата. “[45]Планираните мероприятия са подписани от Директора – д-р Б. Попов и гл. сп. д-р Ст. Христов
Мероприятия по възродителния процес са планирали и много други институции и организации, по интересните от които са: Държавна спестовна каса[46], която предвижда да изготви поименни списъци на вложителите със стари имена и да ги призове да ги сменят. На тези, които не изпълнят изискването, да не се разрешава да теглят от влоговете си. ; редакцията на „Пиринско дело“[47]; бюрото на Окръжния съвет на Български съюз за физкултура и спорт;[48]Бюрото на Окръжния съвет на Българския ловно рибарски съюз[49]; Окръжния съвет на Българския туристически съюз[50] и др.
След три месеца институциите и организациите представят отчети по извършеното от тях по прегледа на възродителния процес. [51]
Отчет представя пред ОК на БКП и Изпълнителният комитет на Окръжния народен съвет. Отчетът е интересен с това, че освен постигнатите успехи, които като клишета се повтарят, предишните отчитани слабости в работата по възродителния процес се повтарят и тук, въпреки мерките на тотален контрол от страна на институции и организации. “Утвърждаването на новите имена продължава. Във всички държавни служби и учреждения, в учебните заведения се употребяват новите имена, но в къщи, на улицата двуименността продължава. Новите наименования не са станали още принадлежност и убеждение на личността. Подобно е състоянието и с подмяната на облеклото… Празничната система не отговаря на целите и темповете на възродителния процес. Неефективна е намесата на здравните заведения по преодоляване обрязването при момчетата. “[52]
Същите слабости са посочени и в доклад от 6. октомври, 1981 на Отдел „Патриотично възпитание“ до Бюрото на ОК на БКП. [53]
По – голям интерес представлява официалната Информация от 28. 02. 1981 от кмета на с. Орцево до ОК на БКП. [54]В нея чистосърдечно са отразени настроенията, намеренията, тревогите и надеждите на хората от селото във връзка с възродителния процес. „Продължава да има настроения в някои хора с туркофилски настроения за изселвания в Северна България и за други окръзи на страната, а те са: Разградски, Шуменски и Търговищки, като целта се знае каква е – да се турчеят… Пускат се слухове, че трябва да се пазят всички стари документи от различен характер на стари имена – лични карти, свидетелства, квитанции, с които може действително да се докаже, че са били турци, а не българи… Пускат се и слухове, че на ХII конгрес ще се разгледат въпросите по националностите и в присъствието на делегация от Турция ще се реши въпроса за изселване към Турция през тази година. Тези слухове идват от Якорудския регион… Говори се, че като се иде в Северна България, там никой не ги закача за нищо – за имена, за носия, за погребенията. Там се извършват по чисто турски начин, правят се мевлюти по къщите и джамията… Да се има предвид, че в тези райони както простолюдието, така и една част от интелигенцията не са убедени правилно и продължават да пускат различни слухове и да саботират. “Накрая кметът завършва: „Тези са въпросите за сега, по които искам да докладвам. „Следва подпис В. Дурльов и дата. [55]
Подобни информации има и от други селища на окръга.
През следващата 1982 г. има предложение от Об. К на БКП – Гърмен до Димитър Кехайов – секретар на ОК на БКП за провеждане на среща с окръжните ръководства за решаване проблемите на с. Рибново. Срещата е насрочена за 15 – 19 ноември, 1982 г. и е в отговор на Решение на Бюрото на ОК на БКП от м. юни, 1982 г. [56] Липсва протокол от срещата, но фактът, че тя е организирана, говори сам по себе си, че работите в Рибново не вървят, както би се искало на властимащите.
Подобни съвещания са проведени и в Гоце Делчев и във връзка с него са издадени „Тезиси за работата сред потомците на насилствено помохамеданчените българи след съвещанието в гр. Гоце Делчев през м. април, 1982 г. “[57]В Тезисите е разкрит подхода на ОК „Комплексност при решаване проблемите на родопското население, т. е. успоредно със социално – икономическото развитие на района, да се развиват и компонентите на духовната сфера, да се утвърждава в хората социалистическото съзнание и социалистическите празници и обичаи. “[58]
Веднага след съвещанието Бюрото на ОК на БКП излиза с Оперативен план за замяна на турско – арабските имена с български на лицата от смесени бракове. В справката към плана се посочва, че за района на Гоце Делчев те са: Дъбница – 88, Блатска – 39, Хвостяне – 83. Посочва се числото – 1 380 души. Повечето бракове са на български турци с помакини, които силно и демонстративно се турчеят. За провеждане акцията по смяна на имената е организирана група начело с Димитър Кехайов. В плана изрично е споменато, че основание за смяната на имената ще бъде Наредбата за гражданското състояние, приета с Постановление 117 на Министерски съвет от 3 август, 1975 г. и т. 16 от изменение Правилника за водене регистрите за гражданско състояние, обнародвано в Държавен вестник, бр. 14 от 19. 02. 1971 г. Подмяната на имената трябва да стане от 12 до 18 декември, 1983 г. “Окръжно управление на МВР да разработи свой план, обезпечаващ ред и спокойствие. Предварително да бъдат неутрализирани лицата с потенциални намерения за действия, несъвместими с характера на провежданото мероприятие. При прояви от такъв род да се вземат бързи и строги както организационни, така и административни мерки. [59]
На 19 ноември, 1982 Отдел „Патриотично възпитание“ към ОК на БКП участва с изказване на свой представител на Националното съвещание в гр. Смолян. Докладът се казва „За работа с родопското население“. [60] Постигнатите резултати са размити в идеологеми и лозунги, за разлика от слабостите, които са посочени конкретно – имената, дрехите, обрязванията и погребенията.
На 18 юни, 1983 г. Отдел „Патриотично възпитание“ при ОК на БКП подготвя и изпраща Справка до първите секретари на Об. К на БКП и кметовете по селата на родопския регион. [61] В първата част от справката прави оценка на състоянието и резултатите от възродителния процес. Резултатите са пределно общи и неопределени: „Имаме вече достатъчно активна интелигенция, на която можем да се опираме и ползваме в работата с хората“ или „Налице са трудови колективи с млада работническа класа, поддаваща се на организация и изява“[62]Отчита се фактът, че главната причина за негативните явления са религиозните предразсъдъци на населението и недостатъчната работа на актива със семейството и отделния човек. Като недостатъци се посочват: поддържане на ислямски религиозни обреди; масово обрязване на момчетата; разпространяване на нездрави слухове; противопоставяне на двете групи население в смесените селища. Заключението е: „Макар и накратко казани, но това са изключително сериозни неща, които не можем да подминем без тревога“[63]За какви мерки става дума: „Трябва да се обяви война на обрязванията, модификациите в облеклото, двоимствеността, ползването на турски обреди и др. Необходимо е да се дава широка гласност на провежданите мероприятия. Например: провежда се преглед на обрязването на момчетата от здравните органи, без да се разясни сред родителите, без да се ангажира активът на селото. Нашите държавни органи трябва да излязат от състоянието на изчакване и да прилагат строги административни мерки, включително и подвеждане под съдебна отговорност, срещу нарушителите на установените порядки. “[64]
Какво се случва през 1984 г. в Благоевградски регион, когато започва процесът на преименуване на турското население в България?
На 9 април се провежда съвещание в с. Горно Осеново, на което присъстват 81 човека – активисти от региона и ръководители на окръжни звена. [65]
През м. март се изготвя план за провеждане на съвещание по „Работата с родопското население. “ Планирано е съвещанието да се проведе на 24 април, 1984 г. в гр. Гоце Делчев. Предвидено е в него да вземе участие целият актив от региона – партиен, административен, комсомолски и стопански. Целта е: „Чрез призоваване на отчет да се упражни контрол над органите, организациите и кадрите за работата им по възродителния процес“[66] Събранието се открива и ръководи от Лазар Причкапов – първи секретар на ОК на БКП – Благоевград.
Същия месец – април, на 26 се провежда съвещание в Сатовча[67], след което Об. К на БКП – Сатовча излиза с Информация относно проведените по-значителни мероприятия в общината и отделните селища. [68] С такава Информация излиза ОК на БКП – Белица[69] и Об. К на БКП – Хаджидимово. [70] Отчитат се и успехите в региона: „В резултат на взетите комлексни мерки… в с. Беслен през месец октомври, 1984 г. се извърши голям революционен акт с премахването на джамията, което тепърва ще се оценява от младото поколение… През м. декември, 1984 г. в с. Блатска бяха възстановени имената на така наречените в миналото „български турци“. През м. януари, 1985 г. всички ръководства предприеха конкретни мероприятия за утвърждаването на новото в с. Блатска, където се работи постоянно за по-бързото изживяване на някои колебания. Какви са посочените слабости: във всички села продължава все още да се вика на стари имена; на новородените се поставят двойни имена; активът и местата интелигенция реагират слабо; при тъжния ритуал голяма част от актива намират начин да не присъстват, да не участват в погребенията; не се води достатъчна борба за премахване на шалварите, които изчезнаха от улиците, но все още остават като работно облекло по полето… Налице е активизиране на религията. “[71]
На 3 август, 1984 г. ОК на БКП излиза с нови указания относно работата сред родопското население, които като цяло имат пожелателен характер. [72]
В същата година излиза и Оценка на извършеното по подмяната на турско арабските имена и предстоящата работа с българите от смесени бракове в Благоевградски окръг. [73] Така наречените от властта „потомци на смесени бракове“ са всъщност турци, които живеят в селата: Дъбница, Хвостяне, Блатска, Яворница и Камена. Най-много живеят в Дъбница и Хвостяне – 1749 човека, а общият им брой е 2 870.
Техните имена са сменени през декември 1984 година. На 7 март, 1985 се провежда среща на секретаря на ЦК на БКП – Димитър Станишев с населението от Благоевградски окръг „възстановило“ българските си имена. Срещата се провежда в с. Дъбница, където живеят „предишните турци“. В нея вземат участие 350 души от селата Хвостяне, Блатска, Камена и Яворница. Срещата се предава директно по местната радиоуредба. „От изключително важно значение бе това население да разбере точното и ясно становище на Централния комитет на БКП по всички основни въпроси, свързани с настъпващите при тях процеси… Особено силно впечатление на участниците в срещата предизвика безкомпромисното становище, че изселване в съседна Турция няма и няма да има по какъвто и да било повод и към онези, които се опитват да спъват процесите на утвърждаване на българското национално съзнание, ще бъдат вземани енергични мерки… Срещата в с. Дъбница получи широк отзвук в целия регион. [74]
От 12 март, 1984 г. е предложението на Началника на Окръжно управление на МВР Благоевград относно мероприятията, които трябва да се проведат сред българите, изповядващи мохамеданска религия. Работата се планира в следните направления: „Органите на МВР да набележат и проведат срочно комплексни мероприятия за париране опитите на реакционните туркофилски елементи да провеждат подмолна, конспиративна и открито вражеска дейност… Да се доведе докрай въпросът с имената във всички села и оформят декларациите и регистрите, но не с административни мерки или с чакане сами да дойдат да ни помолят, а с конкретна индивидуална работа. … Цялостната работа да бъде насочена за даване отпор на пасивната съпротива, изразяваща се в: отказ да засаждат тютюн, нежелание да го предават, не получаване на пенсии, аванси и др … Да се въведе еднакъв подход в училищата при извикването, записването, документацията и облеклото на учениците. Да се атакува още по-активно втората позиция – мълчаливата и открита съпротива по снабдяването с паспорти. За целта да се влезе в контакт с всяко семейство, на което да се връчи покана в определен срок да подменят личните си документи. Да се уточнят и уеднаквят мерките, които ще се провеждат спрямо лица, възстановили имената си, но не уредили документите, и спрямо тези, които не са си сменили имената. Такава единна линия се налага да се спазва строго, както от всички държавни органи, ведомства и организации от окръга по отношение приемането на работа, заплащането и всякакъв род услуги… Кои са отрицателните тенденции. Тенденцията за увеличаване посещенията на джамиите и носенето на шалварите. Подновяване и слагане на нови турски надписи с полумесец върху надгробните плочи в Якоруда. Съчиняване и пеене на песни за събитията в Бунцево, Корница, Самоков и др. … За целта е необходимо: да се засили провеждането и участието в техни ритуали, като се създават и нови такива; в. „Пиринско дело“ по често да пише за трудовото ежедневие и културния живот в тези селища. “[75]
Репресиите на държавната и партийна власт по отношение религиозната идентичност на това население не стихват и през следващите четири години – до 1989. Понякога дебненията и доносите за хората достигат до абсурди: „Турските поздрави са въведени почти във всички села и то от скоро време. В джамиите старците други думи нямат. Това е много подчертано в Дебрен и Сатовча. Да се изкорени с административна заповед… Още не можем да внедрим сурвакането на Нова година при мохамеданите… Навсякъде в селата родителите назовават децата си със старите имена – Лъжница, Корница и Брезница… Дали един наш общественик, комунист е честен, искрен, верен, а не двуличник, аз го проверявам чрез клозета. Щом няма буркан или шише с вода/ а сега поставят и чешми/, значи е скъсал със старото. В село Жижево във всички клозети имат хартия. В с. Осиково близо 50%. Моите роднини в Рибново, макар и членове на БКП имат буркани… Аз мисля, че нашата работа в пансионите няма специална, целенасочена програма, за да можем да възпитаме „еничари“ – „наши еничари“… На нас много ни пречи християнското население с неговата простотия, невежество и религиозна тъпота. Необходимо е специално възпитание за явния расизъм. Преди около една година един от военния отдел на ОК на БКП пред Ангел Пеев казва: „Абе ние работим, работим, много се грижим за тези помаци, ама помаци си остават, на тях не може да се вярва“. Ангел му казал: „И аз съм помак“. Той се изчервил от това положение и гледал как да се отдалечи. Тогава аз на Ангел му казах: „Браво Ангеле, загдето така си отговорил. Не се сърди, тъпотията не е само по селата, тя е и градовете. Ето колко много имаме да работим. На Валери Пехливанов – също е много трудно. Зад гърба му и отговорни другари от Сатовча скърцат зъби. Нима е лесно банскалия да работи в Разлог, а човек от Кочан и при това нехристиянин да работи в Сатовча, където всички отговорници не са жители на селото. “[76] Документът е озаглавен „За някои негативни неща в нашата работа“ и е изпратен до ОК на БКП края на 80 те. Цитирахме го по-подробно, защото той подкрепя нашата теза, че „възродителният процес“ за тоталитарната власт е неуспешен. В безсилието си тя е започнала по селищата да изпраща свои верни хора, поради това, че няма доверие на собствения си комунистически елит.
(Статията – написана от Анастасия Пашова в съавторство с Петър Воденичаров, преподавател в Югозападен Университет – е публикувана в сп. Балканистичен форум, кн1, 2010 г.)
[1] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 40, л. 20 – 30; Материали на отдел „Пропаганда и агитация”, по възродителния процес в окръга през годините 1975 – 1978. Съдържа 586 лиса и материалите в него са строго секретни.
[2] Пак там, л. 23
[3] Пак там, л. 24
[4] Пак там, л. 145
[5] Пак там, л. 203 – 207, Здравна мрежа....
[6] Пак там, л. 146
[7] Пак там, л. 159 – 165, Отчет на бюрото на ОК на ОФ за внедряване на нов бит и култура сред населението на българите насилствено помохамеданчини.
[8] Пак там, л. 147 – 153, Отчет на Общинския партиен комитет на БКП – с. Сатовча за изпълнение решението на секретариата на ЦК на БКП от м. юли 1970 г. по патриотичното възпитание
[9] Пак там, л. 154 -158, Отчет на Об. К на БКП с. Вълкосел за работата по възродителния процес в селото
[10] Пак там, л. 166 -169, Отчет на Об. К на БКП с. Слащен по работата на комитета по възродителния процес в селото.
[11] Пак там, л. 147
[12] Пак там, л. 148
[13] Пак там, л. 149
[14] Пак там, л. 150-153
[15] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 40, л. 153
[16] Пак там, л. 156
[17] Пак там, л. 156
[18] Пак там, л. 166 -169
[19] Пак там, л. 159 -165
[20] ДА – Благоевград, Ф. 2 Б, оп. 12, а. е. 40, л. 397 – 402
[21] Пак там, л. 173
[22] Пак там, л. 132 – 135
[23] Пак там, л. 132
[24] Пак там, л. 135
[25] Пак там, л. 516 – 525
[26] Пак там, л. 520
[27] Пак там, л. 519 – 520
[28] Пак там, л. 522 -523
[29] Пак там, л. 352 -357
[30] Пак там, л. 501 -505
[31] Пак там, л. 506 – 510
[32] Пак там, л. 511 – 515
[33] Пак там, л. 397 -402. Документът е от 18 юни 1980, от ОК на БКП, отдел „Патриотично възпитание”
[34] Пак там, л. 397-398
[35] Пак там, л. 399
[36] Пак там, л. 400 – 402
[37] Вече стана въпрос за „модификации на старото облекло”на стр. 17
[38] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 40, л. 497 – 498
[39] Пак там, л. 389 – 396
[40] Пак там, л. 391
[41] Пак там, л. 395
[42] Пак там, л. 379 – 386
[43] Пак там, л. 379 – 386
[44] Пак там, л. 384
[45] Пак там, л. 386
[46] Пак там, л. 479 – 480
[47] Пак там, л. 454 – 456
[48] Пак там, л. 490 -492
[49] Пак там, л. 493 – 496
[50] Пак там, л. 473 – 475
[51] Пак там, Отчети и информация на Общинските комитети и други селища от Родопския край във връзка с прегледа по възродителния процес от:Симитли, Церово, Хаджидимовска община, Сатовча, Г. Делчев, Гърмен, Якоруда, Белица, л. 501 -570
[52] ДА – Благоевград, Ф. 2 Б, оп. 12, а. е. 41, л. 9
[53] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 41, л. 13 -31 Доклад „За работата на партията сред родопското население”
[54]ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 41, л. 49 – 50
[55] Пак там, л. 50
[56] Пак там, л. 97 – 98
[57] Пак там, л. 186 – 189
[58] Пак там, л. 187
[59] Пак там, л. 178 Оперативният план е строго поверителен и се посочва, че е отпечатан само в 3 екземпляра.
[60] Пак там, л. 190 – 201
[61] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 42, л. 113 – 121
[62] Пак там, л. 115
[63] Пак там, л. 118
[64] Пак там, л. 120
[65] Пак там, л. 14 -15
[66] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 43, л. 12
[67] Пак там, л. 123 – 130
[68] Пак там, л. 49 – 53
[69] Пак там, л. 43 – 45
[70] Пак там, л. 46 – 48
[71] Пак там, л. 52
[72] Пак там, л. 200 – 208
[73] Пак там, 109 – 118
[74] ДА – Благоевград, Ф. 2К, оп. 12, а. е. 44, л. 53-57
[75] Пак там, л. 241
[76] ДА – Благоевград, Ф. 2 Б, оп. 12, а. е. 44, л. 33 – 41