Странно, как функционират тия най-човешки страсти, симпатиите и антипатиите. Виждаш един човек на телевизионния екран – симпатичен, привлекателен, преливащ от самочувствие, ентусиазъм и енергия, но нещо в теб се противи да купи красивата картинка, упорито търси в нея някакъв дефект и те кара да се чувстваш като онзи стар мизантроп, Шейлок, надхитрен от собствената си неспособност да прояви малко щедрост, да види в противниците си нещо повече от … м-да, противници.

Автор: Златко Енев


Да ти разкажа първо, Гогов, с няколко думи как съм се наредил тука в Градце-граде. Намерих един Бруно, който държи конюшна. Рина му на конете, зобец им давам, сенце – Бруно ми дава покрив, обяда и млякото, за закуска. Справям му също и бостана, а там я домат, я краставичка, я тикве винаги ще се намери.

Автор: Стефан Маринов


Онзи ден малкият ми син се прибира у дома и размахва знаменце на НАТО. Раздавали им ги в училище. Гледам го – и той ходи бодро. Може би това да е смисълът на образованието, казвам си. Да ходим бодри и изпъчени.

Автор: Жанина Драгостинова


Прочетох, че мълчанието бива най-различно
мълчание по рождение, по необходимост, по желание, по принуда, от безразличие, мълчание заради нечия тайна. Кармата да мълчиш по рождение е страшна в света, в който говоренето е начало и край. Да мълчиш по собствено желание е повече от изкуство ...

Автор: Албена Прокопиева


Днес, четейки Ню Йорк Таймс, попаднах на нещо, което ме впечатли много силно. Разглеждах кратката биография (в картинки) на Сара Пейлин, избраната от сенатор Маккейн за вицепрезидентския пост губернаторка на Аляска ...

Автор: Златко Енев