Понеже е модерно да се разсекретяват
документи и да се разконспирират заговори, ще направя едно сензационно разкритие.
Публикуваният по-долу документ, предлагащ варианти за български герб, беше
написан още през 1996 година, но световната конспирация в лицето на ФИФА, УЕФА
и чуждестранната футболна общественост ми попречи да го обнародвам, така че по
време на Световното първенство по футбол през 1996 г. България остана без този
символ на държавността. За да не се резилят под знаме без герб, нашите
футболисти се принудиха да изпаднат от челната тройка.
Ето и самия документ с известни
съкращения:
ПРИНОС КЪМ ХЕРАЛДИКАТА: НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ
ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГЕРБ
Въпреки присъщата ми скромност не мога да
не си дам сметка, че предложенията ми ще сложат началото на цели течения в
хералдиката. Постарах се да ги изложа максимално ясно, за да улесня
последователите си.
I. НАИВИЗЪМ
МАДАРСКИЯТ КОННИК: Ако България го приеме
за свой герб, това ще е удобен повод да си сменим знамето с конска опашка – за
предпочитане изкуствена, иначе Бриджит Бардо ще вдигне шум до Бога и Обединена
Европа ще го използва като предлог пак да ни остави пред портите си. На знамето
да се изпише: „Трай, коньо, за зелена трева!“ за мирновременни цели и „Отиде
коньо у барата!“ за всички случаи, когато нещо не ни изнася. Може пък с тоя
герб да ни излезе късметът, нали подковите носят щастие!
МАЙМУНА С БАНАН: Не намеквам, че се правим
или че ни правят на маймуни. Предложението се базира на Дарвиновата теория за
произхода на човека. Снобски настроените английски аристократи, свикнали да се
кичат с ликове на предците си, ще се спукат от завист, защото дори на тях не им
е хрумнало да покажат, че са от толкова стар род. На знамето да се добави
банановожълт надпис: „Ловим маймуни с трици!“ За химн предлагам една песничка,
която преди години беше доста популярна: „Хубави са, хубави са, сладки са,
сладки са бананите...“ Някъде към третия куплет съседката забременява, така че
има и елемент на демографска политика. За национална валута предлагам банана,
макар че попрезрелият банан не е твърда валута.
II. НА ПРАГА НА НОВОТО МИСЛЕНЕ: СЪЧЕТАВАНЕ
НА ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ
ЛЪВЪТ: Не знам защо Конституцията толкова
държи на него. Сега, когато светът почва да ни търси на картата, хич не ми се
ще да предизвикваме асоциации с древното „Hic sunt leones“ (в превод: Тук
живеят лъвове). За незапознатите се налага да поясня, че това в никакъв случай
не се е смятало за комплимент, а напротив – на старите карти лъвът е
обозначавал неизвестни, диви територии. Така че мога да го приема само ако
някой си плати за него. Колко му е да украсим герба с лъва на „Пежо“? А ако на
тях не им стигнат парите за цялата площ, ще предложим на IBM да закичим лъва с
венец от сини рози – на нецветни изображения дори няма да личи, че са сини, та
може да минават за казанлъшки.
Това предложение го оставям за в краен
случай. За предпочитане е не еклектика, а една цялостна рекламна стратегия.
Дори две.
III. МОДЕРНИ КОНЦЕПЦИИ
КАМИЛАТА НА CAMEL: Камилата е изключително
издръжливо животно – като българина. Склонна е да плюе по каквото й скимне –
пак като българина. Евентуално зеленият цвят в знамето да се замени с нещо по-пустинно
– така хем по ще пасва на камилата, хем ще навява асоциации за режима на
водата. На знамето да се напише „Я камилата, я камиларя“ като израз на
диалектическото мислене на българския народ. В тоя дух може да се промени и
надписът на Парламента. „Съединението прави силата“ звучи направо като
подигравка, като ги слушаме; я по-добре си го кажем направо: „Кучетата си лаят,
керванът си върви.“
БЯЛА МЕЧКА С БУТИЛКА „КОКА-КОЛА“: Това
безспорно е най-перспективното предложение. В крайна сметка не можем да си
сменяме герба всяка година, така че е редно да изберем стабилна компания.
В цветово отношение бялата мечка не е
обвързана с никакви политически пристрастия. Тя може да обедини нацията около
идеята, че сме кален народ – плащаме си за парно и през лятото, а през зимата
мръзнем като на Северния полюс. От друга страна, по този начин ще декларираме
етническа търпимост и зачитане правата на националните малцинства – в случая
към онези наши сънародници, които при последното преброяване се обявиха за
ескимоси.
Знамето може да си остане трицветно – с
бялото от „Фанта“, зеленото от „Спрайт“ и червеното от „Кока-Кола“, а надписите
ще са в съответния запазен шрифт. Така можем да се надяваме, че чужденците
скоро ще престанат да бъркат националния трибагреник – все пак „Кока-Кола“ е
най-известната марка в света.
За химн може да се пригоди нещо популярно.
Например „Питат ли ме де зората“ с леки корекции: вместо „Бели Дунав де се лей“
– „Кока-Кола де се лей“. Или, ако сме настроени да изразим добрите си чувства:
„Като Кока втора няма тъй могъща на света“. В краен случай, за да не се
затрудняваме с помнене на текста и да не се караме за езика, на който да бъде
написан, можем да си направим химн и само с „Оле-оле-оле о-о-о о-о-о-о“ – то и
без това за химна се сещаме само на футболни мачове...
Чрез „Кока-Кола“ най-после ще се сдобием
със стабилна валута, макар не твърда, а течна. За монети могат да послужат
капачките. Вместо банкноти предлагам да се използват етикети – от
половинлитрови бутилки за по-малките стойности и пластмасови етикети за литър,
литър и половина и два литра за по-големите стойности. Можем да сменим и името
на парите от „лев“ на „литър“. Националната валута ще бъде гарантирана срещу
обезценяване, ако е обезпечена с напитки и всички активи на „Кока-Кола“.
Официален поздрав на скаутските
организации може да стане: „Пийте Кока-Кола!“ – „Винаги Кока-Кола!“ За
любителите на скандирането пък предлагам: „ко-ка-ко-ла-фан-та-спрайт“, което е
издържано в седемсричен хорей от типа на „ста-лин-ти-то-ди-ми-тров“ и „ка-пе-ес-ес-бе-ка-пе“.
Очаквам известни промени в
народопсихологията на българина (например, никак не е трудно да се появи
изразът „Да ти върви като по Кока-Кола!) и в програмната схема на Българското
национално радио (съобщения за нивото на Кока-Кола в сантиметри биха действали
доста освежаващо, особено в горещите летни следобеди).
За заплащане предлагам схемата „дълг срещу
собственост“. Опазил ги Бог, не твърдя, че имаме дългове към „Кока-Кола“. (Или,
по-скоро те не разчитат на Бог и сами се пазят, като не дават на вересия.) Но
пък имаме външен дълг за плащане. Какво са няколко милиарда за тяхната фирма?
Има само една подробност: Ами ако никой
рекламодател не се навие да рекламира чрез България? Затова апелирам към
националния отбор по футбол да повдигне националното самочувствие и цената на
рекламната площ върху знамето.
Айде, наш'те!
На стоп ви взе
Мариана Евлогиева
