Всеки избор за президент в Съединените щати е исторически, но последните избори бяха безпрецедентни. Ако Камала Харис беше победила, тя щеше да бъде първата президентка жена. Победата на Тръмп е историческо завръщане в Белия дом, в цялата американска история само демократът Стивън Кливлънд е служил два непоследователни мандата – 22-ри (1885-1889) и 24-ти президент на САЩ, (1893-1897). През 20-ти век единствено Ричард Никсън направи политическо завръщане, но като кандидат на републиканците за президент (1967 г.) след първата му загуба от Джон Кенеди на изборите през 1960 г. Надпреварата за Белия дом беше уникална, с кандидат, който беше сменен по-малко от четири месеца преди изборите и два опита за убийство, плюс висящи дела срещу другия кандидат.
Какво се случи на изборите?
Шокови вълни без шок
Както през 2016 и 2020, така и по време на последните избори подкрепата за Тръмп беше подценена от социологическите проучвания, макар и с по-малки разлики, въпреки усилията на полстърите да коригират методологиите си. Едно от обясненията за това разминаване е, че някои поддръжници на Тръмп се колебаят да декларират подкрепата си заради страхове от изолация и канцелиране [зачеркване] или да не ги възприемат за „тъпанари“. От там и голямата „изненада“ на победата на Тръмп. За разлика от победата над Хилари Клинтън през 2016 г, на последните Тръмп победи категорично с 312 гласа (срещу 226 за Харис) в електоралната колегия, включително във всички колебаещи се щати (Пенсилвания, Уисконсин, Мичиган, Северна Каролина, Джорджия, Аризона и Невада), като спечели и националния вот с 2,5 милиона гласа, 49.9% срещу 48.3%. Републиканците намалиха разликата с демократите и в традиционно сини (доминирани от Демократическата партия) щати като Ню Йорк, Ню Джърси и Вирджиния. Тръмп подобри резултатите си и в големи градове като Ню Йорк, Чикаго и Далас. В бастиона на Демократическата партия – Калифорния, той спечели повече окръзи от Харис, предимно в по-малки населени места, но надделя и в четири окръга в метро района на Лос Анджелис (общо 38% от избирателите в Калифорния гласуваха за Тръмп).
Мнозинството от избирателите с годишен доход под 100,000 долара гласуваха за Тръмп, докато Харис имаше предимство сред избирателите с по-високи доходи.
Републиканската партия изгради коалиция, включваща работници (които традиционно подкрепят Демократическата партия), фермери и различни социални и религиозни групи. Бившият и бъдещ президент разшири подкрепата си сред почти всички демографски групи: „латино“ (latinos, от латиноамерикански произход) – от 35% през 2020 г. на 42% през 2024 г.; чернокожи – от 8% на 16%, като 25% от чернокожите мъже гласуваха за него; избиратели от азиатски произход; млади гласоподаватели между 18 и 29 г. – от 35% на 42%; жени, предимно в крайградските райони; независими: евреи, католици, мюсюлмани и т.н. Тръмп увеличи подкрепата си и сред независимите и други гласоподаватели извън двупартийната доминация (като либертарианци, зелени и прочие) на 45% (през 2020 г – 42%) срещу 50% за Харис (Байдън спечели 54% в тази група през 2020 г).
Промяната на нагласите сред латино гласоподавателите е показателен. Окръг Маями-Дейд във Флорида е доминиран от латино избиратели (от кубински и венецуелски произход). Тръмп надделя над Харис в този окръг с 12 пункта разлика и е първият републиканец, който го печели от 36 години насам. Трансформацията на граничния окръг Стар (Starr) в Тексас, в който 97% от избирателите са латино, е още по-впечатляваща. Стар не е избирал републиканец за президент след 1892 г, като Байдън го спечели с разлика от 60 процента срещу Тръмп на изборите в 2020 г. Сега Тръмп спечели окръга с 16 пункта разлика.
Мнозинството от избирателите с годишен доход под 100,000 долара гласуваха за Тръмп, докато Харис имаше предимство сред избирателите с по-високи доходи. Демократическата партия загуби мантията на „партия на работниците“. През последните изборни цикли Демократите постепенно губеха подкрепа сред работещите. През 2008 г. 60% от профсъюзните домакинства гласуваха за Барак Обама, а през 2012 г. – 58%. Хилари Клинтън получи подкрепата на 51% от профсъюзни гласоподаватели и намалената подкрепа сред работниците беше основна причина за загубата ѝ срещу Тръмп. Байдън възвърна част от загубената профсъюзна подкрепа на изборите през 2020 г. с 56% от гласовете от този сектор, а през 2024 г. Камала Харис получи 55% от тяхната подкрепа според екзит проучванията (тази цифра може да се коригира след по-обстойни проучвания). Но профсъюзните членове съставят едва 10% от работниците в частния сектор. Тръмп увеличи подкрепата си сред работниците на повече от 50%. В проучване преди изборите повече от 60% от членуващите в профсъюза на превозвачите (Teamsters, IBT, включващ 1.2 милиона шофьори) подкрепиха Тръмп, което принуди ръководството на профсъюза да не обяви подкрепа за кандидата на демократите за първи път в историята си (просто се въздържа да обяви подкрепа за някой от двамата кандидати). Републиканската партия се превърна в партия на хората с по-ниски доходи. Това не означава „пролетарии от всички щати, обединявайте се“, но кампанията на Тръмп рефлектираше по-адекватно проблемите на „обикновените“ американци.
Защо Тръмп надделя въпреки проблемната си кандидатура?
Структурни проблеми в САЩ (и света)
В основата на победата на Доналд Тръмп са залегнали основни структурни проблеми. Преди изборите над 70% от американците смятаха, че САЩ не върви в правилна посока. „Икономиката, глупако“ е известната фраза на Бил Клинтън в неговата кампания през 1991 г. Въпреки подобрението на икономиката след пандемията, много американци не го чувстват най-вече заради инфлацията през последните години. Инфлацията намаля тази година, но цените на редица основни продукти и услуги остават високи и неутрализират увеличаването на доходите. Тръмп започваше своите предизборни митинги с Рейгъновия въпрос: „По-добре ли живеете отпреди четири години?“ Доста американци си спомнят силна икономика по време на първия мандат на Тръмп, нарастващи доходи и нищожна инфлация. КОВИД предизвика масово разстройване на икономиката – също като навсякъде другаде по света, което беше в основата на загубата му през 2020 г. Сега беше негов ред да се възползва от икономическите трудности. Наред с нарастващия държавен дълг, бюрокрацията и регулациите се увеличиха драстично през последните години.
Имиграцията беше друг проблем в центъра на вниманието по време на изборите. Разхлабването на пропусквателния режим на южната граница с Мексико предизвика хаос в имиграцията. Дори Барак Обама видя този проблем, като заяви миналата година, че това ниво на имиграция е „неустойчиво“ и не може да се поддържа (той провеждаше по-умерена имиграционна политика, която включваше и депортация на нелегални имигранти). Засилващите се критики и наближаващите избори принудиха администрацията на Байдън да затегне границата през това лято. Но ефектът на три години безконтролен режим беше несигурност, нелегален приток на милиони мигранти, включително десетки хиляди осъдени в други страни; пренасищане на имиграционната система, предимно в метрополии, обявени за „защитени градове“ (sanctuary cities) но и в по-малки градове; засилване на трафика на жени и деца (миграционните власти загубиха следите на около 300 хиляди деца); и увеличаване на трафика на наркотици, особено на фентанил. Тези проблеми бяха експлоатирани от Тръмп, който контрастираше тази безконтролна вълна със стриктния режим и строенето на „стената“ по време на неговата първа администрация.
Културните войни и „политиката на идентичност“ (identity politics) също оказаха някакво влияние, макар и периферно, върху предизборната атмосфера. Левицата започна да доминира Демократическата партия и увеличи съпротивата срещу либерални woke („пробуждане“) политики на „целеви протекции“ на малцинствени групи като LGBTQ в училищата, спорта, медиите, армията и други институции. Някои консервативни гласове бяха цензурирани или канселирани в публичното пространство. Въпреки че външната политика няма такова значение в изборите като местните проблеми, засилващата се несигурност в света, хаотичното излизане от Афганистан, руската инвазия срещу Украйна, войната в Близкия Изток, нарастващата агресивност на Китай към Тайван и в Южнокитайско море, както и новият цикъл на покачване на градусите на „студения мир“ на Корейския полуостров и в Източна Азия, увеличиха усещането за слабост в подхода и политиките на администрацията на Байдън. Сравнителното геополитическо залязване на САЩ и възходът на Китай разкри ограниченията на американските ресурси (с нарастващи бюджетен дефицит и държавен дълг) и политическата воля да се поддържа либералния световен ред. Тази сравнителна слабост засили изолационистките импулси и настроения сред американското общество и политически кръгове. Накратко: вътрешните и, в ограничена степен, външни структурни проблеми на страната дадоха импулс и „муниции“ на републиканците в новия изборен цикъл за президент. И Доналд Тръмп се завърна.
Как Тръмп победи на изборите?
Доналд Макдоналд и MAGA: кандидати и предизборни кампании
Предизборният процес в Съедините щати е брутален и дълъг. Той протича повече от година и половина, започвайки с вътрешно-партийна надпревара с първични избори във всеки щат. Тръмп трябваше да се пребори с някои силни републикански кандидати като Ники Хейли, бившата губернаторка на Южна Каролина и посланичка на САЩ в ООН, както и губернатора на Флорида Рон ДеСантис. Действащите президенти също минават през първични избори, но рядко имат конкуренция. Робърт Ф. Кенеди (Младши) се кандидатира и предизвика Байдън, но имаше проблеми с кампанията под непрекъснат натиск от Демократическата партия, при което се кандидатира като независим през октомври 2023 г. Но това беше първия знак на уязвимост за Байдън. През 1980 г. Едуард Кенеди се кандидатира за президент в първичните избори на Демократическата партия и загуби от тогавашния президент Джими Картър, който пък загуби от Роналд Рейгън на президентските избори. Същото се случи с Джордж Буш старши през 1992 г, когато Пат Бюкенън го предизвика на първичните избори. Буш евентуално загуби от Бил Клинтън на изборите за президент, макар че третият независим кандидат Рос Пероу размъти водата на републиканците, като привлече част от техния електорат.
Злите езици говорят, че Демократическата партия е подтикнала Байдън за необичано ранен първи дебат с Тръмп през месец юни, за да има време да реагира, ако действащият президент се провали. Те знаеха, че бързо стареещият Байдън има все по-големи проблеми с публични изяви и просто се опитваха да прикрият неговите дефицити, въпреки че те не бяха тайна за никого. Опасенията се реализираха и катастрофалният за Байдън дебат засили натиска срещу него да се оттегли от надпреварата. В началото Байдън беше решен да продължи, но падащата му популярност и най-вече намесата на три отделни личности: Нанси Пелоси, бившата говорителка на Долната камера на Конгреса и водеща фигура в „преврата“; Чак Шумър, лидер на мнозинството в Сената, а също и Обама, принудиха Байдън да се откаже от кампанията на 21-ви юли. Като вицепрезидентка, Камала Харис беше естественият наследник, още повече, че когато Байдън я избра на този пост, той говореше, че сам ще бъде преходна фигура, отваряща пътя на следващото поколение. Проблемът с кандидатурата на Харис обаче е, че тя не мина през процеса на първични избори, на които 13 милиона американци гласуваха Байдън да бъде кандидатът на Демократическата партия. Назначаването на Харис от партийния елит (на конгреса на партията на 5-ти август, а не през дългия процес на вътрешни избори) беше първата ѝ уязвимост пред избирателите. Някои лидери като Обама дори са предлагали да има нещо като мини-първични избори на конкурентна основа, за да се гласува номинацията на партията за президент.
Предизвикателството пред Харис се състоеше в нейната принципно по-лява политическа ориентация и необходимостта да се представи като по-умерена кандидатка.
След номинирането на Харис имаше вълна от ентусиазъм сред демократите. Нейната кандидатура беше възприета отчасти като борба на млада бивша прокурорка, която се изправя срещу „престъпника“ Тръмп. Висока точка в компанията на Харис беше единственият телевизионен дебат с Тръмп по ABC на 10-ти септември. Тя подходи много професионално към дебата, отделяйки почти седмица за подготовка, докато Тръмп беше продължил обичайния си график от митинги и срещи. Харис се представи убедително на дебата и по-добре от очакванията. Тя се противопостави на агресивния тон на Тръмп със свои атаки срещу него и на няколко пъти го провокира да излезе извън рамките на въпросите. Но след дебата оптимизмът на демократите постепенно отстъпи на реализма и предизвикателствата пред Харис. Тя беше сравнително непозната сред широкия електорат (в сравнение с Байдън например) Избягването на медии, интервюта им пресконференции за през лятото не ѝ помогнаха да комуникира идеите си за бъдещото президентство и какво ново предлага. (Байдън имаше ограничени публични изяви по време на кампанията си в 2020 г., но тогава това „криене“ можеше да се оправдае с КОВИД.) Сега нямаше оправдание за Харис, освен че започна кампанията късно с малка или без никаква подготовка, а освен това тя промени курса през септември и октомври с повече медийни изяви и интервюта. Когато избирателите имаха по-голям информационен достъп до Харис, артикулирането на идеите ѝ не беше така убедително. Тя често избягваше отговори или отговаряше в неясна форма.
Но това политическо колебание се коренеше в по-дълбок проблем на кандидатурата ѝ. А именно, по традиция успешните кандидати на Демократическата партия се движат някъде в центъра на политическия спектър. През последните десетилетия тази умереност донесе успех на Бил Клинтън, Барак Обама и Джо Байдън. По време на управлението си обаче Байдън зави наляво под въздействието на партията и донякъде на своята вицепрезидентка. Предизвикателството пред Харис се състоеше в нейната принципно по-лява политическа ориентация и необходимостта да се представи като по-умерена кандидатка. Затова тя направи завой по редица въпроси – от енергийната политика до затягане на режима по границата с Мексико. А да се направи тази промяна убедителна за избирателите просто нямаше време. Тя избягваше и парливи въпроси, което засили колебанията и съмненията в нейната кандидатура. Два дни преди президентския вот, на въпроса как е гласувала за Предложение Но. 36 в Калифорния, което ще позволи увеличаване на присъдите за хора, осъдени за дребни кражби и престъпления с наркотици, Харис отговори, че е гласувала по пощата, но няма да изрази позиция за или против предложението (там тя беше главна прокурорка, преди я изберат за сенаторка от щата). Във външната политика, въпреки че изрази подкрепа за Украйна срещу руската агресия и продължаване на политиката на Байдън, Харис почти не споменаваше войната в Украйна по време на предизборната си кампания.
Посланието на Харис за „радост“ (joy) беше положително и насочено към бъдещето, но тя не можеше да се дистанцира от статуквото като втори човек в администрацията за последните три и половина години. И това беше второто голямо предизвикателство пред нея: как да се представи като кандидатка на промяната, след като е била част от политиките на Байдън. Вицепрезидентката имаше сериозна роля във финансовата политика, с решаващ глас за основни закони в сената. По въпроса за имиграцията – тя беше назначена за „цар на границата“ от Байдън. Във външна политика тя беше „последният човек във военната стая“ на президента. От една страна Харис искаше да „обърне страницата“ на миналото (тя имаше предвид най-вече политиката, асоциирана с Тръмп), а от друга, тя имаше трудности да се отдели от наследството на Байдън, неясно дали поради лоялност или липса на нови идеи. На въпроса какво би направила различно от Байдън в бъдещата си администрация (по време на интервю в предаването The View на ABC), Харис отговори, че не се сеща за по-различна политика. Този отговор не се вписваше в идеята за обръщане на страницата, след като тя е представяла настоящата администрация.
От своя страна Тръмп беше прозрачен до степен на арогантност, артикулирайки сравнително последователни послания. Не може да му се отрече и усета за маркетинг и брандиране. Неговата „работа“ в Макдоналдс, пържейки картофки и обслужвайки клиенти в автомобили, се превърна в един от образите на кампанията му, с което се демонстрираше способността му да общува с хората. (Тръмп се заяде с Харис, която твърдеше че също е работела в Макдоналдс, за което не се намериха доказателства.) Харис често говореше, че произлиза от средната класа, което трябваше да покаже, че може да разбере икономическите трудности на американците, но тя имаше проблем с изказването на посланията си. А милиардерът строителен предприемач общуваше по-лесно с обикновени избиратели, независимо дали в бръснарски салон на Бронкс, Ню Йорк или в кафе в Диърборн, Мичиган. Или когато Тръмп се качи на камион по чистотата, облечен в светлоотразителна жилетка – в отговор на изтърваната от Байдън реплика, че тези които подкрепят Тръмп са „боклук“ (което пък беше отговор на реплика на комик по време на митинг Тръмп в Ню Йорк, че Пуерто Рико е „плаващ остров с боклук“).
Разследването и делата срещу Тръмп създадоха друг известен имидж по време на кампанията – снимка на подсъдим. Тези дела само затвърдиха подкрепата сред неговите поддръжници, които вярваха, че това са политически мотивирани процеси, с цел Тръмп да бъде отстранен от надпреварата. Но най-запомнящ се образ на Тръмп беше онзи след опита за покушение срещу живота му в Батлър, Пенсилвания. Снимката на Тръмп, вдигнал юмрук и викащ към шокиращото множество „fight! fight!“, на фона на американското знаме, му спечели нови гласоподаватели, включително и подкрепата на Илон Мъск. Този имидж беше популярен не заради „героичната“ стойка, а за това, че Тръмп показа хладнокръвие в такъв критичен момент. По-късно Мъск коментира, че един лидер се познава по реакцията в такива критични моменти.
Медийната среда се промени тази година най-вече заради алтернативни източници като подкастите. През 2020 г. Twitter забрани разпространението на експлозивно разкритие, направено на лаптопа на Хънтър Байдън, синът на президента, а след изборите изтри акаунта на Доналд Тръмп заради атаката срещу Капитолия – сградата на Конгреса – на 6-ти януари 2021 г. Тръмп беше изхвърлен и от Фейсбук, той буквално беше зачеркнат в публичното пространство. Основните медии по принцип подкрепят Демократическата партия, но някои от тях също промениха тона. Големи вестници като Вашингтон Пост и Лос Анджелис Таймс отказаха да подкрепят кандидат за президент в този цикъл. С Мъск начело на Х (Twitter) Тръмп имаше платформа за кампанията; той използва активно и Тик Ток в допълнение към собствената си мрежа Truth Social, която създаде като алтернатива, след като беше изключен от социалните мрежи. Неговият клип в Макдоналдс достигна 70 милиона гледания в Тик Ток при 7 милиона харесвания, а клип с реклама за премахване на таксата върху бакшиши (също и върху извънреден труд) получи 8 милиона харесвания. Но рекордът беше клип, пуснат в деня на изборите, с танцуващ Тръмп, който призоваваше да се гласува: той беше гледан от 157 милиона потребители, при 13.5 милиона харесвания. Тръмп беше активен и сред подкаст каналите, които са популярни сред младите гласоподаватели. Той говори около три часа с Джо Роугън в най-следения подкаст (The Joe Rogan Experience) с 15 милиона последователи. Само за една седмица разговорът на Роугън с Тръмп събра 45 милиона гледания в You Tube. Харис отказа интервю с Роугън, а ден преди изборите той подкрепи официално Тръмп; интересното е, че Роугън никога преди това не е подкрепял кандидат за президент.
Кампанията на Тръмп беше дисциплинирана и основната заслуга за това принадлежи на мениджърката на кампанията Сузи Уайлс, която е негова съветничка през последните четири години (Сузи ще е шефка на канцеларията на президента в новата администрация). Вероятно Тръмп имаше нужда от „желязна ръка“ до себе си, която да контролира залитанията на нарцизма му. Кампанията MAGA (Make America great again, да направим Америка отново велика) беше крайно критична към наследството на администрацията на Байдън и Харис, но и предлагаше оптимистично послание за бъдещето – вариант на „американската мечта“. Кампанията на Харис също имаше послание, насочено към бъдещето и обединението на нацията, но един от основните ѝ акценти през последния месец беше колко неквалифициран да бъде президент е Тръмп, определяйки го като „заплаха за демокрацията“ и „фашист“. Освен това кампанията остави впечатление за свързаност повече с елитите отколкото с „малкия човек“ – един от стълбовете на традиционната Демократическа партия. Харис събра и похарчи рекордна сума пари, близо милиард и половина долара – почти двойно повече от Тръмп и въпреки краткото време, през което тя води кампания. За да осигури участие на Бионсе на събитие в Тексас, кампанията на Харис е платила много милиони. Менажирането на кампанията ѝ беше разточително.
Хората в екипите и на двамата кандидати също изиграха важна роля в изборите. Кандидатите за вицепрезидент не определят изхода на изборите, но са показателни за формирането на екипите на двамата президентски кандидати. В началото изборът на Джей Ди Ванс, младият сенатор от Охайо, за вицепрезидент на Тръмп, породи съмнения заради твърдите му консервативни възгледи. Но с напредването на кампанията той се утвърди като ерудиран комуникатор и подсили републиканското послание, че те са партия на „здравия разум.“ Житейският път на Ванс се лансираше като пример за американска мечта – от бедно и разбито семейство до морски пехотинец в армията, университета Йейл, бизнесмен и сенатор (неговите мемоари Hillbilly Elegy станаха основа на филм). В сравнение с Ванс, Тим Уолц, губернаторът на Минесота, имаше не много убедителни изяви като кандидат за вицепрезидент на Харис. Наблюдатели коментираха, че други кандидати като например Джош Шапиро, популярният губернатор на важния за изборите щат Пенсилвания, биха били по-добър избор.
Може да се каже, че Тръмп „отработи“ победата си с луд график на участия и събития.
През този изборен цикъл Републиканската партия беше по-обединена в сравнение с изборите в 2016 г. и след изборите в 2020 г. И двете страни се опитаха да привлекат тази година не само гласоподаватели от другата партия, но и известни фигури от другата страна на политическия спектър. Тръмп получи подкрепата на Робърт Ф. Кенеди (Младши), който беше независим кандидат. РФК е номиниран за секретар на здравето и социалните услуги в бъдещия кабинет на Тръмп. Тулси Габард, бивша членка на Конгреса от Демократическата партия, избрана в щата Хаваи и кандидатка за президент през 2020 г., се присъедини към лагера на Тръмп и активно работи в кампанията му. Тръмп избра Габард за съпредседателка на екипа за управление на прехода към новата администрация. И, разбира се, Илон Мъск, който преди се е декларирал като демократ (или подкрепящ демократите), изигра важна роля в кампанията, участвайки в срещи в Пенсилвания през последните седмици преди изборите. Мъск, заедно с един друг предприемач и бивш кандидат за президент, Вивек Рамасвами, ще оглавят нов департамент за административна ефективност (рязане на разходи и намаляване на бюрокрация и регулации). Харис също получи подкрепата на някои републиканци или бивши такива като Лиз Чейни, бивша републиканска конгресменка и критичка на Тръмп. Но коалицията с политик на име „Кенеди“ се оказа по-значим политически ход, отколкото с някой, който се казва „Чейни“. Години наред някои демократи наричаха Дик Чейни, бащата на Лиз и вицепрезидент на Джордж Буш, „военен престъпник“ (заради войната в Ирак). С РФК в екипа си, Тръмп разшири смисъла на MAGA – „да направим Америка отново здравословна“, отразявайки посланието от кампанията на Кенеди.
Тръмп естествено инвестира много енергия в кампанията си, може дори да се каже, че „отработи“ победата си с луд график на участия и събития. Последният ден на предизборната кампания на двамата кандидати беше показателен. Харис имаше четири участия и събития в Пенсилвания. Кампанията ѝ завърши с концерт във Филаделфия (доминиран от демократите град) – също като Хилари Клинтън в 2016 г., с участието на куп звезди като Лейди Гага и Кейти Пери. Харис се обърна към публиката с кратка реч от около 20 минути (нейните речи на митинги обикновено варираха между 15 и 30 минути). Опра Уинфри също участва в подкрепа на Харис, за което студиото ѝ е получило милион и половина долара. Тръмп започна 4-ти ноември с многохиляден митинг (типичен за неговата кампания) в Северна Каролина – щат, който той беше спечелил както в 2016, така и в 2020 г. – но не искаше да оставя на съдбата и беше един от фокусите му през последните месеци. След това той имаше още два митинга в Пенсилвания и завърши кампанията си в Гранд Рапидс, окръг Кент, Мичиган, пред пълна арена и с двучасова реч, която завърши в 2 ч. сутринта (неговите речи варираха между час и час и половина). На подиума, освен от семейството му, Тръмп беше придружен от работник от автомобилната индустрия и от мюсюлмански лидер. Окръгът на Кент клони електорално към демократите и Тръмп се опита да обърне динамиката в своя полза, като завършваше кампанията си в Гранд Рапидс през 2016 и 2020 г. Той отново загуби окръга, но спечели щата. Гранд Рапидс беше последното събитие на Тръмп на тези избори и последно като кандидат за президент.
MAGA олицетворяваше промяна и мнозинството американци искаха промяна. Тръмп стана неин носител в най-голямото политическо завръщане в американската история, след като беше практически отписан от демократите, а също и от значителен брой републиканци след „въстанието“ на 6-ти януари 2021 г. Мнозина републиканци са одобрявали политиките на Тръмп, но не и човека зад тези политики. Но както каза сенаторът Линдзи Греъм от Южна Каролина (един от поддръжниците на президент номер 45-47, които предричаха политическия му край преди четири години): Не може да има Тръмпистка политика без Тръмп. След изборите одобрението нза Тръмп достигна 54% (най-високото по време на първия му мандат беше 49%), което е потвърждение на електоралната и демографска коалиция, която Тръмп създаде.
Сега въпросът е колко (не)умело бизнесменът-политик ще инвестира този политически капитал и дали Съединените щати ще продължат да бъдат разединени. Противно на очакванията сред опонентите му, администрацията на Тръмп се очертава като толкова демографски и социално разнообразна, колкото и по времето на Обама, ако не и по-разнообразна. Няколко примера за „първи“ случаи в новата администрация (ако бъдат потвърдени): Сузи Уайлс ще е първата жена на длъжността шеф на президентската канцелария; Марко Рубио ще е първият държавен секретар от латино общността; Скот Бесент като финансов секретар ще е най-високопоставеният представител на LGBTQ общността в администрацията досега; Тулси Габард като шефка на националното разузнаване (NI), ще е първата представителка на тихоокеанската общност (остров Самоа), която заема пост в кабинета на президента (тя е подполковник от Националната гвардия с мисии в Ирак и Афганистан); Каш Пател ще е най-младият и първи от азиатски (индийски) произход човек, който става директор на ФБР; Памела Бонди няма да е първата жена главна прокурорка на САЩ, но беше първата жена главна прокурорка на Флорида.
Какво може да очакваме от втората администрация на Тръмп?
Хроника на бъдещето: бележки за „международното положение“
Като българи и европейци, нас ни интересува най-вече американската външната политика. Може да очакваме по-егоистична и изолационистка Америка, това е и смисъла на MAGA в политиката. От друга страна, Тръмп е последовател на доктрината на Роналд Рейгън – „мир чрез (неизползвана) сила“, което означава увеличаване на военния потенциал на САЩ и избягване на преки военни интервенции и войни – както и по време на първия му мандат. По време на кампанията Тръмп обещаваше, че ще спре войната в Украйна за един ден или до началото на втората си администрация. Той често си служи с метафоричен език, но Украйна определено ще е приоритет на Белия дом в началото на мандата.
Едно е сигурно: преизбирането на Тръмп няма да е благоприятно развитие за Русия.
Тръмп вече проведе телефонни разговори със Зеленски и Путин и се срещна на два пъти със Зеленски: в Ню Йорк през септември и в Париж на 7-ми декември, заедно с Макрон. Не споделям песимизма сред някои европейци и наблюдатели че, Тръмп ще „предаде“ Украйна – не само защото САЩ имат икономически интереси в Украйна (като собственост на земя от американски фондове и природните богатства на страната), а защото оставането на Украйна в Европа е в унисон с американските национални интереси. Една от критиките към администрацията на Байдън, а и към Европа, е, че въпреки помощта за Украйна, тя не беше навременна и не предлагаше нужното количество и качество, особено във военната част. Това беше вид предателство към Украйна – да ѝ се помага колкото да не рухне, но не и да ѝ се даде шанс да победи окупатора на украинска земя. Още повече, че вероятно Путин нямаше да предприеме пълномащабно нахлуване по време на администрация на Тръмп. От камбанарията си в Кремъл Путин видя слабост и разделение на Запада, които го изкушиха към военно решение. „Специалната военна операция“ се провали, но колебливостта на САЩ и енергийната зависимост на Европа от Русия (заобикаляйки Украйна) изиграха определена роля за повишаването на агресивността на Русия. Тепърва ще се преговаря за примирие, но съдейки по екипа за сигурността, който се формира, администрацията на Тръмп не е настроена да играе игрички. Марко Рубио е номиниран за държавен секретар, Майкъл Уолц – съветник по националната сигурност, Пийт Хедсет – секретар на отбраната и Кейт Келог – специален пратеник за Украйна и Русия. Към екипа трябва да се добави и вицепрезидента Ванс. Вашингтон ще се стреми към преговори от позицията на сила, а не на слабост. Дори от чисто самолюбиви подбуди Тръмп няма да иска да остане в историята като президент който е „загубил“ Украйна и респективно войната. Тръмп може да притисне Путин както икономически (със затягане на санкциите), така и във военно отношение – въоръжавайки Украйна с по-модерни и ефективни системи, и в достатъчно количество. И нещо по-конкретно: Андрий Ермак, ръководителят на канцеларията на Зеленски, оглави украинска делегация в САЩ в началото на декември и те се срещнаха с екипа на Тръмп по националната сигурност, включително Ванс, Уолц, Келог и Уайлс. Едно е сигурно: преизбирането на Тръмп няма да е благоприятно развитие за Русия.
Примирието в Украйна (не мирен договор) ще бъде механизъм, който исторически е нещо средно между онези от Финландия и Корея. В резултат на Зимната война в 1939 г., Финландия, която беше атакувана от Съветската армия, загуби територия, но запази независимостта си. Примирието на Корейския полуостров в 1953 г, сложи край на Корейската война и установи Демилитаризирана зона, която беше договорена по фронтовата линия, с което създаде система на „студен мир“ между двете Кореи, който продължава и до ден днешен. Паралелите могат и да отидат и по-назад в миналото – чак до Пелопонеските войни и по-специално нападението на Атина над малкия остров Мелос, в резултат на което империята на Атина се разпада. Не можем да изключим подобен сценарий за Русия. САЩ, Европа и техните партньори в Азия ще помогнат на Украйна да се възстанови и въоръжи (САЩ ще имат особено важна роля за въоръжаването), за да може да се защити адекватно срещу нова руска агресия. Украйна, Европа и Северна Америка, както и много страни от другите континенти няма да признаят анексираните украински територии, така както САЩ не призна съветската окупация на Балтийските републики в 1940 г. Във войната няма да има абсолютни победители, защото разрушенията и загубата на живот са твърде големи в Украйна, но Русия ще бъде губещата страна от геополитическа гледна точка. Путин нападна Украйна под предлог да спре разширението на НАТО. В резултат на войната, НАТО вече се разшири с Финландия и Швеция, която наруши традицията си на неутралитет от повече от две столетия. Украйна ще влезе в НАТО, рано или късно. Путин загуби Европа като икономически партньор в обозримо бъдеще и тепърва ще трябва да решава икономически и политически проблеми в страната си като резултат от безумната война, която започна. Русия загуби и Сирия в резултат от сриването на режима на Башар Асад, което беше ускорено както от настъплението на бунтовниците, така и от отслабването и отстъплението на Москва и Техеран в региона. Ако се изчака по-благоприятна ситуация в след-Путинова Русия, то може да се потърси и дипломатическо решение на въпроса за възвръщането на окупираните украински територии и сключването на траен мирен договор.
Политиката на Тръмп не е срещу Европа, защото основното следствие от нея е една по-силна във военно отношение Европа
Отношенията с Европа няма да са гладки и често ще се свеждат до пазарлъци кой колко ще плаща за отбрана в НАТО. Но това не е непременно нещо лошо за Европа, която трябва да инвестира повече във военния си потенциал и да има собствена отбранителна система, която е способна да възпира агресията на Русия. В първия си мандат Тръмп изискваше по-голям финансов принос от европейците в НАТО (реално да изпълнят обещанието си да харчат 2% от националните бюджети за отбрана – нещо, което се реши още по времето на Обама). Тръмп също блокира Северен Поток 2, който засилваше зависимостта на Европа от Русия. С други думи, политиката на Тръмп не е срещу Европа, защото основното следствие от нея е една по-силна във военно отношение Европа. Финансовият натиск над Европа ще бъде и по посока помощта за Украйна. Освен че Тръмп е „стиснат“, този подход отразява и реалността на ограничените ресурси на САЩ да „огреят“ навсякъде по света. Очаквам обаче една по-балансирана външна политика (с повече внимание към американските партньори) на Тръмп 2.0 след първите година-две от мандата му, през което време фокусът ще бъде върху домашните проблеми и финанси. И не виждам края на НАТО, както някои скептици предричат (и както Путин мечтае). Тръмп ще притисне европейците и за по-отворен пазар за американските стоки. Това ще засяга и енергийните ресурси, които са свързани с един от приоритетите на Тръмп за увеличаване на добива на „течно злато“ от недрата на САЩ (Drill, baby, drill!). Това от своя страна ще накара Европа да избягва енергийна обвързаност с Русия. Друг възможен ефект от примирието в Европа и увеличаването на американски енергийни доставки могат да бъдат по-ниски цени на петрола и газта на световния пазар, което би ограничило потенциала на Русия да започне нова война (високите цени на енергията след пандемията помогнаха на Путин да подготви инвазията на Украйна).
Не мисля, че Виктор Орбан ще бъде „посланикът“ на Тръмп в Европа, както твърдят някои, въпреки показната им любезност един към друг. За Европа и Украйна Тръмп може да се влияе от мнението на Еманюел Макрон. Той беше първият лидер, който говори с Тръмп по телефона след победата му. Първото задгранично пътуване на Тръмп след изборите беше до Париж, където 40 държавни лидери присъстваха на откриването на възстановената след пожара катедрала „Нотр Дам“. Преди срещата си с Макрон бъдещият американски президент лаконично заяви, че ще обсъдят въпроси на „отбраната и атаката“. Тръмп би се вслушвал и в мнението на Анджей Дуда, който се радва на добри персонални отношения с него от времето на първата му администрация (двамата дори обсъждаха възможността да се появят заедно по време на предизборната кампания, но планът беше осуетен от опасения за сигурността). Като най-близък съюзник на САЩ в Европа, Великобритания също ще бъде фактор в трансатлантическите отношения и войната в Украйна – и то не само чрез министър председателя Кийр Стармър, но и чрез политици като Борис Джонсън. Изгледите за Германия са по-несигурни заради предстоящите избори, но едва ли отношенията със САЩ ще са лоши. В германските политически среди се изгражда консенсус за по-големи инвестиции в отбраната, като отговор срещу руската имперска политика. Метаморфозата на Зелената партия е добър пример за това: за разлика от началния пацифистки лозунг за „създаване на мир без оръжия“, сега мисленето е, че за да се живее в мир, той първо трябва да се постигне, но за това е необходима военна сила. С други думи, не очаквам (сериозна) криза в трансатлантическия съюз. Сметките на някои национал-популисти в България с напъни към Русия ще излязат криви, особено ако се надяват, че ще получат морална или политическа подкрепа в лицето на Тръмп. Обитателите на Белия дом се сменят, но не и американските стратегически интереси в Европа.
В Близкия Изток ще е сложно да се установи траен мир, особено да се сложи край на сто-годишния израелско-палестински конфликт. Но някакво примирие с „Хамас“ ще се постигне в Газа, както вече е на път да се случи в южен Ливан с „Хизбула“. Вашингтон ще продължи политиката от първия мандат на Тръмп да ограничава икономически Иран, с цел да го принуди да прекрати ядрената си програма, както и да ограничи финансирането на „Хамас“, „Хизбула“ и други про-Ирански групировки. По време на предизборната кампания Тръмп заяви, че не може да позволи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие и това ще е един от приоритетите на администрацията му, с идеята да се стигне до някакво споразумение с Техеран. По време на първия си мандат той наложи санкции, които бяха довели ислямската република до прага на банкрут (преди изборите беше разкрит ирански заговор за покушение срещу него). Тръмп ще продължи да съдейства за нормализацията на отношенията между Израел и арабските държави, по модела на „Договорите Абрахам“ за установяване на дипломатически отношения между Израел и Обединените Арабски Емирства и Бахрейн, постигнати с негово посредничество през 2020 г. Израел и Саудитска Арабия бяха близо до историческата стъпка да нормализират отношенията си, но атаката на „Хамас“ и войната в Газа прекрати този процес, от което спечели Иран (Техеран не е заинтересован от сближаването между най-големите му опоненти в Близкия Изток – Израел и Саудитска Арабия).
Тръмп ще използва тарифите, или заплахата да ги наложи, като лост във външната политика, извивайки ръце и на партньори, и на конкуренти – от съседите си Мексико и Канада до Китай. Премиерът на Канада Джъстин Трюдо беше първият международен лидер, който се срещна с Тръмп след изборите в неговата резиденция „Мар-а Лаго“ в Палм Бийч, Флорида, за да обсъждат сигурността на границата (президентът на Аржентина Хавиер Милей присъства на партито (и танцува) в Мар-а Лаго веднага след изборите, но неформално). Отношенията между двете водещи икономики в света ще са напрегнати и новата администрация на Тръмп ще води твърда политика към Китай. Американският търговски дефицит с Китай ще продължи да бъде един от основните дразнители в отношенията им, но икономическото и военно съперничество между двете свръхсили в Тихоокеанския регион, а и в света, е в основата на евентуалната Нова студена война. В същото време Вашингтон и Пекин ще търсят решения чрез преговори. Китай нямаше интерес от второ президентство на Тръмп, затова китайски хакери бяха пробили предизборната му кампания. Но по време на първия мандат на Тръмп двете страни бяха стигнали до търговско споразумение и очаквам Тръмп и Си Дзинпин да се срещат и продължат преговорите. Фактически до пандемията Тръмп и Си Дзинпин имаха добра комуникация, поне беше ясно какво искат двете страни една от друга. САЩ ще се опитват да забавят издигането на Китай като свръхсила в Индо-Тихоокеанския басейн и в частност в Южнокитайско море. В последните няколко години Китай засилваше военния натиск срещу Тайван. Си Дзинпин няма интерес от военно решение за Тайван. Освен това политиката на Тръмп ще действа като допълнителен възпиращ фактор срещу китайска блокада или инвазия на Тайван.
Администрацията на Тръмп ще се опита да ограничи коалицията Русия-Китай-Иран-Северна Корея, която се оформи в разгара на войната срещу Украйна, и по-специално руско-китайския съюз или „приятелство без граници“ както Путин и Си го нарекоха. Парадоксално е, но една по-твърда американска политика към Китай може да съдейства на по-меко издигане на Пекин като свръхсила, избягвайки директен сблъсък, който изглежда неизбежен в условията на Новата студена война. Путин и Ким Чен Ун сключиха стратегически договор за военна взаимопомощ и за първи път в историята си Северна Корея изпрати сухопътни части да се бият на хиляди километри в друга държава – Русия. Ако администрацията на Тръмп предприеме стъпки за възобновяване на преговорите със Северна Корея (което очаквам да се случи съдейки по първия мандат на Тръмп), интересът на Пхенян към тесни връзки с Москва може да охладнее. Много вода изтече от 2019 г., когато Тръмп и Ким се срещнаха в Ханой и бяха близо до постигане на споразумение за ядрената програма на Северна Корея. Не очаквам Тръмп и Ким веднага да възобновят „любовните писма“ но ще има някакви сигнали към възобновяване на комуникацията и преговорите. Това от своя страна би отслабило напрежението между Пхенян и Сеул, които се намират в най-ниската точка на отношенията си от 2017 г. насам Северът обяви Южна Корея за „вражеска държава“ и официално се отказа от целта си за обединение на двете корейски държави. Военно положение не беше обявявано в Южна Корея от 1979 г., чак до безумното и отчаяно решение на президента Юн Сук Йол на 3-ти декември. Той явно е забравил, че не живее в 1980-те години, но кризата демонстрира колко крехка може да бъде ситуацията на Корейския полуостров. Сега Юн си гарантира преждевременен край на неговото президентство, плюс официално разследване.
Администрацията на Тръмп може да промени уравнението на Корейския полуостров. През 2018 г., заедно с колеги от хуманитарна група в Северна Корея се шегувах, че един известен недовършен хотел в Пхенян някой ден може да се нарича „Тръмп тауър“. Ако Тръмп и Ким постигнат някакво споразумение, няма да се учудя, ако севернокорейският лидер посети Вашингтон и похапне бургери (трябва да е Макдоналдс) – идея с която Тръмп флиртуваше по време на кампанията си в 2016 г. Тръмп изненадва с някои несериозни идеи, които по-късно действително се случват или стигат близо до реализиране.
А сега по-сериозно: по време на първия си мандат Тръмп промени подхода на САЩ към Северна Корея и вероятно ще следва същата неортодоксална политика по време на втората си администрация. Подходът към преговорите като персонализирано общуване между изпълнителни директори на корпорации не звучи добре, но въпросът е какво е постигнала стандартната дипломация през тези повече от 70 години след примирието на Корейския полуостров. Няма нищо сложно в „бизнес“ подхода на Тръмп: не можеш да постигнеш споразумение с някого, ако не разговаряш с него/нея.
Няма да е изненада, ако MAGA се окаже повече за добро, отколкото за лошо по света.
Съединените щати ще бъдат по-протекционистки и интровертни по време на втория мандат на Тръмп – нещо като завръщане в индустриалната ера на развиваща се страна. Тази политика е отговор срещу постепенното де-индустриализиране на американската икономика. САЩ с Тръмп в Белия дом не искат и не могат (вече) да играят ролята на световен полицай. Това не означава край на либералния световен ред; обявяването на неговата смърт е силно преувеличено. Тръмп ще се опита да постигне мир (по-точно примирие) в Украйна, Близкия Изток и на Корейския полуостров. Той ще се стреми към един по-стабилен свят, дори и само заради това, че той е нещо добро за американския бизнес, но също и затова, че тези войни ни водят опасно близо до евентуална Трета световна война. Руската инвазия в Украйна се разрасна до (ограничена) глобална война, както и Корейската война на времето си. В глобален контекст MAGA по неочакван начин може да означава „да направим света по-сигурен“, т.е. по-малко насилствен, със или без Нобелова награда за мир, която би изглеждала доста налудничаво, изписана до името на „хулигана“ Доналд Тръмп. През следващите няколко години САЩ ще се опитат да затвърдят лидерството си в технологиите за изкуствен интелект (Тръмп назначи Дейвид Сакс, бивш директор на ПейПал, за „И.И. и криптоцар“ към Белия дом, което е нова длъжност), а светът ще започне прехода си към мулти-планетарна цивилизация с първото изпращане на космически кораби до Марс, със SpaceX на Мъск начело на този поход.
Въпросът е дали Америка – „да направим Америка отново силна“ – е нещо по-добро за либералния световен ред, отколкото нерешителната Америка, която мотивира „лошите актьори“ да излязат и играят на световната сцена. Признавам, че прогнозата за по-сигурен свят може да се окаже повече пожелателна, отколкото реалистична. Алтернативата е засилване на хаоса и още по-див свят. А може би това, което ще се случи, ще бъде смесена картина – временно потушаване на настоящи огнища по света, с потенциал да се разгорят отново и възникване на нови райони на войни и насилие като Сирия. Никой не може да знае. Но няма да е изненада ако MAGA се окаже повече за добро, отколкото за лошо по света.
За много години!
Ванкувър 10-ти декември, 2024 г.
