Но ти кажи, Гогов, правилно ли е това: Човек да гласи и тъкми с годи­ни философските си, житейски и социални концепции, да прехвърля тонове с литература, да слуша стотици и хиляди човешки изповеди, да си изгради с труд и мъка, в съмнения и прозрения някакво верую и един божи ден да си разпаше каиша някой Мильо и за десетина минути да му обърне всичките кон­цепции с краката нагоре ...

Автор: Стефан Маринов

Всичко започна някъде около година след развода ми. Искам да кажа, след като жена ми ме напусна – разводът май и досега не е напълно в сила, не знам точно, защото тя се занимава с тия неща, докато аз ги оставям да профучават през живота ми. Преди не знаех, че съм такъв човек, но такъв излязох в края на краищата: човек, който отказва да води войни, точка. В живота, в реалния, отказвам. Виж, на екрана на компютъра е друго нещо …

Автор: Златко Енев


Задавате ли си често – ако не често, то поне понякога – въпроси за Човека, Вселената и всичко останало? Привлича ли ви недосегаемото? Умеете ли да виждате екзотичното дори в познатите неща около вас? Обичате да пътешествате през времето и пространството? Ами тогава просто вдигнете палец и стопирайте някой Наблизо Летящ Обект. Добре дошли на борда. Не пушете! Затегнете коланите!

Автор: Мариана Евлогиева


Е-е-ех, др. Председател, къде беше Южна Франция, къде беше онуй китно савойско селце с ширналите се крушови градини и закачливия смях на гаронките и луарките измежду клонките на фиданките, къде е Кирилчо, милият Ки­рилчо, дето все през работно време му се досираше! Отиде си златната есен, окапаха листата, отлитна и цялата година – сякаш беше миг.

Автор: Стефан Маринов


Както често става, една година се е изнизала преди човек да го е забелязал. Така и с тази странна годишнина – онази от всенародното негодувание срещу „случая Батак“, която ни направи (за кратко време) почти толкова добре познати (или по-скоро разпознаваеми) за Европа, колкото и нашите съседи, сърбите.

Автор: Златко Енев