Той: Здравей, мамо. Баш-началникът ме прие усмихнат. Каза ми, че ще давам и събирам шезлонгите по плажа. Но като отидох на указаното място, тия, дето вече работеха с шезлонгите, ми казаха да си гледам работата. Шезлонгите се взимали предимно от чужденци и падали бакшиши. Затова новаци като мен нямало какво да търсят там. Момчето, което дава шезлонгите, вече четвърта година работело на плажа и каза, че доста драпал, докато се издигне до този пост. Не знае никакъв чужд език. Може да каже само „айнундцванциг“, но явно това му е достатъчно, за да се оправя. 21 лева струват два шезлонга и чадър. Мен ме направиха чистач на плажа.
Аз: Спокойно, моето момче, и Рокфелер е започнал от нищото, казват само с една ябълка.
Той: От работата не се оплаквам, но понеже съм най-долу в плажната йерархия и всеки гледа да си го изкара на мен. Вчера на обяд имаше супа леща. Поисках лъжица. Не ми дадоха. Новаците ядели супата с вилица. И аз бучих, бучих из чорбата… Мамо, унижението влиза ли в служебните ми задължения?
Аз: Каквото и да правят с теб, само не им показвай, че си се ядосал или наскърбил. Важното е да демонстрираш добро самочувствие. Недей да хленчиш, бъди любезен и мил. Спомни си всички американски филми, които си гледал и показвай зъбите си само в усмивка.
Той: Вчера се запознах с едно момиче, Елизабет. И тя е още ученичка като мен и работи само през ваканцията. Сервира в едно кафене. Много се оплаква. Собственикът й удържал от заплатата за всяка счупена от клиентите чаша. Онзи ден си съдрала панталона. Собственикът не й позволил да иде да се преоблече. Според нея просто искал да гледа задничето й през съдрания панталон. Елизабет е много симпатична. Има тъмни очи, големи и тъжни.
Аз: Да внимаваш с момичетата! Те не винаги са така невинни, както изглеждат.
Той: Мамо, днес на плажа дойде босът и каза, че ще ме преместят като пиколо в хотела. Не бивало да пилея знанията си по немски език на плажа.
Аз: Видя ли, момчето ми, търпението доведе до повишение.
Той: Хотелът е току-що построен. В задълженията ми влиза да развеждам техници и разни майстори по стаите. Непрекъснато нещо е развалено и все се налага да го оправят. Един от майсторите ми каза: „Тая плоча аз съм я правил. Изобщо не я чакахме да засъхне. Затуй по стените избива влага. Ама пък ще си имаме работа целия сезон.“ Асансьори има, но рядко работят. Това ме спасява от скуката – все нося куфари по стълбите.
Аз: Важното е да не стоиш със скръстени ръце.
Той: Сприятелих се с жената от рецепцията. Била учителка по немски в гимназия, но парите не й стигали и през лятото работела по хотелите. Само че вчера сбърка, докато говореше с гости на хотела и аз без да ща, я поправих. „Много пък знаеш“, сопна се тя и май ми се разсърди.
Аз: Убедена съм, че знаеш, но там, където не е необходимо, по-добре не си показвай знанията. Тези, които не знаят, ще те намразят. Излишно е да си създаваш врагове.
Той: Чужденците непрекъснато се оплакват. Когато са плащали почивката си, им обещали едно, а излязло съвсем друго. Един ми каза, че повече никога нямало да стъпи в България. На мен ми докривя и казах на туроператора. А той ми вика: „Голяма работа! Тоз няма да дойде, друг ще дойде. Германия е голяма страна, докато се изредят всичките…“ Мамо, защо всички се мислят за големи хитреци?
Аз: Ами как да ти кажа, детето ми…
Той: Спечелих първия си бакшиш – 2 евро!
Аз: Е, не е в олимпийски размери, но е добро начало. Дерзай, момчето ми! Целувам те, мама.
