От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It
Когато големият ми син беше в първи клас, учителката ни смъмри, че сме направили голяма грешка, дето предварително сме го научили да чете. Понеже си знаел, му било скучно в час, въртял се и пречел на съучениците си да се съсредоточат в буквите.

Не повторихме грешката с малкия син. Тръгна на училище, без да знае нито да чете, нито да пише. Мисля, че и до днес не може да каже цялата азбука.

Родителските срещи на това дете са огромно мъчение. Няма учител, който да не се е оплакал. Бил невъзпитан, прекъсвал възрастните, хилел се, на една дума по две грешки правел, а пък ето на – не се стеснявал да издраска на чина оная дума, дето почва с „п“ и свършва с „а“. Патка, искаха да кажат.

Опитвам се всячески да избягам от родителските срещи. И ако все пак се наложи да отида, търся начини да стана невидима.

Отначало бързо се шмугвах към последния чин. Но това се оказа не толкова добра тактика. За да ги чуя, учителите повишаваха глас.“Коя е майката на…?“, търсеха ме те с гневен тон и искри в очите. Изправях се, обляна в пот и с лице като репичка. Всички ставаха свидетели на моя педагогически провал. Каква е тази, която не може да възпита сина си да уважава възрастните и да не си пъха гадните ръчички в пазвите на момичетата? Ясно каква. Никаквица! Ето, скоро вестниците писаха, че пет ученички от Банско в продължение на месец се лишили от почивка и дискотеки и преписали на ръка „История славянобългарска“, а моят хубостник крещи в коридора „Време е да заколим ченгето с бутилка каберне совиньон“. За сведение на учителите, песента е на група „Кокоша глава“, казвам си аз наум.

Неее, отдавна не отивам на последния чин на родителските срещи. Сядам на първия. Само така възмутената учителка се навежда към мен и на ухо ми съобщава за безобразията на наследника. Но каквото и да правя, знам, че в главите на всички здраво е залегнала поговорката, че крушката не пада по-далеч от дървото и че тези родителските срещи имат една единствена цел – да ме сложат на мястото.


Small Ad GF 1

Обаче онзи ден се случи чудо. Вие сте щастлива майка, каза жената до мен на родителската среща. Огледах се. Наоколо само бащи. Вие сте щастлива майка, повтори тя, сякаш изричаше заклинание. – Вашият син чете книги. Бъркате нещо, опитах се да внеса разум в ситуацията. Но жената не ми даде повече да се обадя. Разказа ми как дъщеря й се втурнала вкъщи и трепетно питала: „Къде е Валери Петров?“ Защо ти е Валери Петров, викнали всички. А тя обяснила, че моят син й бил чел стихове от Валери Петров и че сега обичала всички – и целия свят, и Валери Петров, и моя син…

Виж го ти! „Пипи Дългото чорапче“ до края не можа да прочете, а сега сваля мадамите с Валери Петров. Кой каквото ще да казва, ама момчето ми си го бива. А любовта към поезията е наследил от майка си.

Вече ми беше все едно какво говореха учителите. Благодаря ви, прошепна непознатата майка до мен и напусна родителската среща. И аз тръгнах след нея, весело подпявайки „Време е да заколим ченгето с бутилка каберне совиньон…“

Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.

Pin It

Прочетете още...

Параклисът

Николай Савов 17 Апр, 2011 Hits: 9449
Луцифер сякаш се усмихна, докато разглеждаше…

Кръстословици

Кристин Димитрова 13 Авг, 2012 Hits: 10282
Американски филм с четиринайсет букви…

В клетка

Александра Джандева 03 Дек, 2014 Hits: 7274
Лика никак не хареса новите си тапи за уши.…