Интервюто, което беше организирано буквално в течение на два или три дни, благодарение най-вече на старото приятелство с Валентин Дишев, беше напълно импровизирано (и двамата, оказа се, не обичаме подготвените неща) – в резултат на което, простете суетата, ми звучи неочаквано свежо дори и сега, няколко дни по-късно. Прочее, заповядайте:
Интервю на Валентин Дишев със Златко Енев, радио „Христо Ботев“
