„Проектът Краус“ е интелектуално начинание, замислено от Джонатан Франзен още по времето на студентските му години в Берлин, когато е бил привлечен от прозата на Карл Краус. Краус (1874-1936) е австрийски журналист и интелектуалец, който е издавал еднолично списанието Die Fackel от 1899 до смъртта си и е оказал голямо въздействие върху културния ландшафт на немскоговорящата публика в Европа.

Автор: Златко Ангелов

Седем и половина милиона години. Толкова време е необходимо на Deep Thought, суперкомпютъра в романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“, за да изплюе истината за същността на вселената и човека – „42“.

Автор: Стоян Гяуров

Две млади рибки си плуват и насреща им се задава една по-стара риба, която им кима и казва: „Добр’утро, момчета. Как е водата?“ Двете млади рибки продължават да плуват, а след малко едната поглежда другата и пита: „Какво, по дяволите, е вода?“

Автор: Дейвид Фостър Уолъс

Зверската болка, която е изпитал Спасителят, не е била съвсем напразна. Ние невинаги намираме смисъл в саможертвата, а наопаки, ние, милионите простосмъртничета, повече сме склонни да обиждаме Господ като виновник за личната ни участ на вечно недоволни неудачници. Иначе си я караме както си знаем, вървим през просото, защото ни е по-напреко. И по-леко. Пътят към Храма не мината оттам, но ние пердашим през житейската нива, сякаш всичко ни е безпощадно ясно: него изобщо Го няма. И никога не Го е имало.

Автор: Румен Леонидов

Когато през лятото на 1943 Мусолини е свален и интерниран от върхушката на своята фашистка партия, Хитлер не се поколебава да организира драматичното му освобождаване. Само няколко седмици преди собствения си край Хитлер казва, че Мусолини е бил единственият му приятел. През целия си политически живот германският диктатор смята дучето за свой ментор и партньор – дори след като отдавна вече се е разочаровал от фашисткия режим и боеспособността на италианската армия. Фюрерът е знаел какво дължи на Мусолини.

Автор: Стоян Гяуров

Понятието за бельо се оформя тогава, когато нито българите, нито русите са ползвали подобни луксове; и затова трябва да се пренесем на запад, във Франция, по времето на „есента на Средновековието“. Някъде по онова време се оформя понятиетоlingerie, обозначаващо всичко онова, произведено от лен (lin), което се белосва (впоследствие – колосва), когато бива изпирано. Lingerieобозначава всичките форми на онова бельо – бяло – което е характерно за онези, които не работят кална работа: ризи, ръкави и ръкавели, чорапи и якички, под-ризици и фусти, гащи и дантели и дори – калъфки за възглавници, чаршафи и пешкири.

Автор: Евгений Дайнов

За мен 1968 започна в началото на лятото с обещанието на Работническо дело, че ще видим Cream в София, и с мълвата, че нещо става в Прага. Само че Cream не дойдоха, хитът на лятото бе кошмарната „Дилайла“, тъй нареченият Световен младежки фестивал не беше чак такъв купон, а в края на август в Приморско видях едно момче, чех, което плачеше, защото съветските танкове бяха нахлули в родината му. Сезонът на плахите надежди бе кратък и разочароващ.

Автор: Стоян Гяуров

Има определени епохи, които са прекалено сложни, прекалено оглушени от противоречиви исторически и лични преживявания, за да са в състояние да доловят гласа на разума. Разумността се превръща в компромис, извъртане, лъжа. Нашата собствена е епоха, която постоянно търси здраве, но въпреки това вярва единствено в реалността на болестта.

Автор: Сюзън Зонтаг

Има нещо в съзнанието на литераторите, което не може да понася представата за нечий морален авторитет. Те са склонни да се преклонят пред съществуването на някакъв Първи партиен секретар или Фюрер, като пред необходимо зло, но страстно биха се противопоставяли на един пророк. Това най-вероятно е така, защото да ти кажат, че си роб, е по-малко обезсърчаващо, отколкото да узнаеш, че си морална нула.

Автор: Йосиф Бродски

Нашият век – а за моето поколение новият век – повече от всички досегашни векове е защитен от скърбите на ирационалното. Седнали по турски в центъра на своята утроба, ние продължаваме да растем като се храним.

Автор: Вергил Немчев

Затворих очи в очакване на деня. Мислех за тази статия, която още отдавна бях изпратил във Фигаро. Дори бях поправил коректурите. Всяка сутрин, отваряйки вестника, се надявах да я намеря…

Автор: Марсел Пруст

Още докато препрочитах събраните съчинения на Христо Смирненски, усетих и неговата непоказна православност, за която естествено, когато бях ученик, и най-дръзките ми учители дори не намекваха. Съчетанието на социален поет и атеист, който разговаря само образно с Дявола, беше поредният идеологически пирон, зачукан в главния ми мозък...

Автор: Румен Леонидов

През май 1900 Пруст се отправя по следите на Ръскин и заминава заедно с майка си за Венеция. През 1931, девет години след смъртта му, един френски консул попада на подписа на Марсел Пруст в списъка на посетителите на манастирския остров Сан Ладзаро.

Автор: Маихаел Маар

За да получи най-после шанс да се види като част от семейството на „нормалните“, България най-първо трябва да се научи да възприема самата себе си като нещо нормално. Бай Ганьо – това съм аз. Ето фразата, с която трябва да започне колективната ни национална терапия.

Автор: Златко Енев

Бедата на сегашната писмена практика е, че се подценява основният принцип – една литература, каквато и да е тя, не може да се съизмерва със себе си. Азбучна истина: ако се хванеш за перото, моментално влизаш в съревнование с предходниците.

Автор: Петър Вълков

Не мога да се сетя за друга добронамерена идея в историята на човечеството, която толкова да е напакостила колкото идеята за всеобщото равенство. И днес концепцията за еднаквите възможности е сред причините за тревожностите и други душевни злочестини на съвременния западен човек.

Автор: Велко Милоев

Българският буржоа се отличаваше по това от европейския позитивист, че той бе довел изискването за яснота до крайност. В името на тази яснота той бе отхвърлил и развитието, защото каква яснота може да има в едно развитие?

Автор: Владимир Свинтила

Любимият ми поет, любимият поет на няколко поколения български ценители на словото, навърши странно-страшните 70 години. Странно е, защото непокорен чешит като Константин Павлов не се връзва с някаква почтена възраст и доблестно старуване. 

Автор: Румен Леонидов

Духът на това отрицание тежи върху нас и днес. Между другото и защото – изправени пред задачите на едно сурово настояще и принудени да се обръщаме към миналото, за да черпим от него упование и нравствена сила срещу изпитанията, които ни чакат – ние мъчно можем да съзрем зад себе си образите, които са ни нужни.

Автор: Петър Мутафчиев

Навремето, разправя Н., правели жертвоприношения с християни. През 1144 г. в Норуич, Англия, едно момче било убито и ТЕ източили кръвта му, за да си замесят мацата, в смисъл – да си опекат хляб.

Автор: Любослава Русева

По пладне някъде, на връх Никулден, на Малката Коледа, както старите хора наричат този голям християнски празник, Йордан Радичков за пръв път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник. Не на едно, на три, или на пет деца, а на 55 сирачета, дошли чак от село Гаврил Геново в столичната черква „Св. св. Кирил и Методий“.

Автор: Румен Леонидов

Поомръзнали са ми споровете на тема добър или лош е човекът по природа. Струва ми се, че разбирам по-добре ставащото около мен, като виждам корените и на доброто, и на злото в най-далечното минало на живота на тази планета.

Автор: Велко Милоев

Когато по време на партийно събрание зад прозореца три пъти изграчи гарван и членовете на бюрото незабелязано плюят над лявото рамо или кръстят коремите си под масата, това не е проява на суеверие, временно помрачило висшата форма на човешка дейност, а изкривено преплитане на древни психични феномени…

Автор: Виктор Пелевин

Справедливият гняв на хиляди наши сънародници днес е умело пренасочен не към малцинството, което лошо ни управлява, а към малцинствата, част от нашата нация. Затова си задавам въпроса: как ще празнуваме Съединението, без да сме постигнали помежду си единението?

Автор: Румен Леонидов

Че абсурдът, както изглежда, е неотделима, а може би дори и необходима, част от човешкото съществуване, е баналност, повтаряна толкова често, та вече е загубила голяма част от смисъла си. От смисъла, да. Но не и от валидността си.

Автор: Златко Енев

Съветският свят беше толкова подчертано абсурден и обмислено нелеп, че да го приеме за окончателна реалност не би могъл дори и някой пациент на психиатрична клиника. И се получи така, че у жителите на Русия, дори без задължително да са интелигенти, автоматично – без всякакво тяхно желание и участие – възникна излишен, нефункционален психичен етаж, онова допълнително пространство за осъзнаване на себе си и света, което в естествено развиващите се общества е достъпно само за малцина.

Автор: Виктор Пелевин

Безбожието няма почивен ден. Научихме се да се кръстим, но сме се отучили да вярваме. Да не виждаме невидимото. Да не изпитваме страх от Космическия ум, а искрена почит към душите на близките ни покойници.

Автор: Румен Леонидов

Животът понякога е повече от хубав. Неделя. Не Света Неделя, а светлия покой в седмия ден – празнично слънце, синьо небе, сиромашко лятно многочасие, желание да се превърнеш в птица и да полетиш из красотата на благата ни българска природа...

Автор: Румен Леонидов

Не възнамерявам да твърдя, че „прочетох“ Шестов. Когато ни попитат, чели ли сме Паскал, отговорът винаги трябва да е отрицателен, независимо колко пъти сме се навеждали над неговите страници.

Автор: Чеслав Милош

Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер, за какъвто го обявяват някои хора, и вероятно би си наложил още по-големи саможертви, ако на всяка крачка не са се намесвали околните, и особено съпругата му. Но, от друга страна...

Автор: Джордж Оруел

Тогава, в жегата на лятото на 2003-а, в старата черква на гробището в Банско Иван Методиев лежеше лимонено жълт в черен ковчег и мълчеше. Лежеше с пети срещу иконостаса, откъдето мълчаливо го проучваха Спасителят, Йоан Кръстител, Богородица, Николай Чудотворец, свети Георги и свети Мина.

Автор: Румен Леонидов

Понякога, като ме налегнат тия, си мисля, че господ сигурно много ни мрази това нас българите (или много ни обича – знае ли го човек каква му е работата господня?) Защото, как иначе да си обясня преизвестния на всинца ни факт, че...

Автор: Златко Енев

Опитвал съм се неведнъж в едно отпуснато, свободно лутане на мисълта да си отговоря какво ни прави човеци. Кое е уникалното, с което сме излезли от лоното на природата, което ни отделя от другите дишащи, множащи се и изпитващи болка живи същества край нас?

Автор: Велко Милоев

Темите на писателя се обуславят от времето в което живее – най-малкото това е вярно за бурните, революционни времена, като нашите, но преди някога да започне да пише, писателят е усвоил едно емоционално отношение, от което никога не ще се освободи напълно.

Автор: Джордж Оруел

От детството или от комсомолското юношество ми е останало едно клише – „борба с живота“. Клишето трябва да е било предназначено да се тълкува класово – тоест всекидневната борба на онеправданите за насъщния, и идеологически – като задължение да се бориш за един по-добър свят, обещан за недалечното бъдеще.

Автор: Велко Милоев

Прочетете още...

Città della poesia – Част 3

Емил Иванов Димитров 24 Авг, 2011 Hits: 14303
Случайните срещи – на улицата, в кафенето –…

Изгнаници

Роберто Боланьо 06 Май, 2011 Hits: 14539
Изгнанието е кураж. Истинското изгнание е…

Città della poesia – Част 1

Емил Иванов Димитров 06 Авг, 2011 Hits: 16189
„Град на поезията“ – това не е метафора, а…