Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Наистина, никой българин досега не е дръзнал открито да пораженствува с песимистични теории за нашия народ. От никоя българска трибуна върху лицето на този народ не е хвърлена публично кал, която да е нужно да бъде мита с доводите на една оптимистична теория.

Автор: Иван Хаджийски

Психиката на нашето отрицание – прилична в нещо на съответната психика на другите народи – е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидневие.

Автор: Найден Шейтанов

Бях на девет години, когато за пръв път в живота си разбрах, че съм говорел не просто български език, а нещо по-странно, наричано с неразбираемата дума „диалект“. Бях на гости у братовчедите си, в романтичната малка Каварна

Автор: Златко Енев


Тук аз не искам да изказвам мнение нито за, нито против държавното покровителство на изкуствата, а просто да посоча това, че каква точно държава ще ни управлява зависи отчасти и от преобладаващата интелектуална атмосфера, което пък в този контекст означава: отчасти от отношението на самите писатели и артисти, и на тяхната готовност или липса на такава, да поддържат жив духа на либерализма.

Автор: Джордж Оруел


Всяко ново място носи нещо вече познато. Местата у мен все повече се приближават едно към друго, наслагват се и се сливат в едно единствено място. Думи и истории, архитектури и събития се смесват, лицето на Европа повече от всякога се формира от чертите на едно ново интеркултурно номадство и говорите на много езици.

Автор: Цвета Софрониева


Скоро след като пристигнах в Кросгейтс (не веднага, но след една или две седмици, точно когато изглеждаше, че започвам да свиквам с ежедневието на училищния живот) аз започнах да подмокрям леглото си. Бях на осем години, така че това беше завръщане назад към една привичка, която бях надраснал най-малко четири години преди това ...

Автор: Джордж Оруел


Това беше в Бирма, едно разкиснато утро през дъждовния сезон. Хилава светлина, сякаш процеждаща се през станиол, падаше косо през високите стени върху затворническия двор. Ние чакахме пред килиите на осъдените, редица от навеси с двойни решетки отпред, прилични на малки клетки за животни.

Автор: Джордж Оруел


Като че е станало удобно правило за всички беди да виним единствено обществени устройства, системи, идеологии и отделни личности, които ръководят различни народи. Често пъти без никакво колебание ние даряваме себе си с правата на най-справедливи съдници и лишени от чувство за хумор, поставяме нашите собствени „аз“ извън планетата.

Автор: Георги Марков


Невъзможното, казват, било просто форма на възможното, разпростряна в отрязък от време, необозрим за нашите очи. Което – и в това е надеждата ми –, тече понякога бавно, а друг път бързо, много по-бързо, отколкото ние можем да си представим. Тъй че, скъпи ми българи, нека бъдем реалисти и мислим по-често за невъзможното. Кой знае, може би точно в това – и единствено в това –, се състои нашия шанс най-сетне да направим от себе си онова, което всъщност сме ...


Автор: Златко Енев

Баща ми – моят любим българин, почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния – и може би най-важен –, пример в живота си...

Автор: Златко Енев

Прочетете още...

Уроците на Ханеке

Рики Д’Амброуз 04 Мар, 2016 Hits: 8436
Параноята е наследникът на един постепенно…

Безлунния

Асен Валентинов 06 Авг, 2016 Hits: 7506
Наричаха го Безлунния, понеже казваха, че си…