Обрязването е стара семитска практика, позната от дълбока древност. Тази практика, която по своята същност е хирургическо прекъсване с упойка на препуциума в горната част на мъжкия член, е станала част от някои религии – главно в исляма и юдаизма. Предполага се, че това е своеобразна форма на жертвоприношение и по своята същност е една съкровена традиция и незабравим миг в живота на мъжа.
В юдаизма обрязването е символ (печат) на завета между Йехова и Авраам. Бог заповядал на Авраам (Ибрахим в мюсюлманската традиция) да обреже себе си и потомците си от мъжки пол – Исмаил (праотецът на арабите) и Исаак (праотецът на евреите). Така той изпълнил заръката на Господ: „…всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак за завета между мен и вас. Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дена, трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.“ (Битие, Глава 18). По времето на Мойсей (Муса) и след даването на Закона (скрижалите), обрязването става задължение за всеки евреин – белег, който да ги отличава като народ.
Този ритуал също има специално значение в исляма и се нарича „сюннет“ (хитан на арабски). Въпреки, че няма никаква постановка относно обрязването и не се споменава в Свещенния Коран, сюннетът е посочен в Хадит (Житие) и е един от отличителните белези, от символите на исляма. В един от хадисите ислямският пророк Мохамед казва следното: „Има четири неща, които са присъщи на всички пратеници на Аллах. Те са: обрязването, почистването на зъбите, парфюмирането и женитбата.“
В хадисите на пророка Мохамед се съдържат различни примери и разпоредби, свързани с обрязването. От тях научаваме, че обрязването води своето начало още от времето на пророка Ибрахим, който на стари години бил обрязан по заповед на Всевишния Аллах. Но вероятността да води своето начало от първия пророк Адем (Адам) също е голяма. Според основните източници на юдаизма – Теврат (Тора) и на християнството Инджил (Евангелие) – обрязването също е задължителен ритуал за привържениците им. Според някои предания част от пророците (пейгамберите) – в това число и Мохамед (Саллаляху алейхи ве селлем) – са се родили обрязани.
Сюннетът е болезнен акт, но той се основава на ислямския принцип, който гласи: „Причиняване болка на някое живо същество е разрешено само тогава, когато болката поражда полза за живото същество и ползата е по-голяма от болката“. Ако вземем предвид ползата от обрязването за здравето на човека, ще видим, че тя далеч надхвърля болката. Друг е въпросът за духовната полза и че вярващият трябва да се подчини безусловно на повелите на Всевишния Аллах. Ето защо мюсюлманите тачат тази съкровена традиция от векове и не изпитват никакво колебание при извършването и. Напротив, дори това е много важен момент в живота на всеки мюсюлманин и е гордост за него.
В ислямската правна система (Фъкх) не е посочена определена възраст, в която трябва да се извърши обрязването, но е прието децата да бъдат обрязани между 7-10 години. При мюсюлманското население в България обрязването се извършва най-често в първите четири години (препоръчително е до 6-7 годишна възраст). В нашите земи ритуалното обрязване на момчето по канона се нарича сюннет, но понякога в литературните източници и народния фолклор се използва и варианта сюннет-дюгюню (дюгюню, със значение на „сватба“). В отделни случаи, обрязването се извършва до четиридесетте дни от раждането на детето (кърк ичинде) или когато навърши 2-3 месеца. Така постъпват семействата, на чиито деца животът е застрашен от ранна смърт. В този смисъл се вярва, че сюннетът ще предпази детето от враждебните действия на злите духове – джинове. Съществува и убеждение, че колкото е по-малко на възраст детето, толкова то по-лесно преживява интервенцията на церемонията и периодът след това преминава без здравословни усложнения за него. Някои приемат, че момчето трябва да се сюнетира при навършване на нечетен брой години, в противен случай, когато създаде собствено семейство, няма да има синове.
Важността на обрязването се приема от всички мюсюлмани и те още от ранна възраст внушават това на малките момченца. Родителите са длъжни, да обяснят по достъпен начин на детето си значението на този акт. Например на момчето му се казва, че трябва да бъде обрязан за да бъде истински мъж, да стане силен, за да бъде обичан от хората и Създателя си, че няма да го боли много и т.н. Затова в повечето случаи децата преди обрязване са радостни, засмени и с трепет очакват мига, в който ще прескочат границата на мъжествеността. Родителите и близките също помагат на децата в тази нелека ситуация, като допринасят за празничната атмосфера – извършва се дуа (молебен), правят се сватби и „мъжът“ бива обграден с много подаръци и внимание. По този начин – ако детето е във възраст, в която осъзнава нещата – този ден остава като един от най-незабравимите мигове в живота му. По-нататък, осъзнавайки духовното и медицинското значение и ползата на този акт, той го приема още по-присърце.
Изпълнението на обреда Сюннет изисква предварителна подготовка: избор и купуване на подходящ плат за ушиване на специално облекло на момчето (обикновено атлазено), приготвяне на нови постели и завивки, в което то ще прекара периода на възстановяване; закупуване и приготвяне на продуктите за угощение на гостите; символичен подарък за последните – обикновено у нас на тях се подарява бяла сувенирна шапчица с аксесоари по нея – стъкълца, седеф, пера и т.н. Съгласно наложилия се мюсюлмански обичай всички разходи се поемат от бащата на детето.
Преди началото на празника семейството трябва да си избере кювре (кювре сечими) – лице, което по своето положение съответства на сагдъча на сватбеното тържество (обикновено това е брата на булката).Избират го измежду най-близките родственици, като това може да бъде чичото (брат на баща му) или някой от неговите синове. По своята обредна роля този персонаж е тъждествен на кума-кръстник в християнската култура, но при мюсюлманите неговото право не се предава по наследствена линия. Той може да бъде и най-добрият приятел на бащата, който не е свързан със семейството по кръвно-родствена или съребрена линия. Кюврето има задължението да приготви дрехите, в които детето ще бъде облечено непосредствено след церемонията.
Традицията изисква да се определи и кахведжи. Той е длъжен да обходи всички домове на близки, съседи и познати, и черпейки ги с кафе да ги покани на тържеството. Всеки, който е посетен, възнаграждава вестителя с някакъв армаган. Връщайки се в дома на стопанина, кахведжията сварява кафе, което поднася на пристигащите гости, а те от своя страна се обръщат към бащата на детето с благословията: „Нека твоят празник да бъде благословен!“ За тържеството се канят и музиканти, а на покрива на къщата се слага знаме.
В деня на обрязването се бие барабан (Кърджалийско, Хасковско), с който се обявяват „божиите чеда“ за церемонията. На сутринта домашните взимат дрехата, в която трябва да бъде облечено избраното момче, и я завързват на възел. Други деца я поемат и под звуците на барабана с песни се отправят на обиколка из съседските домове. След това връщат дрехата и с помощта на кювре обличат момчето. В миналото кювре е отвеждал момчето на кон до уреченото място. Там предварително заколвали животно (овен, коза) и са приготвяли угощение. Задължително слагали сапун, квадратна постелка от тънка материя, сладкиши за гостите, сушени плодове,
При церемонията особено важна е и ролята на човекът (сюннетчи), извършващ самата манипулация. Той дава знак за започване на обреда и всяко присъстващо момче трябва да си свали връхната дреха и да остане само по панталон и риза. Кювре ооголва слабините му и го държи здраво за краката. С бързи и поривисти движения на ножа, под ударите на барабана и в съпровод на четенето на мевлюда (жития на пророка Мохамед) сюннетчи извършва обрязването. Веднага след това той си измива ръцете със сапун, който символично пречисва от евентуален досег със зли сили.
След приключването на същинската част от обрязването, детето се оставя на спокойствие. Сюннетчията от своя страна обхожда присъстващите със сребърен поднос в ръце, върху който се поставят пари и дарове. За мюсюлманите обрязването е особена граница в живота на всеки индивид от мъжки пол, свързана с периода на неговото възмъжаване, обозначаваща предел, отделящ го от детството. Хората съветват обичайно момчетата така: „Сега ти си минал през сюнета, не си малък, станал си юноша!“
В последно време се наложи тенденцията обрязването да се прави за цяла група момчета (Сюннет Байрам). Особено ревностни в това отношение са в регионите на Шумен, Силистра, Кърджали, Гоце Делчев, Якоруда, Самоков и някои други селища. Това превръща сюннета във всеобщ празник – казват, че по своята тържественост и разточителност той е едва ли не по-голям празник от сватбата. Често Сюннет Байрама (или Сюнет дюгюню) приключва с музика и песни, мазни борби, конски кушии и общи трапези.
Обредът в еврейската култура се нарича бирит (биркат) мила („благословия на обрязването“) и се извършва на осмия ден след раждането на дете от мъжки пол. По изключение се допуска болнавите и слаби деца да се подлагат на операцията до 30 дни след раждането си. По принцип в първите седем дена от своя живот момчето е винаги обект на повишено внимание от страна на неговите родители, които усилено се приготвят за тържествената церемония.
В навечерието на празника la noche de la semira (нощта на шемира (бдението) или още fijola (вероятно от португалски произход, със значение на „момче“), в дома на новороденото поканват на богата трапеза моела (сюннетчията) и други гости, представители на местното духовенство. Сандак-ът (лице, изпълняващо функция, подобна на тази на кръстника, обикновено дядо по бащина линия на момчето) и неговата съпруга – сандака-та са главните обредни персонажи. Следвана от другите жени, сандака-та го внася в стаята с гостите и на прага на вратата го предава в ръцете на сандак-а. Той обикновено седи на определен стол, държейки новороденото на коленете си над голяма бяла възглавница. До него се поставя и друг стол, който остава празен – той е предназначен за пророк Илия (Елияну анави), който се явява „патрон“ на церемонията. Макар и невидим, той дава своята благословия за детето. Церемонията може да се проведе и в синагогата, като там сандак-ът поема детето през прага на молитвения дом, тъй като жените не присъстват на обреда.
Самият акт на обрязването се извършва от моела, който поема инструментите за манипулацията лично от ръцете на бащата. По този начин се символизира изпълнението на Божия завет – бащата собственоръчно да обреже сина. Моелът изрича молитва и потапя пръста си в чаша с благословено вино, след което детето облизва пръста му (може би това действа като вид упойка за малкото момче). След като извършва манипулацията, моелът предава детето на жените и то се изнася от помещението. За неговото скорошно оздравяване присъстващите консумират по традиция куартос де масапан (бадемов сладкиш).
През следващите два дни моелът следи за здравословното състояние на новороденото. Първият петък след обрязването детето се отделя от майката, за да се постави в люлката. По този повод се организира тържество, на което се поканват и съседските деца. Те пеят религиозния химн „Слушай, сине, бащина поука и не оставяй майчина си вяра“, а след това ги черпят със сладкиши, които са напръскани с розова вода. След цялата тази церемония се приема, че детето е приобщено към възрастовата група на подрастващите. Тук следва да поясним, че за да стане пълноправен член на общността, момчето трябва да навърши 13-годишна възраст. Тогава достига религиозно пълнолетие (бар мицва, кумплир минян) и се приема като участник в религиозния живот.
20 Декември 2014 г.