Когато Милтън Фридман заяви в едно знаменито изказване, че „социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбата“, той даде повод за дискусии както на мисионерите на свободните пазари, така и на техните критици. Там където либертарианците виждат печалбата като основата на стабилността и откритите възможности, други виждат само алчност и грабеж. Отношението между това заключение и подобрението на обществото е доста крехко – и политици, социални критици и магнати водят продължителни битки относно това къде се намира пресечната точка между етика, филантропия и рентабилност.
Всички са склонни да се съгласят обаче, че ефектът от бизнеса се нсои предимно от икономиката: за народи, които търгуват едни с други, е по-малко вероятно да рискуват загуба на богатство чрез война; покачващите се заплати предлагат на работниците социална стабилност и сигурност; увеличените печалби водят до нарастваща благотворителност.
Но едно ново изследване внушава, че бизнесът може да има също така важно – и положително – културно влияние. Компаниите, които насърчават работниците си да съкращават разходите, не само подобряват своята собствена основа, но и поощряват социалния ангажимент, както и допринасят за мира в обществата, в които действат, според едно изследване, публикувано през ноември 2007 в Journal of Organizational Behavior.
Авторката Гретхен Шпрайцър, професор в Школата по мениджмънт към Мичиганския университет, е изследвала данни от 65 страни по целия свят, сравнявайки детайлни измервания относно степента на упълномощаване на работниците да вземат собствени решения от една страна – и по-широките измервания на качеството на обществения живот, от друга. Анализът й, основаващ се на анкети, проведени между 1981 и 2001 година, показва че свободните, доволни сътрудници живеят по-скоро в отворени, мирни общества – и че подобренията, свързани с по-големи пълномощия на работните места много често предхождат социални промени. Служителите, както изглежда, могат да прилагат уроците, научени на работното място, към социалния и политически живот като цяло.
Изследването на Шпрайцър не е окончателно и не доказва еднозначна връзка между двата вида промени, но то предлага един важен нов начин за виждане на взаимовръзката между бизнесите и обществото. Вместо да приемат, че мирът и стабилността ще предоставят необходимата платформа за икономическо развитие, икономистите и политиците биха направили добре да разгледат по-внимателно ролята, която бизнесът може да играе при зачеването на положителни социални промени, дори и в най-изостаналите места по света. Бизнесът създава работни места, но той насърчава и други видове прогрес, които нямат нищо общо с парите.
„Идеята, че бизнес-организациите могат да бъдат нещо като маслинова клонка и символ за мир, а не просто предвестник на крайностите и експлоатацията, е много привлекателна“, пише Шпрайцър.
Други учени виждат това изследване като откриващо път за нови видове студии. В коментар към статията на Шпрайцър, Джон Л. Пиърс от Калифорнийския университет в Ървин посочва, че централното твърдение, че „свободата да се вземат самостоятелни решения [на работното място] предоставя тренинга и самочувствието, необходими за мирно уреждане на различни спорове“ вече е нов начин за разглеждане не само на взаимоотношението между работното място и околната среда, но и на влиянието на индивидите върху обществото като цяло. И докато изследването на Шпрайцър не може да докаже, че повишаването на самостоятелността на работниците води до директен спад на нивото на насилие, Пиърс предсказва, че изследователите сигурно ще бъдат доста заинтересувани от тази взаимовръзка през следващите години.
Мислителите са се интересували от връзката между бизнес и общество още от времето на просвещението насам. Монтескьо заяви, че „естественият ефект от търговията е тя да води към мир“. Това става, твърдеше той, не просто защото търговията процъфтява във времена на мир, но и защото тя създава един вид богатство, неподатливо на завоевания – опитвайки се да си го присвои, завоевателят може само да го разруши. Но той също така предупреди, че желанието за печалба поставя под заплаха онова, което той наричаше добродетел – понятието за равенство, което лежи в основата на модерната демокрация.
През 80-те години на миналия век добродетелта на Монтескьо се появи на работните места под формата на Total Quality Management (TQM), който бе започнат в японската автомобилна индустрия и имаше за цел да насърчава работниците да влагат в работата собствени идеи. Докато TQM се разви предимно като начин за увеличаване на печалбите, неговите защитници подчертават, че бизнесите, насърчаващи работниците си да изразяват собствени мнения, се радват и на по-високо задоволство от работата сред тях. По-късно ентусиазмът към TQM постепенно намаля, но неговите основни принципи си остават много влиятелни не само сред американския бизнес, но и сред некомерсиалния сектор. Според Шпрайцър именно това са практиките, които дават най-голяма надежда за социални промени.
Изследването на Шпрайцър се базира върху данни, събирани в Мичиганския университет за целите на т. нар. Обзор на Световните Ценности, провеждан в продължение на 20 години и съдържащ около 200 въпроса като „Доколко свободни сте Вие да вземате самостоятелни решения в работата си?“ или „Изпълнявате ли инструкциите на своя шеф само когато сте напълно сигурни, че те са правилни?“
След това тя сравнила резултатите с данните относно нивата на корупция и насилие по света, събрани от Центъра за икономическо разузнаване към Economist. Шпрайцър установила, че страните, в които работниците съобщават за слабо собствено влияние върху вземането на решения, имат по-високи нива на смутове – и че с нарастването на задоволството, изпитвано на работното място, в течение на времето се увеличават и указанията за задоволство от социалния живот.
Шпрайцър също е документирала три конкретни изследвания, които потвърждават тези резултати. Например, една компания на име Rainforest Expeditions построила малък хотел сред джунглите в Перу, назначавайки на работа членове на местната индианска общност, като постовете варирали от домоуправител до екскурзовод и управител на хотела. Както пише Шпрайцър, „усещането за съвместно действие“, получено от хората в хода на работата и решаването на различни бизнес-проблеми, „се разпространи и върху граждански въпроси и повлия върху правенето на стратегически планове относно селското стопанство, образованието, екотуризма и занаятите“. Общината използвала дела от печалби от хотела за построяване на училище и подпомагане на местната медицинска клиника.
Важно е все пак да се отбележи, че въпросът за причинността си остава отворен. Шпрайцър използва косвени доказателства за практики, свързани с повишаване на отговорността сред работниците – като например задоволство от работата, а не данни за броя на фирмите, които са възприели подобни практики. Освен това остават открити и други въпроси, като: Действително ли подобни мерки по работните места водят до отворени общества или бизнесите, които ги прилагат, просто биват изграждани сред повече здрави, мирни общности? Отразяват ли положителните промени в обществото някакви просветени бизнес-практики или по-скоро влиянието на политически-мотивираните промени, проведени под натиска на организираните работници и други социални движения?
Разбира се, налице е и възможността фирмите да стоят и зад отрицателни социални промени, както посочва например социологът Чарлз Дърбър от Бостънския колеж в своята книга „Подивялата Америка: Пари, телесни повреди и новата американска мечта“ (2006). Свободата на работното място може и да води до по-силен социален ангажимент, но работниците, които почувстват, че техните фирми се придържат само на думи към форми на споделен мениджмънт, най-вероятно ще започнат да се отнасят с цинизъм и към обществения живот. В големите корпорации, където споделеният мениджмънт се размива поради огромните размери, резултатите могат да бъдат и вредни.
„Централният въпрос в едно време на огромни организации“ според Дърбър е следният: „Възможен ли е изобщо един функциониращ модел на демокрация?“
Остава си и въпроса дали от хората на бизнеса наистина може да се очаква да насърчават добродетелта? Това е доста спорно твърдение, особено когато става дума за печалба. През 2005 година, участвайки в една дискусия на страниците на списание Reason, основателят на фирмата Whole Foods Джон Маки изрази по следния начин своето виждане за един добродетелен, социално отговорен бизнес:
„Човешката природа не се отнася единствено до собствения интерес. Освен това тя включва симпатия, съчувствие, приятелство, любов и желание за социално одобрение. Като мотиви на човешкото поведение, тези неща са поне също толкова важни колкото и собствения интерес. За много хора те дори са по-важни от него“.
През юли миналата година беше разкрито, че Маки е използвал псевдоним, за да пише многобройни интернетски постинги, в които е критикувал Wild Oats, една верига от магазини за екологични продукти, които тогава се е опитвал да изкупи.
Да се насърчават работниците към добродетел на работното място и в собствената общност е едно нещо; да се накарат шефовете да вършат същото може да се окаже едно значително по-голямо предизвикателство.
