Хитрият полугерой се завръща, но сега вече е част от по-голяма вселена
„Дисни е толкова глупав“, заявява Дедпул по най-тролски начин в началото на „Дедпул и Върколака“. Това е закачка – в този случай към студиото, разпространяващо филма, който гледаме – с чийто вид сме свикнали от този пич, устат изтребител, облечен в костюм, закриващ лицето, който смътно напомня на Спайдърмен. Не съвсем герой, не съвсем нещо друго, Дедпул е отговор на конфликтните, но почтени супергерои на Холивуд от 21-ви век. Той убива безпорядъчно, прави много неуместни шеги и в индустрия, която на практика постановява повишаващ печалбата рейтинг PG-13, филмите му винаги са с рейтинг R [само за възрастни].
Въпреки че за първи път се появява в комиксите на Марвел, Дедпул (в ролята Райън Рейнолдс), известен още като Уейд Уилсън, също е стоял малко извън филмовата вселена на Марвел. Но през шестте години след последната му поява на голям екран в „Дедпул 2“, устатият наемник беше вкаран в M.C.U. [киновселената на Марвел], заедно с Х-Мен, по причини, свързани с придобиването на 20th Century Fox от Disney през 2019 г. (Която веднага беше преименувана на 20th Century Studios и можете да бъдете сигурни, че Дедпул ще се пошегува и с това.)
Дедпул обяснява всичко това много бързо в началото на „Дедпул и Върколака“, просто за да ни запознае с нещата. Той има да обяснява доста неща, тъй като трябва да изясни и как този филм ще избегне оскверняването на паметта на Върколака (Хю Джакман), известен още като Логан, който почина в отличния едноименен филм от 2017 г. „Няма да го направим“, обявява Дедпул. Справете се сами с това.
Първите два филма за Дедпул си поставяха за цел да се подиграят с конвенциите на супергеройското кино, като в „Дедпул“ (2016 г.) конвенционалните начални надписи бяха заменени с алтернативен текст, който се подиграва с тропите: „Британски злодей“, „Готина мацка“, „Настроена тийнейджърка“, „Герой от C.G.I.“, а също и някои думи, които не можем да отпечатаме тук. Дедпул постоянно събаряше четвъртата стена, като правеше забележки към публиката за това, което се случва или предстои да се случи, както и за мизерния бюджет на филма или за глупостта на това, че той, второстепенен и нелеп герой, изобщо участва във филм.
Но времената със сигурност са се променили, и то не само защото тези филми изкарват много пари. Да, в „Дедпул и Върколака“ все още има шегички за остатъчни суми и подмятания по адрес на героите от конкурентната комикс вселена на DC, и куп от тях ме накараха да се засмея. В него все още Рейнолдс се надсмива над себе си; има някои забавни сценични елементи, умни зрителски гегове, забавни изненади, леви препратки и обожателни паузи, за да се полюбуваме на бицепсите и коремните мускули на Джакман.
Сега обаче Дедпул е въвлечен в M.C.U. С това идват и всякакви нови възможности за глупави смесици, епизоди и сюжетни линии, като например пламенното и безплодно желание на Дедпул да се присъедини към Отмъстителите. Най-важното в случая е, че обръщането през последните години на M.C.U. към теми на мултивселената – ход, предоставящ главозамайваща свобода на действие за ремиксиране, рестартиране и увеличаване на печалбите – дава на „Дедпул и Върколака“, режисиран от Шон Леви, известно пространство за работа с разказа.
Това не е немотивирано кросоувър събитие [такова, в което се смесват множество истории за различни герои, обединени от водеща тема]. Върколакът (или понякога само самият Джакман) е обект на забавление извън екрана още от първия „Дедпул“, той е образ, който дава поводи за шеги и ревност. Дедпул и Върколака споделят някои ключови травми, свързани с произхода им, и понякога се чувстват като двете страни на една и съща повредена монета, като Дедпул прикрива травмата си с шеги, докато Върколакът сияе. Освен това и двамата са момчета на средна възраст – Рейнолдс е на 47, Джакман – на 55 – и многото иронични подхвърляния на закачки във филма – от Avril Lavigne и 'N Sync до Goo Goo Dolls, AC/DC и Мадона – изглеждат изчислени така, че да надраскат някакъв сърбеж в мозъците на определена възраст. Изглежда естествено дуото да участва във филм заедно, а и това е чудесна възможност да се покажат двама печеливши на един екран.
Но тъй като това е филм на M.C.U., има и задължителни условия. Залогът трябва да е абсурдно висок, свързан с унищожаването или спасяването на цели вселени. По-важното е, че трябва да има корпоративна синергия. Сега „Дедпул“ трябва не само да се подиграва, но и изрично да се обвърже с други имоти на M.C.U., като се вплете в заплетената мрежа от филми и сериали, които функционират колкото като реклами един на друг, толкова и като цялостен сюжет.
В този случай това означава да се извлече максимална полза от мултивселената, като се привлекат препратки към толкова много свойства, че не бих се осмелил да ги отбележа всичките. (Може би обаче ще искате да се запознаете отново с най-общите линии на телевизионното шоу „Локи“). С разрастването на филмовата вселена на Марвел ролята на фен-сървиса се раздува, като все повече се разчита на удоволствието да се представят на зрителите едно или десетина камео [кратки появявания на суперзвезди], за да се даде на хората това, за което са дошли. Но не бихте искали да ви развалям забавлението, нали?
Бих могъл да ви разкажа всичко, което се случва в „Дедпул и Върколака“ – многобройните му обрати, различните теми и злодеи, но това няма да го обясни истински. „Дедпул и Върколака“ е филм на „Дедпул“, което означава, че е груб и непочтителен, смешен и отвратителен, странен и малко сладък. Рейнолдс и Джакман са забавни за гледане, отчасти защото екранните им персонажи контрастират толкова жестоко с приятните им момчешки образи извън екрана. Толкова много от това, което предлага M.C.U., се чувства като излязло от една и съща фабрика, което прави всичко с ясно изразена индивидуалност да се чувства като облекчение.
Но в крайна сметка „Дедпул и Върколака“ е филм за корпоративните сливания, за интелектуалната собственост, за начините, по които холивудският бизнес се бори с творческия процес. Това е филм за това как всичко, което някога е било успешно в Холивуд, е принудено да повтаря до безкрайност една и съща песен и танц, как раздутата и избягваща рискове индустрия не може да остави нищо на мира, как никой вече не е наистина мъртъв, как светът винаги свършва, но историята никога не може да завърши.
„Дедпул и Върколака“ се заиграва с това, разбира се, по дяволит начин. Филмът е добър за гледане, защото е саморефлексивен. Но сега, когато ударите идват от вътрешността на къщата, той въздейства по различен начин. От една страна, „Дисни е толкова глупав“. От друга страна, „Дисни“ са платили за този филм и ние им плащаме, за да го гледаме. Този бизнес прави от всички нас гадняри.
