От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

 

Преди половин час готвачът, прислужниците, човекът, който дереше кожите и носачите посрещнаха Франсис Макомбър пред лагера и триумфално го понесоха на ръце към палатката му. Носачите на пушките не се присъединиха към шествието. Когато туземците го пуснаха пред входа на неговата палатка, той се ръкува с всички, прие поздравленията им, влезе и поседна на леглото, докато дойде жена му. Тя не каза нищо, и той побърза да излезе навън, изми лицето и ръцете си в брезентовата кофа, отиде при палатката, в която се хранеха, и се изтегна на сянка в удобния походен стол, полъхван от ветреца.

– Имате вече и лъвска кожа – обърна се към него Роберт Уилсън, – и то каква!


Мисис Макомбър бързо погледна Уилсън. Беше изключително хубава жена, с грижливо поддържана външност, преди пет години, заради красотата и обществено положение, ѝ плащаха по пет хиляди долара, за да публикуват, придружени със снимка, препоръките ѝ за козметични средства, които тя никога не употребяваше. Единадесет години, откакто се бе омъжила за Франсис Макомбър.


– Наистина, хубав екземпляр – съгласи се Макомбър. Жена му сега погледна към него. Гледаше двамата мъже, сякаш ги виждаше за първи път.


Франсис Макомбър беше много висок, но въпреки ръста си много добре сложен, тъмнокос, ниско подстриган като спортист, със сравнително тънки устни. Минаваше за красив. Носеше ловни дрехи като на Уилсън, само че неговите бяха нови, беше тридесет и пет годишен, поддържаше мускулите си гъвкави, играеше добре тенис, заемал беше няколко пъти първи места в състезания по риболов със спининг и току-що се бе проявил пред всички като страхливец.

Pin It

Прочетете още...