Всеки ден съм на площада. Ходя, защото не искам повече да ме управляват лъжци, крадци и прасета. Искам да видя в затвора всички, които ограбват и изнасилват държавата вече 30 години. В предния протест не повярвах, този обаче, подкрепям още от първия ден.
Седем дни по-късно вече не крещя „Оставка”, защото аз лично не мога да предложа нещо по-добро. Съмнявам се, че и тези, които крещят могат да си представят ясно какво следва. Ако кабинетът падне, както иска улицата, ми е бедна фантазията кой ще дойде на власт. И само за протокола – ако това е Бойко – какво точно променяме? Нищо! Пак ще газим в същата долнопробна каша.
Не искам БСП, не искам ДПС, нито самовлюбените Бойко и Волен. Аз съм нормален човек, мястото на лудите е в психиатрията. А на продажните журналисти, които с позорното си мълчание крепят всички кабинети – на полето при картофите. Оправдания не приемам – псевдонимите винаги са били безплатни, сървърите в чужбина също.
Проблемът ми днес е, че не знам на кого да вярвам. На всички останали малки и нови партии ще кажете – прекрасно, ако те бяха готови да получат властта, досега сто пъти да са ми казали кои ще са им министрите. Хиляди пъти да се намерили начин да ме запознаят с тях, така, че когато поемат управлението, аз да съм спокойна, че Веско Културата, няма да оплеска положението.
Не го правят, никоя партия не поддържа кабинет в опозиция, който да критикува и да дава конструктивни предложения ресор по ресор. Защо?
Първо, защото в България не сме свикнали да водим политика от първо лице, без да се крием под полата на партията-майка, и второ, защото се иска задник, за да привлечеш и задържиш в редиците си истински специалисти.
Такива, които да имат търпението първо да се докажат и да спечелят доверието на хората, а чак след това да се натискат за властта. Няма как да стане – всеки иска да е ватман, но влакчето на ужасите е едно.
Мрачният извод е, че Орешарски ще трябва да остане на власт, но да спре да слага в креслата партийни дебили, да подложи на публични обсъждания всички ключови назначения в държавата и да ги защитава лично.
Има интернет, има телевизии, има площади. Не го пише така в законите, но това е единственият начин. Щом искаш да назначиш министър – вадиш го на площада, чучваш го на една масичка, каничка с вода и резенче лимон и го оставяш да спечели народната любов. Ако оцелее – браво!
В балона за експертно правителство също не вярвам, и не само, защото „експертите” по традиция идват от партийните редици. Ако имахме истински експерти, хора с морал и качества, които да поемат отговорност, къде спят те в момента? Защо не ги чувам? Защо все старите изтъркани имена на политолози, социолози и разни величия в минало време?
Защо за една седмица, ние, хората от улицата, не дадохме списък с имената на тези, в които вярваме и ще подкрепим? Нали сме интелигентни, нали сме умни, нали уж ходим на работа, нали не сме платени и знаем как? Нали всеки ден туитваме, лайкваме и задължително поддържаме поне по един блог?
След оставката искаме нов изборен кодекс, нова Конституция, а скоро ще искаме и нови гащи.
Изборният кодекс като толкова много го искаме да вземем да го разпишем, да си го гласуваме във фейсбук и да им го дадем с гриф – от тези точки не мърдаме – а сте мръднали, а сме ви загробили завинаги в парламента. Същото важи и за Конституцията. И това не сме направили.
Но пък можем – нека си сложим пунктове и на протеста да се влиза само след като си пуснеш конкретните предложения за промени. Нека всеки ден темата е различна. Сигурно бая идеи ще се съберат – ето ти една безплатна форма на референдум. Пък и току виж сме различили най-сетне платените подлоги, които масово ще пишат едно и също изречение с грешка в най-дългата думичка. С рисунки по асфалта и народни хора не става, с чесане на езиците също.
Защото сега искаме, пишем наляво-надясно, пускаме си ФБ анкети, а накрая пак чакаме депутатите да свършат нашата работа. Защото, извинете, ама колцина от нас разбират от писане на Конституция и Изборен кодекс, а и нима сме длъжни? Това да не е мусака? Нали си храним юристи и математици във всеки университет? Къде сте?
Всичко това дотук са общи приказки.
Има три неща, които далеч по-сериозно ме притесняват.
Първото – не чувам нито едно съсловие, което да подкрепя протеста. Къде са лекарите, къде са учителите, къде са миньорите, къде са земеделците, хлебарите, хотелиерите? Какво – да не би всички те да са доволни? Вярно ли нямат нито един проблем? Сигурно съм проспала кога е спрял вносът на турски домати или пък увеличението на учителските заплати с 1000 лева. Медицинските сестри – да не би вече да сте се върнали от Германия?
Което какво ще рече – кои, по дяволите, сме на площада? Тези, които работим на бюра и климатици в София ли? Купените от ГЕРБ и от Атака? Или, третата каста – щото така е модно – истината е, че и такива има.
Обяснението, че там сме тези, които искаме промяна не важи, просто, защото нещо не знаем как да си я случим. Искаме я ефектно, искаме я гръмко, но не знаем нито как да я управляваме, нито имаме план Б. Значи не я заслужаваме.
Апропо – защо не чух всички лидери на малки партии извън парламента да се съберат, да се запознаят, да се поомешат малко, да поспорят, да направят алтернативен парламент, да се посбият, ако трябва? Нали уж в тях ни е надеждата на всички тези, които не искаме ГЕРБ, Атака, БСП и ДПС? Къде спят? Какво точно чакат? Ало, сините! И за вас се отнася! Витков не е заразен, поканете го на кафе. И аз го каня, ама на мен надали ще ми върже.
Второ – къде са другите градове в страната? Да, чуваме спорадично – тук 200 души, там 1000, там 654. Днес ги има, утре не. Само в София ли не искаме Орешарски и компания, останалите българи го искат, така ли?
Ако на другите градове и села не им дреме, ние на паветата глухи ли сме, че да не чуем тяхното мълчание, разкъсвано от време на време, колкото за цвят? Какво точно ни казват останалите българи, тези, които не са на площада с нас? Казват ни, че нещо бъркаме, нали?
Не разбирам, признавам си. Нека някой по-умен ми отговори.
Трето – за платените лекета. След като стана ясно, че всички партии си имат такива агитки, ние кои точни идиоти ще вкарваме пак в парламента? Ще им простим ли това, че купуват бъдещето ни срещу 30 лева и парче мухлясала пица? Аз тези, които се продават ги разбирам – гладни и глупави са, но тези, които броят пачките с какъв свински мозък ще искат пак да ме управляват?
Ако има нещо хубаво, то е, че поне още няма самозапалвания и вълна от самоубийства.
Лошото е, че енергията си отива, защото така и не намерихме начин да посочим хората, на които вярваме и да кажем – това са лицата ни, нека те ни защитават, те са най-добрите, това са експертите, които хората от улицата искаме.
И по-важното – да убедим и всички онези, които не маршируват по площада, че нашите хора са по-качествени.
Управляващите виждат всичко това и ще се възползват от нас за пореден път. А когато лустрото ни на интелигентни протестиращи се счупи, не ми се мисли какво ни чака.
Аз лично искам едно – искам съдебната система да заработи и затворите да се пукат по шефовете. Цацаров, за теб говоря! Сега ти управляваш държавата, кога ще го разбереш, най-сетне?
Събота, 22 юни
