Виргиния е на 26 години и няма нито един работен ден зад гърба си. Завършила е средно образование и никога не е имала амбициите да учи в университет. На 21 години решава да изкара курс за готвачи. Завършва го успешно, но не успява да си намери работа. Отказват й най-често заради, вариант А – защото няма опит и вариант Б – шефовете искат оправни и пъргави работници, а в кухните време за учене нямало.
Действието се развива през 2008 г., малко преди финансовият срив да удари гръмовно и у нас. По това време министър на финансите в кабинета на Тройната коалиция е Пламен Орешарски. Тогава той лягаше и ставаше със заклинанието, че криза няма.
Пет години по-късно криза има, безработицата преминава фаталните 13 %, а Орешарски е премиер. Изводът е елементарен – ако лъжеш правилно, след време получаваш бисквитка за награда. Някои получават цяла държава, но това е друга тема.
Сега да се върнем пак при Виргиния.
Всяка вечер тя гледа новините в 20 часа – това е нейната пъпна връв с властта. Именно от телевизора, защото интернет вкъщи няма, младата българка научи, че на пазара на труда в страната „тиктака адска машина, която ще избухне наесен". С кахърна физиономия, сякаш е преял повече от предвиденото, новината съобщи новият министър на труда и социалната политика Хасан Адемов.
Интересното е, че мрачната вест никак не трогна Виргиния. Тя отдавна живее в епицентъра на въпросната „цъкаща бомба" и е претръпнала, а страстта си към готвенето е заменила с отглеждането на 4 кокошки и 10 заека на село при мама и татко.
В селската си идилия Виргиния не се чувства сама – момичето е част от армията на погубените таланти в България и си го знае, нищо, че това не прави мечтите й по-богати. Съзнава, че у нас, хляб има приоритетно за програмисти, чиновници и безчетната армада на лъскавите словоблудци под всякакви занятия и форми. Нуждата от простосмъртни работници близо до „полето и хляба" е нищожна, защото упорито си внасяме храната от чуждите ниви.
Затова, на другия ден, връзвайки две и две, Виргиния изхвърли телевизора, нахрани кокошките за последно и стегна куфарите за чужбина. Защото е трудолюбива и не я мързи да работи, както я заклеймяваше телевизорът.
А когато се върне след 10 години, на летището ще я чакат за интервюта и бас ловя, че първият въпрос ще бъде – госпожице, беше ли ви мъчно за родината?
