Здравей, моя обич измислена
с коси залезно-кървави (боядисани)
с очи незапомнени, снага незабравена
мечта морско-пенеста, но безводно-изстискана.
Накичена
с пъпна връв, змиевидно-усукана
тъмносиньо-оцъклена
мъртвородена
безвопълна
но безжалостно истинска
(поне засега).
Не слушай
мойте думи измамни
обезкостено-примамливи
премислени
консервирани
фризирано-пудрести
напарфюмирани
(ГЛАДНИ!)
Те вълчи яйца са
от птиченце – мляко
гевречени дупки
Моргана-фата.
Драстичници-хищници
жадуващи плячка
(и рекламно присъствие).
Снагата моминска
закопняла за ласка
и мъжко садило
навярно нашепва ти
сиреневи песни.
Не слушай и нея
(когато си с мен).
Аз вълк посивяващ съм
не любов, а нагон
тази песен изстисква
блудно-кисела
стряскаща
Бертолт Брехтска двуличница
филистерска красавица
със отрязана плитчица.
Остани си далече
мое малко врабченце.
Не докосвай капаните
покрай пътя ти светещи
мътно-бляскави
мамещи
със дъха на причастие
черни дупки космически
обещаващи щастие.
