Пихме тъмното вино пелиново,
пяхме горчиви и мръсни песни,
в младата есен, разливо-застинала,
с ръце от отсечени кестени…
В рая със теб едва ли ще идем:
нищожна е нашата мъка,
огорчена си ти, аз съм обиден.
Отреден е за двама ни пъкъла…
