„Ние го наричаме ‚кандидатът‘, защото CVnCoV не е толкова лесно за произнасяне“, казва Флориан фон дер Мюлбе, човекът, отговорен за производството във фирмата Curevac. Биотехнологичната фирма, която е базирана в южния германски град Тюбинген, току-що се е преместила в новите си офис сгради на хълмовете над университетския град. От прозореца се виждат хребетите на Швабските Алпи, а коридорите все още са задръстени от кашоните, останали след преместването. Но време за губене няма. Светът чака с нарастващо безпокойство, мнозина се опасяват, че предстои втора вълна на пандемията – и че тя може да се окаже значително по-убийствена от първата. Единствената сериозна надежда за милиарди хора по света е, че ще бъде изнамерена ваксина, и то във възможно най-скоро време.
„Ние инвестирахме голям дял от ресурсите си в разработването на ваксина срещу коронавируса“, казва фон дер Мюлбе, а след това споделя въпросите, които съседите и приятелите му задават от седмици: Кога ще бъде готова ваксината ви? Къде е този „кандидат“?
Кандидатът е създаден частично в помещението C.3.111, наречено „RNA Optimization & Supply“ – автоматизирано лабораторно работно място, което е приблизително с размерите на голям хладилник. На вратата му е прикрепена снимка на Пепеляшка. Компанията казва, че вече има готови няколко милиона дози пробна ваксина и скоро се очакват първите клинични тестове върху 168 души.
Германският гамбит от 300 милиона евро
Германското правителство се надява, че ваксината, разработена тук, може да бъде разпратена по целия свят, за да спре безпрепятственото разпространение на коронавируса. Берлин обяви тази седмица, че ще инвестира 300 милиона евро в Curevac, поставяйки 23 процента от компанията под държавна собственост, като правителството заяви, че предприема тази стъпка, за да попречи на компанията да се премести в чужбина, ако премине през планираната си поява на фондовата борса в Ню Йорк през юли.
Германското правителство иска Curevac да остане в Германия заради продължаващата опасност от вируса. В момента броят на новите инфекции може и да е нисък, но, както се вижда от появата на нови огнища в Китай, съществува реален риск болестта отново да се разрази и в Германия. Мнозина се страхуват, че ще има втора вълна от инфекции и в момента никой не знае какъв ефект ще има разхлабването на блокирането в Европа. Единственото нещо, което наистина може да доведе до решаваща промяна, е ваксината.
Ръководителят на продукцията фон дер Мюлбе прекарва от 10 до 12 часа на ден в организиране на срещи с надзорни органи и преговори с доставчици. Кандидатът не е единственият му проблем. Както при всички конкуренти на компанията, Curevac вече е изправен пред заплахата от затруднения в производството.
Мини ампулите, изработени от специално медицинско стъкло, в което се транспортират ваксини, не се намират в количества, достатъчни за снабдяване на целия свят. Търсенето е огромно, но броят на доставчиците е ограничен. Това почти напомня за неотдавнашните липси на тоалетна хартия. В случая с мини ампулите обаче, това е само началото. Подкожните игли също стават оскъдни по целия свят и съществуващото производство не може да бъде увеличено лесно.
Безпрецедентно търсене
Всъщност разработването на самата ваксина е само една от стъпките, необходими за широкото ѝ разпространение. Освен това тя трябва да бъде произведена, разпределена и приложена в трудни за представяне количества – и всичко това ще трябва да се случи много бързо. Но как?
След като по целия свят бъде одобрена някаква функционираща ваксина срещу вируса COVID-19 – или няколко различни ваксини – ще са необходими около 6 милиарда дози. Или два пъти повече, ако за постигане на имунитет се наложи повторно прилагане.
Не е нужно да сте песимист, за да видите, че няма да е възможно това търсене да бъде удовлетворено веднага. Дори и в най-добрия случай може би ще минат години, преди да бъдат произведени и доставени достатъчни количества от ваксините.
А това означава, че въпросът за това кога ще бъде готова ваксината трябва да бъде последван от друго, още по-предизвикателно запитване: А кой ще получи първите доставки от животоспасяващото вещество? И кой може да решава? Отговорите ще определят живот и смърт. А на риск ще бъдат поставени и просперитетът или бедността на цели нации.
Мистериозният възход на американската фирма-пионер в биотехнологията „Moderna“ илюстрира съществуващия проблем. Малката компания от Бостън не е пуснала на пазара нито един продукт в близо 10-годишната си история, но в момента е оценявана на повече от 23 милиарда долара на фондовата борса.
Когато компанията наскоро отчете първоначален успех с експерименталната си ваксина mRNA-1273 само при осем доброволци, тя предизвика не само бум в цената на собствените си акции, но и повиши индекса на Dow Jones с почти 4 процента, а германския DAX индекс с повече от 5 процента. Може да се каже спокойно, че в момента в лабораториите на производителите на ваксини се решава самото бъдеще на световната икономика – а също и кой ще има дял от богатството, и кой не.
САЩ срещу Китай и ЕС
Конкурентите от САЩ и Китай са ангажирани в многомилиардна надпревара за разработване на първата ваксина. Както американският президент Доналд Тръмп, така и китайският президент Ши Дзинпин знаят много добре, че който се справи пръв с проблема, ще излезе и първи от кризата, може би дори още по-силен от преди.
Разработването на ваксината означава много повече от просто постигане на технологичен престиж за двете световни сили. Освен това то може да се превърне в средство за прилагане на политически натиск – силов фактор, не по-различен от политиката на петрола. Въпросът кой ще има този основен ресурс може да сложи край на старите съюзи и да създаде нови.
Тръмп е добре запознат с мощните ресурси, с които разполага в битката за ваксината. Америка е дом на най-добрите лаборатории и най-мощната фармацевтична индустрия в света. С фирми-гиганти като Pfizer, Johnson & Johnson и Merck & Co., които през 2019 г. имаха приходи от над 40 милиарда долара, три от шестте най-големи компании в бранша са американски. Четири от петте най-добри биотехнологични компании в света са американски, включително Amgen (пазарна стойност: 119 милиарда евро) и Gilead Sciences (83 милиарда евро).
Но е ясно също така, че мощните САЩ няма да могат да победят коронавируса сами. Това може да стане само с помощта на Китай, защото, независимо от това какво иска да произведе „Big Pharma“, активните фармацевтични компоненти – основните съставки на почти всяко лекарство, се произвеждат през последното десетилетие предимно в Китай и Индия.
Кризата, причинена от коронавируса, предоставя на Китай възможността най-накрая да настигне Америка в стратегически важния биотехнологичен сектор. Китай все още няма фармацевтични компании, които са известни в световен мащаб с мощни иновации, но SARS-CoV-2 може да промени това.
Идещият конфликт
Никой политик, общество, държава – включително Европейският съюз, Организацията на обединените нации или Световната здравна организация (СЗО) – не е подготвен/а за потенциалните конфликти, с които е свързано разпространението на ваксината, нито пък за въпросите относно справедливостта на решенията, които ще възникнат в международен план и във всяка страна поради неизбежния недостиг на ваксини.
Изглежда близко до ума да се предположи, че богатите, могъщите и егоистичните ще надделяват както обикновено. Освен ако – и това е много голямо АКО – различните страни, въвлечени в процеса, не успеят да установят заедно някакви базисни правила за това кой, кога и защо, ще получава достъп до ваксината.
Само допреди пет месеца патогенът SARS-CoV-2 беше напълно неизвестен. Днес хиляди изследователи в повече от 12 страни работят над 130 програми за развитие на ваксини срещу него. Около една дузина фармацевтични компании и държавни изследователски институции вече са започнали изпитания върху хора в САЩ и Китай, но също така във Великобритания, Австралия и Германия.
Никога досега учените, фармацевтичните компании, стартъпите, финансиращите и регулаторните органи не са постигали толкова бърз напредък, въпреки че все още е напълно несигурно кога, как и дори дали някой от тези проекти ще даде плод.
Все още не е известно колко дълго ще продължи надеждният имунитет след ваксинацията. Опитът с други коронавируси подсказва, че може да се наложи ваксината да се прилага на всеки една, две или три години. Това би увеличило в пъти риска от глобален недостиг, а освен това би засилило конфликтите относно разпространението.
Разработването на ваксини винаги е било дълъг, изключително скъп и най-вече високорисков процес. Субстанциите, с които изследователите свързват надеждите си, могат да се окажат нефункциниращи или дори смъртоносни при клиничните тестове. Едно холандско проучване е установило, че едва около 6 процента от всички проекти за ваксини, правени някога, са достигали реално до пазара.
Чрез обединяване на силите си страните, провеждащи изследването, биха могли да сведат до минимум риска от евентуален провал. Но да се постигне подобно единство е нещо хронично трудно – и това се дължи не само на неотдавнашната ескалация в споровете между Вашингтон и Пекин.
В демонстрация на егоистичните си страни
Когато пандемиите поразяват цели населения, дори приятелски настроени държави могат да покажат егоистичните си страни. Когато през март SARS-CoV-2 започна да се разпространява по целия свят, десетки държави затвориха границите си и забраниха износа на лекарства, защитно облекло, дезинфектанти и вентилатори. Франция дори иззе маски, които бяха предназначени за Испания и Италия.
Когато положението ставаше все по-тежко, често нямаше и следа от глобална солидарност, от уважение към веригите за доставки или съществуващите договори. Няма основания да се очаква, че страните ще действат по друг начин, що се отнася до ваксината. През март избухна новината, че САЩ се стремят да получат изключителните права върху ваксината, разработвана от Curevac. Компанията отрече това, но инцидентът показва, че подобни безскрупулни опити не са напълно извън сферата на възможното.
Когато през 2009 г. СЗО обяви свинския грип за пандемия, експертите също прогнозираха, че милиони хора могат да загубят живота си (което в крайна сметка не се случи). Първата нова ваксина срещу вируса H1N1 стана достъпна само след седем месеца – и богатите страни веднага изкупиха световните доставки.
Само САЩ – които по онова време, при президента Барак Обама, бяха много по-ангажирани със света – подписаха договори за 600 милиона дози от ваксината. Междувременно бедните страни и развиващите се икономики бяха оставени с празни ръце в продължение на доста дълго време. Много експерти са съгласни, че този път целта трябва да бъде да се избегне повторение на същото.
Три центъра на силата
По същество по целия свят има три основни силови центъра в областта на изследвания на ваксините: САЩ, Китай и ЕС. А между тези партии има крещящо недоверие и ожесточена конкуренция. В момента ситуацията изглежда така:
- В САЩ, бомбастично наречената операция Warp Speed [свръхсветлина скорост] следва тръмповата логика на „първо Америка“: върху американските фармацевтични компании валят милиарди долари, а освен това в начинанието са включени и множество военни и цивилни изследователски институти. Целта е до началото на 2021 г. да се разработи ефективна и безопасна ваксина, при което приоритетен достъп до веществото ще получат американците. За да се спести време, много от необходимите в процеса стъпки – например клиничните тестове – се провеждат паралелно, а не една след друга, както се прави обикновено. Целта е радикално да се намали времето, необходимо за разработването на ваксина, от нормалния период от няколко години, до само няколко месеца. Много експерти критикуват подхода като твърде прибързан.
- Китай започна работа по разработването на ваксина по-рано и вероятно в този момент е по-напред от която и да е друга страна. Пекин се надява да започне производството на ваксина до края на годината. Две строго секретни фабрики – една в Пекин и друга в Ухан – биха могли да произвеждат (първоначално) 200 милиона дози ваксина годишно, чрез използване на деактивирани коронавируси. Китайските ваксинни проекти са обект на държавен контрол, като в тях участват и военните. Разработването на ваксини в страната е толкова секретно, че никоя друга държава не може да прецени колко рискови или успешни ще бъдат в крайна сметка продуктите.
- Собствените координирани усилия за изследване на ваксините в ЕС са породени от осъзнаването, че Европа няма да може да разчита на САЩ или Китай в тази криза. Много държави от ЕС се опитват да разширят капацитета си за производство на ваксини.
Самият Тръмп е широко известен като стар анти-ваксър. Той твърди например, че ваксините причиняват аутизъм при децата, което не е вярно. Но сега той иска ваксина срещу COVID-19, независимо от цената и възможно най-бързо.
Операцията в САЩ се води от бившия фармацевтичен мениджър Монсеф Слауи и четиризвездния генерал от американската армия Густав Перна. Първоначално беше предоставен бюджет от 10 милиарда долара. Основните правила са прости: Каквото и да се случи, американските компании имат приоритет. Сътрудничеството с Китай е напълно изключено, както и партньорството с ЕС, СЗО или други международни органи.
„Да се спечели е важно“
В същото време Министерството на здравеопазването на САЩ харчи значителни средства в усилията си да осигури ваксини, идещи от други места. То се съгласи да плати на британско-шведската фармацевтична компания AstraZeneca повече от един милиард долара за 300 милиона дози от ваксината, разработена за тестване в Оксфорд, Англия, която ще бъде налична през януари. Това са количества, достатъчни за почти всички граждани на САЩ. Тръмп се надява да получи първите няколко милиона дози до октомври, навреме за изборите.
Тръмп сравнява операцията Warp Speed с легендарния проект на Манхатън, чрез който е разработена ядрената бомба през 1940-те години. Сравнението е показателно. За него излизането на първо място е от решаващо значение. „Да се спечели е важно“, казва министърът на отбраната Марк Еспер. В същото време е достатъчно лесно САЩ да загубят, тъй като операцията Warp Speed съсредоточава значителните си ресурси само върху пет кандидати за ваксина, всички от които са изключително амбициозни от технологична гледна точка. Какво се случва, ако всички те се провалят?
Намерението на Тръмп първо да направи ваксината достъпна за американците, без значение какъв е рискът им от инфекция, свидетелства за един вид националистическо мислене, което е силно заплашително в тази криза. Малко хора са толкова наясно с това колкото е Сет Бъркли, изпълнителен директор на базирания в Женева ваксинен съюз Gavi, който има за цел да осигури достъп до ваксина за развиващите се страни. „Пандемията е глобална“, казва епидемиологът. „Ние се нуждаем от глобални решения.“
От името на Gavi наскоро Бъркли събра невъобразимата сума от 8 милиарда долара дарения – и вече е похарчил част от нея. Той направи огромна поръчка при AstraZeneca за 300 милиона дози от тяхната ваксина – всички те предназначени за развиващите се страни. Доставките трябва да започнат в края на годината.
„Това е голямо предизвикателство за света“, казва Бъркли. „Няма да можем да сложим край на епидемията никъде, ако не я прекратим навсякъде.“ Според него, докато глобалното население не е изградило достатъчен имунитет, болестта може да се появи навсякъде във втора или трета вълна, може би дори по-опасна, отколкото е сегашната.
Ако страните започнат отсега да се конкурират за ваксини и лекарства, съгласен е американският здравен експерт Томас Болики, „то ще има само губещи“. Една добре координирана глобална кампания може да помогне, стига да предостави най-добрите изследвания и резултати на разположение в целия свят.
Няколко такива инициативи започнаха в сянката на конфронтацията между САЩ и Китай. Под егидата на СЗО, с подкрепата на ЕС и няколко други държави, в Женева в края на април бе пуснат т. нар. „ACT-ускорител“ (ACT означава „достъп до инструменти [за борба срещу] COVID-19“). Това е по същество консорциум, в който участват Gavi и много други инициативи.
На донорската конференция в началото на май за ускорителя бяха събрани 7,4 милиарда евро, като 4 милиарда от тях бяха заделени за разработване на ваксина. Планът изисква в бъдеще на страните-участнички да бъдат предоставени много повече пари.
Досега Германия е вложила 525 милиона евро, Европейската комисия един милиард, Канада 550 милиона евро, а Австралия обеща 200 милиона евро. Не е получена подкрепа от САЩ, Бразилия, Русия или Индия, последната от които вероятно ще играе ключова роля в битката срещу коронавируса поради производствения капацитет на страната.
„На разположение на цялото човечество“
Тестовете, терапиите и ваксините, произведени от ускорителя, трябва да се третират като собственост на глобалната общност. В зависимост от финансовите ресурси, с които разполага дадена страна, разработените продукти могат да бъдат доставяни безплатно или платени чрез заеми. „След като има добра ваксина, тя трябва да бъде предоставена на разположение на цялото човечество, и заплатена от богатите страни“, неотдавна писа в Туитър Карл Лаутербах, здравен експерт към партията на социалдемократите (СПД) в Германия.
Друг участник в ускорителя е CEPI, вторият съюз, който инвестира големи суми в търсенето на ваксина. Други участници включват Глобалния фонд, Британската здравна фондация Wellcome Trust и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
На Световната здравна асамблея в средата на май СЗО прие резолюция, която може да се тълкува като предизвикателство, насочено срещу САЩ и Китай. Тя включва искане всички държави да имат равен достъп до ваксини и лекарства, а освен това заявява ясно, че за тази цел могат да бъдат ограничени международните патентни права. Ако възникне нужда, на държавите ще бъде разрешено да игнорират правилата за защита на интелектуалната собственост и да копират лекарства, дори и без лиценз. САЩ бяха единствената държава в света, която изрази критики към този пасаж.
„Забележително е, че над 140 държави-членки изрично подкрепиха тази резолюция, включително и онези, в които действително може да бъде разработена ваксина“, казва Олаф Виенцек от женевските офиси на германската фондация Конрад Аденауер – мозъчен тръст, близък до консервативните християндемократи на канцлерката Ангела Меркел.
Резолюцията е успех за европейците, тъй като те са движещата сила зад нея. Дори Австралия и Япония, които напоследък бяха доста критични към СЗО, се присъединиха към инициативата. Като се има предвид огромния консенсус, Китай се стреми да подобри имиджа си и обяви залог от милиарди долари за глобалната борба с вируса.
Китайският президент Ши обеща освен това, че ваксините, разработени в Китай, ще бъдат предоставени като „глобално обществено благо“, особено за по-бедните страни. Той обаче не коментира какво ще означава това на практика.
„По дефиниция глобалното обществено благо“ означава „че всички трябва да имат достъп до ваксината“, казва Янчжун Хуанг, старши сътрудник по въпросите на глобалното здраве в американския мозъчен тръст Съвет за външни отношения. Но тъй като това е по същество практически невъзможно, едно такова обещание не може да бъде прието на вяра, смята той. „Нереалистично е да се очаква, че Китай ще предостави ваксините си безплатно за всички хора на тази планета.“
Гол егоизъм
Възможно е обаче Китай да сподели с други страни методите и данните, свързани с производството на ваксина. Развиващите се страни, които нямат собствени лаборатории за производство на ваксината, биха могли да я получават от други. Същото вероятно важи и за участниците в инициативата на Китай „Път и пояс“. Дори и ако Китай вероятно няма да бъде в състояние да демонстрира чак толкова голяма щедрост, колкото предполагат думите на Ши, то Пекин все пак залага на позиция, която е далеч по-малко егоцентрична от голия егоизъм на САЩ
Международно настроеният проект на ускорителя е проект на надеждата. „Това е най-добрата стратегия за получаване на ваксина, лекарства, диагностика и по-добро обществено здраве“, казва Джеръми Фарар, ръководител на Wellcome Trust.
И така, наистина ли светът ще може да се справи с тази глобална катастрофа чрез общ подход? И да, и не. Постигнати са важни споразумения и са установени основни принципи за по-голяма справедливост, но все пак в бъдеще не всички ще се намират в една и съща лодка. Остава да видим колко ще струват обещанията на богатите страни. Политическите сили, които ще бъдат упражнени поради недостига на ваксината, ще бъдат интензивни.
Германското правителство подкрепя международните усилия за разработване на ваксина както с пари, така и с реторика, като и двете са добре дошли в сравнение с бомбастичната позиция, идеща от САЩ. Берлин следва няколко едновременни стратегии. И демонстрирането на солидарност е важен техен аспект, но не и на цената на поставянето на Германия в неизгодно положение.
Министърът на здравеопазването Йенс Шпан настоява пред европейските си колеги да установят координиран отговор срещу едностранността на САЩ. Резултатът от това е нов съюз между Германия, Франция, Холандия и Италия. Те също са направили първоначална поръчка при AstraZeneca за до 400 милиона дози от експерименталната ваксина, разработена в Оксфорд. Предвижда се доставката да започне в края на 2020 г.
В момента преговорите с допълнителни производители за закупуване на конкретни количества продължават. Всеки от четирите членове на „Европейския съюз за ваксини“ трябва да заплати една четвърт от разходите, но ваксината трябва да бъде доставена в целия ЕС. Дозите трябва да се разделят според броя на населението, пишат Шпан и тримата му колеги от съюза. Колкото повече жители има една държава, толкова повече дози ще получи тя.
Най-високата оферта?
Но извън тези колективни усилия някои страни също се стремят към самостоятелен подход. Френската компания Sanofi – която наскоро беше остро критикувана за това, че първоначално възнамеряваше да продава ваксини само в САЩ – планира да изгради нова фабрика за ваксини и най-съвременна изследователска лаборатория в близост до Лион. Нито Париж, нито Берлин не искат да бъдат толкова зависими от чужди ваксини и лекарства, колкото са били досега. Преместването на фармацевтичното производство обратно в Европа ще бъде важен приоритет, когато Германия поеме ротационното председателство на Европейския съвет на 1 юли.
Германия е направила и други подготовки. На 11 май „Кабинетът на Короната“ в Берлин прие чисто национална програма, в която Министерството на образованието и изследванията ще осигури 750 милиона евро за подпомагане на производителите в Германия и осигуряване на производствен капацитет за германски компании като Biontech в Майнц или Curevac. Планът призовава тези съоръжения в Германия да бъдат бързо преобразувани, ако например ваксината на Curevac се окаже неефективна, но онази на американската конкурентка Moderna успее. Инвестицията на германското правителство в Curevac също има за цел да гарантира изключителен достъп до ваксината.
Член 2 от Германската конституция гласи, че държавата отговаря за опазването на здравето на всички хора, живеещи в страната. Но ако например някоя фармацевтична фирма от Южна Германия произвежда ваксина, която е отчаяно необходима по целия свят, то при кого ще отиде тя първо? При най-високата оферта или при онези, които имат най-голяма нужда?
Председателката на CEPI Джейн Хълтън предупреди срещу онова, което тя нарича „ваксинен национализъм“, тоест отказ от страна на някои страни да споделят оскъдни блага с други. Щом само се появи ефективен продукт, казва Халтън, в много страни ще се развие политически натиск, за да се гарантира, че на първо място ще се подпомага собственото население.
Специалистът по инфекциозни заболявания Фаррар от Wellcome Trust вече е подготвил потенциално решение за тази дилема. Според него ваксинните фабрики трябва да бъдат разположени в страни, които са технически напреднали, но имат малко население, като Сингапур, Дания или Нова Зеландия. Такива държави биха могли бързо да се погрижат за собствените си нужди, а след това биха могли да работят в името на останалия свят.
Но основният проблем, свързан с идеалистичната концепция за глобалното обществено благо, ще продължи да съществува. Колкото повече държави трябва да бъдат снабдени с ваксината, толкова по-оскъдна ще бъде тя за всички. Това би означавало, че местните огнища ще продължават по-дълго и икономиките ще се нуждаят от повече време, за да се възстановят.
Това е „неразрешим парадокс“, казва лондонският експерт по ваксини Дейвид Солсбъри от мозъчния тръст Chatham House. Преди сегашната си длъжност Солсбъри е работил за британското правителство и е бил чест участник в дискусии на високо равнище в СЗО. Той е наясно с разрушителните сили, до които може да доведе такава ситуация. „Колкото по-справедливи ставате с достъпа до доставките, толкова по-малко възможности имате да защитавате собственото си население и да ограничавате разпространението на болестта“, казва той.
Ограничен алтруизъм
Солсбъри няма никакви илюзии. „Голяма част от резултатите ще изглеждат така: Кой има договор с фармацевтичните производители? А след това – какви решения вземат производителите за това как ще разпределят приоритетите сред клиентите си?“ В случай на конфликт, опасява се той, страните, в които се намират производствените мощности, могат просто да наложат забрана върху износа на ваксини.
САЩ, казва Солсбъри, вече намекнаха, че ще използват активно такива забрани. Той дори не изключва ЕС да приеме политика от рода на „първо Европа“. 27-те държави-членки на ЕС могат да действат като блок за съвместни поръчки на ваксини. „Дали ЕС ще стигне до заключението, че производителите от ЕС трябва да обслужват първо съвместната европейска поръчка, преди ваксината да напусне ЕС?“, пита се той.
Заключението му е ясно. Алтруизмът дори на добронамерените страни е ограничен. „Дълбочината на джобовете ви определя колко бързо ще получите ваксина“, казва той.
Германия има дълбоки джобове и вероятно ще успее да осигури значителни количества ваксина. Как обаче ще бъде разпределена тя?
Изглежда че здравните работници ще бъдат първите, които ще получат ваксината, така че медицинските практики, болниците и лечебните заведения да могат да продължат дейността си. В момента за този подход в Берлин има широк консенсус. Хората, принадлежащи към групи с висок риск, също ще бъдат ваксинирани рано. А след това?
Всички, които крещят достатъчно силно и са готови да платят висока цена? Полицията и пожарникарите? Учителите? Хората, които работят в жизненоважни отрасли като автомобилното производство или работници по места, които са били силно засегнати от вируса, като например кланиците?
34-годишният Тобиас Вите е медицински адвокат в град Мюнстер и е добре подготвен за правните въпроси, повдигнати от пандемията. От 2011 до 2013 г. той е написал докторската си теза, чийто първи тираж е вече изчерпан. Названието ѝ е: „Закон и справедливост по време на пандемия: запасяване, разпространение и цени на оскъдните лекарства в случай на избухване на епидемия“.
За Вите е ясно, че когато се вземат решения за това кой първо да получи ваксина и кой да остане по-назад в списъка, те не трябва да бъдат произволни – и фактори като власт или пазарна сила не могат да бъдат определящи. Трябва да се прилага закон. „Ние имаме належаща нужда от федерален закон за разпределението на ваксините“, казва той. Този закон трябва да гарантира, че са извършени всички възможни действия за спасяване на възможно най-много човешки животи при ограничения брой на ваксините.
„Завесата на неяснотата“
Все още никой не знае какви характеристики в крайна сметка ще има ваксината. Дали ще е подходяща за всички и колко рискова ще бъде. Имайки предвид такива съмнения, не е ли рано да започваме установяване на правна рамка за разпространението ѝ?
Всъщност Вите вярва, че именно тази липса на подробни познания представлява шанс. „Ако не знам къде точно се намирам в дадена катастрофа, то ще вземам решения, които са по-малко мотивирани от егоизъм“, казва той. Според него резолюциите за разпространение в атмосфера на несигурност са сравнително справедливи, защото лицата, които вземат решения, се опитват да се справят добре от името на всички. „Завесата на неяснотата“ очевидно е нещо изгодно, казва адвокатът.
Но когато става дума за разпределение на оскъдни стоки в системата на здравеопазването, особено при чувствителни в етичен план въпроси, решенията не се вземат от Германския парламент. Министърът на здравеопазването Шпан е възложил задачата за разработване на план за дистрибуция на група от 18 учени и медицински специалисти.
Постоянната комисия за ваксини към Института „Робърт Кох“ (известна като STIKO) трябва да разработи „ориентирана към риск концепция за приоритизиране“ на разпространението на ваксини, според отговора, даден от министерството на едно парламентарно разследване. STIKO съществува от много години насам и решава кои ваксини са необходими за кои групи хора – и лекарите са склонни да се придържат към техните препоръки, без да е необходимо те да бъдат циментирани в закон.
Но дали тази система ще издържи на натиска, който идва заедно с пандемията COVID-19? Или пациентите ще съдят лекарите си, защото ваксината им е била отказана в полза на частно застрахован пациент?
Производителите от своя страна се подготвят за масово производство. AstraZeneca вече е осигурила в световен мащаб капацитет от 2 милиарда дози от ваксината, разработвана в Оксфорд, въпреки че тя все още не е одобрена.
Компанията Serum Institute of India (SII), най-големият производител на ваксини в света, е важна брънка от плана за масово разширяване на производството. Понастоящем SII, разположена в град Пуне, произвежда около 1,5 милиарда дози различни ваксини годишно, включително и такива за заболявания като тетанус, морбили, полиомиелит и заушки.
Подготовка за бъдещи пандемии
39-годишният шеф на SII Адар Пуунвалла планира да започне производството на ваксина срещу SARS-CoV-2 сега. До есента той се надява да е произвел 40 милиона дози, след което ще стане ясно дали ще бъде получено одобрение – или не.
Ако получи одобрение, Пуунвалла възнамерява да предостави поне половината от дозите на Индия, а останалите ще отидат в страни, които нямат собствена ваксина. Ако не се получи одобрение, то всичко ще бъде изхвърлено.
Компанията на Пуунвалла се присъедини към проекта на свой собствен риск. В най-лошия случай той може да загуби няколко милиона евро от своята многомилиардна база. Но ако всичко върви добре, до края на годината той ще се превърне в герой – и ще има репутацията на бизнесмен-визионер.
В момента SII изпраща по-голямата част от износа си за Африка, Южна Америка и Азия, въпреки че Пуунвалла отдавна иска да разшири достъпа си до пазарите на Северна Америка и Европа. Той разглежда тази криза като шанс за индийската фармацевтична индустрия. „Светът винаги е подценявал нашите възможности“, казва той.
Трудно е да се намери решение за недостига на ваксини без участието на Индия. Производителите на ваксини в страната покриват приблизително 60 до 70 процента от глобалното търсене. И цените, които те определят, често са само минимални в сравнение с онези, които се плащат на Запад.
В тази пандемия много от фармацевтичните компании са подписали споразумения за сътрудничество със западни партньори, което може да ги издигне на ново ниво. Пуунвалла е обединил усилия с американската биотехнологична компания Codagenix и австрийската фирма Themis.
Освен това SII е в процес на изграждане на нова, изключително гъвкава фабрика, чието завършване се очаква до три години. Тя ще има капацитет от 700 милиона дози ваксина годишно – и не само за COVID-19, но и за различни други заболявания. „Това, от което се нуждае светът, е инструмент, чийто капацитет може да се разгърне много бързо в случай на пандемия“, казва Пуунвалла. А едно е сигурно: След COVID-19 ще има и други пандемии.
