От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 12 Megathreats

 

НЮ ЙОРК – Тежки мегазаплахи застрашават нашето бъдеще – не само работните места, доходите, богатството и световната икономика, но и относителния мир, просперитет и напредък, постигнати през последните 75 години. Много от тези заплахи дори не са били в полезрението ни по време на проспериращата епоха след Втората световна война. Израснах в Близкия изток и Европа от края на 50-те до началото на 80-те години на миналия век и никога не съм се притеснявал, че изменението на климата може да унищожи планетата. Повечето от нас едва ли бяха чували за този проблем, а емисиите на парникови газове все още бяха сравнително ниски в сравнение с това, което скоро щеше да се случи.

Нещо повече, след американско-съветското разведряване и посещението на американския президент Ричард Никсън в Китай в началото на 70-те години на миналия век никога не съм се притеснявал за нова война между великите сили, камо ли за ядрена такава. Терминът „пандемия“ също не беше влязъл в съзнанието ми, защото последната голяма такава е била през 1918 г. И не предполагах, че изкуственият интелект ще може някой ден да унищожи повечето работни места и да направи Хомо сапиенс ненужен, защото това бяха годините на дългата „зима на изкуствения интелект“.

По същия начин термини като „деглобализация“ и „търговска война“ нямаха никакво влияние през този период. Либерализацията на търговията беше в разгара си още от времето на Голямата депресия и скоро щеше да доведе до хиперглобализацията, започнала през 90-те години на ХХ век. Дълговите кризи не представляваха заплаха, тъй като съотношението на частния и публичния дълг към БВП беше ниско в развитите икономики и развиващите се пазари, а растежът беше стабилен. Никой не трябваше да се тревожи за масовото натрупване на имплицитен дълг под формата на нефинансирани задължения от разплащателните системи за социално осигуряване и здравеопазване. Предлагането на млади работници се увеличаваше, делът на възрастните хора все още беше нисък, а силната, предимно неограничена имиграция от глобалния Юг към Севера щеше да продължи да подкрепя пазара на труда в развитите икономики.

На този фон икономическите цикли бяха овладени, а рецесиите – кратки и плитки, с изключение на стагфлационното десетилетие на 70-те години на ХХ век; но дори и тогава в развитите икономики нямаше дългови кризи, тъй като съотношенията на дълга бяха ниски. Финансовите цикли, които водят до кризи, бяха овладени не само в развитите икономики, но дори и в нововъзникващите пазари, благодарение на ниското външно финансиране, ниското поемане на риск, стабилното финансово регулиране, капиталовия контрол и различните форми на финансова репресия, които преобладаваха през този период. Развитите икономики бяха силни либерални демокрации, в които нямаше крайна партийна поляризация. Популизмът и авторитаризмът бяха ограничени до една бедна група от по-бедни държави.

Сбогом на всичко това

Прескочете от този относително „златен“ период между 1945 и 1985 г. към края на 2022 г. и веднага ще забележите, че сме залети от нови, екстремни мегазаплахи, за които преди това никой не е мислил. Светът е навлязъл в нещо, което аз наричам геополитическа депресия, с (поне) четири опасни ревизионистични сили – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – които оспорват икономическия, финансовия и геополитическия ред, създаден от Съединените щати и техните съюзници след Втората световна война.


Small Ad GF 1

Рязко се увеличава рискът не само от война между великите сили, но и от ядрен конфликт. През следващата година агресивната война на Русия в Украйна може да прерасне в неконвенционален конфликт, в който пряко да се включи НАТО. А Израел – и може би САЩ – може да решат да нанесат удари срещу Иран, който е на път да създаде ядрена бомба.

С по-нататъшното укрепване на авторитарното управление на китайския президент Си Дзинпин и със затягането на търговските ограничения на САЩ срещу Китай новата китайско-американска студена война става все по-студена с всеки изминал ден. По-лошото е, че тя твърде лесно може да се разгори заради статута на Тайван, който Си се стреми да обедини с континента и който президентът на САЩ Джо Байдън очевидно се стреми да защитава. Междувременно ядрената Северна Корея отново търси внимание, като изстрелва ракети над Япония и Южна Корея.

Между тези ревизионистични сили и Запада ежедневно се водят кибервойни, а много други държави са заели неприсъединителна позиция спрямо ръководените от Запада режими на санкции. От нашата условна гледна точка в центъра на всички тези събития все още не знаем дали Третата световна война в Украйна вече е започнала. Това ще бъде решено от бъдещите историци – ако има такива.

Дори и да изключим заплахата от ядрен Армагедон, рискът от екологичен Апокалипсис става все по-сериозен, особено като се има предвид, че повечето от разговорите за нетно нулево и ESG (екологично, социално и управленско) инвестиране са просто greenwashing [зелено бърборене] – или greenwishing [зелено мечтателство]. Новата зелена инфлация вече е в разгара си, тъй като се оказва, че събирането на металите, необходими за енергийния преход, изисква много скъпа енергия.

Нараства и рискът от нови пандемии, които биха били по-страшни от библейските епидемии, поради връзката между разрушаването на околната среда и зоонозните болести [такива, при които вируси се прехвърлят от животни към хора]. Дивите животни, пренасящи опасни патогени, влизат в по-близък и по-чест контакт с хората и добитъка. Ето защо от началото на 80-те години на миналия век сме свидетели на по-чести и вирулентни пандемии и епидемии (ХИВ, ТОРС, MERS, свински грип, птичи грип, Зика, Ебола, COVID-19). Всички данни сочат, че този проблем ще се задълбочи още повече в бъдеще. Всъщност поради топенето на сибирската вечна замръзналост скоро може да се сблъскаме с опасни вируси и бактерии, които са били заключени в леда в продължение на хилядолетия.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Освен това геополитическите конфликти и опасенията за националната сигурност подхранват търговските, финансовите и технологичните войни и ускоряват процеса на деглобализация. Завръщането на протекционизма и китайско-американското разединение ще оставят световната икономика, веригите за доставки и пазарите по-„балканизирани“ и фрагментирани. Модните думи „friend-shoring“ [подбор на страните, с които поддържаме интензивни икономически отношения, въз основа на политически фактори] и „сигурна и справедлива търговия“ замениха „offshoring“ и „свободна търговия“.

Но на вътрешния фронт напредъкът в областта на изкуствения интелект, роботиката и автоматизацията ще унищожава все повече и повече работни места, дори ако политиците издигат все по-високи протекционистични стени в опит да водят последната война. Както чрез ограничаване на имиграцията, така и чрез изискване за повече вътрешно производство, застаряващите развити икономики ще създадат по-силен стимул за компаниите да внедряват технологии, спестяващи труд. Макар че рутинните работни места очевидно са изложени на риск, това важи и за всички познавателни работни места, които могат да бъдат разделени на отделни задачи, та дори и за много творчески работни места. Езиковите модели с изкуствен интелект като GPT-3 вече могат да пишат по-добре от повечето хора и почти сигурно ще изместят много работни места и източници на доходи. Някои учени смятат, че с течение на времето Homo sapiens ще стане напълно ненужен поради появата на изкуствен общ интелект или свръхинтелигентност на машините, макар че това е много спорна за обсъждане тема.

По този начин с течение на времето икономическото неразположение ще се задълбочи, неравенството ще нарасне още повече, а все повече бели и сини якички ще бъдат изоставени.

Труден избор, трудно приземяване

Макроикономическата ситуация не е по-добра. За първи път от 70-те години на миналия век насам сме изправени пред висока инфлация и едновременна перспектива за рецесия – стагфлация. Повишената инфлация в развитите икономики не беше „преходна“. Тя е трайна, предизвикана от комбинация от лоши политики – прекалено разхлабени парични, фискални и кредитни политики, които бяха поддържани твърде дълго – и лош късмет. Никой не можеше да предвиди до каква степен първоначалният шок от COVID-19 ще ограничи предлагането на стоки и работна ръка, а освен това ще създаде задръствания в глобалните вериги на доставки. Същото се отнася и за бруталното нахлуване на Русия в Украйна, което предизвика рязък скок на цените на енергията, храните, торовете, индустриалните метали и други стоки. Междувременно Китай продължи да провежда своята политика на „нулев Ковид“, което създава допълнителни затруднения в доставките.

Макар че в този процес участваха както факторите на търсенето, така и на предлагането, сега е широко признато, че факторите на предлагането играят все по-решаваща роля. Това е от значение за икономическите перспективи, тъй като инфлацията, обусловена от предлагането, е стагфлационна и по този начин увеличава риска затягането на паричната политика да доведе до твърдо приземяване (повишена безработица и евентуално рецесия).

Какво ще последва от сегашното затягане на паричната политика на Федералния резерв на САЩ и другите големи централни банки? До неотдавна повечето централни банки и по-голямата част от Уолстрийт принадлежаха към „отбора на мекото приземяване“. Но консенсусът бързо се промени, като дори председателят на Федералния резерв Джером Пауъл призна, че е възможна рецесия, че мекото приземяване ще бъде „много предизвикателно“ и че всички трябва да се подготвят за предстояща „болка“. Моделът на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк показва висока вероятност за твърдо приземяване, а Банката на Англия изрази сходно мнение за Обединеното кралство. Няколко известни институции на Уолстрийт също вече са определили рецесията като свой основен сценарий (най-вероятният резултат, ако всички други променливи се запазят постоянни).

Историята показва освен това, че предстоят по-дълбоки проблеми. През последните 60 години в САЩ винаги, когато инфлацията е била над 5% (днес тя е над 8%), а безработицата е била под 5% (сега тя е 3,5%), всеки опит на Федералния резерв да намали инфлацията до целевите 2% е предизвиквал рецесия. Следователно твърдото приземяване е много по-вероятно от мекото, както в САЩ, така и в повечето други развити икономики.

Лепкава стагфлация

В допълнение към краткосрочните фактори отрицателните шокове в предлагането и факторите на търсенето в средносрочен план ще доведат до запазване на инфлацията. От страна на предлагането отчитам единадесет негативни шока, които ще намалят потенциалния растеж и ще увеличат производствените разходи. Сред тях са противопоставянето срещу хиперглобализацията, което набира скорост и дава допълнителни възможности за популистките, нативистки и протекционистки настроени политици, както и нарастващият обществен гняв заради голямото неравенство в доходите и богатството, което води до повече политики в подкрепа на работниците и „изостаналите“. Колкото и да са добронамерени, подобни мерки ще допринесат за опасна спирала на цените на труда.

Други източници на устойчива инфлация са нарастващият протекционизъм (както от ляво, така и от дясно), който ограничава търговията, затруднява движението на капитали и засилва политическата съпротива срещу имиграцията, което от своя страна оказва допълнителен натиск за повишаване на заплатите. Съображенията, свързани с националната сигурност и стратегията, допълнително ограничават потоците от технологии, данни и таланти, а новите трудови и екологични стандарти, колкото и важни да са те, възпрепятстват както търговията, така и новото строителство.

Тази балканизация на световната икономика е дълбоко стагфлационна и съвпада с демографското застаряване не само в развитите страни, но и в големите развиващи се икономики като Китай. Тъй като младите хора са склонни да произвеждат и спестяват повече, докато по-възрастните харчат спестяванията си и се нуждаят от много по-скъпи услуги в здравеопазването и други сектори, тази тенденция ще доведе до по-високи цени и по-бавен растеж.

Днешните геополитически сътресения допълнително усложняват нещата. Смущенията в търговията и скокът на цените на суровините след нахлуването на Русия не бяха само еднократно явление. Същите заплахи за реколтата и доставките на храни, които възникнаха през 2022 г., може да се запазят и през 2023 г. Нещо повече, ако Китай все пак най-накрая прекрати политиката си на нулев Ковид и започне да рестартира икономиката си, рязкото нарастване на търсенето на много суровини ще засили глобалния инфлационен натиск. Не се вижда и краят на китайско-западното разединение, което се ускорява във всички измерения на търговията (стоки, услуги, капитал, труд, технологии, данни и информация). И, разбира се, Иран, Северна Корея и други стратегически съперници на Запада скоро могат да допринесат по свой начин за глобалния хаос.

Сега, когато американският долар е напълно поставен в услуга на стратегически цели и за целите на националната сигурност, позицията му на основна световна резервна валута може в крайна сметка да започне да намалява, а по-слабият долар, разбира се, ще увеличи инфлационния натиск в САЩ. В по-общ план, една световна търговска система без търкания изисква финансова система без търкания. Но мащабните първични и вторични санкции хвърлиха пясък в нещото, което някога беше добре смазана машина, като увеличиха значително транзакционните разходи в търговията.

На всичкото отгоре изменението на климата също ще създаде устойчив стагфлационен натиск. Засушаванията, горещите вълни, ураганите и други бедствия все повече нарушават икономическата дейност и застрашават реколтата (като по този начин повишават цените на храните). В същото време изискванията за декарбонизация доведоха до недостатъчно инвестиране в мощности за изкопаеми горива, преди инвестициите във възобновяеми енергийни източници да са достигнали точката, в която ще могат да компенсират разликата. Днешните големи скокове на цените на енергията бяха неизбежни.

Повишената вероятност от бъдещи пандемии също представлява постоянен източник на стагфлация, особено като се има предвид колко малко е направено, за да се предотврати или подготви следващата пандемия. Следващата заразна епидемия ще даде допълнителен тласък на протекционистките политики, тъй като страните ще се втурнат да затварят граници и да трупат критични запаси от храна, лекарства и други основни стоки.

И накрая, кибервойната продължава да бъде подценявана като заплаха за икономическата дейност и дори за обществената сигурност. Фирмите и правителствата или ще се сблъскат с повече стагфлационни смущения в производството, или ще трябва да похарчат цяло състояние за киберсигурност. И в двата случая разходите ще нараснат.

Най-лошата от всички възможни икономически ситуации

Когато рецесията настъпи, тя няма да бъде кратка и плитка, а дълга и сериозна. Не само че сме изправени пред постоянни краткосрочни и средносрочни отрицателни шокове в предлагането, но и се насочваме към най-голямата от всички дългови кризи, дължащи се на рязко нарастващите през последните няколко десетилетия съотношения на частния и публичния дълг. Ниските съотношения на дълга ни спасиха от този резултат през 70-те години на миналия век. И макар че след катастрофата от 2008 г. със сигурност имахме дългови кризи – резултат от прекомерния дълг на домакинствата, банките и правителството – тогава имахме и дефлация. Това беше шок на търсенето и кредитна криза, на които можеше да се отговори с масирани парични, фискални и кредитни облекчения.

Днес преживяваме най-лошите елементи както от 70-те години на миналия век, така и от 2008 г. Многобройните, устойчиви отрицателни шокове в предлагането съвпаднаха със съотношения на дълга, които са дори по-високи от тези по време на световната финансова криза. Този инфлационен натиск принуждава централните банки да затягат паричната политика, въпреки че се насочваме към рецесия. Това прави настоящата ситуация коренно различна както от световната финансова криза, така и от кризата на COVID-19. Всички трябва да се подготвят за това, което може би ще остане в историята като Голямата стагфлационна дългова криза.

Въпреки че централните банки се стараят да звучат по-борбено, трябва да сме скептични към изповядваната от тях готовност да се борят с инфлацията на всяка цена. Щом попаднат в дълговия капан, те ще трябва да премигнат. При толкова високи коефициенти на задлъжнялост борбата с инфлацията ще доведе до икономическа и финансова катастрофа, която ще се счита за политически неприемлива. Основните централни банки ще се почувстват така, сякаш нямат друг избор, освен да отстъпят, а инфлацията, обезценяването на основните валути, циклите на бум и спад и финансовите кризи ще станат още по-тежки и чести.

Неизбежността на отстъплението на централните банки беше демонстрирана наскоро в Обединеното кралство. Изправена пред реакцията на пазара на безразсъдните фискални стимули на правителството на Тръс, Английската централна банка трябваше да стартира спешна програма за количествено облекчаване (QE), за да изкупува държавни облигации. Този тъжен епизод потвърди, че в Обединеното кралство, както и в много други страни, паричната политика все повече се подчинява на фискалния контрол.

Да припомним, че подобен обрат настъпи и през 2019 г., когато Федералният резерв, след като преди това беше сигнализирал за продължаващо повишаване на лихвените проценти и количествено затягане, спря програмата си за количествено затягане и започна да прилага комбинация от скрито количествено облекчаване и намаляване на основните лихвени проценти при първите признаци на лек финансов натиск и забавяне на растежа. Централните банки ще говорят твърдо, но в свят на прекомерен дълг и рискове от икономически и финансов срив има основателна причина да се съмняваме в готовността им да направят „каквото е необходимо“, за да върнат целевия темп на инфлация.

Тъй като правителствата не са в състояние да намалят високите си дългове и дефицити чрез намаляване на разходите или увеличаване на приходите, тези, които могат да вземат заеми в собствената си валута, все по-често ще прибягват до „инфлационния данък“: да разчитат на неочаквания ръст на цените, за да изтрият дългосрочните номинални задължения при фиксирани лихвени проценти.

Как ще се представят финансовите пазари и цените на акциите и облигациите в условията на нарастваща инфлация и завръщане на стагфлацията? Вероятно е, както по време на стагфлацията през 70-те години на ХХ в., и двата компонента на всеки традиционен портфейл от активи да пострадат, което може да доведе до огромни загуби. Инфлацията е неблагоприятна за портфейлите от облигации, които ще понесат загуби, тъй като доходността се увеличава, а цените падат, както и за акциите, чиито оценки са засегнати от повишаването на лихвените проценти.

За пръв път от десетилетия насам един примерен портфейл от акции и облигации в съотношение 60/40 претърпя огромни загуби през 2022 г., тъй като доходността на облигациите нарасна, докато акциите навлязоха в мечи пазар [движение на цените надолу]. Към 1982 г., в пика на десетилетието на стагфлация, съотношението цена/печалба на средната фирма от S&P 500 е спаднало до осем; днес то е по-близо до 20, което предполага, че мечият пазар може да се окаже още по-продължителен и тежък. Инвеститорите ще трябва да намерят активи за хеджиране [разпределение на инвестиционните активи] срещу инфлацията, политическите и геополитическите рискове и екологичните щети: те включват краткосрочни държавни облигации и инфлационно индексирани облигации, злато и други благородни метали, както и недвижими имоти, които са устойчиви на екологични щети.

Моментът на истината

Във всеки случай тези мегазаплахи ще допринесат още повече за увеличаване на неравенството в доходите и богатството, което вече оказва сериозен натиск върху либералните демокрации (тъй като „изоставените“ се бунтуват срещу елитите) и подхранва възхода на радикални и агресивни популистки режими. Дясното проявление на тази тенденция може да се открие в Русия, Турция, Унгария, Италия, Швеция, САЩ (при Доналд Тръмп), Великобритания след Брекзит и много други страни, а лявото – в Аржентина, Венецуела, Перу, Мексико, Колумбия, Чили, а сега и в Бразилия (която току-що замени десен популист с ляв).

И, разбира се, авторитарната власт на Си опроверга старата идея, че ангажираността на Запада с бързоразвиващ се Китай неизбежно ще доведе до още по-голямо отваряне на страната към пазарите и в крайна сметка към демократичните процеси. При управлението на Си Китай показва всички признаци, че става все по-затворен и по-агресивен по геополитически, икономически и свързани със сигурността въпроси.

Как се стигна до това? Част от проблема е, че дълго време бяхме забили глави в пясъка. Сега трябва да наваксаме изгубеното време. Ако не предприемем решителни действия, ще навлезем в период, който ще прилича не толкова на четирите десетилетия след Втората световна война, колкото на трите десетилетия между 1914 и 1945 г. Този период ни донесе Първата световна война, пандемията от испански грип, краха на Уолстрийт през 1929 г., Голямата депресия, масирани търговски и валутни войни, инфлация, хиперинфлация и дефлация, финансови и дългови кризи, водещи до масови сривове и фалити, както и възхода на авторитарните милитаристични режими в Италия, Германия, Япония, Испания и други страни, завършил с Втората световна война и Холокоста.

В този нов свят относителният мир, просперитетът и нарастващото глобално благосъстояние, които сме приемали за даденост, ще изчезнат; по-голямата част от тях вече са налице. Ако не спрем многорелсовата, бавноразвиваща се влакова катастрофа, която заплашва световната икономика и нашата планета като цяло, ще имаме късмет, ако само повторим стагфлационните 1970 години. Далеч по-вероятно е да се повторят 30-те и 40-те години на миналия век, само че сега към тях ще се добавят и всички масивни смущения, причинени от изменението на климата.

Избягването на дистопичен сценарий няма да е лесно. Въпреки че има потенциални решения за всяка мегазаплаха, повечето от тях са скъпи в краткосрочен план и ще донесат ползи едва в дългосрочен. Много от тях изискват и технологични иновации, които все още не са налични или въведени, като се започне с тези, необходими за спиране или обръщане на изменението на климата. Допълнително усложнява ситуацията фактът, че днешните мегазаплахи са взаимосвързани и следователно е най-добре да бъдат разглеждани систематично и последователно. За да се предотврати предстоящият Апокалипсис, е необходимо вътрешно лидерство както в частния, така и в публичния сектор, и международно сътрудничество между великите сили.

И все пак има много вътрешни и международни пречки, които стоят на пътя на политиките, които биха позволили едно по-малко мрачно (макар и все още оспорвано и конфликтно) бъдеще. Ето защо, макар че един по-малко мрачен сценарий очевидно е желан, ясно осъзнатият анализ показва, че антиутопията е много по-вероятна от щастливия изход. Предстоящите години и десетилетия ще бъдат белязани от стагфлационна дългова криза и свързаните с нея мегазаплахи – война, пандемии, изменение на климата, разрушителен изкуствен интелект и деглобализация – като всички те ще бъдат лоши за работните места, икономиките, пазарите, мира и просперитета.

 

Източник

 

Нуриел Рубини (род. 1958 г.) е американски икономист. Преподава в Stern School of Business в Нюйоркския университет и е председател на Roubini Macro Associates LLC, фирма за икономически консултации. Известен с дръзките си прогнози, Рубини правилно предсказа спукването на балона на недвижимите имоти в САЩ, в допълнение към финансовата криза от 2008 г., заедно с последствията от мерките за строгите икономии за натоварената с дългове Гърция.

Pin It

Прочетете още...

След диктатора

Дейвид Рийф 27 Ное, 2007 Hits: 16612
Политическият триумф на Мишел Башле,…