От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 12 Bitcoin

 

Ако нещата се бяха развили по малко по-различен начин, днес Джеймс Хауелс можеше да е богат колкото английската кралица. Днес той смята, че решаващият момент е бил в една вечер през август 2013 г., когато е бил на двадесет и осем години, у дома със семейството си в Нюпорт, малък град на уелското крайбрежие. Хауелс и партньорката му Хафина отглеждали три деца, а семейните пътувания – като онова, което предприели до Дисниленд в Париж – били забавни, но изтощителни. Затова той планирал да си подари така наречената „мъжка ваканция“: пътуване с приятели до курорт в Кипър. Хауелс, инженер, който помагал за поддържането на системите за бърза помощ за различни общности в Уелс, често работел от къщи и тази вечер решил да подреди офиса си. Както ми сподели наскоро: „Мисловният процес беше следният: Ще пия всеки ден. Не искам да съм с махмурлук и да чистя тази бъркотия, когато се върна“.

Около 22:30 ч. Хафина надникнала в офиса му. „Искаше да изпуши една цигара с мен“, спомня си той. „Моят офис, с отворен прозорец, беше зоната за пушене.“ Тя разговаряла с Хауелс, докато той избирал кои предмети да изхвърли. „Това изхвърлям, това връщам обратно – куп кабели, куп документи, счупена мишка“.

В едно претрупано чекмедже на бюрото той открил два малки твърди диска. Знаел, че единият е празен. Другият съдържал файлове от стар геймърски лаптоп Dell, сред тях имейли, музика, която бил изтеглил от мрежата и дубликати на семейни снимки. Бил махнал диска преди няколко години, след като разлял лимонада върху клавиатурата на компютъра. Хауелс грабнал ненужния твърд диск и го хвърлил в черна торба за боклук.

По-късно, когато двойката се прибрала в леглото, Хауелс попитал Хафина, която всяка сутрин водела децата им на детска градина, дали би имала нещо против да изнесе боклука на сметището. Той си спомня, че тя отказала с думите: „Това не е моята шибана работа – това е твоя работа“. Хауелс се съгласил. Спомня си, че когато главата му докоснала възглавницата, си отбелязал да извади твърдия диск от чантата. „Аз съм системен инженер“, казал си той. „Никога не съм изхвърлял твърд диск на боклука. Това просто е лоша идея.“

На следващия ден Хафина все пак станала рано и изнесла боклука на сметището. Хауелс си спомня, че се събудил при завръщането ѝ, около девет часа. „А, занесе ли торбата на сметището?“, попитал той. След което си казал: „О, ебаси – тя го е изхвърлила“, но все още бил гроги и скоро отново заспал.


Small Ad GF 1

В Кипър Хауелс не се забавлявал толкова, колкото очаквал. Приятелите му забелязали, че не пие своя дял, а след като се върнал в Уелс, бил в гадно настроение и не можел да разбере защо.

Няколко месеца по-късно Хауелс осъзнал какво го притеснява. Попаднал на новинарска емисия на Би Би Си за двадесет и девет годишен норвежец, който току-що бил използвал печалбите, които бил реализирал като притежател на биткойни, за да внесе първоначална вноска за апартамент за четиристотин хиляди долара в Осло. Когато плановете за биткойн бяха представени за пръв път през 2008 г., той беше една от редица нови криптовалути, които се рекламираха като заместители на емитираните от държавата пари. Първоначално повечето хора се отнасяха към биткойна като към екзотика, но оттогава стойността му значително нарасна и сега той започва да се приема като нещо, което действително може да се използва за купуване и продаване на неща.

Хауелс е знаел за биткойна от самото начало. Почти пет години по-рано, малко след като криптовалутата е въведена, той научил за нея в онлайн форум. Системата на биткойн, която работи чрез свързване на отделни компютри в огромна и сигурна мрежа, веднага му допаднала. Тя му напомняла за две приложения, които винаги харесвал: Napster, нелегалната услуга за споделяне на музикални файлове, и SETI@home, която позволява на потребителите да обединят изчислителната сила на компютрите си, за да търсят извънземен живот. Хауелс изтеглил безплатен софтуер, който направил възможно придобиването на биткойни. Той дал достъп до компютъра си, за да помогне на системата Bitcoin да създаде постоянен запис на мрежовите транзакции, а в замяна програмата му позволявала да запази част от валутата. Частният ключ [парола] – уникална поредица от шестдесет и четири цифри и букви – му осигурявал изключителен достъп до дигиталния му сейф с биткойни. Скоро той настроил геймърския си лаптоп да прекарва нощните часове в „добив [копаене] на биткойни“, както започнал да се нарича този процес.

Първият път, когато започнал да добива, компютърът на Хауелс бил един от петте в мрежата. Той ми каза: „Знам това, защото когато сте в мрежата на биткойн, в долния десен ъгъл ви се показва: ‚Свързани сте с x броя възли‘ или машини.“ Той добивал през нощта, в продължение на няколко месеца. Но добивът отнемал много изчислителна мощност, което довело до прегряване на лаптопа. Шумът от вентилатора на компютъра започнал да дразни Хафина и той решил да спре. „Не си струваше да се караме“, спомня си той. По онова време дигиталните монети нямали никаква стойност, а и нямало причина да мисли, че някога ще имат. „Това беше просто добив за забавление“, казва той. „Беше експеримент.“ Електричеството, необходимо за поддържане на компютъра му, е струвало около десет паунда.

Хауелс се хвърлил в други странични проекти. Син на дърводелец, той е сръчен човек. За децата си превърнал една стая на горния етаж в сложна реплика на видеоиграта Minecraft. Децата я обичали, каза ми той.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Половин година по-късно разлятата лимонада унищожила геймърския му лаптоп. Той прехвърлил част от съдържанието на твърдия диск на нов iMac, но не прехвърлил папката с биткойни. „По онова време нямаше версия на биткойн за Apple, така че нямаше причина“, спомня си той. След това извадил твърдия диск и го сложил в чекмеджето на бюрото.

Според статията на Би Би Си мъжът от Осло е купил апартамента отчасти като е продал хиляда биткойна, които тогава са стрували около сто и седемдесет хиляди долара [днес между 45 и 60 милиона долара, в зависимост от курса, бел. пр.]. До момента, в който Хауелс прекратил проекта си за добив, той натрупал осем хиляди монети – а през есента на 2013 г. това количество струвало вече около 1,4 милиона долара. Заплатата на Хауелс в инженерната му работа била малка част от тази сума и понякога му се налагало да става в 3 часа сутринта и да пътува на дълги разстояния, за да извършва ремонт на градската система за спешно реагиране. Паникьосан, той проверил чекмеджето на бюрото си. В него намерил празния твърд диск – не онзи с папката за биткойни.

Биткойн е предложен за първи път през октомври 2008 г. от Сатоши Накамото – псевдоним на един човек или може би няколко. Никоя централна банка или организация не може да контролира биткойн, който е чисто цифрова валута. Общата сума на добитите пари е ограничена до двадесет и един милиона монети и няма да може да бъде променяна.

Цифрови валути са били предлагани и преди, но никоя от тях не е имала истински успех: или са имали недостатъци в техническия дизайн, или не са намирали достатъчно привърженици. Накамото формулира предложението си, в което се акцентира върху децентрализацията и ограничението на общата сума на биткойните, като проницателен отговор на финансовата криза от 2008 г. Тогава централните банки се опитаха да предотвратят икономическата депресия, като наводниха икономиките си с пари – ход, който стимулира бизнес активността, но освен това създава потенциал за бясна инфлация, която намалява стойността на спестяванията на хората. Накамото заявява, че биткойнът може да поправи този недостатък. На един от първите криптофоруми той обяснява, че основният недостатък на традиционните валути е, че покупателната им способност зависи от капризите на правителството, което ги подкрепя: „На централната банка трябва да се вярва, че няма да обезцени валутата, но историята на различните валути е пълна с нарушения на това правило.“

Хауелс прочел предложението на Накамото скоро след публикуването му. Той вече бил скептично настроен към властта и онези, които я притежават. Годините на неолиберализма не са били добри за поколението на Хауелс в Уелс: въглищните мини са били затворени, което е намалило търговията в пристанището, а в Нюпорт е липсвала работа в други отрасли. „Тук възрастните притежават цялата собственост“, каза ми Хауелс. „Хората от моето поколение просто напускат.“ Спасяването на големите банки след катастрофата от 2008 г. го научило, че „доларът, еврото и паундът са измами – цялата система е измама“. Той бил идеален апостол на техно-утопията на системата Биткойн. „През 2009 г. аз и Сатоши имахме една и съща визия“, казва Хауелс.

Много от първите хора, които реално използваха биткойн като пари, прегърнаха концепцията по друга причина: транзакциите с криптовалута бяха непроследими. Ако някой ви плати с биткойни, можете да избегнете данъци. Ако си купите наркотици с биткойн, парите, които сте похарчили, не могат да бъдат свързани с вас. Правителствата, изключени от глобалната банкова система, можеха да използват биткойн, за да купуват оръжия на черния пазар. Джордж Бърнард Шоу е писал: „Парите не се правят на светло.“ Биткойнът е създаден в безлунна нощ, на дъното на дълбока яма. Както Накамото разсъждава в една от ранните си публикации, биткойн „би бил удобен за хора, които нямат кредитна карта или не искат да използват картите, които имат, или не искат съпругата да види този разход в банковите отчети, или не желаят да дават номера на картата си на ‚някакви порно-катили‘.“

Незаконната дейност вероятно е помогнала на биткойн да увеличи стойността си, но Хауелс е либертарианец, а не мафиот. Харесвало му, че системата на биткойн е без граници и безтелесна, както и останалата част от онлайн живота му. Още от ранните си тийнейджърски години той бил в интернет всеки ден. През деветдесетте години, когато Уелс преживя кратък технологичен бум, майка му работела във фабрика за компютърни чипове, а сега вече в букмейкърски пункт. Апетитът към нестабилната кибервалута бил в кръвта му. Въпреки че не планирал да харчи добитите биткойни, той бил доволен, че правителството не може да проследи колко от тях притежава. В мрежата на биткойн един централен регистър, наречен блокчейн, удостоверява автентичността на всички монети, които са били добити – близо 19 милиона до момента – но не разкрива кой ги притежава. Представете си списък на всички златни късове в света, в който липсват имената на собствениците им.

Недостатъкът от анонимността на системата е, че биткойнът е примамлива цел за всевъзможни крадци. Точно както Силас Марнър [от едноименния роман на Джордж Елиът] се опитва да се застрахова, че никой не знае къде е скрил златото си, собствениците на биткойни прекарват много време, за да се застраховат, че никой не може да хакне състоянието им. Някои предпочитат да депозират частните си ключове в офлайн портфейли – устройства за съхранение, които са изключени от интернет – където те са по-сигурни от хакери.

Освен това биткойнът се губи лесно. Конвенционалните пари са снабдени с множество защитни мерки: хартиената валута е с отличителен цвят и има уникално усещане; неща като сгъваеми портфейли и портмонета с ципове са били проектирани в продължение на векове. А след като парите ви бъдат депозирани в банка, имате запис на това, което притежавате. Ако загубите извлечението си, банката ще ви изпрати друго. Ако забравите онлайн паролата си, винаги можете да я възстановите.

Шестдесет и четирисимволният частен ключ за вашия биткойн изглежда като всяка друга компютърна парола и е почти невъзможно да бъде запомнен. Освен това може да е трудно да си спомните къде сте съхранили ключа. В Reddit един потребител, писал през 2019 г., се оплаква, че е загубил десет хиляди биткойна, защото майка му е изхвърлила стария му лаптоп. Друг ранен потребител на криптовалути се подразнил от щракащ звук на твърдия си диск и без да се замисли го изхвърлил. Той съдържал файл с достъп до 1400 биткойна, които бил купил за двадесет и пет долара.

Още от самото начало потребителите обсъждат дали това, че биткойните са толкова лесни за губене, е специфика или грешка на системата. В публикация от 2010 г. в онлайн форум един нов потребител на име virtualcoin се оплаква, че биткойн изглежда рискована работа. „Ако някой изгуби [дигиталния] портфейл (напр. поради срив на диска), той не е в състояние да си върне монетите, нали?“ – пише той. „Те са изгубени завинаги?“ Един по-опитен потребител на име Ласло Ханиец, уеб разработчик във Флорида, пита „какво пък толкова?“ – хората губят портфейлите си в океана и „това наистина не е толкова съществено“. Няколко часа по-късно се намесва самият Накамото и репликата му е безпощадна: „Изгубените монети само правят монетите на всички останали да струват малко повече“.

Според Chainalysis, фирма, специализирана в данни за криптовалути, през първите дванадесет години на Биткойн са изгубени около три и половина милиона монети – почти една пета от добитите до момента монети. Самият Накамото изчезна от полезрението през 2011 г. и очевидно никога не е потърсил собствените си биткойни, чиято стойност сега се оценява на шестдесет милиарда долара.

Хауелс си спомня, че е добре, че няма начин да получите достъп до биткойна си без частен ключ, защото това означава, че никой не може да ви го отнеме. Според него всеки компромис с този принцип би обезсмислил биткойна, защото би позволил на правителството и банките да проникнат в системата и в крайна сметка да я доминират. „Биткойн не работи при спасителни мерки“, каза ми той. „Той е това, което е. Имал си да учиш, приятелю! Същото, което сега мисля за себе си“.

Когато Хауелс преживял своя „ъ-ъ-ъ“ момент, твърдият му диск вече бил заровен под чужди боклуци. Искал да отиде на сметището, но се срамувал – пък и се страхувал, че никой няма да повярва на историята му. „Да обясня Биткойн по онова време не беше лесно“, спомня си той. Така че в продължение на около месец той не казал на никого и безпомощно наблюдавал как пазарът на биткойни се покачва, а с него и стойността на изгубените му авоари. Спомня си, че си казал: „О, по дяволите, това се превръща във все по-голяма грешка.“ Около времето, когато биткойнът му станал на стойност шест милиона долара, той се изповядал пред Хафина. Тя била шокирана, когато научила за потенциалния неочакван доход, и го насърчила да отиде на сметището, за да види дали може да се направи нещо. Когато казал на тамошния управител, че случайно е изхвърлил около четири милиона паунда, той бил посрещнат с красноречиво клатене на глава, но в крайна сметка управителят го отвел на едно възвишение, за да огледа мястото: могилите от свлечена пръст, депото, където боклукът бил смесен с пръст, затревените площи на закритото сметище. Сърцето на Хауелс се свило: видял боклуци на площ колкото десет-петнадесет футболни игрища. Как би могъл да пресее всичко това?

Но тогава управителят му съобщил една ободряваща новина. Сметищата не се запълват произволно – подобно на компютрите, те имат архитектура. Нюпорт е организирал сметището си в различни клетки: азбестът се депонира на едно място, а общият домашен боклук – на друго. Няма да е невъзможно да се определи мястото, където е бил заровен твърдият диск, и след това да се изрови. Всичко, от което се нуждаел, било разрешението на града.

Хауелс се прибрал вкъщи и разгледал сметището в Google Maps. „Има само определено количество място“, казал си той. „Количеството боклук също е ограничено. Обектът може да бъде намерен.“ Напомнял малко на главния герой от разказа на По „Златният бръмбар“, Уилям Легранд, когато за първи път разгадава кодирано съобщение върху парче пергамент и вижда в ръцете си огромно съкровище. На Легранд обаче му трябва само лопата, за да започне да копае. Когато Хауелс се обадил в градския отдел за отпадъци и оставил съобщение с молба да започне търсене, никой не се обадил обратно.

Към този момент той вече бил попитал във форум за Биткойн дали има друг начин да получи частния си ключ, без да възстановява физически диска си – въпреки че, както ми каза, „знаех, че няма“. В Туитър и други сайтове получил много учудени отговори. За някои лекотата, с която монетите са стигнали до Хауелс, изглеждала като фантазия или история от вече далечното минало: Накамото е проектирал добива на биткойни по такъв начин, че да изисква все повече компютърна мощност, докато броят на недобитите монети намалява[1]. „Наистина ли добихте 7500 биткойна само за една седмица?“, пита един коментатор. (Днес, според доклад на „Таймс“, за да се изкопае един биткойн, на американски дом със средно потребление на електроенергия са необходими поне тринадесет години.) Други били запленени от идеята да помогнат за възстановяването на устройството му. „Изпрати ми имейл“, написал един от тях. „Ще ти помогна да намериш монетите си и ще направя филм за това, няма да ти струва нищо и ще се забавляваме“. Друг предложил помощ при намирането на екип от екстрасенси и „няколко копачи, които ще свършат мръсната работа“. Млада жена от Бристолския университет искала да направи Хауелс обект на дисертацията си, в която се надявала „да изследва ‚афективната атмосфера на криптовалутата‘.“

За историята на Хауелс в някакъв момент чул и репортер от „Гардиън“. Първоначално служителите на Нюпорт заявили, че ако намерят диска, разбира се, ще го върнат, но по-късно заели по-твърда позиция. Как Хауелс може да бъде сигурен, че твърдият диск е бил хвърлен на сметището? Във всеки случай, предупредили те, дискът вероятно е неизползваем: той най-вероятно е бил унищожен по пътя към вредното си погребално място. И освен това рискът за околната среда при извличане на диска би бил твърде голям.

Хауелс проучил технологията на твърдите дискове и стигнал до убеждението, че градските служители грешат. Въпреки че покритието на диска е метално, вътрешността му е стъклена. „Всъщност той е покрит с кобалтов слой, който е антикорозионен“ – каза ми Хауелс. Той допуска, че твърдият диск е бил подложен на известен натиск, когато е бил затрупан с почва и други отпадъци. Но колкото и груб да е бил този процес, той може да не е довел до счупване на диска и унищожаване на съдържанието му. Хауелс ми каза, че е научил, че през 2003 г., когато космическата совалка ‚Колумбия‘ паднала на Земята, един от твърдите ѝ дискове бил „изгорял до край“, но данните от него все още можели да бъдат възстановени. „Успяха да възстановят деветдесет и девет процента от данните“, каза той. В един момент той се обърнал към компанията, с която НАСА е сключила договор: Ontrack, фирма за възстановяване на данни, базирана в Минеаполис. Според Хауелс фирмата е преценила, че ако дискът не се е счупил, има осемдесет до деветдесет процента шанс да бъдат спасени необходимите му данни. Папката с биткойни, която съдържала само личния му ключ и историята на транзакциите му в мрежата, заемала малко място на диска – „само тридесет и два килобайта!“, каза ми той. Той е сигурен, че стига тази част от диска да не е повредена, ще може да възстанови състоянието си.

Докато Хауелс се опитва да подготви план, който да представи на официалните лица в Нюпорт, стойността на криптовалутата продължава да расте. Върху твърдия диск се трупат все повече и повече боклуци, а частният ключ за неговия биткойн потъва все по-дълбоко. През 2017 г. градът отхвърлил искането му да направи опит за изкопаване, позовавайки се на изявление на съветник: „Изглежда, че няма практически начин дискът да бъде възстановен.“

Към началото на 2018 г. Хауелс вече е заровил повече от сто милиона долара в сметището на Нюпорт. Той продължил да пледира пред градските власти. Обадил се на местния си член на уелския парламент в Кардиф, а също и на британския парламент в Лондон. Мислел да съди Нюпорт, но подобни действия, обичайни в Америка, са рядкост в Обединеното кралство. „Аз не съм човек на съдилищата“, каза ми той.

Като системен инженер той знае как да организира проект и през годините си изработил все по-сложна стратегия за намиране на твърдия диск. Срещнал се с потенциални инвеститори и в крайна сметка се договорил с двама европейски бизнесмени, които се съгласили да подкрепят операцията по възстановяване. Хауелс щял да получи само около една трета от приходите. Той се надявал на много по-голяма сума; все пак парите са си негови. Спомня си, че му казали: „Джеймс, така не става.“ Освен това се консултирал с компании, които могат да извършват целенасочено извозване на отпадъци от сметища. Убеждавал се все повече, че това е реалистичен път. („Вероятно само в един сезон на [риалити-сериала] „Златната треска: Аляска“ преместват повече пръст, отколкото би било необходимо за тази операция“, каза ми той.) През януари тази година получил писмо от „Онтрак“, в което се свидетелствало, че дискът вероятно може да бъде възстановен, и след като управителят на сметището в Нюпорт, който му обяснил архитектурата на сметището, се пенсионирал, Хауелс го привлякъл като експерт.

В началото на тази година, когато стойността на всеки биткойн надхвърли тридесет и пет хиляди долара [в момента е около 45 000, след рязък спад надолу от предишните 60 000], а авоарите на Хауелс надхвърлиха двеста и осемдесет милиона долара, той направи публично предложение да даде на Нюпорт двадесет и пет процента от приходите, които биха могли да бъдат предназначени за фонда за подпомагане на COVID-19. Градът не прие предложението му. „Отношението на съвета ми изглежда неразбираемо, то просто няма смисъл“, оплаква се Хауелс пред „Гардиън“. В интернет коментаторите като цяло не гледат с разбиране на ситуацията на Хауелс. „Твоя загуба, глупако“, заявява един от плакатите в уебсайта WalesOnline. „Това е окончателното определение за ‚неудачник‘ – пише друг и добавя: „Чудя се как този човек изобщо е оцелял до зряла възраст“.

За Хауелс е особено жесток фактът, че не може да получи сериозна среща с представители на Нюпорт, въпреки че се е превърнал в може би най-известния жител на града. Мислел си е, че с добива на биткойни нанася удар в полза на малкия човек, но сега става ясно, че поне в Нюпорт малките хора все още нямат власт. „Това е собственият ми местен екип, който ме прецаква!“ – каза ми той. „Това не са банкери, не е някой от далече – това са хората, с които съм израснал и с които съм живял“.

През май тази година Хауелс най-накрая получи възможност да се срещне с две градски служителки, едната от които отговаря за отпадъците и санитарните услуги на Нюпорт. Тя изслушала учтиво предложението му за възстановяване на биткойните, без разходи за града, но не била убедена. Както той си спомня, тя му съобщила: „Знаете ли, господин Хауелс, в градския съвет на Нюпорт има абсолютно нулев апетит за осъществяване на този проект“. Когато срещата приключила, тя казала, че ще му се обади, ако ситуацията се промени. Последвали месеци на мълчание. (Говорител на градския съвет ми каза, че официалното разрешително за обекта не позволява „изкопни работи“).

По-рано тази есен отидох да видя Хауелс в Нюпорт. Разговаряхме и си пишехме от близо година, предимно чрез приложението за съобщения Telegram. Той беше ту уклончив, ту отбранителен, като често се проявяваше като непреклонен киберлиберал. Техниката оформя мирогледа му. В един момент го попитах какво мисли за все още новите ваксини срещу COVID-19. Той отговори: „Нещо, което научих от света на информационните технологии… никога не получавайте първата версия“. През януари тази година, когато онлайн брокерските компании ограничиха търговията с акциите на GameStop, за да ограничат покачването на цените им, Хауелс ми написа: „Това показва веднъж завинаги, пред очите на всички, които гледат, че играта (животът) е напълно и напълно фалшифицирана срещу малкия човек.“ Докато си разговаряхме така, стойността на един биткойн се повиши до шестдесет и три хиляди долара през април, след това се срина до тридесет хиляди долара през юли, а после отново се повиши.

На 21 октомври, денят, в който пристигнах в Нюпорт, стойността на един биткойн току-що беше достигнала нов връх: почти 67 000 долара. Хауелс ме посрещна на жп гарата, облечен в дънки и пуловер от Лонсдейл. Той кара двайсетгодишно БМВ кабриолет, което е купил преди дните си с биткойните. Той е дребен и здрав мъж, остриган почти до кожа и светлокафява полубрада. Цялостният ефект е на стегнатост и способност.

Минути след като седнахме в едно кафене, той извади телефона си и ми показа приложението, което използва, за да следи авоарите си. В рубриката „Неизразходвани монети“ е посочена текущата стойност на неговите биткойни: 533 963 174 долара. Предишният ден, отбеляза той, е „спечелил“ двадесет милиона долара. Ядохме уелски палачинки и той плати с пари в брой. След което обясни: „Използването на кредитни карти е един вид даване на възможност на опозицията, ако разбирате какво имам предвид.“

След това отидохме на обиколка из Нюпорт и той ми разказа за историята на града, свързана с намирането на изгубени предмети – тема, по която е много добре информиран. Докато минавахме над река Уск, той спомена, че през 2002 г., докато градът е строил нов център за изкуства по бреговете ѝ, работниците са изкопали иберийски ветроходен кораб от XV век. На следващия ден посетихме местния музей на антиките, където той ми показа гърне за готвене, вероятно принадлежало на римски войник, което е било заровено в близкото поле. Сред разбитите останки се виждаха монети. Хауелс ги сравнява с погребания си твърд диск, след което се коригира: монетите изобщо не приличат на биткойн. Понякога, обясни той, пратеници и посредници са отрязвали по малко благороден метал, за да си платят за труда по осъществяване на транзакциите. „Хората са крадели от монетите“, каза той. Процентът на среброто в римските монети непрекъснато намалявал, което предизвиквало бясна инфлация. „Подобно е на това, което правят централните банки днес“, каза той. Широкото използване на биткойн, увери ме той, ще предотврати подобен икономически срив.

Отидохме на сметището. То представляваше буколично място между устието на реката и доковете, където преди много години са били товарени кораби с уелски въглища. Крановете стояха бездейни. За да стигнем до сметището, трябваше да минем покрай няколко градски офиса – „врагът“, пошегува се Хауелс. Нюпорт се чувства някак разнебитен: избледнели табели на малки фирми, пустеещи площи, където някога са стояли фабрики. Докато шофираше, Хауелс размишляваше защо местните власти са отказали да му разрешат да изкопае своето съкровище. Той предполага, че сметището не е спазвало екологичните разпоредби и че разкопаването на част от депото може да злепостави града и да го направи уязвим за съдебни дела. „Кой знае колко мръсни бебешки пелени са заровени там?“ – попита той.

Докара ни до района, където според неговите изчисления вероятно се намира твърдият му диск. Минахме през отворена порта и спряхме на асфалтиран паркинг. Това голямо, празно пространство изглеждаше така, сякаш е предназначено за някакви индустриални проекти, но Хауелс иска то да послужи първо за команден щаб на проекта му за разкопки. Излязохме. „Този парцел се нарича В-21 – каза той – благосклонна цифра. „Колко биткойна могат да съществуват? Двадесет и един милиона!“

Слънцето грееше – необичайно явление в Уелс през есента. Той посочи един склон на около стотина метра: на върха му имаше туфи с вбити в тях манометри, за да се измерва отделянето на газ. „Общата площ, която искаме да разкопаем, е двеста и петдесет на двеста и петдесет метра и петнадесет метра дълбочина“, каза ми той с вълнение. „Това са четиридесет хиляди тона отпадъци. Не е невъзможно, нали?“

След посещението ни на сметището Хауелс ме покани в дома си, за да видя презентацията на PowerPoint, която е изнесъл, на Zoom, пред служителите на Нюпорт. Той ми каза, че бюджетът на проекта му е пет милиона паунда, но „има възможност за допълнително финансиране“. Изчислил е, че екип от двадесет и пет души може да изпълни задачата време от девет месеца до една година. Докато говореше, кучето му Руби тичаше напред-назад из краката ни. Преди да ми покаже слайдовете, слязохме на улицата, за да си купим бира и чипсове в най-близкия магазин. Преди няколко години той е оборудвал касата, за да може да приема биткойни, но това не се оказало успешно. „Никой не го е използвал, освен мен“, каза Хауелс и сви рамене. Той даде на собственика две лири, плюс още една, която дължал от предишно посещение.

Върнахме се в къщата му. На стената във всекидневната, над компютъра му, имаше златно-черен часовник с изображение на биткойн. Стрелките му бяха спрели. Хауелс провери наличностите си. Този ден той беше загубил двадесет и два милиона долара, но не се притесняваше. „Очаквах това“, каза той. „Винаги, когато се изстрелва толкова бързо нагоре, трябва да очакваш, че ще падне малко. Всъщност аз очаквам да се понижи много повече.“

Той зареди презентацията на PowerPoint и показа слайд, озаглавен „Членове на консорциума“. В центъра се виждаше образ на Хауелс с кирка и торба със злато. Друг слайд изобразяваше блок-схема на процеса, чрез който ще му бъде върнат твърдият диск: самосвалите ще извозват предметите от кариерата до бункер, който ще ги подава на конвейерна лента, от която „материалът ще преминава под голяма триизмерна система за откриване на обекти, за да се идентифицират всички обекти, подобни на твърд диск, за да бъдат прегледани допълнително“. Детекторът на обекти представлява рентгенов апарат, оборудван със софтуер за изкуствен интелект. „Той може да открие пистолет в камион!“, каза ми Хауелс. Разровеният боклук ще бъде товарен на четиридесеттонни камиони и след това, според предпочитанията на Нюпорт, ще бъде препогребан, изгорен или изпратен в Китай.

Казах, че със сигурност има по-лесен начин. Смисълът на биткойна беше, че той е нематериален. Той търси осемте хиляди биткойна, а те са продукт на компютърен алгоритъм. Публично известно е, че някой ги притежава. Защо просто да не пуснем системата назад до деня, в който Хауелс е добил монетите си, и да му позволим да ги добие отново?

Хауелс се присви. Предложението ми му напомняло, каза той, за най-лошия момент в историята на криптовалутите. През 2016 г. мениджърите на конкурентната платформа за криптовалута Етериум се съгласиха да възстановят равностойността на шейсет милиона долара на един от притежателите на валутата, след като парите са му били откраднати поради уязвимост в кода на системата. По това време Хауелс публично не е бил съгласен с това решение – той е много активен в криптосайтовете по социалните медии – и когато притежателите на Ethereum се разделили на два лагера, той застанал на страната на онези, които отказали да признаят възстановяването. Хауелс ми каза със значителна страст: „Само за протокола, ако някой дойде и каже: ‚Можем да получим твоите петстотин милиона, като го направим по този начин‘, бих казал: ‚Не, благодаря‘. Защото ако могат да го направят по този начин за моите монети, могат да го направят и за монетите на всеки друг. И ако правителството поиска да конфискува нечии монети, познайте какво ще стане? Разбира се, те ще могат да направят и това.“

За моя изненада загубата на твърдия му диск не е намалила интереса на Хауелс към криптовалутите. Той е снабдил баща си с малка сума криптовалута и дори се е върнал към добива за себе си преди няколко години, използвайки комплект от десет S9 – мощни процесора, които е експлоатирал ден и нощ в продължение на година и половина. Но междувременно икономиката на добива на биткойни се е променила твърде много, за да си струва: разходите за електроенергия надхвърлили стойността на добива. Това начинание е поредният му провал.

Известността му като копач на биткойни го карала да се чувства като потенциална мишена: „Повечето интелигентни хора знаят, че съм загубил монетите си, но местният наркодилър и приятелите му, те не знаят това. Това е, което ме притеснява.“ Той обясни, че държи частните ключове за някои от криптовалутите си в офлайн портфейли, които се съхраняват извън къщата – или „извън обекта“, както се изрази той. По този начин, ако някой крадец проникне и ги поиска, той няма да може да ги предаде. Освен това тази мярка за сигурност не му позволява да се освободи импулсивно от притежанията си: за да продадете криптовалута, ви е необходим съответният частен ключ. Въпреки всичко, той все още е в играта за много дълго време.

Хауелс ме заведе на втория етаж, за да видя къде е бил твърдият диск. Кучето патрулираше по стълбите. „Руби беше кучето на децата“, обясни той. „И когато се разделихме и те си тръгнаха, тя не искаше да го вземе.“ Оказва се, че Хафина е напуснала преди няколко години заедно с децата им. Попитах го дали загубата на биткойни е изиграла роля за раздялата им. „Каква е истината ли?“ – каза той. „Опитвах се публично и в рамките на нормалния си живот да не я обвинявам [за изхвърлянето на диска], но мисля, че подсъзнателно го правех.“

Ако човек се огледа наоколо, може да се види, че оттогава времето в къщата е спряло. Всичко е покрито с прах. Тапетите, вдъхновени от Minecraft, които той е поставил, за да зарадва децата, са се олющили. Синьо-бялата боя се е напукала. Чаршафите на двуетажните легла изглеждат смачкани и застояли, сякаш децата са си тръгнали набързо и не са се върнали.

Той ми каза, че децата му вече се занимавали с други неща и не го посещавали повече. Не пожела да обсъжда романтичните връзки, които е имал, откакто Хафина е напуснала. „Опитвам се да се държа настрана от такива неща“, каза ми той. „Жените са скъпи.“

Хауелс вече не работи. Повече от година след загубата на твърдия диск той продължавал да работи като системен инженер. За да направи работния ден поносим, си наложил ограничения върху това колко често преглежда приложението за проследяване на биткойни. Опитвал се е дори да избягва маршрути, които го отвеждат до сметището. Но в крайна сметка споменът за парите, които е изхвърлил, надделял над работната му етика. „Изгубих мотивация“, обяснява той.

По-рано ми беше казал, че любимите му филми са „Боен клуб“ и „Матрицата“ – типични за млад мъж с неговите убеждения. Сега спомена хорър поредицата „Последна дестинация“, в която и най-малките грешки – разхлабен винт, неизправен отводнителен канал в басейна – водят до ужасяващи смъртни случаи. Поуката, казва той, е „как едно дребно нещо може да има огромни последици“. Той ми каза, че може да си представи някакво друго минало, без такива проблеми. „Например, ако това нещо с биткойните не се беше случило, вероятно все още щях да съм с бившата си партньорка“, каза той. „А сега вече може би и женени. Щях да живея съвсем различен живот, както бихме го направили по първоначалната си траектория“. А ако беше добил биткойна и не беше изхвърлил диска? „Все още щяхме да живеем щастливо до края на дните си – щяхме да живеем на яхта. Тя беше моето момиче, разбирате ли какво имам предвид? Бяхме заедно, откакто бях на двайсет, а тя – на двайсет и две години.“

Хафина, която потвърждава разказа на Хауелс за това как твърдият диск се е озовал на сметището, казва, че връзката им е приключила „не заради биткойните“, а по други причини.

Усилията на Хауелс да си върне парите явно са му се отразили зле. Подобно на Легран на По, той е „заразен с мизантропия и е подвластен на перверзни настроения, които се клатушкат между ентусиазъм и меланхолия“. Говорил е с пресата основно с надеждата, че тя ще му помогне да си върне съкровището, и ми призна, че някои от интервютата му не са били съвсем честни. Каза, че за да отклони потенциалните крадци от следите си, той е фалшифицирал броя на добитите биткойни. (След което ми показа книгата си с биткойни и потвърди, че истинският брой е осем хиляди.) Когато настоях да проверя информацията директно с бизнес партньорите му, той се възпротиви, твърдейки, че мога да изнеса информацията към конкурентен екип за разкопки.

Ако има някаква поука от съдбите на хората, които са пропуснали да получат печалба в биткойни, тя е, че е по-здравословно от емоционална гледна точка да се опитаме да я забравим. През 2010 г. Ласло Ханиец, уеб разработчик във Флорида, предложил да плати десет хиляди биткойна на всеки, който му продаде няколко пици. Някой приел предложението му, приел биткойните и му дал две парчета Papa John's. Стойността на продадените от Ханиец биткойни сега е над половин милиард долара. На годишнината от инцидента с пиците, 22 май, той често повтаря липсата на съжаление пред все по-скептичната общественост и преса. Ханиец обича да отбелязва, че е работил по биткойна още по времето, когато Накамото е бил активен, и че в един момент го е попитал дали системата ще бъде застрашена, ако много от биткойните бъдат изгубени. Накамото отговорил: „Мислете за това като за дарение за всички“. Попитах Ханиец дали има някакъв съвет за Хауелс. „Гледайгте напред“, каза той. „Няма смисъл да се занимаваме с мисли за това какво би станало, ако.“ Той добави, че не е твърде късно да се купят нови биткойни и все още да се реализира голяма печалба.

Хауелс все още не е способен на такава хладнокръвна реакция към лошия си късмет. Разочарованието му не е свързано с това какво би могъл да си купи с половин милиард долара, обяснява той. Добивал е биткойните, не за да забогатее: „Не ставаше дума за печелене на пари. Ставаше дума за промяна на парите.“ През осемте години, откакто твърдият диск е отишъл на сметището, от време на време той попада на нещо скъпо, което си е пожелал. Преди два месеца например собствениците на „Манчестър Юнайтед“ предложили за продажба част от акциите си. Но той не ми се стори алчен човек. Онова, от което изглежда не може да се отърве, е очарованието на самите пари. Едно огромно богатство беше преминало през пръстите му напук на всички шансове, а сега го нямаше.

Малко след като се прибрах у дома, Хауелс засили опитите си да получи отговор от чиновниците в Нюпорт. В средата на ноември отново му казаха, че проектът е твърде несигурен, а процесът – твърде рисков от екологична гледна точка. „Оценявам, че това не е резултатът, на който ще се надявате“ – написал му с успокоително безразличие главният изпълнителен директор на града. „Но Ви уверявам, че молбата Ви е разгледана внимателно и по подходящ начин от Съвета.“

Разстроен, Хауелс скоро ми изпрати съобщение: „Господи, ако се бяха срещнали с мен през 2013 г., сега Нюпорт Сити щеше да изглежда като ши*ания Бел Еър“. Боли го, каза той, че градът не се интересува от това, че той има подкрепата на Онтрак и бившия управител на сметището. За първи път през годината, откакто бях започнал да говоря с него, той не беше ядосан, въодушевен или решителен: изглеждаше близо до отчаянието. Опитах се да го поддържам, като казах, че това е само първи рунд в една дългосрочна битка. „По-скоро прилича на края на трети рунд… и те печелят с 6-10 във всеки рунд“, написа той. „Наистина не знам какво друго да опитам.“

Само след няколко дни той вече се беше възстановил. Сега щял да предложи на града предпроектно проучване, принципно доказателство, че операцията по възстановяване може да работи. Каза ми, че когато най-накрая намери изгубения си частен ключ, планира да изслуша „Pomp and Circumstance“ на Елгар като начин да отбележи излизането си от чистилището на биткойните. В разговор с него бяхме говорили за вероятността стойността на съкровището му да продължи да се покачва. „Това дори не е възможно“, пише той. „С течение на времето цената на биткойн спрямо нормалните валути ще върви само в ЕДНА посока – нагоре“. Той прогнозира битка, която може да продължи „2/5/10 години“. Предвижда състоянието му да струва един милиард долара, след това два милиарда и накрая пет милиарда. Това може би най-накрая ще мотивира града. Или може би ще го направи повече публичност. Или законодателен натиск. Или по-добра технология. На 8 ноември неговите биткойни току-що бяха достигнали нов връх: близо петстотин и петдесет милиона долара. „Все още се надявам и чувствам, че това може да се случи“, каза ми той. „И докато чувствам това, ще продължавам да опитвам. Има ли смисъл, как мислите?“

 

Източник

 

[1] В момента „копаенето“ на всяка следваща монета е свързано с почти неизмерима компютърна мощност и „фабриките“ за добив наскоро бяха официално забранени в Китай, защото изразходват електричество колкото средноголеми градове. Бел. пр.

 

Д. Т. Макс е американски автор и журналист, сътрудник на множество реномирани американски издания, сред тях New Yorker and The New York Times Magazine. Негови статии са избирани за антологии като Най-доброто от американската научна журналистика“ (2006) и други. Живее близо до Вашингтон заедно със съпругата и двете си деца.

Pin It

Прочетете още...