От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2017 09 Avram

 

Светът наблюдава с доста страх ескалацията на напрежение между Северна Корея и САЩ. Възможна ли е втора Корейска война?

Война винаги е възможна на Корейския полуостров. Първата още не е официално приключила (вече над 64 години). Балканите бяха наричани „барутен погреб“, сега Корейският полуостров е потенциален „ядрен погреб“. Но мисля че до война няма да се стигне. Това би било катастрофа и всички страни го осъзнават.

Реални ли са заплахите от Северна Корея?

Да – в смисъл, че Северът разполага с ядрено оръжие и в същото време усъвършенства ракетната си програма. Но Пхенян е наясно, че ако започне война, това ще е самоубийство. Заплахите и ескалацията по-скоро целят да принудят САЩ да преговарят.

Адекватен ли е отговорът на Тръмп на предизвикателството на Ким Чен Ун?

Това е до голяма степен продължение на политиката на Обама за „стратегическо търпение“ – засилване на натиска, санкциите и изолацията на Северна Корея, но с по-изострено и непредвидимо говорене. Друг акцент в подхода на Тръмп е, че твърде много се разчита на Китай да реши проблема с ядрената програма на Северна Корея, но влиянието на Пекин върху неговия съюзник – Пхенян – се надценява. Без САЩ този въпрос не може да се реши, защото от самото начало (разделението на полуострова) Америка играе важна роля в региона като съюзник на Южна Корея и Япония. Според мен онова, което се подценява, е ролята която Сеул може да играе. До скоро сякаш Южна Корея не фигурираше в политиката на Вашингтон към Северна Корея. Южна Корея може да бъде важен мост към Севера и изобщо към възобновяването на диалога. Наскоро южнокорейската администрация нарече американската политика „стратегическо объркване“ и президентът предупреди Вашингтон в прав текст, че никой не може да взема решение за военни действия на Корейския полуостров без съгласието на Сеул (визирайки един евентуален американски превантивен удар срещу Севера). Парадоксът е, че непредвидимостта и склонността на Тръмп към неортодоксални решения и търсене на „сделки“ в политиката, както е правел в бизнеса, може да се окаже плюс в намиране на решение на кризата. Например Тръмп би се срещнал с Ким Че Ун при известни условия, докато никой негов предшественик не е допускал публично среща със севернокорейки лидер (Бил Клинтън само обмисляше среща с Ким Че Ир в последната година на президентството си в по-благоприятна ситуация от сегашната, т.е. още преди първия ядрен опит на Пхенян, но не се стигна до пробив.)


Small Ad GF 1

Сила или търпимост ли е добрият отговор в тази ситуация?

В тази ситуация за преговорите няма алтернатива. Трябва да се пристъпи към диалог без предварителни условия. Като по-близка цел на преговорите би могло да се постави замразяването на ядрената и ракетна програми на Северна Корея, а крайната цел е сключване на мирен договор (между Северна Корея и Китай от една страна, и Южна Корея и САЩ – от друга), което е формален край на Корейската война. Без мирен договор Корейският полуостров ще продължи да бъде източник на криза и постоянен риск за сигурността в Източна Азия.

Каква според вас ще е реакцията на другите големи сили в региона, и най-вече на Китай и Русия?

Китай, както винаги, подканва и двете страни да се въздържат от ескалация. Русия и Китай подкрепиха последната резолюция на ООН, с която срещу Северна Корея се налагат още по-драстични икономически санкции. Но те не са на страната на САЩ. Да не забравяме, че формално Китай и Северна Корея имат съюзнически договор от 1961 г., който все още е в сила. Пекин даде да се разбере, че няма да допусне едностранни действия на Вашингтон за смяна на режима в Пхенян. В същото време Китай не би подкрепил агресивни действия на Северна Корея.

Има ли път за помирение на Корейския полуостров и реално ли е едно обединение на двете страни?

Да, има такъв път, но на сегашния етап той изглежда ще бъде дълъг. Технически Северът и Югът са в състояние на война, и са необходими много стъпки – малки и големи, за да се стигне до помирение и евентуално обединение. Ако не настъпят катастрофални промени в Северна Корея, по-реалистичната перспектива за двете корейски държави е икономически съюз, а не политическо обединение. На този етап обединението е възможно единствено под формата на поглъщане на Севера от Юга – което обаче е свързано или с война, или със срутване на режима в Пхенян, а вероятно и на двете едновременно, а това пък означава катастрофа за цяла Корея. Така че, колкото и болезнено да е, запазването на статуквото, т.е. разделението на полуострова, е засега по-малко рисковата алтернатива. Никой обаче не знае какво ще се случи, разбира се. Корейците вероятно ще се обединят в по-далечно бъдеще.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Как един народ поема в две различни посоки? Има ли вина останалият свят за това разделение?

И корейците, и светът имат дял в това състояние. Както знаем, разделението в Корея е следствие от разделението на света след края на Втората световна война. Следва братоубийствена война с намесата на основни световни сили, която задълбочава и затвърждава това разделение. Това е едно от следствията на Студената война, и няма изгледи за скорошно решение.

Какво всъщност знаем реално за Корея на север от 38-я паралел? Вие самият откъде набавяте информацията си?

Научава се все повече за Северна Корея, въпреки ограничената информация отвътре и изолираността на страната. Бегълци от Севера, чужденци които пътуват дотам, контакти със севернокорейци, архивни материали за исторически събития, дигитални технологии като сателити – това са само някои от източниците на информация за Северна Корея. Но много от писаното и коментираното в медиите по света е базирано на спекулации и теории; има също и тенденция да се описват нещата в едри щрихи, които приличат повече на комикс, отколкото на реална картина.

Ще ви върна в началото. Защо избрахте Азия и точно Корея като обект на научен интерес?

Малко знаех за Азия и исках да науча повече. Привличаха ме мащаба и перспективите за растеж на Тихоокеанския басейн, като например „Азиатските тигри“. Корея е уникална гледна точка за изучаване на Източна Азия заради разделението на страната, както Германия за Европа по време на Студената война. След падането на Берлинската стена погледът беше отправен към Корея: ще има ли обединение и там? Тези въпроси провокираха интереса ми, а след като живях в Южна Корея и Китай, Азия стана част от живота ми.

Какво различава корейците от големите им съседи – Япония и Китай? Имат ли комплекс за малоценност?

Корейците са много свързани с Китай и Япония – исторически и културно. Корея е важен мост между големите си съседи и това ключово място отрежда важната роля на полуострова. „Важният друг“ е ролята, която традиционно маркира отношенията на Корея с Китай и Япония, тоест и свързаните с това исторически комплекси, но в дигиталната ера корейците постигнаха много и се превърнаха във водеща сила в някои модерни технологии. В този смисъл размерът на територията и населението става нещо все по-относително при определянето на националната идентичност и ролята на една страна в даден регион и в света (въпреки фундаменталното си значение). Южна Корея е много добър пример в това отношение. Всъщност 52 милиона души е населението на една средно голяма страна, но то е разпределено само на 98 хиляди квадратни километра – България без една-две области. Като добавим и липсата на природни ресурси в Южна Корея (като контраст, на Север те са в изобилие) и откъде са тръгнали (разруха от войната и в началото на 60-те години на миналия век; по онова време те са сред бедните страни в света, наред с онези от Африка), икономическото „чудо“ не е метафора, а реалност.

Само народопсихологията ли обяснява бързото развитие на далекоизточните народи в последния половин век? Как народи, толкова далече, поне доскоро, от западния бизнес модел, се възползваха от него и вече са конкуренти на големите западни икономики?

„Народопсихологията“ е понятие от минали времена, днешните социални науки го отхвърлят доста решително, така че обяснението едва ли може да се търси в нещо такова. Но има някои важни тенденции като глобализация и международен ред – както по време на, така и след края на Студената война – които благоприятстваха растежа на Азия. И все пак основните фактори са вътрешни – успешна аграрна реформа; активна държавна роля при развитието на конкурентоспособността и стимулирането на износа, инвестиции в образованието (може да се направи връзка с конфуцианската етика и страстта към ученето); визия за бъдещето и постигане на национален консенсус за развитието на съответната страна; концентрация на ресурси при изпълнение на определени програми и цели; меритоктратична администрация (отново с препратки към историята) и прочие. Това са само някои общи черти на бързоразвиващите се икономики в Азия. Ако може да се обобщи в едно изречение: в крайна сметка най-важният ресурс са хората. Всеки народ достига своята формула за успех, като се учи от другите.

Как един философ и историк по образование става мениджър в „Самсунг“?

Самсунг наема не само инженери и хора, завършили мениджмънт. Във фирмата работят мениджъри с различни специалисти, тя сама обучава персонала си на необходимите умения и на практика е един вид училище, а в сферата на бизнеса практиката е най-добрата школа. Опитът от други краища на света се цени като възможен принос в работата на компанията, особено в международните ѝ операции. Ето така и аз намерих място в нея.

Защо Сеул ви направи почетен гражданин? Какво всъщност означава тази титла?

Това беше някакво признание за принос в развитието на отношенията между България и Южна Корея. Като българин, живеещ в Южна Корея, за мен това беше естествена роля, да свързвам хора.

По какъв начин фразата „страна на утринната свежест“ описва разбирането на корейците за самите себе си? Всъщност това определение важи ли в еднаква степен за Юга и Севера?

Чосон (буквално – страната на утринната свежест) е едно от древните имена на страната и е свързано с идентичността на корейците. Мирно, спокойно място, векове наред (особено между 15-19 в.), което драстично се е променило в модерната епоха, за да стане водовъртеж на събития и съдби. Място, раздирано от конфликти – колониализъм, гражданска война, разделение, Корейска война – място на големи постижения, но и големи падения. Това е Корея – едно разделено семейство. Но това състояние продължава толкова дълго време, че корейците и от двете страни на ДМЗ (Демилитаризираната зона, която е границата между Севера и Юга) го приемат като нещо „естествено.“ Дълго време тук се говореше за „една нация и две държави“, но ситуацията все повече се придвижва към нещо от рода на „две нации и две държави“.

В разговора в Общината казахте, че противопоставянето между САЩ и Китай крие истинския риск за света. Какво имате предвид?

Като двете най-големи икономики в света, САЩ и Китай са много свързани помежду си. Но между тях има стратегическо съперничество, породено от икономическото и политическо издигане на Китай. В този смисъл тези отношения крият рискове и кризата на Корейския полуостров може да се превърне в потенциален конфликт между двете велики сили.

Не подценявате ли ролята на Русия, като отдавате водещата роля на Китай и Америка?

Не мисля, че я подценявам, просто това е новата „архитектура“ на света. През последните години има определено възраждане на някои имперски импулси и национализмът се е превърнал в държавна идеология на Русия (но не само). Страната има гигантска география и природни ресурси, и винаги ще бъде политически и военен фактор в света, но САЩ и Китай ще бъдат водещи, както и Европа. Индия също ще играе все по-голяма роля. Като цяло, Тихоокеанският басейн e икономическият двигател на днешния свят. Проста аритметика на икономиката и демографията.

Къде е мястото на Европа между тези колоси?

Мисля, че Европа ще запази ключовата си роля, въпреки прогнозите за предизвестения ѝ край (под формата на Европейски съюз). Фактическото предимство на Европа е, че тя посочва едно определено бъдеще на света – място както на обвързаност, така и на мир. Европа често е била пионер в световната история – и за добро и за зло – и тя винаги ще бъде както източник на носталгия, така и „лаборатория“ на бъдещето.

Специализирал сте в САЩ. Защо избрахте Канада за свой дом и място за научна работа?

В Канада започнах докторантура през 2001 г. и така се свързах професионално със страната.

Обоснован ли е страхът от непредсказуемостта на Тръмп? Би трябвало американската демокрация да има достатъчно защитни механизми, но все пак може ли един президент да направи някакви революционни промени в американската политика? И това да доведе до световни катаклизми?

Доста се изписа и каза по тази тема. По време на предизборната кампания Тръмп си даваше вид на непредсказуем политик. Тук може да се започне с обявяването на кандидатурата му вътре в механизмите на Републиканската партия (която беше посрещната с усмивка от мнозина), през победата му над повече от дузина републикански съперници на първичните избори и до самата победа (доста на ръба) на президентските избори. Тръмп правеше противоречиви и провокативни изказвания по редица въпроси на вътрешната и международна политика и настрои доста хора срещу себе си, но имаше и голяма група от лоялни избиратели, разочаровани от различни страни на статуквото – от загубата на работни места и международна търговия до „наплива“ от мигранти (което е американският вариант на популизма) – изобщо хора, настроени против институциите, против другите, и поставящи „Америка на първо място“. Тръмп усети тези настроения и страхове, и стана техен изразител. Но не трябва да се пренебрегват слабостите на Хилари Клинтън и обстоятелствата около кампанията ѝ, като подновеното разследването на ФБР срещу нея, огласено 11 дена преди датата на избори (което се оказа неоснователно), както и руската намеса при подкопаването на кампанията ѝ. (Путин не може да ѝ прости „намесата“ в работите на Русия и застъпването за Украйна). Но щом само влезе в Белия дом, Тръмп се сблъска с реалностите на управлението и ограниченията на президентството, въпреки че запази част от стила си, примерно постоянното използване на Туитър. Мнозина се страхуват, че неговата непредвидимост би разпалила някой конфликт в света. Иронията е, че Тръмп беше избран въз основата на платформа за обръщане на Америка към самата себе си (отчасти и затваряне в себе си), а не отваряне към света. Тръмп би предпочел да се занимава с вътрешни проблеми, а не с проблемите на света, затова не e склонен към интервенции и не би предпочел да въвлече САЩ в световна криза. Но поради голямата роля на Америка в света, ангажирането със световните проблеми изглежда неизбежно. Въпросът е по какъв начин. Дано опитът в Белия дом и съветниците около президента направят този процес по-предвидим.

Говорехте за толерантността на канадците. Защо е тази разлика между американските народи? Само заради това, че на север живеят по-нашироко ли?

Историята на съжителстване на хора от различни краища на света си има свои специфики по различните места. Тя учи на толерантност, но понякога предизвиква и нетърпимост (в миналото канадците също са минавали през етапи на расизъм). Но с времето толерантността води до по-добри резултати за едно общество. Това е ДНК-то на Канада, ако може така да се каже.

Мислил ли сте за връщане в България? Идвате си доста често, познавате процесите. Намирате ли някаква положителна промяна в израстването не само на самата държава, но и на хората?

Винаги се връщам. Виждам какво става в нашия район, както и в София. Има положителни промени при икономическото развитие и инфраструктурата, но някои стари проблеми като корупция и безхаберие си личат от разстояние. Да не говорим пък за хората които са потърпевши. Затова по нашите ширини чувам безкрай оплаквания, демотивация и дори цинизъм, често виждам намръщени хора. Примирението обаче е най-добрият проводник на корупцията. И ако трябва да бъдем честни докрай, корупцията съществува на всяко ниво в обществото – администрация, бизнес, обслужване, образование, здравеопазване, реално във всички сфери на живота. Ако хората са склонни да си „купят“ образование, шофьорска книжка или нещо друго (заедно с онези, които са склонни да „продадат“ услугите), то защо се учудваме, че има корупция на по-високо ниво във властта? Политиците не са паднали от друга планета, те са толкова българи, колкото и всички останали. Въпрос на позиция, възможности и мащаб. Това е начин на мислене, една нагласа и система, която допуска корупция и я оставя ненаказана в повечето случаи. Разбира се, лесно е да се каже това от някъде си там, на другия край на света. Но има много българи по света, които остават съпричастни с България. Трябва да разберем, че това, което е сега, се дължи на всички. И всички имат отговорност както за това състояние, така и за евентуалната промяна към по-добро. С други думи, промяната започва от нас като индивиди, ако използваме една стара азиатска мъдрост.

И ако може малко за вас. Тук вече вие да си разкажете какво ви свързва още с Долна Оряховица. От рода на летеца Агов ли сте. Какво ви мотивира да правите кариера навън във време, когато България тепърва се отваряше към света. Какво ще посъветвате днешните младежи, които избират: тук ли да останат или да учат и живеят извън България…

Да, имам далечна роднинска връзка с летеца Агов. Ученето и работата ми ме отведоха в САЩ, Азия и после в Канада. Но България, както и родният край, са неделима част от мен и в това виждам своя лична мисия – да разширявам понятието за България по света. Всичко става чрез хора и в други страни научават за България именно чрез българите, живеещи в чужбина. България е не само географско понятие, тя е част от сърдечната ни карта, където и да сме. Българите в чужбина може да са полезни на България по много начини. Например, миграцията на азиатците по света допринесе за развитието на „тигърските“ икономики в Азия чрез вливане на знание, инвестиции и технологии чрез хората които живеят в чужбина.

Младите хора са бъдещето, това е азбучна истина, но за времена като тези в България това е още по-важно. Образованието е ключът и по света няма просперираща нация без първокласно образование. Каквото и да изберат младите, важното е да са мотивирани и да обичат това което правят. Да направят нещо запомнящо се. Пряко или косвено то ще е свързано с България, дори и ако не са в страната. Тези, които са в страната, да не се отказват поради разочарованията, да бъдат позитивни. А за онези, които заминат е важно да се връщат (ако и само от време на време). Накратко, към младите хора имам само две думи: бъдете амбициозни!

Първоначална публикация в http://regnews.net
Публикува се със съгласието на автора (заглавието е на „Либерален преглед“).


Аврам Агов е специалист по далечна Азия с основно направление Корея. Той е асистент по световна история на ХХ век в Университета във Ванкувър, Канада, и автор на книгите „Страната на утринната свежест“ и „Самсунг или пътят на трите звезди“, публикувани в България.

Pin It

Прочетете още...

Ние сме народът!

Михаел Туман 08 Фев, 2011 Hits: 16148
В началото те искаха малко, а след това –…