Сутринта в събота, 7 октомври, палестинската групировка Хамас извърши изненадваща атака срещу Израел в безпрецедентен мащаб: изстреля хиляди ракети, инфилтрира бойци на израелска територия и взе неизвестен брой заложници. Най-малко 100 израелци загинаха, а най-малко 1400 бяха ранени; израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обяви, че страната му е „във война“. При ответните действия на израелските сили бяха убити около 200 палестинци, а около 1600 бяха ранени.
За да разберем какво означава това за Израел, палестинците и региона, списание Foreign Affairs се обърна към Мартин Индик, заслужил сътрудник по дипломация между САЩ и Близкия изток в Съвета за международни отношения. Индик е бил на два пъти посланик на САЩ в Израел, за първи път от 1995 до 1997 г. и отново от 2000 до 2001 г. От 2013 г. до 2014 г. той е и специален пратеник на президента на САЩ Барак Обама за израелско-палестинските преговори. Преди това е работил като специален помощник на президента Бил Клинтън и старши директор по въпросите на Близкия изток и Южна Азия в Съвета за национална сигурност, както и като помощник държавен секретар по въпросите на Близкия изток в Държавния департамент на САЩ. Индик разговаря с изпълнителния редактор Джъстин Вогт в събота следобед.
Редица наблюдатели отбелязаха, че днешните събития са имали върху израелците същото въздействие, каквото атентатите от 11 септември имаха върху американците. Но през последните десетилетия израелците са преживели много насилие – както, разбира се, и палестинците. Какво отличава този случай?
Това е пълен провал на системата от страна на Израел. Израелците са свикнали да знаят точно какво правят палестинците, в детайли, благодарение на сложните си средства за шпионаж. Те построиха много скъпа стена между Газа и общините от израелската страна на границата. Бяха уверени, че Хамас е възпрян от предприемане на голямо нападение: няма да посмеят, защото ще бъдат смазани, защото палестинците ще се обърнат срещу Хамас за това, че е предизвикал нова война. А израелците вярваха, че сега Хамас е в друг режим: съсредоточен върху дългосрочно прекратяване на огъня, при което всяка от страните да се възползва от споразумението „живей и остави да живеят“. Около 19 000 палестински работници влизаха в Израел всеки ден от Газа и това беше от полза за икономиката и генерираше данъчни приходи.Но се оказа, че всичко това е било огромна измама. Хората са шокирани – както и на 11 септември – и се питат „Как е възможно една група терористи да извърши това? Как е възможно да победят могъщата израелска разузнавателна общност и могъщите израелски сили за отбрана?“ Все още нямаме добри отговори, но съм сигурен, че част от причината беше високомерието – израелската увереност, че чистата сила може да възпре Хамас и че Израел не трябва да се занимава с дългосрочните проблеми.
Защо Хамас е избрал да извърши този конкретен вид нападение точно сега? Каква е стратегическата логика?
Мога само да спекулирам – все още съм в шок, честно казано. Но мисля, че трябва да се вземе предвид контекстът в настоящия момент. Арабският свят се примирява с Израел. Саудитска Арабия говори за нормализиране на отношенията. Като част от тази потенциална сделка Съединените щати настояват Израел да направи отстъпки пред Палестинската автономия – врага на Хамас. Така че това беше възможност за Хамас и неговите ирански поддръжници да нарушат целия процес, което, според мен, в ретроспекция беше дълбоко застрашаващо и за двете страни. Не смятам, че Хамас следва диктовката на Иран, но мисля, че те действат координирано и имат общ интерес да прекъснат напредъка, който беше в ход и който печелеше голяма подкрепа сред арабското население. Идеята е да се поставят в неудобно положение онези арабски лидери, които са сключили мир с Израел или биха могли да го направят, както и да се докаже, че Хамас и Иран са тези, които са в състояние да нанесат военно поражение на Израел.
Провеждат се разговори за мирно споразумение между Израел и Саудитска Арабия и разговори за американски гаранции за сигурността на Саудитска Арабия. По всяка вероятност основният мотив на Хамас и Иран е желанието да провалят това споразумение, защото то заплашва да ги изолира. А това беше много добър начин да се унищожат перспективите пред споразумението, поне в краткосрочен план. След като палестинският въпрос се върне на преден план и арабите в целия Близък изток наблюдават как американски оръжия в ръцете на Израел убиват голям брой палестинци, това ще разпали много силна реакция. И лидери като [престолонаследника на Саудитска Арабия] Мохамед бин Салман ще бъдат много неохотни да се изправят срещу този вид опозиция. Това ще изисква от него да се изправи и да каже на народа си: „Това не е начинът. Моят път ще донесе на палестинците много повече, отколкото пътят на Хамас, който носи само мизерия“. Мисля, че подобна смелост е твърде голяма, за да се очаква от който и да е арабски лидер в подобна криза.
Какви възможности има сега израелското правителство?
Ами, те вече са минавали през това пет пъти и има ясен наръчник за действие. Мобилизират армията, атакуват от въздуха, нанасят щети на Газа. Опитват се да обезглавят ръководството на Хамас. И ако това не даде резултат, за да накара Хамас да спре да изстрелва ракети и да започне преговори за освобождаване на заложниците, то ни очаква пълномащабно израелско нахлуване в Газа.
Това създава два проблема. Първият е, че Израел ще се бие в гъсто населени райони и международният протест срещу цивилните жертви, които Израел ще причини с високотехнологичните си американски оръжия, ще прехвърли осъждането върху САЩ и съответно ще бъде оказан натиск върху Израел да спре. Вторият проблем е, че ако Израел успее да води пълномащабна война, той ще стане собственик на Газа и ще трябва да отговаря на въпросите: Как ще се оттеглим? Кога ще се оттеглим? В полза на кого ще се оттеглим? Не забравяйте, че израелците вече се оттеглиха от Газа през 2005 г. и не искат да се върнат обратно.
Познавате и сте работили с Нетаняху на лично и професионално ниво от десетилетия. Какъв курс очаквате, че ще избере той?
Е, първото нещо, което трябва да знаете, е, че той се гордее с предпазливостта си, когато става въпрос за война. Той много внимава да не започва пълномащабни войни. Затова мисля, че първото му предпочитание ще бъде да използва военновъздушните сили, за да се опита да нанесе достатъчно вреди на Хамас, така че те да се съгласят на прекратяване на огъня, а след това на преговори за връщане на заложниците. С други думи, очаквам завръщане към предишното статукво: това е, което той ще се опита да постигне, като използва Съединените щати, Египет и Катар, за да повлияе на Хамас да спре. Ако това не проработи, а аз се съмнявам, че ще проработи, тогава той ще трябва да разгледа други възможности.
Защо се съмнявате, че това ще проработи?
Защото се опасявам, че намерението на Хамас е да накара Израел да отвърне масирано и конфликтът да ескалира: въстание на Западния бряг, нападения на Хизбула, бунт в Йерусалим.
С други думи, Хамас няма да се съгласи с израелския отговор, който цели да възстанови статуквото?
Точно така. А по отношение на ескалацията страната, която трябва да се наблюдава най-внимателно, е Хизбула. Ако броят на палестинските жертви се увеличи, Хизбула ще се изкуши да се включи в битката. Те разполагат със 150 000 ракети, с които могат да обстрелват основните градове на Израел, и това ще доведе до тотална война не само в Газа, но и в Ливан. И всички ще бъдат въвлечени в тази ситуация.
От друга страна, Саудитска Арабия, Египет, Йордания и страните, които подписаха споразуменията от Абрахам с Израел – Обединените арабски емирства и Бахрейн – всички те имат интерес от успокояване на обстановката и прекратяване на огъня, защото колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно ще им бъде да поддържат отношенията си с Израел.
Настоящата политическа нестабилност в Израел ще повлияе ли на вземането на решения там?
Мисля, че всичко това засега остава на заден план. Това е дълбока криза с все още неизвестни размери. И министър-председателят е изправен пред истински проблем не само да защити гражданите, но и да избегне вината за случилото се. И не виждам как ще успее. Така че той трябва да намери начин да изкупи вината си чрез конфликта. Той не може да си позволи екстремистките, крайно десни членове на неговата коалиция да диктуват какво да се случва, защото те ще отведат Израел на много лошо място. Така че или трябва да упражни контрол върху тях, което все още не е успял да направи, или ще трябва да ги отстрани. Лидерът на опозицията [Яир] Лапид днес предложи да се присъедини към тясно извънредно правителство, което да включва партията на Нетаняху „Ликуд“, партията на Лапид и партията на [лидера на опозицията] Бени Ганц [междувременно това извънредно правителство беше сформирано, бел. пр.]. Нетаняху може да приеме това като начин да отстрани екстремистите, да покаже отговорност и да обедини страната.
Забележително е, че това се случва 50 години, почти на същия ден, след изненадващото арабско нападение срещу Израел, с което започва войната Йом Кипур през 1973 г.
Това е забележително – и едва ли е случайно. Нека не забравяме, че за арабите войната „Йом Кипур“ беше възприета като победа. Египет и Сирия успяха да изненадат израелската армия, успяха да преминат Суецкия канал и да напреднат към Голанските възвишения, до момента, в който много израелци смятаха, че с Израел е свършено. И така, въпреки че в крайна сметка Израел надделя в тази война, победата от първите дни все още се празнува в арабския свят. Така че 50 години по-късно, ако Хамас успее да покаже, че може да направи същото – това е огромен стимул за авторитета му в арабския свят и огромно предизвикателство за онези държави и лидери, които са сключили мир с Израел през предходните 50 години. Струва си да се отбележи, че Хамас е съвсем различен противник. През 1973 г. [египетският президент] Ануар Садат започна война с Израел, за да сключи мир с него. Хамас започна война, за да унищожи Израел – или за да направи всичко възможно да го отслаби, да го омаломощи. Хамас няма никакъв интерес да сключи мир с Израел.
Именно високомерието накара израелците да повярват през 1973 г., че са непобедими, че са суперсила в Близкия изток, че вече не е необходимо да обръщат внимание на египетските и сирийските опасения, защото са толкова силни. Същото високомерие се прояви отново през последните години, дори когато много хора казаха на израелците, че положението с палестинците е неустойчиво. Те смятаха, че проблемът е под контрол. Но сега всичките им предположения се разпаднаха, точно както през 1973 г. И те ще трябва да се примирят с това.
