Напоследък шумно се премълчава тъжното положение, че властта е заприличала на реалити формат. Напълно закономерно и съвсем не необяснимо! Когато телевизионната жанрология достигна онази сюблимна степен на бутафорност, каквато добре помним от „Джинджър и Фред“ на Федерико Фелини, а в България инфантилно отпразнувана в шоу-програми-„невади“, от които се печелят какви ли не награди, тихата лудост в телевизионните студия преля писоарно в тиха гузност на „реалността“. Като такава вече се състоява закономерно дори и властта…, медиен суджук, чийто стандарт е поставен под съмнение поради наличието на неясни съставки…
Телевизията не понася рефлексия, тя пренася и препренася… емисии. Тъкмо затова цялата сюрия акредитирани към различни стоки сладурани, една незабравима Ася, една неуморима и до днес хомункулусоподобна Гала, една захаросана и вдетинена Бианка, сочещи вафли, домашни видеа, перални, стъкленици с банкноти или пък, някои, най-вече „срамни части“ от самите себе си, и които изглеждат тъй, сякаш никога не напущат стерилните телевизионни студиа, бе щедро изнапренесена да се поовъргаля в „реалността“ и да я „разреализира“. Дори една Ани Салич бе пратена навремето на острова на Сървайвър… за да оцелее…, бездруго, и да се повърне цяла-целеничка и още по-реална-реаленичка в чистичките телевизионни студиа. Телевизията във фалшивия си екстаз към реалността протяга към нея само нови и нови, протезирани телевизионни студиа. За телевизията реалността е… нищо повече от безконечност на телевизионното време, власт на телевизионното време. Упражняването на властта също енебезразлично към телевизионното време и дори прие образа на респектабелно телевизионно време.
Многообаятелни TV-модератори, които сутрин заедно с витамините поемат орално и таблетка фон дьо тен, а офталмално поне две сериалчета, бяха внезапно прожектирани върху прясно разлепените ваденки на реалността, досущ като в „Смъртен сън“ на Чавдар Мутафов, който, разбира се, никой от тях не е чел…
Като как TV я схваща тая „реалност“?
Българските телевизии не се морят да изобретят нещо, те само благоволяват да „купуват права“, тъй че трудно може да се каже, че я живеят интензивно цялата тая динамика – те я отмарят. Там, откъдето с охота, страхопочитание и снобизъм „купуват права“, гузността, че телевизията конструира „реалност“ и дори най-деспотично отказва реалност на онова, което не форматира и емитира, доведе до формати, в които пожеланото всеприсъствие на камерите всепроследява всичкото-на-реалността и така всячески се избягва впечатлението за монтаж, макияж и преднамерен смисъл. А и една преситеност, преди да пожелае безизразност и отказ, пожелава всевъзможното, разбирай го в телевизионен смисъл. Тук, прочее, за нашите TV нема такъв проблем за решаване, има само мода за следване и новоширнало се пред адаптаторите поле за спекулации. А нали прекупвачът, пък бил той и на права, най-обича да спекулира.
Най-гледаното реалити Биг Брадър в bg-вариант изспекулира-извоайира реалността като срамна и грижливо крита, но неубягваща на камерите тайна. Самата „тайна“ се открива в прекарването на брадърите през горнилото на почти всички телевизионни жанрове и в обдумването и одумването им в студиа и форуми, което много импонира на нашата „народопсихология на чергата”, да не кажем, че е най-важната й дори ингредиента. Регистрира се (тайната) чрез SMS-и и един вид приложна социология, чрез която съвременната телевизия, която е една телевизия на рейтингите, валидизира своите ефекти на безусловна „реалност“. Братството на живеещите в къщата в наложена медийна изолация е превърнато във вкусна плячка за медиите, които почти ги докарват до анимационни герои. Анимационните герои анимират рекламни идеи – тази на самото реалити-шоу, тази на рекламния пакет, който го съпътства – Виваком-Каменица-Първа-инвестиционна-банка-и др.и др. – и в дъното – онази на есемесно състоялата се благодарение на мобилните оператори публичност – светая светих на „демокрацията“. „Реалността“ на реалитито е анимиране на рекламни идеи в микс на TV-жанрове. Анимационните герои после биват пущани да коментират „реалността“ на президентските избори, вероятно защото са по-реални от „реалността“. Това създаде странен ефект на забъркване – следваше да се внуши, че кандидат-президентската надпревара не е нищо друго освен номинация в изповедалнята. NOVA толкова преигра в бигбрадърната си афектация, че Зурлева се похвали, че това им е най-важното предаване, вероятно бъркайки печалба с реноме, тогавашният изпълнителен директор Станчев можеше да бъде видян по коктейли да убеждава Кеворкян, че NOVA е the first, който не изглежда да му вярваше, защото все повече вярваше единствено на легендата за собствената си обаятелност, а накрая повечето й предавания заприличаха на кадри от изповедалнята. И още – „Голямата уста“ се отвори и за политически и обществени събития. Май най-сигурният резултат от цялата тая галиматия е, че вече човек бърка очилата на Дуков с тези на Цветанка Ризова, а нейните пък, с тези на Кристина Патрашкова. Пропуснах кметовете, монтиращи камери тук и там… Иван и Андрей направо заживяха, „сблъскани“, и с жените си в телевизионните студиа, които напускаха за малко…, за да се явят на пресконференция в Президентството.
Още-по-най-гледаното реалити Сървайвър осъблазни „реалността“, която вижда като оцеляване, във вид на „несценарирана“ екзотика на островно приключенство. Адаптираният вариант миксира старобългарски, над 1300 годишен, отлежал кич, кичът на парадизиална туристическа дестинация и малко бихейвиористичен кич на оцеляването в джунглата на живота. Чрез оцеляващите се анимира както отново целият рекламен пакет, така и идеята за всесилността на телевизията, превръщаща те след кастинг от аноним в звезда… За да не остане по-назад от NOVA, bTV пусна тогава TV-модераторите камен-воденичаров-иван-и-андрей-от-сблъсък-и-от-айдъла да коментират президентските избори, с което следваше да се внуши, че изборите не са нищо повече от едно реалити, малко-по-скучно от истинското реалити, по-реално от „реалността“. Онази гузност там стана гордост тук…
Още-по-най-най-гледаното реалити „Пълна промяна“ практично се задоволи с хирургия на „реалността“, както й с нейното протезиране и козметизиране. Тук героите трябва невиждано да се приближат до един телевизионен идеал и да анимират чудесата на пластичната хирургия, една мощна индустрия. Да станат годни за телевизионна консумация като легнат под ножа както на пластичната хирургия, така и на телевизионната метаморфоза. Скъси си носа, удължи си пишката, бъди звезда… Тук едно многозначително паралелно развитие… отново в пълноводните води на реалити-формата… Водещият на „Островът на изкушенията“ Витомир Саръиванов бе подложен на поредица пластични операции и смяна на зъбите, за да заприлича вероятно на Купидон, при все че стандартен кастинг би снабдил продукцията с достатъчно типажи, несподобили се с физиономия по лабораторен път. Но реалити-форматът не цени естественото, а оестествяването на своите собствени властови спекулации.
Супер-най-най- най-гледаното реалити Мюзик Айдъл и Славчо-Трифоновият му дубликат, може би най-скучният тъдявашен реалити формат, с пълни шепи почерпи от „реалността“ таланти, тъй както парламентът – депутати – и ги доведе до „реализация“ чрез продуцентство. Нещо златно-орфеево блещука в него кат пайетка и така се реанимира кичът на социалистическата естрада – тъмночервена-роза-закичена-в-смолистите-коси-на-йордана-христова (странен тогавашен соцримейк на Хосе Фелисиано, доколкото си спомням). Защото, както имахме възможност да проследим, след туй чувствата на народа бяха изпети в бяла-а-и-в-черна-роза. То нали нашият народ неизменно е клонял да бъде една сантиментална и малоумна розоберачка… върху кутия с локум… или пък гроздоберачка върху двайсетолевка.
„Великолепната шесторка“, „Байландо“ и…, даже вече не им помня имената, продължават да тъпчат кайма в медийни суджуци, повиснали в бакалията на благотворителността. Някои проляха сълзи в ефир, а други – есемеси чрез слъзната жлеза на мобилния си оператор. Есемесалното, гузно сантименталничене е особено противно получаване на индулгенция чрез технически посредник и ефирно време в праймтайм.
Зрителите винаги са си въобразявали, че модераторът гледа тях, че на тях се усмихва така предразполагащо, ала той гледа своето аутокю и се усмихва нарцистично на собствения си екранен образ. Зрителят е излишен – той е старомодна отживелица, вече го заместват със статист… и статистика. Не е реален. Не е реална и реалността… Или, казано на телевизионен език – не е реалити и реалността… Ето така се упражнява власт, когато докараш властта до реалити.
