Наскоро отбелязах нерадо участие в TV-диспут по повод на връчените от пловдивския митрополит Николай ордени за антигей принос в администрирането на Пазарджика града от богоносния му кмет и прокурор и тъй се експонирах в безбрежната шир на телевизионен кич в жанра на една надупена, много гореща, пари, пари, Венета Райкова, взряна любопитно в нетленните костици на Йоана Кръстителя. Бла-бла! Отидох сериозен християнин, излязох си разсмяно еврейче… Церемонията по връчването на тези антимъжеложки ордени – „Свети апостол Ерм“ – бе тъй смразяващо сериозна и величаво обвинителна, че би могла като нищо да се състои в Кремъл, в Георгиевската зала, по времето на Леонид Брежнев. „Да здравствует…“
В словото, съпътстващо удостояването, се говори за силите на мрака, за сатаната, който бил формалист и се криел зад закони и едва ли не около гейовете се носят серните изпарения на ада. Добре зная, че нашето свещеничество не умее да проповядва и в по-голямата си част не е извървяло пътя от един преподаден в академията формален църковен език към кризиса на срещата му с други, светски езици. Това е проблем и на всяко светско образование – да се преуговори и озрелости след понякога болезнена среща с онова, което не е чиста сциенция. Но при епископа нещата са минали всякакви граници, дали са кесарю кесаревото, скрили са Божието и са се озовали в безрадостен, ала смехотворен религиозен формализъм, нехаещ за истината, защото християнството има култ към истината, а не към благоприличието.
В студиото пък поканеният за разговора православен свещеник, взрян дали от носа ми не ще се покаже червей, раздипли банални медицински аргументи в полза на демодираното твърдение, че хомосексуализмът бил заболяване, което трябвало да се лекува и не счете, че по му приляга да се аргументира с Библията, а не да изпада в наукоподобна профания с хапчета. Тогава аз реших да угостя зрителите с цитат от Библията по въпроса, при все че се явявам по-скоро светско и свръхсветско, нежели духовно лице: „Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие“. На сутринта след предаването получих заплахи от пазарджишки гейове, че щели да ме съдят за хомофобия и докато добавях в отговор на таз хомопрофания, че съм в приятно очакване и на отлъчване от лоното на светата църква, ме сепна догадката, че и двете групировки много са се сепарирали и объркали с подобаващите им роли – нехаят за тайнството на любовта, в което се открива истината и изглеждат нестоплени с грях.
Църковниците се държат като великия инквизитор, търсят да уличат в смъртен грях и нехаят за скрития, макар и грехопаднал, ала истинен порив към любов, а гейовете търсят отново скрити, законспирирани гейове сред църковниците, за да им спретнат компромат и да добавят и това срамно наяве към обичайната си лудост всичкото да си покажат в порнопарад. Една от неприятните склонности на гейовете е да си спретват компромати, тъй че имат значителен ресурс да станат политици в българския смисъл на понятието. Те вече и толкова са показали, че скрито не остана. Изглежда са забравили, че след като Мадона си показа всичкото, и в най-всевъзможни пози, се вманиачи в идеята отрочето й да бъде кръстено ни повече, ни по-малко от Негово светейшество папата.
На простака е присъщо да си въобразява скритото като срамно, а истината като разкриваща се срамотна тайна и голодупство. Ала щом и църковници и хомосексуали сепаратно търсят взаимно да се уличат в срамна тайна, забравили са същността на истината, колкото повече се разкрива, толкова да остава в скритост, то те са изпаднали в езичество. Видите ли, прочее, как и грехопаднало паство и проповедник се самозадоволяват, едните имитирайки върху православни клишета религия, а другите, полегнали връз хомоклишета, разврат и не се срамят от мистерията на таз мастурбация?! Затова най-категорично отказвам да гледам на спора им сериозно и ще потърся весело решение!
Някои гейове са толкова непостоянни, че току виж утре им хрумнало да се замонашат, досущ като православния херой Дамаскин и в светлината на това им непостоянство се съзирва спасителен изход от крамолата. Ето как виждам в двустранното недоразумение и омраза да тлее въгленчето на бъдеща любов и богоугодно споразумение. Необходима е фигура – обединител на враждуващите общности. И ние, я внимавай, я имаме! Няма по-подходящ от монаха архимандрит, а напоследък и епископ на разколна истинно-православна гръцка църква Дамаскин Дуков Помирителя и Обединителя! Той е пич и секссимвол на модерното хомо-, хетеро-, би-, интро, уни- и асексуално поколение, което си прави гаргара със секса. Извънредно големият му талант на борец за голямата кауза за извоюване правата на гейовете и блестящият му пример върна много хомосексуали в лоното на хетеросексуалността. Под лозунга „не ще приличам на Дуков“ тече кампания на „Атака“ за оздравяване на българската младеж и поставяне на научни основи на сексуалното й възпитание, далеч от уловките на мъжеложството.
Големият му и противоречив религиозен опит го прави мастита фигура на ойкуменически обединител на Католическата църква, Православната църква, Църквата на адвентистите от седмия ден, баптистите, фарисеите, мюсюлманите и дори Църквата на сатанистите и содомитите от първия ден и Партията на жените християнки от щата Айова. Но не с това свършват подвизите на тоз Мики Маус на Стария завет и мюсюлманството – той отвори светли перспективи пред изостаналото и назадничаво православно монашество в необятната територия на свободните професии – вече имаме монаси коафьори, монаси конфитюри, монаси нудисти, монаси педикюристи, размонашени монаси либертини и дори, какъв сюрприз – волнонаемни монаси архимандрити, супер стар. Дучката сложи в малкия си джоб сексскандалите на Ватикана, като развя пред монашеството и църквата байрака на сексуалните свободи.
В Нюйоркската консистория, както и в тази на Маями, усилено се говори, че е патентовал противозачатъчни средства във вид на хостия, адаптирани за духовни лица, под лейбъла Дъ Спирит Протекшън енд Пърфекшън. Нов клон на софийското му хеър-студио в Ню Джърси обещава индулгенция за оплешивели след несполучлива ондулация братя от ордена Опус Деи.
Тъй щото, Боже мой, ако се отвори един монастир за гейове с игумен Дамаскин, спорът е во веки веков решен. Амин!
