От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

01 Original

Едуар Мане – Закуска на тревата (1863)

 

Поводът за „натракването“ на този текст (а всъщност фотоалбум с малко по-разширени коментари) бяха, първоначално, заниманията ми с платформата Midjourney, една от по-достъпните и популярни форми на нещото, наречено „изкуствен интелект“. Накратко, това е Интернет-бот, който произвежда всевъзможни изображения въз основа на зададени от потребителя писмени описания. „Изтипосай леля ми Херменгилда на сватбеното ѝ тържество“, примерно. Пиша този очевидни бъзикчийски „промпт“ (така се наричат потребителските описания) не случайно, тъй като, по тертипа на всички тези свръхумни неща, Midjourney не познава думите „не знам“. Каквото и да му подадете, може и да бъде някаква пълна безсмислица от рода „Нарисувай ми плимфищек“, той ще нарисува нещо, и по правило то ще изглежда страхотно добре. Проблемите идват малко по-късно, когато започнете да осъзнавате, че „той“ е напълно неспособен да произведе два пъти една и съща картинка или да „поправи“ някоя вече създадена. Илюстраторите, с други думи, изобщо не са заплашени от него. Но това, разбира се, е съвсем различна песен.

След като изпаднах в пълен захлас и за няколко седмици произведох над 10 000 картинки, някои от тях „сериозно хубави“, ме хвана, естествено, желанието да споделя този опит с други хора. Направих си към 60 тениски с щампи на „my best“, но това не ме удовлетвори, започнах да пускам картинките във Фейсбук, после да умувам върху придобития опит.

И така се стигна до неизбежната ситуация, при която хората започнаха да коментират, най-често в обичайния за нашенско скептично-насмешлив тон, това ме подразни, защото да бъдеш скептично насмешлив може и сигурно трябва, но към неща, от които си имаш поне някакъв хабер…

И така. От повече въведения нужда вероятно няма. Започвам сега да предавам реалните съдържания.

Тук един от постингите ми във Фейсбук:

Изкуственият интелект, или каквото там се крие зад това чудо, продължава да ме шашка до шушка (извинете грубия каламбур, пиша късно вечерта). Днес си поиграх няколко часа в търсене на вариации върху „Закуска на тревата“ на Мане и резултатите са изненадващи не само и просто от естетическа гледна точка. Това чудо очевидно знае всичко за отделните художници, които имитира и вкарва в картините „им“ детайли, които разбирам едва след като се разровя в мрежата.


Small Ad GF 1

Очеваден пример: в една от версиите, рисувани от името на Франсис Бейкън, голата жена е заменена от… полугол мъж. Направи ми впечатление, защото такова нещо нямаше в нито една от останалите картинки, негови или на други. Разтърсих се в мрежата и – разбира се – установих очевидното: Бейкън е бил хомосексуален човек. Никога не бях чувал за това, нито пък ме вълнува особено. Но „the Ghost in the machine“ ме шашна, за пореден път.

Едно на ръка, че голите жени изчезват в повечето версии, рисувани от жени (малко старомодно решение, ако питате мен, но отново свързано с избори, които инак бих приписал единствено на човешко същество).

За десетките останали подробности, които със сигурност не забелязвам или просто не осъзнавам, изобщо не искам да говоря.

 

Най-първо оригиналът, разбира се (плюс няколко думи за специалното му значение в историята на изкуството).

„Закуска на тревата“ („Déjeuner sur l'Herbe“, 1863 г.) е една от редица импресионистични творби, които се откъсват от класическия възглед, че изкуството трябва да се подчинява на установените конвенции и да се стреми да постигне непреходност. Картината е отхвърлена от салона, в който се излагат картини, одобрени от официалната френска академия. Отхвърлянето е предизвикано не толкова от женските голи тела в картината на Мане – класическа тема, колкото от присъствието им в модерна обстановка, придружени от добре облечени буржоазни мъже.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Общо взето, това е една от картините, които полагат началото на френския импресионизъм, ако и да е рисувана в стил, който не може да се нарече „очевидно-импресионистичен“. Мане шокира с темите и подходите, а не с техниките си, както ще го правят малко по-късно „реалните“ импресионисти, начело с Клод Моне. Но картината е общоприета като отправна точка на една от най-големите революции в изобразителното изкуство (а заедно с него и в утвърдените обществени нрави), и това я прави безсмъртна, редом с най-големите шедьоври на живописта в световната история.

Моят собствен експеримент се състои в това да се опитам да накарам Midjourney да ми покаже хипотетични вариации на картината, рисувани от поредица водещи или просто алтернативни художници от миналия и нашия век, с цел… да видим какво ще стане. Както, надявам се ще се съгласите, резултатите са интересни не само като израз на някаква прищявка или техническа заигравка, а и като вид коментар върху това какво всъщност представлява „изкуственият интелект“ и какво трябва да очакваме в бъдеще от неговите проявления. За мен това е важно като постепенно набиране на опит. За вас – за вас, разбира се, е каквото решите сами.

 

(Имената на авторите съдържат линкове към „референтните картини“ тоест онези, които съм подавал на Midjourney, за да ги използва като база за интерпретациите по зададената тема, в случая класическата „Закуска на тревата“ от Едуар Мане.)

 

Следват хипотетичните версии на…

Анри Русо

Първото изображение е със съавтор Анри Русо, известният създател на „наивната живопис“. Характерните за стила му елементи са налице, но това е така при всеки от отделните художници тук. Не откривам в мотивите източници на някаква по-задълбочена информация. Ако го направите вие, моля споделете.

 

02 Henri Rousseau

 

Рене Магрит

Рене Магрит, типично сдържан и децентно-буржоазен. Добри нрави, добър живот, без загадъчността на собствените му мотиви и стилове. ИИ не изглежда особено впечатлен.

 

03 René Magritte

 

Джаксън Полок

Джаксън Полок, за когото съм позачитал тук-там по нещо (но не достатъчно, за да мога да се впусна в спекулации), очевидно е бил див и неспокоен дух. Това се долавя начаса в интерпретациите на ИИ, но, разбира се, причината е не в някаква мистика, а в референтната картинка, която съм свързал със създаването на това изображение – „Вълчицата“, една от „обективните“ му картини.

 

04 Jackson Pollock

 

Пол Гоген

Гоген, разбира се. Кой друг може да произведе такъв вълшебно-жълт цвят на кожата? Инак ИИ се е поизгаврил малко със задния план и е въвел разни неразбираеми елементи, но това също е обичайно за начините му.

 

05 Paul Gauguin

 

Анди Уорхол

А това тук е Анди Уорхол. Когато човек го знае, става вече по-лесно да си обясни червените печати по покривката, които най-вероятно са етикети от консерви за супата „Кембъл“. Инак солидно-буржоазно, което ме изненадва при него, но това най-вероятно е така, защото не зная нищо или почти нищо за реалния му живот.

 

06 Andy Warhol

 

Василий Кандински

Василий Кандински, с характерната луда пъстрота на багрите и руска вихрушка от „живот“ на заден план. Отново човек, за когото не зная достатъчно, за да мога да коментирам.

 

07 Wassily Kandinsky

 

Густав Климт

Густав Климт, когото човек може винаги да разпознае по „византийските“ мантии, загатнати тук или там в контекста на изображението. Изключителна мекота и нежност в женския образ, истинска нежна кралица на тази картина.

 

08 Gustav Klimt

 

Паул Клее

Паул Клее, „разкрит“ чрез характерните правоъгълници в задния план и „твърдото“, „моливно“ рисуване. Инак никакъв особен социален контекст или коментар. ИИ си мълчи, аз го следвам.

 

09 Paul Klee

 

Пийт Мондриан

Пийт Мондриан (напълно неочаквано за мен). Искам да кажа, очаквах и тук само триъгълници и пр. Но не – нежна, пастелна мекота и красота, плюс децентно загатната еротика. Добър живот трябва да е имал, милият.

 

10 Piet Mondrian

 

Рой Лихтенщайн

Рой Лихтенщайн, разбира се. Кой друг може да предложи такава чистота на линиите, ако и тук да е представен твърде „мьеко“. Полуголата дамска фигура предизвиква у мен силно усещане, но не точно еротично. Възприемам я по-скоро като шоколадова фигурка, отколкото реална личност. Но може би това е така, защото съм повлиян от реалното му, за мен „комиксово“ рисуване.

 

11 Roy Lichtenstein

 

Хуан Миро

Хуан Миро, неочаквано-материален. Свикнал съм да го виждам единствено под формата на „чист дух“, тоест само намеци за материалност, реещи се сред някаква нематериална атмосфера. Но тук поне си е жив човек, дори с леко арабски привкус, ако и да е от Барселона, тоест северна Испания. В задния план все пак си летят неговите „духчета“.

 

12 Joan Miró

 

Жорж Брак

Жорж Брак, скрит зад привидно-буржоазен параван. Рисунъкът ми се струва революционен, дори и сто години по-късно. Това сигурно издава в достатъчна степен реалното ми незнание.

 

13 Georges Braque

 

Касиус (Кеш) Кулидж

„Светлина като при Реноар“ е първото ми усещане тук. (Впрочем, това се повтаря поне при десетина от изображенията тук).

Всъщност изображението е по Касиус (Кеш) Кулидж – самоук американски художник, известен най-вече са картините си на кучета, които играят покер (тук се задоволяват да седят под масата). Неимоверно красиво, такова е усещането ми.

 

14 Cassius Marcellus Coolidge

 

Френсис Бейкън

За това изображение вече говорих надълго – и предизвиках редица „здравомислещи“ коментари. За мен – върхът на „изкуствената интелигентност“ в тази поредица от изображения. Работата е там, че това е единствената картина, в която голата женска фигура е заменена от полугола мъжка – и че картината е по Френсис Бейкън, който е бил хомосексуален. ИИ ни преподава урок по наблюдателност и умно, ненатрапчиво поднесено знание.

 

15 Francis Bacon

 

Още един Френсис Бейкън, по изключение. Само за да покажа, че хомосексуалната чувствителност не е безразлична и към женската красота. Дамата в ляво е прелестна, дори и с характерните недодялани пръсти, които ИИ слага почти навсякъде. Слабост на алгоритъма, доколкото мога да разбера.

 

16 Francis Bacon 1

 

Аршил Горки

Удивителен, нежен, изящен и просто „апетитен“ Аршил Горки. Досега познавах от него единствено пъстри вихрушки от завъртулки и багри, едва когато се разрових видях, че е работил и обективна живопис, поне на млади години.

(Вижте също този обзор на творчеството му. Струва си.)

 

17 Arshile Gorky

 

Джейкъб Лорънс

Афро-американският майстор Джейкъб Лорънс, в характерния за него „динамичен харлемски кубизъм“. Моята първа асоциация е със стила на Любен Зидаров, който силно ме отблъскваше като дете, при четенето на Братя Грим или Марк Твен. Днес вече съм се поочупил, надявам се.

 

18 Jacob Lawrence

 

Анри Матис

Анри Матис, лесно разпознаваем, надявам се. Неприкривана, плътна сетивност, но нежна, ненатрапчива. На заден план някакво странно човешко марабу, предполагам плод на собствения гений на ИИ.

 

19 Henri Matisse

 

Джеймс Розенкуист

И отново светлина „като при Реноар“. Не бях чувал нищо за Джеймс Розенкуист преди да се заема с този вид игра-самообразование. Намирам произведенията на ИИ „по Розенкуист“ далеч по-изящни от собствените му творби, но това, естествено е стриктно ограничено, лично мнение.

(А тук може да се види малко повече)

 

21 Peter Sebastian Graham

 

Питър Себастиан Греъм

Питър Себастиан Греъм – съвременен австралийски майстор, за когото така и не знам нищо. Реалните му творби ме оставят хладен, може би защото съм предварително „подгрят от фалшификатите“ на ИИ.

 

21 Peter Sebastian Graham

 

Шонто Бегей

Шонто Бегей е художник от коренно-американски произход (това, което у нас все още се нарича „индианец“). ИИ напълно е отчуждил стила му, реалните му картини изглеждат съвсем другояче. Но усещането е запазено, по тънък и почти неуловим начин, особено в задния план. А фигурите отпред са просто красиви, какво да умуваме толкова?

(Тук няколко допълнителни примери от творчеството му)

 

22 Shonto Begay

 

Георг Грос

И отново силна изява на ИИ. Забелязвате ли, че на тази картина липсват жени? Намирам това за изключително тънка характеристика на Георг Грос, чиито типични теми са неща като големият град, неговите странични явления (убийства, извращения, насилие) и класовият антагонизъм. Естествено, при такива акценти особено много място за женственост и нежност няма. Пак ли ще ми кажете, че приписвам на ИИ способности, които една машина „не може да има“? Или най-после ще се съгласите, че това нещо „знае какво върши“?

Ваша си работа. Аз вече съм покръстен.

 

23 George Grosz

 

Теодор Ърл Бътлър

Теодор Ърл Бътлър, американски импресионист, за когото чувам „сефте“. Нежна, спокойна красота, класически импресионизъм, поне в тези тук интерпретации. За повече ми липсват познания.

 

24 Theodore Earl Butler

 

Тайръс Уонг

А това тук е Тайръс Уонг, американец от китайски произход, на когато дължим „Бамби“. Разглеждан дълги години като „рисувач за Дисни“, едва в наши дни той започва да добива признание като самостоятелен артист (или поне това е моето повърхностно впечатление). Характерна за него е тази неземна светлина, но може и да е свързана само с тази картина. Знам ли.

 

25 Tyrus Wong

 

Едуин Форест

Едуин Форест, друг самоук американец, когото включвам в тази поредица малко по недоразумение, предполагам. Не изглежда да е важен артист, в каквото и да е отношение. Но ИИ прави от картините му малки изящни студии по модерна живопис, или поне това е собственото ми усещане.

 

26 Edwin Forrest

 

Пабло Пикàсо

Пикàсо, лично! Дори и в тази свободна интерпретация експресията му е напълно запазена – или поне човек може спокойно да каже нещо такова, след като знае името. Инак удивително децентен, не очаквах толкова скромна интерпретация, но такива са всичките четири.

 

27 Picasso

 

Франсоаз Гийо

Франсоаз Гийо, чиято биография винаги започва с това, че е била съпруга на Пикасо и че е майка на Клод и Палома – и двамата/двете достатъчно известни личности, особено Палома. Самостоятелна художничка без „но“ или „ако“.

Интересното в тази интерпретация ми се струва факта, че голата женска фигура носи чорапогащи или клин – нещо, което не мога да си обясня по друг начин, освен чрез „извън-художествените“ познания на ИИ. Дребен но удивителен факт, поне докато свикнем с подобни неща.

 

28 Francoise Gilot

 

Мариано Родригес

Реноар до безкрай? Или може би просто се превъзнасям?

Всъщност интерпретацията е по Мариано Родригес – кубински майстор, за когото не намирам запис в англоезичната Уикипедия, може би защото е кубинец. Интерпретацията на ИИ е по-малко изпълнена с предразсъдъци, картината просто блести.

 

29 Mariano Rodriguez

 

Джорджия Окийф

Джорджия Окийф, с цялата ѝ бляскава мекота и светлина „като от прерийно небе“. Инак абсолютна децентност, при тези интерпретации голотата е напълно немислима. Отново кудос за познанията на ИИ, предполагам.

 

30 Georgia O’Keeffe

 

Марсел Дюшан

Тук сме при тежката артилерия. Марсел Дюшан, с референтна картина „Голо тяло, слизащо по стълбище, № 2“. Телата тук са по-малко абстрактни и елегантни по свои собствени начини. Дамата вляво, едновременно гола и не-гола, е просто подлудяваща, поне за собственото ми възприятие.

 

31 Marcel Duchamp

 

Фрида Кало

Фрида Кало, строга и буржоазно-сдържана колкото си ще, поне в тази интерпретация. Странно, имах напълно различно възприятие за нея, но единствените ми знания идват от биографичния филм със Селма Хайек от времена, когато и тя, и аз бяхме доста по-млади.

Инак стилът ѝ е неподражаем и добре възпроизведен, ако това има някакво особено значение при този вид работа.

 

32 Frida Kahlo

 

Жак Вийон

Каква красота, а? Вариацията е направена по Жак Вийон, чието реално име е Гастон Дюшан и който е по-голям брат на Марсел, по-добре познатият художествен гигант от това семейство. При такава конкуренция аз също бих се подвизавал под псевдоним, предполагам. Женското тяло тук е почти съвършено, с изключение на нелепите пръсти.

А мъжът вляво, прикрил очи с длан, е символ на страховете на всинца ни, предполагам: „Как да я погледна в очите, Господи, като си ми дал три крака и три ръце?“

 

33 Jacques Villon

 

Пол Кадмус

Пол Кадмус, американец, известен с творби, натоварени със социален коментар. Уморявам се по малко, няма да умувам много тук. Вариацията е красива, точка.

 

34 Paul Cadmus

 

Умберто Бочони

Умберто Бочони, една от водещите фигури на футуризма и пълен вихър, както обикновено (предполагам). Въпреки обективния сюжет стилът и рисунъкът (все неща, от които разбирам малко) ми се струват възпроизведени образцово. Това не е копие, а реална интерпретация (същото може да се каже за всички останали изображения тук, разбира се).

(А тук малко повече негови неща)

 

35 Umberto Boccioni

 

Винсент ван Гог

Разпознава ли се и без името? Любимецът на повечето от нас, трагичният Винсент. Асоциацията не е очевадна, струва ми се, макар че, след като го знае, човек вече сравнително лесно открива типичните за него мазки.

 

36 Vincent van Gogh

 

Жорж Сьора

Това също би трябвало да се разпознава лесно, не толкова по стила, защото не бих нарекъл това изображение точно „поантилистко“, колкото по типичната атмосфера на остров Гранд Жад, най-известната картина на Жорж Сьора. Красиво.

 

37 Georges Seurat

 

Пол Сезан

Пол Сезан – единственият от групата тук, чиято мощ ми се струва сравнима с онази на Пикàсо. А човекът вляво отзад, който изглежда така, сякаш всеки момент се готви да клекне с изути гащи, бихме могли да наречем „хумор в стил ИИ“, предполагам.

Референтната картина, подходящо, е „Големите къпещи се“, между другото.

 

38 Paul Cézanne

 

Казимир Малевич

Казимир Малевич, лично за мен труден за разпознаване в този обективен стил (макар че може би пасва към късните му, правени по сталинистки времена картини). Строга образност, подходяща за ония времена, но смесена с неизбежни „деформации“, примерно при рисуването на крайници. Нацистите със сигурност биха нарекли това „изродено изкуство“. И не само те, впрочем. Как бихте го нарекли вие?

 

39 Kazimir Malevich

 

Салвадор Дали

Салвадор Дали, големият (и може би напълно престорен) сладострастник. Женските форми са като пудинг. Отзад – неизбежните големи котки, които идват от референтната картина.

 

40 Salvador Dali

 

Едуард Хопър

Едуард Хопър, с нощно осветление дори и в този най-сутрешен от всички възможни сюжети. Отново строга порядъчност, която не мога да коментирам, по липса на достатъчно знания.

 

41 Edward Hopper

 

Джоузеф Стела

Джоузеф Стела, отново напълно непознат за мен артист (американски футурист от началото на миналия век), чиито ИИ-вариации ми харесват до обезумяване, не знам точно защо. Просто гледам и гледам и гледам...

 

42 Joseph Stella

 

Вилем де Кунинг

Вилем де Кунинг, чиито жени, разбира се, могат да бъдат всичко друго, но не и дребни или набутани някъде из кьошетата.

Възпроизвеждането на стила е просто убийствено.

In your face, you moron!

 

43 Willem de Kooning

 

 

Берлин, май 2023

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...

Ефектът Пикасо

Иън Лесли 21 Авг, 2013 Hits: 19785
Какво можем да научим за радикалното…