От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

logo librev 2022

 

Предполагам, че не е нужно да обяснявам на нас, тоест на мен и вас, смисъла на това тъй очебийно заглавие (в края на краищата огромното мнозинство от нас са чеда на реалния социализъм). Членството си има привилегии. Членството означава, както и да го върти човек, някакъв вид изключителност. Членството е обещание за (или заигравка с) този най-желан от всички недостижими гроздове, елитността.

Казвам всичко това първо, за да благодаря на всички, които ме подкрепиха в тези седмица и половина (или може би две, не помня вече), откак стана ясно, че досегашният път – моят и на списанието – е стигнал до задънена улица. И които, с леко намигване, бих искал да разглеждам като някакъв вид елит. Ако не друг, то поне мой личен. Хората, които ми дариха най-рядкото благо на тоя свят, триеднното библейско „Вяра, Надежда и Любов“. Благодаря ви, покланям се пред вас!

На второ място, бързам да ви уверя, че добрата ви воля не е отишла напразно. Списанието не само ще съществува, то вероятно ще съществува дълго, при такава всеотдайна публика. С което не искам да кажа, че оттук нататък трябва да очаквате на всеки няколко месеца да вдигам стачка, или да ви безпокоя с паричните си проблеми. Искрено се надявам, че заедно ще успеем да намерим едно друго, далеч по-спокойно и по-нормално решение. Прочее, ето как изглеждат нещата след вашата тъй решаваща намеса:

Кризата е преодоляна. Както финансовата, така и психическата. Действително, бях се видял в чудо. Сега вече съм спокоен, не само защото ми помогнахте да осигуря следващите няколко месеца, но и защото всичко това ме принуди да сложа край на едно заслепение, което поддържах вече толкова години с цялата ярост на ръбатата си, инатеста и самотна душа: илюзията, че е възможно да се живее напук на всички човешки и обществени конвенции, напук на здрав разум, напук на всичко. Впрочем, нека не прекаляваме с патоса. Накратко: оттук нататък списанието започва да работи по една доста различна схема, която, надявам се, ще позволи на всички ни да имаме точно онова, което можем да си позволим и на което държим истински. Ония, които са готови да го ценят и като продукт, ще получат определени привилегии. Останалите, без да бъдат подценявани или осмивани по какъвто и да било начин, ще продължават да получават някакъв вид (да се надяваме все още вкусна и питателна) духовна храна, но в малко по-суров вид.

„Либерален преглед“ (който ще поднови съществуването си някъде към двадесет минути след като получите това писмо), вече е разделен на две основни части: свободна и такава, достъпна само за абонати. Надявам се в хода на годините, заедно, да успеем да постигнем онзи вид баланс, който е най-полезен за всички ни. Надявам се също да ми повярвате, че не Мамона е целта на тази операция (впрочем, ония, които не ми вярват, не могат да бъдат убедени с нищо: нека бъде тяхна свободната част от списанието). В никакъв случай не желая да подкопавам по какъвто и да било начин най-важната идея зад цялото начинание: просвещенската надежда, че четмото прави сляпото окàто, вярата във възможността за постепенно облагородяване и подобряване на българската културна и политическа сцена чрез бавен, мъчителен, понякога къртовски, труд по взаимно просветляване.

Впрочем, достатъчно с общите приказки. Две практически неща ще определят взаимоотношенията ни оттук нататък: звездичката и бутончето. Звездичката (*) ще маркира текстовете, достъпни само за абонати, а бутончето (което ще видите веднага в дясната горна част на списанието), ще служи като вход към пещерата на Аладин (хм, хм) за ония, които са решили, че си струва и да плащат по някой лев за удоволствието да четат най-доброто от най-доброто.

Третото важно нещо, което не бива да забравя, е уточнението, че всички хора, които някога са ме подкрепяли, ще получат безплатни абонаменти за списанието. Същевременно това е и молба към всички тях да ми пишат през следващите дни на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., за да не пропусна никого (за да направя абонаментите са ми нужни следните данни: двете имена и адреса на електронната поща).

Останалото, надявам се, ще уточняваме в хода на времето. Ако някой от вас има усещането, че съм пропуснал или забравил нещо важно (тъй като нещата вече опират до реална справедливост, а не просто размяна на любезности), моля, пишете ми. В момента съм прекалено нетърпелив да пусна най-после любимата си машина в ход.

И така, добър шанс на всички ни! Заповядайте, огледайте се, преценете и ми пишете какво мислите.

Златко Енев, Берлин

П.П. Хопла, за малко да забравя най-важното: първите сто души, които решат да изберат целогодишен абонамент, ще получат отстъпка от 25%. За целта е необходимо, при въвеждането на данните, да изпишете в полето „Купон“, най-долу, думичките „рано пиле“, ТОЧНО както са изписани тук: на латиница, с главни букви, без празно място между двете думи.

RANOPILE

Точно така, с главни букви, защото системата прави разлика и няма да реагира на нищо друго.

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...