Орасио Кирога, един от по-ранните класици на латиноамериканската проза, ни изправя тук лице в лице с реалността на нещо, при мисълта за което повечето от нас вероятно чукат на дърво – и с право, разбира се. Историята на едно семейство, на което са се родили четири деца-„идиоти“, както ги нарича Кирога, е драстична до степен, която прави трудно посочването й като морална приказка или дори реалистичен разказ за живота с увреждането, с аутизма. За самия мен това е свидетелство за чувствителността и мисленето на едно отдавна отминало време, в което приемането на подобни деца е било направено напълно невъзможно от неудържимия натиск на обществените и лични предразсъдъци, както и пълната липса на знание за човешката психика, генетика и дори по-различна душевност.
Едно отдавна отминало време, подчертавам. Искрено се надявам, че ще се опитате да възприемете това разбиране като меродавно и по отношение на реалността в днешна България, където, боя се, реалността на времето и мисленето, описвани от Кирога, далеч не са чак толкова неотменна част от миналото, каквато би трябвало да бъдат...
