От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 06 Kindheitserinnerungen

 

Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако са заздравели добре – са неотстраними и обикновено ни съпровождат до гроб. Някои от тях, ако са преживявани системно и в продължение на целия процес на израстване, формират най-дълбоките и най-непреодолими вътрешни принуди, с които след това живеем и им се подчиняваме като механични кукли.

Една от основните ми собствени принуди е компулсивната стиснатост и неспособност „да хвърлям“ остарели или непотребни неща. Не е точно патологична – къщата ми не е пълна с непотребни боклуци, но много елементи на поведението ми, като например почти неудържимата лакомия, с която се боря цял живот, със сигурност идват именно от детството, в което непрестанният рефрен се състоеше от една единствена, вечно напявана и тежка като наковалня думичка: „Няма“.

Няма това, няма онова, всъщност няма нищо. До гроб ще ме съпровожда спомена за това как веднъж отидох при баба си да ѝ поискам десет стотинки за кифла, а тя ми каза: „Ще ти дам, но да кажеш на татко си довечера да ми ги върне“. По-късно дойдоха липсите на духовна храна – няма книги, няма филми, няма музика, отново няма нищо.

Четях списание „ЛИК“ като луд, само за да се измъчвам след това от усещането, че всичко, за което пишеше в него, се намираше на хиляди километри разстояние, в някакви вълшебни страни, в които хората можеха да прочетат статия за Стравински, примерно, а след това да изслушат и самата музика, и сами да решат дали им харесва. Или да чуят за „Забриски пойнт“, а след това да отидат в най-близкото кино и да го гледат. Да намерят всяка книга, която ги интересува. Изобщо, да бъдат в състояние да се съсредоточат върху собственото си развитие, вместо върху тази непрестанна борба с недоимъка и оскъдицата. Да живеят, вместо да ровят.

Така върви и до днес. Никакви планини от материални и всякакви други придобивки не са в състояние да убедят изплашеното ми до смърт несъзнателно човече, че не живее в свят на убийствена оскъдица. Каквото и да правя, то си остава абсолютно убедено, че гладната смърт го дебне на всяка крачка – и тъпче, и хвърля вътре в себе си всичко, което му попадне – храна, информация, удоволствия, радости, скърби, изобщо всичко, което му падне под пръстчетата, с неуморимата безучастност на механичен конвейер. Живея в свят на недоимък, независимо от това, че плувам в океан от излишъци. Задушавам се от всевъзможни липси, просто защото съм неспособен да регистрирам нещо друго, освен вечната заплаха, че утре ще бъда лишен от всичко.


Small Ad GF 1

Съдба или избор? Кое от двете управлява животите ни, по дяволите?

 

Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...

Тоалетната муза

Чарлз Симич 24 Апр, 2012 Hits: 15429
Ако вие сте като мен, то сигурно винаги…