Когато SARS [тежкият остър респираторен синдром] избухна през 2003 г., аз бях в университета. Шанхай не беше гореща точка, само осем души бяха заразени сред население от 17 милиона. Университетското градче не беше под карантина и нямаше социални медии, които да разпространяват паника. Лятото дойде и вирусът изчезна.
Новият коронавирус – SARS-CoV-2 – вече е заразил повече хора от SARS. Освен белите дробове и дихателните пътища той може да засегне и хранопровода, сърцето, бъбреците, илеума [най-долната част на тънкото черво], както и пикочния мехур. Точната диагноза не винаги е лесна: кръвните тестове не са надеждни, а стандартният тест за нуклеинова киселина, при който се използват намазки от гърлото или носа, води до висока степен на фалшиви отрицателни диагнози – особено по средата на подобна криза в здравеопазването, когато голям брой хора се тестват за кратко време при трудни за наблюдение условия. Пациентът може да има кашлица или треска, или дихателна недостатъчност – но има и много случаи на инфекция без симптоми, което прави епидемията значително по-трудна за овладяване.
Ухан, столицата на провинция Хубей, където вирусът се появи за пръв път, беше затворен на 23 януари. Оттогава насам лошата информация или просто дезинформация доминира в живота на китайците. Преди затварянето на града експертите твърдяха, че няма доказателства за предаване на болестта от човек на човек и следователно не е необходимо да се изпада в паника. Бизнесът продължи както обикновено. Ухан беше домакин на т. нар. „Две сесии“, годишното събрание на регионалните клонове на Националния народен конгрес и на Китайската народна политическа консултативна конференция. В един градски квартал се проведе масов банкет за четиридесет хиляди семейства със световен рекорд от 13,986 ястия, за отпразнуване на наближаващата китайска Нова година. Няма нужда да се разочароват толкова много добри хора с неудобни сигнали за общественото здраве.
Затварянето на града бе наложено в деня преди Нова година, като към този момент – както се разкрива от данните, събрани от приложението за карти на Baidu [най-голямата интернет-търсачка в Китай], което е инсталирано на почти всеки смартфон – пет милиона души вече бяха напуснали града, връщайки се обратно, за да видят семействата си или да отпътуват в чужбина за празника. Болниците в Ухан започнаха да изпращат съобщения по Weibo [китайският Туитър] в призив за обществена помощ: това беше ситуация, която вече не можеха да управляват. Всичко това дойде като шок. След като многократно бяха настоявали, че държат всичко под контрол, сега властите поставиха близо девет милиона души под неограничена карантина – абсурдна свръхреакция, според мнозина. Скоро цялата страна беше мобилизирана за събиране на дарения и медицински консумативи – маски за лице, костюми за биологична защита, защитни очила, стерилни ръкавици, тампони за жените медици. Екипи от лекари пристигнаха от всички китайски провинции, за да се присъединят към усилията за овладяване на положението, а малка армия от инженери беше разположена в града, за да построи две нови болници за десет дни. Милиони хора наблюдаваха как сградите пълзят нагоре.
И все пак болниците продължаваха да викат за помощ, все повече и повече. Хората започнаха да се чудят къде отиват всички тези пари и провизии. Предполагаше се, че китайската общественост ще прави дарения чрез Червения кръст, който след това ще насочва ресурси към местата, където те са най-необходими. Но Червеният кръст в Китай е известен още и като Червената въшка (на китайски думите за „кръст“ и „въшка“ се произнасят по един и същи начин, шизи), поради една добре известна поредица от скандали и обвинения в корупция. Особена бомба беше сагата на г-жа Гуо Меймей от 2011 г. Една доста млада жена, която твърдеше, че е мениджър на Червения кръст – профилът ѝ в Weibo имаше синя значка за потвърждение на същото – моментално беше многократно показана в Интернет с чисто новото си Мазерати, чантите си Hermès и като цяло екстравагантния си начин на живот. В социалните медии се надигна вълнение: тя беше разследвана от Интернет-активисти, охулена и наречена „най-презряната жена в Китай“. Гуо може би не е имала официална връзка с Червения кръст – реалната ѝ ситуация беше значително по-неясна – но епизодът обърна вниманието на хората към множеството сенчести търговски филиали на организацията и парите, които се пръскаха наоколо. Репутацията на Червения кръст никога не беше възстановена напълно. След скандала беше назначен нова шефка, Жао Биеж, която обеща да направи всичко необходимо, за да възстанови общественото доверие. Жао се провали колосално. Когато напусна поста през 2014 г., тя не каза нито дума пред медиите. Хората, които я познават, твърдят, че е била разбита от онлайн троловете: каквото и да правела, никога не била достатъчно добра. Скептиците се чудят дали изобщо е направила нещо.
Червеният кръст на Ухан, подобно на други местни клонове, има малък персонал – към една дузина хора. При обикновени обстоятелства работата там е доста синекурна – получавате заплата за това, че не вършите почти нищо. Заплатите са еднакви с онези на държавните служители, но няма изискване да се явявате на трудния изпит за държавна служба, който Лонг Линг така ярко описа в един неотдавнашен брой на LRB (13 януари), Способността на този персонал да се справи с извънредна ситуация никога не е била тествана преди това. Те скоро бяха затрупани от потопа от дарения и беше ясно, че нямат представа как да разпределят ресурсите ефективно или изобщо. Пакетите пристигаха от цял свят и се трупаха в складове, без да бъдат документирани или сортирани. Работниците в болницата са длъжни да представят официално писмо, преди да могат да събират провизии, а след това трябва да пресяват планини от пакети, за да намерят онова, което им трябва. Друга държавна организация с нестопанска цел, Благотворителната федерация на Ухан, получи около три милиарда юана – около 350 милиона евро – публични дарения. След безкрайни разпитвания по социалните медии как планират да използват парите, тамошните служители решиха просто да предадат 2,7 милиарда на общинското правителство. Посланието, изпратено чрез това решение беше: „За нас това са твърде много пари и отговорност. Ще вземем 10 на сто, а вие се оправяйте с останалото.“ Разбира се, фактът, че част от средствата изобщо няма да бъдат разпределени, беше обявен за „само слух“, и официално опроверган.
Има безкрайно много „слухове“, които трябва да бъдат опровергавани. Един ден ни казват, че децата са по-малко склонни да се заразят, на другия ден бременните жени и децата са по-податливи. Един ден казват, че вирусът не може да оцелее извън тялото, а на следващия, че може да живее на твърди повърхности до пет дни. Един ден научаваме, че вирусът е способен на капково предаване чрез кашлица или кихане, на другия ден ни казват, че няма от какво да се тревожим. Според един съвет – може би издаден въз основа на това, че хората не могат да живеят само от лоши новини – шансовете за инфекция могат да бъдат намалени чрез умерената консумация на алкохол. Изправени пред подобни противоречиви и променящи се официални препоръки, голям брой хора – особено младите – работят неуморно, за да опровергават слуховете, разпространяващи се в интернет. Това е неблагодарна задача, тъй като опитите за разсейване на слуховете незабавно се отхвърлят с аргумента, че самите те са слухове. Така че хората щателно си записват времевите отметки на съмнителните интернет-постове и проследяват източниците им – всичко това с надеждата, че фалшивите няма да удавят полезните.
Машината за цензура също работи неуморно. Общественото настроение се следи и анализира постоянно от различни програми за ИИ [изкуствен интелект], с мерки за противодействие, предназначени да му съответстват. Вземете случая с Ли Уенлянг. Ли, офталмолог от Ухан, беше един от първите, които предупредиха хората за новия вирус. На 30 декември той е изпратил съобщение до група колеги за заплахата от евентуална епидемия; само няколко дни по-късно бил призован в полицията и порицан за „даване на неверни изявления, нарушаващи обществения ред“. Ли продължил работата си в болницата, но на 10 януари започнал да изпитва симптоми на инфекция. На 6 февруари сърцето му спря. Няколко новинарски сайта веднага съобщиха за смъртта му и цялата страна започна да скърби. Никога не съм виждал нещо подобно в социалните медии: всички споделяха историята, възхвалявайки храбростта на Ли като човек, който не се е поколебал да разкрие заплахата. Мнозина се надяваха, че съобщението за смъртта му ще се окаже само слух, че той все още е с нас. И тогава изведнъж изскочи нова информация: очевидно Ли беше останал на животоподдържащи системи и болницата работеше за съживяването му. При това съобщение дотогава обединените опечалени моментално се разделиха на няколко лагера: някои искрено се молеха за възстановяването му; други осъдиха по-ранните съобщения на медиите за смъртта му като „печалбарство от човешка кръв“; останалите от нас имаха подозрения относно истинността на съобщенията и бяха силно гневни. Измамническото спасение приключи в ранните часове на 7 февруари, когато смъртта му беше официално оповестена. Когато се събудите и чуете същите новини за втори път, все още може да се ядосате – но може би вече без същото ниво на шок.
Откакто започна затварянето на Ухан, имаше напрежение между местната власт и централните държавни органи. В Китай има един израз за начина, по който се проявява такова напрежение: когато всички отхвърлят отговорността и всеки се опитва да прехвърли вината на някой друг, те са заети с взаимно „замеряне с вокове [китайски тигани със закръглено дъно]“. Общинското правителство на Ухан твърдеше, че е докладвало за вируса на централния здравен орган в Пекин веднага след появата на достоверна информация и че екипът от експерти в Пекин им отговорил, че няма доказателства за предаване от човек на човек и епидемията била удържима. Така Ухан последвал съветите, които му били дадени, и ги изпълнявал както обикновено. Междувременно експертите в Пекин настояваха, че Ухан не им предоставил надеждни данни, което направило невъзможно да се отговори с точна оценка. Тиганите летяха напред-назад толкова дълго, че накрая Пекин изгуби търпение. Хората под карантина раздухваха солидна буря в социалните медии с надеждата да получат болнично легло; тежко болни пациенти пък бяха игнорирани или направо им се отказваше лечение; отчаяни страдащи хора бяха подтикнати към самоубийство; висши служители бяха видени по телевизията да използват респиратори от висок клас N95, докато лекарите на първа линия използваха медицински маски за еднократна употреба. Некомпетентността на местната власт, по мнението на Пекин, вече не можеше да се толерира. В Ухан беше изпратен специален служител, който да оправи бъркотията, придружаван от група журналисти. Журналистите за нула време успяха да открият автобус, пълен с болни хора, от които да вземат интервюта, но се оказа, че на шофьора не било казано къде да ги откара. Автобусът обикаляше насам-натам в продължение на часове, докато най-накрая журналистите успяха да намерят достъпна болница. На следващия ден ръководителите на градските квартали бяха извикани в присъствието на специалния пратеник, за да получат порицанието си: те бяха принудени да се извинят публично и да се поклонят пред игнорираните от тях пациенти.
Замерянето с тигани е изкуство, от което човек трябва да разбира, ако би искал да свърши някаква работа в Китай. Независимо дали строите летище, кандидатствате за безвъзмездна помощ за научни изследвания или каните чуждестранен гражданин да изнесе лекция, винаги трябва да попълвате толкова много формуляри и да получите одобрение от толкова много отдели с всичките им конкурентни изисквания, че рискувате да се окажете в капан още някъде по средата: накъдето и да се обърнете, рискувате да предизвикате разстройство или обида при една или друга инстанция. Същото важи и за работното място: всяка стъпка в погрешна посока може да провокира някой началник и да съсипе кариерата ви, така че понякога е най-разумно да не правите нищо. Преди да се е появил подобен вирус, искам да кажа.
След посещението на висшия пратеник партийният секретар на провинция Хубей бе отстранен от работа и на негово място дойде кметът на Шанхай Инг Йонг (името се римува с думата за „храброст“), за да поеме управлението. На следващия ден официалният брой на новопотвърдените случаи в Хубей скочи рязко нагоре, от 1638 на 14 840. Със сигурност вирусът не беше развил най-внезапно някаква суперсила. Медицинското обяснение беше, че са приложени по-обширни диагностични критерии; медийното – че истината винаги ще излезе наяве; политическото пък, че новият лидер иска да подчертае сферата на влиянието си. Но разбира се, всичко това би могло да се разглежда и по банков начин: внасяте в баланса извън-балансови позиции и излагате на показ лошия дълг, след което коригирате счетоводните правила, за да компенсирате загубата на репутация. Хората откриваха значение във факта, че новият партиен секретар на Хубей има опит в правоприлагането и репутация на човек, свикнал да прочиства бъркотии. Подобно на другите новоназначени на най-високо равнище – партийният секретар на Ухан беше заменен на същия ден – той познава перфектно начините, по които работи бюрокрацията и колко всеобхватна е тя. Такива хора моментално изпращат сигнал, че при тях не минават обичайните извинения, които местните служители ще мрънкат в своя защита. Оттук нататък – никакви летящи тигани.
Гражданите на Шанхай се съгласиха да „дарят“ кмета си, „стига да задържим д-р Жанг“. Жанг Венхонг, директор на отделението по инфекциозни болести в болницата Хуашан в Шанхай, беше се превърнал в национален герой благодарение на речта, която беше произнесъл по време на една пресконференция:
Екипите за оказване на първа помощ са изложени на голяма опасност. Те са уморени и имат нужда от почивка. Не трябва да злоупотребяваме с добрите хора. Отсега нататък ще заменям всички медици от първа линия с членове на партията от различни сектори. Всички вие, когато сте постъпвали в партията, не сте ли полагали клетва да поставяте на първо място интереса на хората, независимо от трудностите? Не ме интересува какво всъщност сте си мислили, когато сте постъпвали. Сега е време да изпълните онова, което сте обещали. Не ме интересува дали сте съгласни или не: това не е въпрос на договаряне.
Видеоклипът се разпространи по мрежата като вирус и местните граждани вече не бяха съгласни да изтъргуват добрия си доктор за нищо. Когато д-р Жанг каза на хората да стоят по домовете си, те го слушаха.
Въпреки увъртанията и неуспехите на партийните клечки и магнати, хората на първа линия водят свирепа битка. Медиците по вирусния фронт работят под изключително физическо и психическо напрежение. Те носят пелени за възрастни, за да не губят време да събличат костюмите за биологична защита, когато им се налага да ходят до тоалетната. Шофьори-доброволци доставят най-важните медицински материали, докато нормалните транспортни мрежи си остават затворени. Китайците, живеещи в чужбина, купуват запаси от маски за лице в Европа и извън нея, за да ги изпращат обратно на семействата и приятелите си. Една снимка на спокоен младеж в болнично легло, който чете Произходът на политическия ред на Франсис Фукуяма, изведнъж плъзна из целия интернет. Тя ми напомня за снимката на трима англичани, избиращи книги в останалата част от библиотеката на Holland House след Блиц-бомбардировките. Младежът получи голямо множество любовни писма.
Китайската медицина играеше съмнителна роля във всичко това. Мнозина смятат, че вирусът е възникнал на пазара за диви животни в Ухан. Търговията и яденето на диви животни не са рядкост в Азия, отчасти защото традиционната медицина смята, че някои животински части имат почти магически свойства. Предполага се, че люспите на китайския люспест мравояд помагали на новородилите майки да произвеждат мляко; хрилете на гигантския морски дявол [манта] избистряли белите дробове и лекували дребна шарка; пенисите на панди, тигри и мечки можели да правят същия трик като Виагра; малко маймунски мозък пък можел да ви направи по-умни. Но пазарът за такива деликатеси се обвинява и в предаването на вируси от животни към хора. Традиционната китайска медицина може наистина да е допринесла за избухването на епидемията, но някои се придържат към надеждата, че тя може да дойде и на помощ. На 31 януари Шанхайският институт за Материя Медика обяви, че някаква билкова смес, наречена shuanghuanglian може да бъде ефективна срещу коронавируса (за корените на растението banlangen по подобен начин се твърдеше, че лекували SARS). Shuanghuanglian се разпродава дори по-бързо от маските за лице. Хората искат да повярват, че има лек. Вярно е, че сместа може да успокои възпалено гърло – единственият проблем е, че можете да хванете вируса, докато се редите на опашка, за да я купите.
Училищата са затворени до по-нататъшно уведомление. И тъй като много работни места също са затворени, известните с вечното си отсъствие китайски бащи изведнъж се оказват принудени да си стоят у дома и да забавляват децата си. Видеоклипове от живота под карантина са силно на мода в [телефонното приложение] TikTok. Естествено, децата се радваха, че не трябва да ходят на училище – докато не се появи телефонното приложение, наречено DingTalk. С негова помощ от учениците се очаква да се присъединят към класа си за онлайн уроци; учителите пък го използват, за да им дават домашни. По някакъв начин малките хитруши обаче научиха, че ако достатъчно потребители дадат на приложението еднозвездна оценка, то ще бъде премахнато от App Store. В резултат се появиха десетки хиляди негативни оценки, а рейтингът на DingTalk се понижи за една нощ от 4.9 до 1.4. Приложението трябваше да проси милост в социалните медии: „Аз съм само на пет години, моля, не ме убивайте!“.
Когато толкова много семейни двойки се оказват затворени заедно 24/7, обикновените брачни търкания скоро прерастват във всеобхватна война. Домашните прислужници, често мигранти, които обикновено напускат града за Китайската Нова година, не успяха да се върнат на работа – а все някой трябва да се занимава с домакинските работи. Мъжете се излежават по диваните, заети с видео игри или скрити зад лаптопите си, преструвайки се, че работят, като разбира се очакват да бъдат хранени по три пъти на ден, плюс редовно свежо пране. За пример, тук един нов виц:
Клиент: Съпругата ми и аз сме под карантина заедно от 14 дни и решихме да се съберем отново! Не искам да продължавам с развода. Можете ли да възстановите таксата?
Адвокат: 14 дни… хмммм… Хайде да не бързаме: мисля, че все още има надежда.
Някои печелят от ситуацията. Туризмът е парализиран – корабната екскурзионна индустрия може и никога да не се възстанови – а много заводи, търговски центрове, магазини и ресторанти са затворени. Икономиката претърпя огромен удар. Това е като високоскоростен влак, който внезапно е ударил спирачките. Много от по-малките компании ще фалират след два или три месеца. Но напук на всякаква логика, фондовата борса върви силно нагоре. Да благодарим на небето за „невидимата ръка“.
Вкъщи съм от цял месец насам. Поръчвам храна на смартфона си, а куриер я доставя до портата на сградата ни. В Китай интернет пазаруването започна след избухването на SARS през 2003 г., което пък даде на Джак Ма [основателят и главен акционер на китайския концерн Alibaba] вдъхновение да основе Taobao, платформата за онлайн пазаруване, на която разчитат практически всички в наши дни. Сега, когато броят на потвърдените случаи на инфекцията намалява, хората се подготвят да се връщат на работа. Една електронна карта, която се обновява в реално време, ни позволява да следим дали има случаи наблизо.
Онези от нас, които са в карантина, прекарват по-голямата част от времето си в сърфиране из социалните медии, коментиране на новинарски истории, слухове и конспиративни теории. Хората отляво призовават за обединен фронт срещу вируса. Либералите са решени да държат правителството отговорно за всичко, което е било объркано. На Запад прегръщачите на панди [хората, настроени приятелски към Китай] казват, че никое друго правителство не би се справило по-добре при такива обстоятелства; убийците на дракони пък [обратното на „прегръщачите“] настояват за край на комунистическото управление, както правят всеки път, когато в Китай има проблеми. Каквото и да се случи, тези аргументи няма да се променят.
21 февруари