В Украйна Селджук Байрактар, изобретателят на дрона, се е превърнал в народен герой.
Байрактар TB2 предостави на Украйна и други страни възможности за прецизни въздушни удари. Той е и дипломатически инструмент, който позволява на Турция да се издигне.
Видеоклип, публикуван към края на февруари на фейсбук страницата на Валерий Залужний, главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, показваше въздушни кадри на руски военен конвой, който се приближава към град Херсон. Няколко дни по-рано Русия беше нахлула в Украйна, а Херсон, корабостроителен център в устието на река Днепър, е важен стратегически обект. В центъра на екрана се виждаше как система за насочване се устремява към превозно средство в средата на конвоя; секунди по-късно то се взривява и към небето се издига пилон от горящо гориво. „Вижте делото на нашия животворящ Байрактар!“ гласеше преведеният надпис на Залужний. „Добре дошли в ада!“
Байрактар TB2 е плосък, сив безпилотен летателен апарат (БЛА), с наклонени крила и задно витло. Той носи ракети с лазерно насочване и е достатъчно малък, за да бъде превозван в камион с плоска каросерия, и струва само малка част от подобни американски и израелски безпилотни летателни апарати. Неговият конструктор Селджук Байрактар, син на турски предприемач в областта на автомобилните части, е един от водещите световни производители на оръжия. В защита на Украйна Байрактар се превърна в легенда, на негово име беше наречено малко лемурче в киевската зоологическа градина и тема на запомняща се народна песен, в която се твърди, че неговият дрон „прави от руските бандити духове“.
През април 2016 г. TB2 отбеляза първото си потвърдено попадение. Оттогава насам той е продаден на поне тринадесет държави, като пренесе тактиката на прецизния въздушен удар в развиващия се свят и обърна хода на няколко войни. През 2020 г., по време на конфликта между Азербайджан и Армения за анклава Нагорни Карабах, диктаторският лидер на Азербайджан Илхам Алиев използва TB2 за насочване на превозни средства и войски, след което на цифрови билбордове в столицата Баку показа кадри от ударите.
Досега TB2 е нанесъл над осемстотин удара във военни конфликти от Северна Африка до Кавказ. Ракетите, които носи, могат да коригират траекториите си във въздуха и са толкова точни, че могат да улучат пехотен окоп. Преди това военните анализатори са предполагали, че бавните, ниско летящи дронове няма да имат голямо въздействие в конвенционалните бойни действия, но TB2 е в състояние да извежда от строя противовъздушните системи, които са предназначени да го унищожават. „Това даде възможност за доста значителна оперативна революция в начина, по който в момента се водят войните“, каза ми Рич Аутцен, бивш специалист на Държавния департамент по въпросите на Турция. „Това вероятно се случва веднъж на тридесет или четиридесет години“.
Разговарях чрез видео с Байрактар през март. Той беше в Истанбул, в централата на компанията си Baykar Technologies, в която работят повече от две хиляди души. Когато го попитах за използването на неговите безпилотни самолети в Украйна, той ми каза: „Те правят онова, което се очаква от тях – поразяват някои от най-модерните системи за противовъздушна отбрана и бронирани машини в света.“ Байрактар, който е на четирийсет и две години, има хубава коса, меки очи и леко крив нос. Заобиколен е от мащабни модели на нови безпилотни летателни апарати, монтирани на прозрачни пластмасови стойки, които ми показва с нескритата гордост на авиационен маниак. „[Първоначално] самият аз управлявам всяко безпилотно превозно средство, построено днес, за да лети, защото по някакъв начин го обичам“, каза ми той. Байрактар, който има повече от два милиона последователи в Twitter, използва акаунта си, за да популяризира инициативи за обучение на младежи, да чества турски мъченици и да публикува снимки на нови проекти на самолети. „Някои хора тук го смятат за нещо като Елон Мъск“, каза ми Федерико Донели, изследовател на международните отношения в Университета в Генуа.
През май 2016 г. Байрактар се ожени за Сюмейе Ердоган, най-малката дъщеря на Реджеп Тайип Ердоган, президента на Турция. Ердоган е лидер на политическо ислямистко движение, което, както пише анализаторът Сванте Корнел, желае „да изгради мощна, индустриализирана Турция, която да служи като естествен лидер на мюсюлманския свят“. През последните двадесет години турската оръжейна индустрия се разрасна десетократно и по-голямата част от военното оборудване на страната вече се произвежда на местно ниво. „Байрактарите, и особено TB2, се превърнаха във флагман на турската отбранителна индустрия“, каза ми Алпер Кошкун, бивш турски дипломат.
Турция граничи с Иран, Ирак, Сирия, Армения, Грузия и Европейския съюз, а през Черно море е изправена пред Русия. Донели ми каза, че променливата лоялност и сложната политика в региона му напомнят за Европа от дните преди Първата световна война. „В лицето на Байрактар те имат един вид гений, който може да промени историческия път на Турция“, каза Донели.
Ердоган е на власт от 2003 г. насам. През това време той пое контрола върху съдилищата и пресата, промени турската конституция и се застъпи за връщане на традиционните роли на жените. Журналисти, критикуващи режима на Ердоган, са били пребивани с бейзболни бухалки и железни пръти, а опозиционни активисти са били осъждани на десетилетия затвор. Икономиката на Турция обаче е в застой, а инфлацията през последните дванадесет месеца нарасна до седемдесет процента. През 2019 г. партията на Ердоган загуби кметския пост в Истанбул, който държеше от деветдесетте години на миналия век. ТВ2 е впечатляваща пропагандна машина и Ердоган използва успеха ѝ, за да популяризира визията си за турското общество. Както ми каза Байрактар: „В днешно време най-голямата промяна в живота ни се дължи на технологиите – и кой движи промените? Онези, които създават технологиите.“
Байрактар и семейството му живеят на територията на Baykar, която той сравнява с университетски кампус, със спортни съоръжения и парк, който нарича „по-голям от този на Google“. Докато разговаряхме, майка му Канан, Сюмейе и четиригодишната дъщеря на двойката, която също се казва Канан, вечеряха в съседна стая. Байрактар ми каза, че е един от най-възрастните инженери в Baykar и много от програмистите във фирмата са жени. „Моята софтуерна страна идва от майка ми“, каза той.
Байрактар е роден в Истанбул през 1979 г. като среден от трима братя. Баща му, Йоздемир, син на рибар, завършва Техническия университет в Истанбул и основава фирма за автомобилни части; майка му, Канан, е икономистка и компютърна програмистка още от ерата на перфокартите. Братята се запознават с металорежещите машини още в ранна възраст. „През цялото си детство работехме в завода“, разказва Байрактар. Когато е тийнейджър, той вече е компетентен майстор на инструменти и матрици. Йоздемир е бил и любител пилот и като момче Селджук е разглеждал прекрасната география на Турция от прозореца на самолета на баща си. „Малък самолет, там е като да плаваш“, каза ми той. „Чувстваш се като птица.“ Скоро Байрактар започва да строи радиоуправляеми самолети от комплекти, като понякога ги модифицира по свой дизайн. „Скривах модела под леглото и работех по него тайно“, казва той. „А трябваше да уча за изпитите си.“
Прототипите на радиоуправляемите самолети на Байрактар впечатляват академичните изследователи. През 2002 г., след като завършва Техническия университет в Истанбул, той е приет в Университета на Пенсилвания. За магистърската си степен управлява два безпилотни летателни апарата във формация в армейската база Форт Бенинг, в Джорджия. След това започва втора магистратура в M.I.T., където преследва трудната и нестандартна цел да се опита да приземи радиоуправляем хеликоптер на стена. Научният му ръководител, Ерик Ферон, си спомня за Байрактар като за всеотдаен майстор и благочестив мюсюлманин, с особена страст към образованието на младежите. Той си спомня за ентусиазма на Байрактар, когато е давал уроци на дъщерята на Ферон по математика, както и за времето, когато е демонстрирал хеликоптера си пред отряд скаути. „Беше добър пилот“, казва Ферон. „Но не разбирах всичко, което го вълнуваше, докато не ме поканиха на сватбата му.“
Докато Байрактар е бил ученик, Съединените щати са използвали безпилотни самолети Predator за поразяване на цели в Афганистан и Ирак. Байрактар не одобрява външната политика на САЩ – „Бях обсебен от Ноам Чомски“, каза ми той – и по онова време се занимава със социална дейност заедно с други завършващи студенти, повечето от които чужденци. Но преди всичко той е привлечен от автономните превозни средства. Докато все още учи в M.I.T., той започва да строи малки прототипи на безпилотни самолети в семейната фабрика в Истанбул.
Йоздемир се заема да осигури правителствена подкрепа за безпилотните самолети на Селджук. Бащата е в приятелски отношения с Неджметин Ербакан, ислямски националист и яростен критик на западната култура. От 1920-те години насам Турция е светска република, но Ербакан, професор по машинно инженерство, вярва, че чрез инвестиции в промишлеността и възпитаване на технологични таланти страната може да се превърне в просперираща ислямска нация. През 1996 г. Ербакан е избран за министър-председател на Турция, но подава оставка под натиска на въоръжените сили и му е забранено да участва в политическия живот заради опасенията, че ще наруши конституционното разделение на религията и държавата в Турция. (Ербакан, който е установил връзки с „Мюсюлмански братя“ и „Хамас“, обвинява за отстраняването си „ционистите“).
Байрактар информира Ербакан за работата си и в средата на две хилядните години започва прекарва училищните си ваканции с турските военни. Семейство Байрактар има връзки и с протежето на Ербакан – Ердоган, който е избран за министър-председател през 2002 г. Бащата на Байрактар е бил съветник на Ердоган, когато той е бил местен политик в Истанбул, и Байрактар си спомня, че Ердоган е посещавал семейната къща.
Първият безпилотен самолет на Байрактар, ръчно изстрелваният Mini U.A.V., е тежал около двадесет килограма. При първите тестове той прелита на около десет метра, но Байрактар усъвършенства конструкцията и скоро Mini може да се задържи във въздуха повече от час. Байрактар го тества в снежните планини на Югоизточния Анадол, наблюдавайки въоръжените бунтовници от кюрдското сепаратистко движение P.K.K. Ферон си спомня за изумлението си, когато се свързва с Байрактар в планините. „Той не се колебаеше да отиде на фронтовата линия, в наистина най-лошите условия, в които могат да попаднат турските военни, и основно да бъде с тях, да живее с тях и да се учи директно от потребителя“, казва той. Байрактар ми каза, че предпочита да изпробва дрона в полеви условия в активна бойна обстановка. „Трябва да е закален в битка и да е здрав“, каза той. „Ако не работи на височина десет хиляди фута, при температура минус тридесет градуса, тогава това е просто още един предмет, който трябва да носите в раницата си.“
Байрактар започва да разработва по-голям дрон. През 2014 г. той дебютира с прототип на TB2 – самолет с фиксирани крила, задвижван от витло, достатъчно голям, за да носи боеприпаси. Същата година Ердоган, който е изправен пред ограничаване на мандата си като министър-председател, печели президентските избори. Народен референдум му дава контрол и върху съдилищата и той започва да използва правомощията си, за да преследва политическите си врагове. „Арестуваха не само една четвърт от действащите адмирали и генерали, но и много от опонентите на Ердоган от гражданското общество“, каза ми Сонер Кагаптай, който е написал четири биографии на Ердоган. Байрактар е посветил своя прототип на паметта на Ердогановия ментор Ербакан. „Той отдаде целия си живот на промяната на културата“, казва Байрактар. (В посмъртно публикуваните си мемоари Ербакан твърди, че през последните четиристотин години светът тайно е бил управляван от коалиция на евреи и масони).
През декември 2015 г. Байрактар ръководи първите изпитания на способността на TB2 за нанасяне на прецизни удари. Използвайки лазер за насочване на фиктивни бомби, дронът успява да порази цел с размерите на одеяло от разстояние пет мили. През април 2016 г. TB2 вече лети с реални муниции. Най-ранните цели са членове на кюрдската П.К.К. – ударите от дронове убиват поне двадесет от лидерите на организацията, заедно с всички, които са се намирали близо до тях. Освен това Байрактар започва да се учи как да се бори за ефира. Дроновете се управляват чрез радиосигнали, които противниците могат да заглушават, като излъчват статични сигнали. Операторите им могат да противодействат, като променят честотите или увеличават амплитудата на излъчвания от тях сигнал. „В Турция има толкова много заглушители, защото П.К.К. също е използвала дронове“, казва Байрактар. „Това е едно от най-горещите места за летене.“ Смята се, че турската дистанционно управлявана контраразузнавателна операция е първият случай, в който държава провежда кампания с дронове срещу граждани на собствена територия, но Байрактар, позовавайки се на заплахата от тероризъм, си остава ентусиазиран поддръжник на кампанията.
През май същата година той се жени за дъщерята на президента. На сватбата присъстват повече от пет хиляди души, включително и голяма част от политическия елит на страната. Сюмейе носи шал на главата и безупречна бяла рокля с дълги ръкави на парижката дизайнерка Дидже Кайек. По това време турската държава вече е придобила откровено ислямски характер. През 1990-те години хиджабът е бил забранен в университетите и обществените сгради. Днес вече „да имаш съпруга, която носи хиджаб, е най-сигурният начин да получиш работа в администрацията на Ердоган“, пише Кагаптай. Байрактар редовно изпраща ислямски благословии на последователите си в социалните мрежи, а Сюмейе и възрастната Канан носят хиджаб.
Подобно на Байрактар, Сюмейе е членка на второто поколение на ислямисткия елит на Турция и е завършила университета в Индиана през 2005 г. със специалност социология. „Тя има страхотна етика“, каза ми Байрактар. „Тя е истинска партньорка.“ Други хора я описват като модерно, феминистко надграждане на политиката на баща ѝ – турска версия на Иванка Тръмп. „Жените загубиха значително при Ердоган по отношение на достъпа до политическа власт“, каза ми Кагаптай. „Когато има жени, назначени в кабинета, те имат символична работа.“
През юни 2016 г. терористи, свързани с ИДИЛ, убиха четиридесет и пет души на летището в Истанбул, а скоро след това беше открит нов фронт в Сирия, където Турция използваше безпилотни самолети на Байрактар, за да атакува краткотрайния халифат на ИДИЛ. (По-късно дроновете бяха насочени срещу сирийските кюрди.) През юли малка група в турската армия се опита да организира преврат срещу Ердоган. Превратът беше хаотичен и непопулярен – основните опозиционни партии го осъдиха, заговорник, управляващ изтребител, хвърли бомба върху турския парламент, а според съобщенията Ердоган е бил мишена на отряд за убийства, изпратен в хотела му. Ердоган обвини последователите на Фетуллах Гюлен, духовник и политически лидер в изгнание, който понастоящем живее в Пенсилвания, и прочисти повече от сто хиляди държавни служители. (Гюлен отрича да е участвал в преврата.) Байрактар вече е част от вътрешния кръг на Ердоган, а неговите безпилотни самолети се продават за износ.
Байрактар е турска знаменитост, а каналите му в социалните мрежи са препълнени с патриотични реплики. Когато изнася беседи пред стажант-оператори, което прави често, той носи кожено яке, украсено с нашивки на летателни апарати; когато обикаля университетите, което също прави често, носи сако върху поло-пуловер. В разговора ни той се позова на концепции от критичната теория на пола, говори за нарушенията на международното право от страна на Русия и цитира Бенджамин Франклин: „Тези, които се отказват от съществена свобода в името на временна сигурност, не заслужават нито сигурност, нито свобода.“ Но той е и открит защитник на правителството на Ердоган. През 2017 г. Ердоган проведе конституционен референдум, в резултат на който постът на министър-председателя беше премахнат, което на практика закрепи неговия контрол върху държавата. Използвайки политически мотивирани данъчни проверки, за да изземе независими медии, правителството му ги продава на „търгове“ с по един участник на собствените си поддръжници, а редица журналисти бяха вкарани в затвора за престъплението „обида на президента“. Ердоган често съди журналисти и Байрактар също го е правил. Неотдавна той отпразнува глоба от тридесет хиляди лири, наложена на Чигдем Токер, който е разследвал дейността на фондация, за чието управление Байрактар помага. Байрактар написа в Туитър: „Журналистиката: Лъжа, измама, безсрамие.“
По-големият брат на Байрактар, Халук, е главен изпълнителен директор на Baykar Technologies; Селджук е главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет. (Баща им почина миналата година.) Освен че се използват в Украйна и Азербайджан, TB2 са закупени от правителствата на Нигерия, Етиопия, Катар, Либия, Мароко и Полша. Когато разговарях с Байрактар, той току-що беше приключил разговор за продажби в Източна Азия, рекламирайки предстоящия си дрон TB3, който може да се изстрелва от кораб.
Няколко новинарски източника съобщиха, че TB2 може да бъде закупен за един милион долара, но Байрактар, макар да не посочи точна цифра, ми каза, че машината струва повече. Във всеки случай цифрите за единични бройки са подвеждащи; TB2 се продават като „платформа“, заедно с преносими командни станции и комуникационно оборудване. През 2019 г. Украйна закупи флотилия от поне шест TB2 за съобщаваните 69 млн. долара; подобна флотилия от безпилотни самолети Reaper струва около шест пъти повече. „От тактическа гледна точка той е точно на мястото си“, казва Байрактар за TB2. „Не е твърде малък, но не е и твърде голям. И не е твърде евтин, но не е и твърде скъп.“
След закупуването на флота операторите пътуват до място в Западна Турция за няколкомесечно обучение. „Не се купува просто така“, каза ми Марк Канчън, специалист по военни поръчки в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Сключили сте брак с доставчика, защото се нуждаете от постоянен поток от резервни части и експертни познания в областта на ремонта.“ Турция умее да използва тези отношения. Тя сключи отбранителна сделка с Нигерия, която включваше обучение на пилотите на страната на TB2, в замяна на достъп до минерали и втечнен природен газ. В Етиопия бяха доставени TB2, след като правителството затвори няколко училища на гюленистите. За разлика от сделките със САЩ, получаването на оръжия от Турция не е свързано с надзор върху човешките права. „Наистина няма никакви ограничения за използването им“, казва Канчън.
Купувачите се подпомагат и от програмистите на Baykar. TB2, който Байрактар сравнява със своя смартфон, има повече от четиридесет бордови компютъра, а компанията изпраща софтуерни актуализации по няколко пъти месечно, за да се адаптира към тактиките на противника. „Вероятно сте виждали статии, в които се пита как самолети с характеристики от Първата световна война могат да се конкурират с някои от най-модерните системи за противовъздушна отбрана в света“, казва Байрактар. „Трикът там е в непрекъснатото им обновяване.“
Голяма част от опита на безпилотните самолети на бойното поле идва срещу руско оборудване. Русия и Турция имат сложни отношения: Русия е ключов търговски партньор на Турция, Турция е популярна дестинация за почивка на руските туристи, а Русия контролира изграждането на първата турска атомна електроцентрала, която след завършването си ще осигурява една десета от електроенергията в страната. През 2017 г. Турция разгневи съюзниците си в НАТО, когато закупи руска ракетна система, предизвиквайки санкции от страна на САЩ. Все пак и Турция, и Русия се стремят да възстановят позициите си като световни сили, а дори преди войната в Украйна те често бяха в конфликт.
По време на гражданската война в Либия Турция и Русия подкрепиха противоположни фракции, а TB2 се изправи срещу руската система „Панцир-С1“ – противовъздушна установка, която изстрелва ракети по самолети и може да бъде монтирана на превозно средство. Унищожени са поне девет „Панцира“, както и поне дванадесет безпилотни самолета.
Друг театър на действие се откри в Кавказ през 2020 г., когато Азербайджан нападна етническия арменски анклав Нагорни Карабах. Миналия месец се срещнах с Роберт Аветисян, арменския представител на Нагорни Карабах в САЩ, в едно кафене в Глендейл, Калифорния. Аветисян ми каза: „През първите няколко дни Азербайджан не беше успял в нищо, докато турските генерали не взеха джойстиците“. Армения е в съюз за сигурност с Русия, която осигурява по-голямата част от военното ѝ оборудване, някои части от което датират от съветската епоха. В продължение на шест седмици безпилотните самолети TB2 бомбардираха безмилостно това оборудване; според един независим анализ са унищожени над петстотин цели, сред тях танкове, артилерия и системи за противоракетна отбрана. „Загубихме въздушната война“, казва Аветисян. Освен това TB2 обстрелваха арменските войски и кадри от тези удари бяха споделени от азербайджанското министерство на отбраната. Шестминутна компилация от видеоклипове, публикувана в YouTube в средата на войната, показва десетки варианти на една и съща сцена: Арменските войници, прикрити в окопите или скупчени около транспортните камиони, са предупредени за предстоящата си смърт от съскането на идваща ракета, преди взривът да изпрати телата им във въздуха.
Аветисян ми изпрати преведено изявление на Артур Сарян, двадесет и седем годишен ветеран от войната. Сарян е стоял с малка група войници, когато около два часа сутринта подразделението му е било ударено от ракета. „Нямахме никаква представа, че сме мишена“, казва Сарян. „Чухме я само две-три секунди преди да ни удари.“ ракетата е създала огнено кълбо. „Всички тела бяха обгорени, а колите веднага се запалиха“. Шестима войници са загинали, а седем са били ранени. „Беше ужасна сцена“, казва Сарян.
Безпилотните самолети TB2 на Baykar летят бавно и витлата им би трябвало да са лесни за откриване. Но в Нагорни Карабах дроновете сякаш избягваха вражеското разузнаване – или поради заглушаване на радарите, или поради техническа некомпетентност. „Поразителна особеност на видеоклиповете беше пълната безпомощност на обречените системи“, пише израелският ракетен експерт Узи Рубин, след като преглежда азербайджанските кадри с прецизни въздушни удари. „Някои от тях се виждаха унищожени с все още въртящи се радарни антени, които напразно търсеха цели.“ Освен това азербайджанците умишлено са задействали вражеските радари, като пускали по арменските позиции безпилотни селскостопански самолети. Ако арменските ракетни установки се хванели на стръвта, разкривайки местоположението си, те бивали унищожавани от TB2.
Турция и Азербайджан споделят тесни езикови и политически връзки, но конфликтът в Нагорни Карабах представлява ново ниво на сътрудничество. „Между азербайджанците и анадолските турци има определена културна близост – казват те. „Една нация, две държави“ – каза ми Аутцен, бившият специалист от Държавния департамент. „Сега те започват да казват: „Една нация, две държави, една армия“. „Това е лоша новина за Армения, която е заклещена между двете държави. Турция не е признала ролята си в арменския геноцид от 1915 г., а азербайджанският президент Алиев нарича Армения „територия, изкуствено създадена върху древни азербайджански земи“.
Подобни твърдения накараха влиятелната арменска диаспора да блокира използването на западни компоненти в безпилотните самолети на Байрактар, както чрез действия на Конгреса в САЩ, така и чрез натиск върху производителите. Но анализът на сваления в Нагорни Карабах TB2 разкри, че самолетът е използвал транспондер G.P.S., произведен от швейцарския производител Garmin. Компанията излезе с изявление, в което се казва, че не е имала отношения на доставка с Baykar и че транспондерът е бил наличен в търговската мрежа. Въпреки това Байрактар се стреми да намали зависимостта си от западни компоненти; в неотдавнашна публикация в Instagram той твърди, че деветдесет и три процента от компонентите на TB2 вече се произвеждат в Турция. В цикъла на разработване на Байрактар има елемент „направи си сам“, който може да накара практиките на Пентагона да изглеждат остарели. „Нашите служби са толкова културно обвързани с тромавия процес на придобиване“, каза ми Анди Милбърн, старши сътрудник в Института за Близкия изток. „А това, което прави той, е толкова модулно, толкова заменяемо.“ Ферон, бившият научен ръководител на Байрактар, си спомня за модификациите, които Байрактар е направил на закупени от магазин дронове. „Понякога в аерокосмическата индустрия правят много симулации, но никога не докосват машината“, каза Ферон. „Той е по-скоро конструктор.“
През октомври миналата година Украйна обяви, че изгражда завод извън Киев, в който да сглобява дроновете на Байрактар. Малко след това беше публикуван видеозапис на TB2, който нанася удар по артилерийска позиция в оспорвания източен регион Донбас. Полковникът от военновъздушните сили, който ръководи украинската програма за безпилотни летателни апарати, не е разкрил самоличността си, позовавайки се на съображения за сигурност, но през 2019 г. е пътувал до съоръжението на Байрактар в Западна Турция за тримесечно обучение. „Много ми хареса там“, казва той пред онлайн бюлетина Al-Monitor.
„Придобиването на определени системи – като TB2 и американската противотанкова ракета Javelin, всъщност може допълнително да стимулира руската инвазия, вместо да я възпре“, написа военният анализатор Аарон Стайн в прозорлива публикация в блога си през декември. През февруари Русия действително нахлу.
Първите дни на войната изглеждаха като повторение на Нагорни Карабах. Публично достъпните кадри показват, че TB2 са унищожили поне десет руски ракетни батареи и са нарушили руските линии за снабдяване, като са бомбардирали транспортни камиони. През последните няколко седмици обаче публикуването на видеозаписи от удари се забави. Възможно е това да се дължи на съображения за сигурност, но е възможно и руснаците да са наваксали – TB2 не разполага с реална защита срещу изтребители, а в навечерието на инвазията руските военни тренираха срещу безпилотните самолети. В началото на март украински официални лица обявиха, че получават поредната пратка от Байкар; до края на месеца равносметката от прессъобщенията показа, че Русия е свалила тридесет и девет ТВ2, които вероятно са съставлявали по-голямата част от украинския флот. Президентът на Украйна Володимир Зеленски първоначално беше ентусиазиран от TB2, но през април на пресконференция в една от станциите на киевското метро той омаловажи значението на самолета. „При цялото ми уважение към Байрактар и към всякаква техника, ще ви кажа, честно казано, това е различна война“, каза той. „Безпилотните самолети могат да помогнат, но няма да бъдат решаващи“. Все пак няколко седмици преди това Алексей Ерхов, руският посланик в Турция, се беше оплакал от продажбата. „Обяснения като ‚бизнесът си е бизнес‘ няма да свършат работа, тъй като вашите безпилотни самолети убиват нашите войници“, каза Ерхов в забележки, адресирани до турското правителство.
В разговора ни Байрактар осъди действията на Русия, но отказа да обсъжда оперативни подробности. „Нека не излагаме на риск нито една от тези държави“, каза той. „Ако пострада някой беден украинец, ще бъда много натъжен. Бих носил отговорност в деня на Страшния съд.“ Софтуерните ъпгрейди на Байрактар отговарят на обратната връзка с клиентите, а проектите му продължават да се развиват. Последният му сериен дрон, двувитловият Акинджи, може да лети на 40 000 фута и може да бъде оборудван с противодействие срещу смущенията. През март той публикува в Туитър снимка на прототипа на първия реактивен самолет на Байкар – Kizilelma, който прилича на автономен F-16 без пилотска кабина. (В допълнение към военните превозни средства има и Джезери – квадрокоптер с човешки размери, който Байрактар нарича „летяща кола“).
Байрактар инвестира и в автономността и ми каза, че изпреварва конкуренцията в тази област. „Това е нашата експертност“, каза той. „Натискате един бутон и самолетът се приземява.“ Един автономен дрон може да намери пътя към дома, ако комуникационните му връзки бъдат прекъснати. За да разработи такива системи, Байрактар ще трябва да задържи талантите в областта на програмирането, макар че режимът на Ердоган се бори срещу изтичането на мозъци. „Аз лично познавам цял куп хора, които са напуснали“, казва Кагаптай. „В Турция те не виждат бъдеще за себе си.“
„Понякога потисничеството е по-лошо от смъртта“, каза ми Байрактар. Той имаше предвид усилията на Украйна да се защити от руската инвазия, но месец след разговора ни турският активист за граждански права Осман Кавала беше осъден на доживотен затвор след политически мотивиран процес, който Амнести Интернешънъл нарече „пародия на правосъдие“. На 1 май украинското министерство на отбраната възобнови публикуването на кадри от безпилотните самолети на Байрактар, на които се вижда как те нанасят удари по двойка руски патрулни катери. Друг видеоклип, публикуван същия ден, показва украински войници на фона на унищожени руски превозни средства, които танцуват, смеят се и пеят името на Байрактар.
