От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Новите книги в САЩ за 2008 са донесли на своите издатели чиста печалба от 24.3 милиарда долара, което е с 2.8% по-малко от 2007, докладва Асоциацията на американските писатели въз основа на годишните отчети на 81 издателя. От 2002 до 2008 продажбите са растели годишно с 1.6 %. Най-голямо увеличение е отчетено при електронните книги, макар че приходите от тях засега са незначителни, възлизайки на $113.2 милиона, което е 68.4% увеличение спрямо 2007. Със шокиращите 13% са спаднали продажбите на книги с твърди корици за деца и възрастни. Продажбите на книги с меки корици, чиято цена е между 14 и 18 долара, обаче отчитат растеж от 3.6%, а тези с твърди корици, които вървят на цена от 27-35 долара – 6.4%. Художествената литература не може да се похвали, че е сред бестселърите на пазара, макар че вкупом 4.8 милиарда долара за книги с твърди и меки корици съвсем не е лош резултат. Юношеските и детски книги отчитат общо 3 милиарда долара продажби. Най-добри резултати отчитат учебниците – 6 милиарда долара за учебници от 1 до 12 клас и 3.8 милиарда долара за университетски учебници. Продажбите на професионални книги също са паднали леко, с половин процент, спрямо 2007 до 3.5 милиарда долара. Пазарът на аудио книги се е свил с 21%, а този на религиозни книги с 7.6%. Януарските продажби на 2009 според асоциацията са обнадеждаващи. За САЩ увеличението е от порядъка на 3.6%, за Канада – 6.7%. Всички резултати се намират на този адрес: http://www.publishers.org/documents/S12008Final.pdf.

Една ниша в книгопечатането обаче се радва на 32% скок в продажбите в сравнение с първото тримесечие на 2008 година. Канадската „Арлекин Ентърпрайзес“ празнува 60тия си рожден ден тази година. На цена 5 долара за книга, розовите романи са достъпни за всеки джоб, или по-точно за всяко женско портмоне, защото клиентелата на този жанр е изключително от женски род. Формулата на успешния любовен роман, според материала в „Найтлайн“ на телевизия ЕйБиСи, е връзка между жена и мъж, която бива последвана от щастлива разръзка.

За последните два месеца статиите и блоговете, в които се обявява смъртта на печатната книга/списание нарастват в геометрична прогресия. Хорът на пеещите смъртоносни фантазии достигна такова кресчендо, че вече тезата им не е на мода даже и породи вълна от статии, в които се отрича смъртта на книгата. Никой не оспорва масовите уволнения в края на миналата година обаче. Разглезената от десетилетия рекламни приходи индустрия се бори със зъби и нокти за своето оцеляване, слава богу. Издателят на „Бостън Глоуб“, компанията „Ню Йорк Таймс“, в момента води преговори за отстъпки с професионалните съюзи на бостънския вестник. „Рийд Екзибишънс“ са прекратили плановете си за панаирите на книгата Toronto Book Fair и BookExpo Canada, където обикновено си даваха среща книгоразпространители и независими издателства, заедно с големите търговски къщи. Веригата от книжарници „Бордърс“, конкурента на „Барнс и Ноубъл“, е на ръба на банкрут. Литературните рецензии във вестниците са на изчезване, но дори и да присъстват, почти не влияят на продажбите на книгите, пък и на културния национален диалог, освен ако Опра или блог-общност не се намесят. Големите издателски къщи слухтят за следващия Дан Браун, работейки на принципа на щастливата случайност – бестселъри, които спонсорират останалите им книги. Случайни, защото няма формула на успеха. Милионните хонорари, които се договарят преди още книгата да е написана дори, отиват за спортисти, политици, артисти, хора, добили някаква по-масова известност, без значение за какво, както и автори на бестселъри за техните следващи книги. Тези са и книгите, които големите къщи рекламират. Това означава бизнес модел от типа на Уолстрийт, работещ с непокрит риск, на принципа на ексклузивност и отчаяно печалбарство. Така се режат късове от бъдещето, защото лоялна публика и добри автори се отглеждат с времето. Сред телевизионните сериали за последните десет години има безброй много примери на рано-прекъснато екранно присъствие на базата на ниски печалби през първите сезони, възпрепятствайки по този начин публиката да формира вкус към дадено заглавие.

Има вече издателски къщи, които експериментират и с конвенциите на възнагражданието. „Алгонкин Букс“ са въвели ограничение на предварителния бонус до 100,000 долара и делене на печалбата по равно между издателя и автора. От друга страна, уволнени журналисти се амбицират и започват да основават блогове и уебсайтове, търсейки полу-платен или ниско-платен бизнес модел. Сформират се тинктанкове за спасението на печатните списания. Едно от тях бе наскоро огласено от уважавания професор по журналистика към Университета в Мисисипи Самир Хушни и вече предизвика огромен интерес сред все още работещи и уволнени издатели и редактори от индустрията.

Общото мнение е, че печатните медии и книги няма да изчезнат, но ролята на рекламата във формирането на приходите и съдържанието ще намалее. Изданията ще се правят на общностен принцип в по-малък редакторски състав, ще диверсифицират бранда си във всички видими и невидими маркетингови полета, най-вероятно ще поддържат висока цена от над 10 долара на копие, но ще доставят на абонатите си допълнителни продукти. Оказва се, че страни като България вече са революционизирали модела и може да дават идеи и пример на американските издателства за симбиоза между медия и книжна индустрия, медия и филмова и музикална индустрия. Връщайки се обратно към книгите, преди месец стана ясно, че издателството „Томас Нилсен“ ще публикува и продава книги с твърда корица и безплатен бонус за клиента – аудио и електронната версии на книгата. Това се прави за първи път в САЩ. По същото време „Амазон“, родителят на Kindle, обяви, че притежателите на iPhone и iTouch вече имат достъп, платен, разбира се, до 240 000 електронни книги. Kindle засега се продава за $359.

Повечето от издателските къщи прекрояват своите поделения, елиминират, уволняват, а някои започнаха и да създават нови. „Харпър Колинс“, например, ще започне да издава книги за поп-култура – музика, дизайн, мода, забавления и спорт, под логото It Books. По-малките независими издателства също премислят бизнес модела си, част от тях изкупуват свои братовчеди и конкуренти, други планират включване на новите онлайн медии в продажбите и рекламната стратегия. Според консултанта и издателя Боб Сакс (http://www.pubexec.com/pubtalk/bob-sacks.html?page=1) причината за лошите времена в издателската индустрия са недалновидни ръководители, изпитващи ужас от непознатото бъдеще, както и състоянието на икономиката. Той вярва, че това, което става в момента е «технологичен цикъл на драматична промяна». След който ще настъпи нова ера на издателска експанзия. И хартията ще е само един от начините, по които думите ще стигат до читателите. А що се отнася до аргумента, че на екран трудно може да се чете роман, Сакс елегантно подрива тезата: „Същите тези шефове, които с часове четат стотици съобщения по блакберито вкъщи, на срещи или докато пътуват, в същото това време отричат, че човек не може да свикне да изчита дълги текстове в дигитален формат.“ Неслучайно летят глави в издателския бранш.

 

Зоя Маринчева е завършила бургаската английска гимназия и българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работила е като редактор и  преводач, както и в областта на маркетинга и връзките с обществеността. Живее в Сан Антонио, САЩ. Превежда на английски поезия и проза на български автори, сред които Стефан Бонев,  Николай Райнов, Керана Ангелова. Публикува авторска поезия, рецензии и преводи в български и американски издания, сред които To Topos, Two Lines, Washington Square Review, Zoland Poetry, антологията Thresholds, в-к “Сега”, Литернет, Public-republic.net, Литклуб, Erunsmagazine. Документира впечатленията си от Америка в блога http://www.zoya2008.blogspot.com.

Pin It

Прочетете още...

Човекът за Марс

Сю Халпърн 14 Сеп, 2015 Hits: 9380
През 1989, по време на парти в Канада,…