От издателя: публикувам тази дискусия, воден най-вече от усещането, че подобни „моментални снимки“ може би ще предоставят материал за бъдещите културни археолози на България. Монтен казва, че нашите мнения много често говорят повече за самите нас, отколкото за нещата и темите, които дискутираме. И, докато чета тези тук неща, се уверявам за пореден път в мъдростта на думите му.
Да, такива сме. Е и какво от това?
(И двете мнения са първоначално публикувани във „Фейсбук“)
Розалина Темелкова е родена на 22.02.1978 г. във Варна. От 1996 г. живее и работи в София. Завършва право в СУ „Климент Охридски“, а след това магистратура по Бизнес Администрация в УНСС. От 2005 г. работи в рекламна агенция.
Розалина Темелкова: Не!
Добронамерена дискусия с приятел в социалните мрежи днес ми даде повод да се замисля по-надълбоко на тема „известните и успели българи“ и длъжни ли сме да се гордеем с тях на всяка цена. Конкретен повод за приятелската размяна на реплики беше мнението ми за „Борат 2“ и изпълнението на младата българска актриса Мария Бакалова, която играе Тутар, дъщерята на Борат.
Нито филмът, нито изпълнението на Мария ми допаднаха и споделих това съвсем открито, след което станах обект на словесни нападки и някои недотам приятни обвинения, например, че не оценявам успехите на сънародниците ни в чужбина, а вместо това ги критикувам и им връзвам кусури. Беше даден пример как въпросната актриса точно за тази роля се радва на огромен медиен интерес, канят я известни водещи на токшоута, пресата я хвали и Холивуд е полудял по нея. Намекът, струва ми се, беше – коя си ти, какво разбираш от кино и какво собствено си постигнала, та си въобразяваш, че имаш право да критикуваш, да не харесваш и хейтиш една успяла българка.
Точно тази позиция, напълно противоположна на моята, ме размисли и накара да напиша настоящия текст. В този смисъл спорът беше полезен и изобщо винаги е полезно да чуеш друга гледна точка, различна от твоята.
Докато течеше дискусията, кой знае защо, си спомних репликата на Бойко Борисов по време на първата Ковид-вълна, когато нарече критикуващите мерките на правителството „тулупи“, които само се излежавали по диваните и не правели нищо. Напомни ми и за вчерашните думи на Кубрат Пулев, който сподели, че го интересуват само позитивните мнения, а тези, които го критикуват нарече лентяи. Цитирам по памет. Реакцията и на двамата към критика очевидно е сходна. Изводът: който не ме харесва, е тулуп, лентяй и неудачник. Това издава способността им да носят, или в техния случай, да не носят на критика.
Но да се върнем на темата за известните и успели българи и длъжни ли сме да се гордеем с тях. Като предварително се извинявам на засегнатите, веднага искам да кажа, че за мен Борисов и Пулев са известни и безспорно успели българи, но аз не се гордея с нито един от двамата. Тия дни покрай злощастната загуба на Кобрата от Джошуа и критиките към поведението на нашето момче преди, по време и след мача, се появиха някои гръмогласни и доста крайни обвинения към критикуващите. Че едва ли не са национални предатели, родоотстъпници и чисто и просто завистливи злобари, които не умеят да се радват на успехите на сънародниците си. Аз го приех направо като опит за налагане на мораториум върху критиката към известни българи. Някак тоталитарно ми прозвуча. За родните знаменитости като за умрелите – или добро, или нищо.
Уважаеми приятели, сънародници, патриоти, националисти, екзалтирани лица с татуировки на Ботев, Левски и байрака с надпис „Свобода или смърт“, позволете ми да не се съглася с вас. Позволете ми да имам различно мнение и да го споделям открито, макар това да не ви се нрави. 45 години страдахме заради отнетата ни свобода на изразяване, 45 години родителите, бабите и дядовците ни си прехапваха езиците до кръв от (само)наложено мълчание, защото внимаваха да не би случайно да се изпуснат и да изразят позиция – защото тогава беше опасно за живота да имаш позиция. Дядо ми заради едното лично мнение и до Белене е стигнал.
Та, нека се радваме на свободата на мнение днес. Имаме я – дайте да и' се наслаждаваме и да я упражняваме на воля. Без, разбира се, да обиждаме с нецензурни думи опонентите си, без да ги нападаме на етническа, религиозна, полова или друга принадлежност. Известните личности са избрали да бъдат публични, тоест общодостъпни, видими, осветени от прожекторите и в този смисъл уязвими. А това означава изложени на риск от критика, от недоброжелатели, че и от откровени хейтъри дори.
Кобрата, ако не беше се изтъпанил на тая висока сцена, каквато е рингът на професионалния бокс, можеше спокойно да говори каквото иска, да се хили и гримасничи колкото и на когото ще. Но той е избрал да бъде публичен, тоест доброволно е поел риск да бъде харесван и нехаресван. А за съжаление няма как всички да те харесват. То има как, ама в едни други политически режими, дето уж избягахме от тях с 200. Още повече, че Кубрат иска да служи за пример, нали така? Кой и къде ли не го кани да се изказва и то не само за бокс, ами и за политика, икономика, пандемия и какво ли не. И той се изказва и често играе на патриотичната струна, че трябвало българските деца да се вдъхновяват от хора като него, че всичко е възможно, че с труд всичко се постига. И е прав – постига се. Обаче не е прав да се държи като последен селяндур и квартален побойник. Щото децата ше вземат и в това да му подражават, а това не е ок. И е редно да се научи да носи на критика, така както се е научил да носи на бой, а не да нарича критиците си „лентяи“. Щото и ние, лентяите, оня ден платихме 3-те лева да го гледаме и да му стискаме палци. И не е проблем, че падна позорно, проблемът е, че позорно се държа. И това няма как да му бъде спестено. II не, няма да го аплодирам само защото е българин.
Няма да аплодирам и младата Мария Бакалова за ролята и в „Борат 2“, само защото е българка. За мен и филмът, и изпълнението и са пълна халтура и напук на всички нахъсани патриоти, не се притеснявам да го споделя. Пожелавам и' успех и нови по- смислени и качествени роли. Ще се радвам искрено да пробие в Холивуд и да я гледаме в силни и въздействащи филми. Какъвто според мен „Борат 2“ не е.
Критерият за красиво и грозно, високо и низко (особено, когато става дума за изкуство, най-вече, когато става дума за изкуство) е субективен и няма нищо общо с националната принадлежност. Една картина е красива, независимо дали е нарисувана от българин, евреин, руснак, американец, поляк или нигериец. По същия начин една картина е грозна или едно актьорско изпълнение е слабо, една книга е посредствена, една песен не струва, без значение от етноса и паспорта на създателите и \ Всички онези, които са избрали да се трудят пред публика – независимо дали са спортисти, артисти или политици – трябва да бъдат подготвени за критика. Тя е в ДНК-το на професиите им. Освен това критиката е полезна, човек може да научи много от нея. Не за другите, а за себе си. Критиката учи на смирение. Аз самата често съм ставала обект на критика и винаги ми е била полезна. А най-любимите ми учители в гимназията са били най-големите ми критици. Критиката, освен всичко останало, издава отношение. Който критикува, се вълнува от обекта на критиката си, той не му е безразличен. Затова родните селебритита не бива да се страхуват от критика, а да се научат да я приемат хладнокръвно.
И последно – сляпото възхищение към българите, успели в чужбина, издава тежък комплекс за малоценност. Няма как да се възхищавам на всеки сънародник, постигнал нещо извън страната ни. Ще му се възхищавам, ако се убедя в качествата му, ако покрива моите критерии за професионализъм, морал, етика и естетика.
Точно този номер със сляпото възхищение към успелите на Запад нашенци играеше Царя през 2001-ва, когато НДСВ дойде на власт. Помните ли що успял народ от чужбина докара той? Родните комплексари му се вързаха и ги избраха тия успелите да ни управляват. Всички знаем какво стана после. А успелите преуспяха още повече на наш гръб. Затова е хубаво да имаме критично мислене и да обменяме свободно мнения и аргументи без излишен национализъм и патриотичен патос.
Стана дълго, затова завършвам с един линк, на който попаднах като написах в търсачката: „Famous people from Bulgaria“ (Известни хора от България). Разгледайте ги внимателно. Аз, като критикуващ лентяй и тулуп, докато се излежавах на дивана, ги прехвърлих. Редом до Григор Димитров, Васил Левски, Христо Ботев, Дора Габе и Иван Вазов например ще видите Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков и Росен Плевнелиев. Те всички са известни и успели българи, но аз избирам да се гордея само с някои от тях.
Теодор Ушев е български графичен дизайнер и аниматор. Живее в Канада. Филмите му са спечелили повече от 80 награди и признания и са показвани в много ретроспективи, включително на фестивала за късометражни филми в Клермон-Феран, Франция.
Теодор Ушев: Да!
И моите 50 стотинки по темата с Мария Бакалова и Борат. Още преди месеци написах тук, че нейната роля във филма е може би най-значителния акт, който български артист е правил някога.
През 1966 г. Сюзън Зонтаг пише есето си „Против интерпретацията“. В него има един параграф, който гласи (мой превод) „В бъдеще ще има художествени произведения, чието послание е толкова директно и ясно, чието въздействие толкова неоспоримо, чиято проява толкова навременна, че то, произведението, може да бъде просто такова, каквото е. И към което стандартните методи на критиката не могат да бъдат приложени“.
Ролята на това младо и талантливо момиче Бакалова в Борат е точно такъв пример. Сцената с Джулияни унищожи аурата около най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори така, както никой друг филм, или художествено произведение не може да го направи. Този нахален, самонадеян акт е подобен на влиянието „Уотъргейт“ върху Никсън, или аферата Люински.
Бакалова е изключителна актриса. Останах зашеметен от кратката ѝ поява във филма на Грозева/Петров „Бащата“.
Бакалова ми напомня на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими таланти.
Тя има едно от най-важните качество за един актьор – превъзмогва суетата. Тя „обслужва“ идеята. Тя се хвърля със всички сили да брани концепцията. Тя Е контекста. А в съвременното изкуство Контекста е всичко. Не темата. Не изразните средства дори. Не жанра.
Аз не съм фен на филмите на С.Б.Коен. Изгледах филма само заради Мария Бакалова. Тя „прави“ и „спасява“ филма. И аз имам естетически несъгласия относно похватите в него. Но това няма абсолютно никакво значение, когато говорим за нейната роля.
Убеден съм, че на 21 април ще имаме Първата номинация за Оскар за български актьор. А защо не и самия Оскар. И те ще бъдат извоювани в съревнование с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Коулман, Джоди Фостър, Аманда Зейфрийд…
И тази номинация ще бъде признание за българската актьорска школа.
Надявам се тя да бъде придружена и от първата номинация на български филм в категорията за чуждестранен филм – „Бащата“ на Петьо и Кристина. И аз ще бъда щастлив за това не от патриотизъм. А от уважение и респект към тези артисти.
Защото знам какъв неистов труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи.
И колко е трудно да катериш върхове, когато те дърпат обратно в калта.
Коментари към текста на Темелкова
Според речника, халтура е: „1. Работа, извършена недобросъвестно, небрежно, за пари, както и резултатът от нея. 2. Странична работа за допълнителни средства.“ Кое точно от двете визира авторката? Аз бих заложил на второто, да речем, че Бакалова се е хванала на малко странична работа със Саша Барън Коен, вместо основната ѝ там в Бургас ли беше, къде, не помня. Или няма да аплодираме речника, само защото е български? Всъщност, цялата „филмова критика“ в статията опира до тази квалификация, честно казано, не очаквах, че дори Вълко Червенков има нещо общо с филма.
За пари – пасва. В сърцето на пазарната икономика това е свещено правило
Много кисело това грозде.
Изключително комплексарско писание. Което цели да каже, какво?
„Коя е па тая?!“ преобладава сред коментарите, гледам. И ми стана гордо и патриотично.
Много долнопробен хумор и израз на същия.
Добре е, че написаното и авторката са велико регионални, та са „значими“ само у нашата си одая, наблъскана с възвишено и смислено.
Представи си да успееш да вземеш главна роля във филм със Саша Барън Коен, половината свят да те аплодира и да се говори, че ще си номиниран за Оскар, цяла Америка и Великобритания да е възхитена от теб, и накрая някакъв човек от хола си да ти каже, че за нищо не ставаш
Zlatina Belcheva Представете си да си Моцарт и да си написал Реквиема и някакъв човек от хола да каже „Ква е тая простотия, веее“, което се случва доста често.
Представете си да сте Андреа или Преслава или както там се казват, да сте много известна, да ви канят навсякъде, да пълните стадиони и зали и някакъв човек от хола да каже „малеее, ужас!!!“, както правя и аз .
Та – да, възможно е, и е въпрос на вкус. Аргументът на авторката, че не сме длъжни да харесваме нещо само защото е българско, в този смисъл ми се струва съвсем валиден. Нито защото „половината свят го харесва“.
Да, съгласна съм, че липсва конструктивна критика в статията, просто ми се струва, че целта на статията не е да критикува актьорската игра, а да разсъждава по темата „длъжни ли сме да аплодираме всеки българин, само защото е българин“. Поне така я разбрах аз.
така е -за българина всичко е много лесно, само някой друг да го направи, а той да оплюе накрая труда му
и то, разбира се, без да каже Защо
, амии, трудът не е цел. Той е средство да направиш(постигнеш) нещо (цел, идея, художествен продукт). И не се оплюва труда, а точно резултата от него, който си е световно известна халтура. Какво като я харесва света?! Много хора обичат вулгарни неща. И какво, да им се радваме ли(непременно)??!
този сайт става от ден на ден по зле
Разбира се, че всичко е въпрос на вкус, но едно е конструктивна критика, друго е да твърдиш, едва ли не, че хората я харесват само защото е българка. Актьорската ѝ игра беше феноменална в една изключително трудна продукция – това е също лично мнение, което, както авторът на статията, имам право да имам
, защо да не може да не ни харесва?! Трябва ли да рькопляскаме на всеки!
щот не знаят Български …
Ниво на статията: коментари в zamunda
Сигурно има много българки които се снимат в високобюджетни порно филми, печелят награди от техните си. Обаче никой не говори за тях, и сигурно много и не знаят. Просто въпрос на гледна точка.
Да, представям си и се радвам, че има инакомислещи хора, с непритъпено критично, естетично чувство и морал, които да имат смелостта да се изправят срещу масата. Била тя великобританска, американска или недай боже, българска
Абсолютно не сме длъжни, съгласна съм. В случая аз лично смятам, че е заслужила аплодисменти, но това все пак е лично мнение.
Защо не?
Хората харесват различни неща, не е нужно да си с тълпата.
priceless
Наградите „Оскар“ девалвираха отдавна!
Да сравняваме Моцарт с тази помия „Борат“ е доста нелепо
иска да го четат повече хора и прекалено свали нивото.
всъщност в тези филми споменава ли се „актьорския“ състав!?!)
беше хубав сайт
Друго си е да трябва да се гордеем с „Кобрата“…
КАТО Асен Блатечки – Лейди Гага.
намирате това за аргумент? Това е толкова плоско kолиото и хола!?! Що но губи времето?
кой е казал, че не може да не ви харесва? Не сме овце, че всички едно и също да харесваме Въпросът е да не се омаловажават постиженията на една страхотна актриса с думите, че се харесва само защото е българка.
Казала е – филмът е халтура, от което можете да си направите сами изводите.
Nadya Valkova-Antov пфхахаха и аз по същата логика можех да „кажа“ псевдожурналистика и да не прочета и ред под заглавието, но първо прочетох и се убедих в това на базата на халтуростатията и липсата на доводи
Всеки човек има право на мнение. Но в статията не казва, че не става. Ако европейския съюз каже че трябва да приютиш бежанец, ти от тоалетната нямаш ли право да се противиш? Твоето мнение тежи, колкото и на другите. Приеми го.
За мен тази статия е един чудесен анализ, който цели фокус върху критичното мислене. Премерено и аргументирано представяне на гледна точка. Всеки сам избира какво да намери на или между редовете.
Аз мисля, че авторът на статията просто иска да каже, че светът е много цветен и критиката в своето начало, позитивна или не, е пример за една философска дестинация, каквато е свободата! Не е нужно да се надгражда критика над критиката, особено позовавайки се на неуместни аргументи като националност, цвят на кожата, етнос, но дори и начин на живот по време на пандемия (става дума за „диван чапраз“)
На журналистката ще отговоря така:
Миличка, само защото ние тук в България живеем в блатото на чалга културата и сме в ширините на най-ниското интелектуално ниво, простотията, безхаберието, употребата на грозни думи, вербалната и физическа агресия са ежедневие, на теб никога няма да ти направи впечатление актьорската игра на Мария Бакалова.
За хората отвъд пределите на Балаканите това поведение е меко казано събитие.
А ти можеш да продължиш там, от бюрцето у вас, от диванчето и миниатюрното си „хоум офисче“ да пишеш и да си хейтиш на воля!
Ама нали разбирате, че докато се радваме на успехите на българи в чужбина, не го правим същевременно тропайки ръченица. А доколкото разбирам, излежавайки се на дивана няма как да отбираш от спорт, от кино и от политика. Не всички, които харесваме постиженията на Бакалова сме селяндури прости.
Когато ресорът ти е пенкелер и в едната дописка си сравнил актьорската игра с халтура, вкарал си имена на политици и спортисти, само защото събитията са съвпаднали, но си пропуснал да се обосновеш за мнението си, по-добре хващай диктофона и се връщай към анкетите.
Споко, Темелкова. Докато вие редите словоблудствата си, други ще редят успехите си. В нещо много по-значимо от провинциалната медия с претенция да бъде нещо повече от журналистическа халтура. Гледайте себе си първо.
Изкуството е много субективно и слава богу. Надявам се да доживеем деня, в който да не обсъждаме толкова примитивно и комплексарски българското участие в холивудска продукция, а това да си бъде една най-обикновена случка. Дотогава обаче ще трябва да има истерия всеки път, и истеричните Диванча Праз хора ще сипят изключително компетентните си мнения. От мен браво на г-жица Бакалова – за усилията и за възможността да черпи актьорски опит в Холивуд. Филмът – не съм го гледала, не е моят жанр, но ако ми остане някой ден време може и да хвърля едно око.
Чудесно казано и всеки има право на мнение, познавайки задълбочено сферата или проблема, който критикува, а е доказано, че критиката е градивна и ако човек е искрен пред себе си, това ще му помогне да върви напред като надгражда създаденото докато достигне съвършенството.
Е, спокойно, не очаквахме да омесите пита, и да я посрещнете на летището, с чубрица и мед…… Дали ви харесва, или не, Холивуд все още диктува правилата във филмовата индустрия. Харесвам европейско кино, но да успееш да получиш роля, в „кошер“ като холивудския, не е никак лесно. Гледах интервютата на Мария Бакалова, нито се превзема, като 99% от родните актьори, нито е обявила, че това е ролята на живота и. Какво има повече да се нищи… Халтура ли била ролята и, горди ли сме с нея… Обърнете внимание на халтурата в родния ефир, и на актьорите, които от сутрин до вечер ни поучават как да живеем, от разни риалита …
Всеки има правото да пише това, което пожелае в интернет. Едно от постиженията на човечеството се оказва и негово проклятие, разбира се, но това ще е тема за дру разговор.
Въпросът ми към Площад Славейков е следният:
На какво основание смятате изпълнението на Мария Бакалова за халтура, а същевременно пишете хвалебствени слова за книгата на Веселин Маринов?
Е, хубава работа?! Че да не би някой да смята, че нещо може на бъде харесано от всички?! Не го харесваш, ами хубаво?! Що трябва да биеш тъпана?! Ама бил си говорил в социалните мрежи и егаси спора се разразил?! Вярно?! Спор? В социалните мрежи?! Ужас …
Уважаема госпожо Темелкова. Общата черта на всички българи е отричането, с основен аргумент „Не ми харесва“. На мен пък не ми е интересно вече да чета кой какво не харесва. Мисля, че повече за същността на естетическите вкусове на изказващия се говори това, което му харесва. За съжаление в това, което сте написала не видях какво Ви харесва и пред какво се прекланяте, освен че с лека ръка наредихте Георги Димитров до Васил Левски. Бъдете здрава и търсете, твърде възможно е да откриете.
Всеки си има право на мнение и мисля, че статията е добре аргументирана. Още не съм гледала филма, но това, което ме изненадва е разликата между критиката и публиката. Обикновено, ако един филм е хем добре направен и гледаем, хем все пак има нещо ново да покаже, са доста близки оценките на критиката и публиката (високи). Тук критиката му дава много по-висока оценка от публиката… Достигането до ролята на Мария Бакалова си е постижение само по себе си и дори и да има кусури, тя тепърва ще се развива като актриса. Мисля, че идентификацията по национален признак е много неуместна. Аз поне в този глобален свят, в който живеем, трудно успявам да изпитам някаква национална гордост. Може би когато видя златните медали на децата математици, защото ми е ясно колко е трудно в тази продънена образователна система, но не знам дали е национална гордост това или уважение към хората, които ги учат тези деца и самите дечица. https://www.rottentomatoes.com/m/borat_subsequent_moviefilm
ROTTENTOMATOES.COM
Borat: Subsequent Moviefilm (2020)
Borat: Subsequent Moviefilm (2020)
Безумнна, словесната салата!
Размисли на лузър над домашна ракия и салатка от кисело зеле с червен пипер!
Невероятна компилация от несравними неща като филм. изкуство, спорт и ганьовски комплекси.
Фен съм на Саша Коен от повече от 15 години. Неговото изкуство не е за всеки. Снимането на живо без подготовка и с опасност за живота не е като Мостовете над Мадисон и Мерил Стрип, ако това е очаквала авторката.
Разбираемо е, че не всеки е любител на този вид изкуство.То е сурово, грозно и в час и половина разобличава лицемерието, невежеството, хомофобията, антисемитизма, религиозния фанатизъм,, расизма, омразата, фанатизма не само при високо уважавани лидери но и дълбоко в обществото.
Мария е страхотна истинска, смела, талантлива и ще я видим след два месеца в номинациите на най- престижната гилдия за филмово изкуство „The Oscars“ давана от AMPAS.
Get over your ignorance, and jealousy, get a life!
Критиката към Мария Бакалова, ако изобщо може да я има за такова мокюментъри, при това изключително забавно, стига човек да не страда от тежки предразсъдъци, е толкова нелепа, колкото беше осмиването на „Тирирам“ преди 25 години. Тутар е само началото, що трябва да го пресичаме непременно.
В текста няма почти нищо за Бакалова, нито за изпълнението ѝ във филма. Той е основно за Кубрат Пулев, Бойко Борисов и свободата на словото. Да, свободата на словото е огромна ценност! Да, човек трябва да има право на мнение и право да изкаже своето мнение. Но още от студентски си години помня какво каза един преподавател, който е един от най-интелигентните хора, които съм срещала през целия си живот. Името му е акад. Димитър Мишев, за съжаление, отдавна не е сред живите. Той каза, че за да даваш оценка на работата на другите, трябва да бъдеш поне на тяхното ниво в тяхната собствена работа. В противен случай имаш право единствено на лично мнение.
Абе да те е избрал Саша Барън Коен да работи с тебе, да си почти номиниран за Оскар, да те канят най-интересните водещи на шоу програми в САЩ и да ги впечатлиш (апропо, с чудесен английски), да ти дадат достъп до Тръмп и Руди Джулиани, а пък ти да си дремеш на дивана в хола и да плюеш, не си е работа. Извинете, не ви познавам.
Чакайте сега, аз едно не разбрах. Че не харесвате филма и изпълнението на адашката ми по фамилия (съвпадението е случайно) – ясно. Ама да напишете и две думи защо, аджеба, ги намирате за халтура? Нещо?
Площад Славейков, ако плащате хонорари за подобни словоблудства, къде да си пратя CV-то, понеже и аз ги мога? Мога дори да вмъкна и някой аргумент на вкус, колкото да не е съвсем блудкава редичка от думи, каквато се е случил да бъде този текст.
И за да завърша в стила на авторката – много искам да кажа, че намирам авторката за повърхностна, а текстът ѝ – за лишен от аргументативна основа. Ама няма да ви кажа защо!
Винаги ме е учудвало това да се обсъжда всеки с български паспорт, който по някакъв начин си проправя пътя извън пределите на страната. Това показва колко комплексирани сме, колко ниско мнение имаме за себе си и колко сме завистливи. Не визирам конкретния случай, а като цяло. Представете си ако се окаже, че на Елън Мъск баба му е от Арбанаси, примерно. Една лична национална гордост ще се надигне у всеки патриот, всички медии това ще дъвчат и няма да има маса, на която да не се обсъжда „нашето“ момче.
Картините не са грозни или красиви. те са въздействащи или не. Щото „Викът“ на Мунк не е кой знае каква красота, но е силна и въздействаща картина!
А напоследък е пълно с едни кичозни уж патриотични картинки на моми в носии, които за мнозина сигурно са красиви, но са гняс
Г-жа или г-це Темелкова, добре че драснахте 2 реда, за да чуем и Вашето име. Доста повърхностно подхождате към творчеството на Саша Барон Коен. Борат 1 и 2 са с много дълбоко съдържание и гениално скрит подтекст. Вие сте просто Темелкова и на 5 км от София едва ли някой знае коя сте. А той е Саша, Саша Барон, Саша Барон Коен…
Женска злоба и завист. Страната ни има нужда да бъде рекламирана за да се привлекат чужди инвестиции. Знаем, че лоша реклама няма. Това е актьорска игра. Въпрос към Вас, авторът на тази публикация- Какво сте направили за да се прослави България?
Браво! И аз съм на същото мнение като авторката на статията! Който иска да ме плюе – да ме плюе! Ако вторият филм е същият като първият…… оле майко – не можах да го изгледам до края…… от простотия ми се повдигна тогава …… преди много години!
А, Мария Бакалова ако наистина е толкова кадърна, времето ще го докаже!
И в България се научете, че всеки има право на мнение и то ако не съвпада с това на другите не трябва веднага са се захващате с обидите!
Много точна и добре написана статия!
А според мен авторът на статията има проблем с това, че Пулев и Бакалова са известни и хората говорят за тях, а за Темелкова – не. А тя колко е „по-“ от халтурчицата Бакалова и от някакъв си там побойник с мнение за всичко… Супер си беше това момиче в ролята и бяха осъществили много готина химия с Барън-Коен. Говори за субективността в изкуството и в същото време определя филма като халтура (независимо дали е такъв или не). Айде холан от непризнати кифли!
Нямам мнение за конкретната актриса, нито я познавам, нито съм гледала нещо с нея, но МНОГО се радвам да прочета най-сетне нещо критично!
Чудно защо нападате автора И той човек – и той има мнение!!! Това че не се харесва – не значи че не е права! Научете се най сетне да приемате чуждо мнение.. и не обиждайте хората – само защото не разбирате начина им на мислене
Авторката може би не е наясно, че съществува жанр, наречен сатира.
На мен никога филмите на „Борат“ не са ми харесвали. Не съм специалист – за да оценявам как е влязла в ролята … но щом критиците я харесват – значи е ОК! Авторката я слага съвсем умишлено в кюпа на халтурата …
Допускам, че изпълнението на Бакалова е такова, каквото са изискали от нея сценарият и режисьорът.
Ето защо нашите актьори, неразбрани и културни не са в Холивуд. Сега го разбрах. Искат ги, но те не се дават. Браво!
Никой никого не кара да „аплодира“, така че заглавието на този коментар е безсмислено. Във всеки случай по-естествено щеше за зчуви „Не ми хареква играта на N.N.“. Обаче не мога да скрия учудването си, че в подзаглавието се използа соц-терминът „халтура“. Това ми се струва малко неадекватно. А иначе по-същество: главната артистка в „Борат 2“ се справя идеално с нуждите на „Борат 2“. Такъв е смисълът на филма, такава е играта. Няма нужда да „злобеем“ за това дали тя е българки, или не. При всички положения е забавно, че във филма се говори на български.
Права е жената. Не е нужно да се възхищаваме на всеки, добил популярност. То и Хитлер е бил популярен, ама що народ е избил… А тази актриса, която играе в този скапан филм, е много зле. Това, че я канят насам и натам, е поредната порция „жълтурщина“ на медиите в САЩ. Пошлостта е на пиедестал в тези врмена. Е, и аз като авторката на статията, няма как да се гордея с такива хора.
Човек трябва да е много, ама много глупав за да не харесва Борат. Всеки, който разбира филма го харесва. Всеки който има малко мозък го разбира. Недейте да ми отговаряте негативно на коментара, че само ще се изложите и ще затвърдите казаното от мен. Хубав ден!
Предлагам да направите материал и за Петър Батаклиев, Канада, ето част от филмографията му, без театралните постановки и преподавателската му работа в Монреал https://www.imdb.com/name/nm0060669/; http://www.canadiantheatre.com/dict.pl? term=Batakliev%2C%20Peter
И за градивна критика се изисква определена култура.Авторката на статията има право да харесва или не каквото и да било, но е добре да разбира поне малко от сатира, ирония, сарказъм.Ако е поклонничка на Сара Джесика Паркър и целия „светски блясък“ как да не разбереш „възмущението“
видно е, че автора на статията, въобще не е запознат с проектите на Саша Барон и какво точно прави, ноо нека типично по нашенски да се направим на много умни и да сложим черен печат, на нещо, което не можем да асимилираме напълно!
Защо трябва да се чувствам задължен да се радвам на тази тъпня, само защото момичето е от България?
Не съм гледала филма, но подкрепям принципната позиция да можем да изразим критично мнение към своите „успели“ сънародници.
Мислех, че ще прочета нещо за Бакалова, а вътре Бойко, Пулев, Джошуа и Георги Димитров.
П. П.: българският патриот не харесва филма, защото „хубавото момиче играе грозна циганка, така ли представят България отново?!?“.
Гледах филма и много ми хареса играта ѝ.
Твърде много думи, за да кажеш, че не разбираш един филм.
И аз няма да я аплодирам само защото е българка… Ще я аплодирам и защото ми хареса!
Площад „Славейков“ вас със закон трябва да ви забранят. Вие сте най-голямата халтура в журналистиката.
Много добра статия! Изключително точна и убедителна от първата до последната буква.
Аргументираната критика е едно. Заклеймяване от типа „това е халтура“, защото не ти харесват жанра и филма е елементарно и няма нищо общо с професионална критика. Като не те кефи, казваш „не ме кефи“ и приключваш.
Тази статия е отвъд Мария Бакалова. Четете с разбиране.
Наистина въпрос на гледна точка, но там където е измислен шоу бизнеса, виждат качествата и я оценяват Бакалова, колко български актьори изобщо могат да се похвалят със договор със световна агенция, когато се коментира нейните качества, хубаво да се познава нейната биография, фактите говорят много добре за нея!
„За да даваме оценка на работата на другите, трябва да бъдем поне на тяхното ниво, в тяхната сфера на дейност. В противен случай имаме право единствено на лично мнение.“
А вашето лично мнение не ви показва в добра светлина (в моите очи), неизвестна госпожо. Просто избивате комплексите си.
Сатирата не е лесен жанр, разбираем от всички. Филмът показва много презрели проблеми в народопсохологията не само на средния американец и гротесно изкарва на показ последствията от толерирането им. Що се отнася до играта на Мария Бакалова – адмирации. Не, защото е българка.
Хората в България до толкова са зажаднели за нещо, което да подхрани националното им самочувствие, че са готови да аплодират всеки успех на българин в чужбина, дори и да е със съмнителна стойност. Сиромах човек и на нова кръпка се радва. Да се надяваме, че г-ца Бакалова ще покаже по-добри актьорски качества в бъдеще. Иначе ще си остане „много шум за нищо“.
Разпилян текст…Що се отнася за киното – Темелкова се е загубила из жанровите мъгли…На запад от Калотинва не ядат ряпа!…Текстът е на един „кантар“ с одумваните герои на текстописеца!
Щом режисьорът я е допуснал до ролята и я намира за достатъчно добра, че филмът да стане факт, няма много значение дали ние я или не я аплодираме. Иначе, да, и аз четох, че филмът не си заслужава.
Да, доста дълго! Безсмислено дълго!
Разми се, основното Ви послание, в многословие и разнопластовост!
Най-трудно се пишат кратки текстове, които казват много или всичко! И са най-ценени!!!
Бих Ви подкрепила за някои от позициите Ви, но изпуснахте шанса си!
Режисьора е искал да е с косми под мишниците.Можело е да откаже ролята, но е предпочела да я изиграе.Изглежда, че само с „лоша“ реклама се става известен, а е и по-лесно.
Да, аз също споделям същото мнение. Не аплодирам нещо, което не ми харесва, или е модерно/популярно в момента, не лицемернича пред либералите. Пък и това са мнения във фейсбук-минават и заминават. Недай си тази актриса да попадне под ударите на кинокритиката в Щатите, защото не всички са толкова либерални.
Не съм гледала филма, но знам, че ако образът, създаден от актьора, кара хората да намразят актьора, това значи, че актьорът си е свършил чудесно работата.
Често се случва, когато чакам автобус на някоя спирка или съм на опашка за банани примерно, да се появи от някъде някоя жена и другите жени, които вече са там, да почнат да я оглеждат като гладно куче кило свински ребра. Тва го могат само жени. Авторката на текста явно чака от доста време на некоя селска, на която така или иначе не спира никакъв превоз. И сега гледала филма и аха да се изкаже.
Всеки може да си пише каквото си иска, но като си журналист и работиш в някаква медия, поне трябва аргументите да са риторически издържани. Актрисата няма общо с Кубрат, Бойко, Г.М. Димитров и прочие, с които е сравнена. Тя е получила роля, изиграла я е професионално и дали ни харесва или не сценарият, режисьорът, филмът и животът е отделен въпрос. Бакалова не е направила нищо непрофесионално, жалко или обидно, за да се сравнява с горепосочените.
Авторката е права, че не е резонно да бъде хвален някой, само защото е българин, и че това снижава критериите за оценка на успешност.
Много изненадваща статия от страна на „Площад Славейков“… жалко и разочароващо.
Харесвам различните гледни точки и мнения! Мили братя и сестри не си позволявайте да страдате от излишен, фанатичен патриотизъм! Статията е точно и логично обоснована.
Никой не е длъжен да харесва тази помия на филмов жанр, заради едната хубавелка. Дано да се издигне актрисата и да има възможността да играе в нещо по-смислено. Успех!
Не разбирам защо е този хейт. Авторката поддържа тезата за право на различно мнение и това е право на всеки. Не може грозно да оплюваме всеки, който изказва мнение различно от нашето!
Няма голямо значение колко е добро изпълнението на жената, важно е, че създава поле за изява на драскачите. Така че би било редно да я аплодирате, все пак на нейна милост дължите създаването на словесния бълвоч, който не прочетох докрай.
Много хубав текст и адски точен! Браво!
Просташко, вулгарно и най-вече крайно посредствено изпълнено. Може би щеше да е „вървежно“ във времената на масовите гаражни видеотеки, но за съвременния потребител на небракувани художествени филми е пълна „боза с лимонтозу“. Съчувствам на родителите ѝ, ала още повече съчувствам на българската възрожденска история, от която бъдещият лимитиран сериал с нейно участие вероятно също ще се постарае да направи поредната си разтегателна дъвка за отегчените креватни сеирджии на родните задгранични сапунки.
Няма защо да се сърди за неприятните впечатления, които има Саша Барон Коен от България. Те не са субективни, така не виждат всички западняци.
New York Film Circle Critics has spoken:
Maria Bakaliva Best supporting actress
https://variety.com/…/new-york-film-critics-circle…/…
Първо, филмът засяга всички съвременни наболели теми и Коен ги усмива толкова добре, че само фразата „филмът не ми хареса“ спира изобщо интересът ми към това писание, защото веднага се вижда липсата на ниво.
Да наречеш „халтура“, на изпълнението на нашето момиче, при положение, че щом тя изчезне от екран и Коен увисва, е меко казано нелепо.
Оставям това тук: https://www.urbandictionary.com/define.php? term=ButtHurt
Коментари към текста на Ушев
Чудесен коментар!
… когато тълпата те дърпа в калта.
Само не съм съгласен, че филмът има нужда от „спасяване“. Ако не бяха избрали Бакалова, машината щеше да намери друга подходяща част. Колкото до Мария, пожелавам и успех, тепърва трябва да се доказва, тази роля беше една малка част от актьорството. Стискам палци „българщината“ да не я провали.
Не, тази роля НЕ БЕШЕ една малка част от актьорството.
Написал сте моите мисли относно значимостта на една номинация Оскар за БГ актьорска школа и за покоряването на върхове, когато перманентно те дърпат обратно в калта.
Що се отнася до значимостта на ролята – само времето може да покаже това.
Сцената с Джулиани е безкрайно и неоспоримо значима, но се вписва повече в разследващ журнализъм под прикритие, отколкото в актьорско изкуство. Дали може да влиза в различни образи като Коен?
само в този филм Мария влиза в няколко роли. А да влезеш толкова убедително в ролята на документален журналист е изключително актьорско постижение.
В този филм я видях да играе предимно себе си.
Спрях да чета на „не съм фен на филмите на Коен“. После се сетих, че става дума за Саша Барън
А имаме ли право да не харесваме? Или сме предатели?
Въобще не разбирам драмата честно.
Само знам, че стереотипът никога не ми е бил забавен и не намирам никакво изкуство в цялата работа. Иначе сигурно е много талантлива, желая успех на всички, само не разбирам защо трябва нещо да харесваме заради националност
Колко е приятно човек да се събуди рано-рано и да види, че и други ранобудни хора са на същата вълна: положителна, утвърждаваща, подкрепяща. Благодарности за Вашите думи, г-н Ушев, защото е хубаво да има повече такива примери: един успял българин да подкрепя друг успял българин!
А на Мария Бакалова пожелавам още много успехи и нови роли!
П.П. И автокоректорът на Епъл да научи бързо, че „Бакалова“ е вярното изписване, а не „Бакалов“
П.П.П. Споделих този статус и на личната, и на публичната ми страница, защото си струва!
„И колко е трудно да катериш върхове, когато те дърпат обратно в калта.“- силно и болезнено тъжно! Успех!
