От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2019 04 history dielman highsmith

 

Замислям се и си казвам, че доскоро сме били твърде неграмотни за цялата европейска история. И тепърва трябва много да наваксваме. Ето и един неизчерпален списък от 10 точки:

  1. Докато в часовете по история ронехме сълзи заради т. нар. „турско робство“, така и не научихме нищо за 30-годишната война, която е в основата на днешната европейска държавност.

  2. За Наполеон и Виенския конгрес в главите ни наливаха само антимонархически глупости – а тъкмо там е заложен планът за днешна обединена Европа.

  3. Многобройните руско-турски войни през 19 век кой знае защо се изучаваха главно като подстъп към онова, което се нарича Освобождение на България – та затова и до днес цари невежество по отношение на руско-турските отношения.

  4. Някой в училище да е чувал нещо за Френско-Пруската война и започналия от нея възход на Германия?

  5. Балканската и Междусъюзническата война като увертюра към Първата световна и опит с цената на много кръв да се подели османското наследство. В училище учихме нещо съвсем друго: за българския героизъм и коварните съюзници.

  6. Самата Първа световна война като апокалиптичен изблик срещу стария, вмирисан ред. Когато днес чета исторически книги, направо ме хваща срам за опростената, черно-бяла картина, която ни представяха учителите по история.

  7. Почти нищо смислено не бяхме чували и за възхода на двете тоталитарни идеологии между двете войни – идеологии, които наистина помрачават съзнанието на стотици милиони хора в Европа. И на практика доказват, че мнозинството не винаги е право, а народите лесно се лъжат.

  8. Че Хитлер започва Втората световна война – по това спор няма. Но защо и как, какви скелети крият в мазето си по-сетнешните победители и къде изчезнаха по време на войната многобройните симпатизанти на нацизма в Англия, Франция и САЩ?

  9. За антисемитизма в цяла Европа, за чудовищните престъпления не само на Хитлер, но и на Сталин, за масовите чистки по време на войната и след нея – допреди 30 години това беше табу, а като гледам и днес учениците не се задълбочават в темата.

  10. Какво точно е планът Маршал, как се денацифицира (Западна) Германия, защо тъкмо френско-германските отношения са ядрото на мирна и обединяваща се Европа? Изобщо – всичко, свързано с прошката, помирението и икономическия възход на Стария континент за дълги години беше изхвърлено от часовете по история.

Питам се: Защо ли в училищата на НРБ не сме научили почти нищо за европейската история? А каквото сме научили, е било цензурирано, изкривено и манипулирано.

Отговорът има две страни: идеологическа и манталитетна. За идеологическата няма какво особено да говорим: знае се, че всичко беше пригаждано към историческия материализъм, че историята просто беше длъжна спретнато да се развива напред към победата на комунизма. По-потискащо обаче е манталитетното обяснение за нашата историческа неграмотност, защото то с всичка сила важи и до днес, доколкото и днешните (или поне вчерашните) ученици изучават почти същата осакатена и манипулирана история, в центъра на която някак саморазбиращо се е поместена България. За да го кажа ясно: българската история, разбира се, трябва да се познава, но е нелепо да учиш европейска история с внушението, че тъкмо България гнезди в нейната сърцевина. А проблемът е именно манталитетен, защото в дъното му е ниското самочувствие на българина, което се компенсира с историческа грандомания.

Смея да твърдя, че докато в учебниците по история се експериментират „иновации“, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция и няма да получат шанса да разберат, че живеят на един удивителен континент. И че са част от неговото минало, настояще и бъдеще.

Ибрахим Карахасан-Чънар е учредител на „Турски културен център XXI век“ и „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“, „Светът на исляма“, „Етническа и религиозна мозайка на България“ и „Мюсюлманската култура на град Никопол (края на ХІV – началото на ХХІ в.)”.

Pin It

Прочетете още...