Замислям се и си казвам, че доскоро сме били твърде неграмотни за цялата европейска история. И тепърва трябва много да наваксваме. Ето и един неизчерпален списък от 10 точки:
- Докато в часовете по история ронехме сълзи заради т. нар. „турско робство“, така и не научихме нищо за 30-годишната война, която е в основата на днешната европейска държавност.
- За Наполеон и Виенския конгрес в главите ни наливаха само антимонархически глупости – а тъкмо там е заложен планът за днешна обединена Европа.
- Многобройните руско-турски войни през 19 век кой знае защо се изучаваха главно като подстъп към онова, което се нарича Освобождение на България – та затова и до днес цари невежество по отношение на руско-турските отношения.
- Някой в училище да е чувал нещо за Френско-Пруската война и започналия от нея възход на Германия?
- Балканската и Междусъюзническата война като увертюра към Първата световна и опит с цената на много кръв да се подели османското наследство. В училище учихме нещо съвсем друго: за българския героизъм и коварните съюзници.
- Самата Първа световна война като апокалиптичен изблик срещу стария, вмирисан ред. Когато днес чета исторически книги, направо ме хваща срам за опростената, черно-бяла картина, която ни представяха учителите по история.
- Почти нищо смислено не бяхме чували и за възхода на двете тоталитарни идеологии между двете войни – идеологии, които наистина помрачават съзнанието на стотици милиони хора в Европа. И на практика доказват, че мнозинството не винаги е право, а народите лесно се лъжат.
- Че Хитлер започва Втората световна война – по това спор няма. Но защо и как, какви скелети крият в мазето си по-сетнешните победители и къде изчезнаха по време на войната многобройните симпатизанти на нацизма в Англия, Франция и САЩ?
- За антисемитизма в цяла Европа, за чудовищните престъпления не само на Хитлер, но и на Сталин, за масовите чистки по време на войната и след нея – допреди 30 години това беше табу, а като гледам и днес учениците не се задълбочават в темата.
- Какво точно е планът Маршал, как се денацифицира (Западна) Германия, защо тъкмо френско-германските отношения са ядрото на мирна и обединяваща се Европа? Изобщо – всичко, свързано с прошката, помирението и икономическия възход на Стария континент за дълги години беше изхвърлено от часовете по история.
Питам се: Защо ли в училищата на НРБ не сме научили почти нищо за европейската история? А каквото сме научили, е било цензурирано, изкривено и манипулирано.
Отговорът има две страни: идеологическа и манталитетна. За идеологическата няма какво особено да говорим: знае се, че всичко беше пригаждано към историческия материализъм, че историята просто беше длъжна спретнато да се развива напред към победата на комунизма. По-потискащо обаче е манталитетното обяснение за нашата историческа неграмотност, защото то с всичка сила важи и до днес, доколкото и днешните (или поне вчерашните) ученици изучават почти същата осакатена и манипулирана история, в центъра на която някак саморазбиращо се е поместена България. За да го кажа ясно: българската история, разбира се, трябва да се познава, но е нелепо да учиш европейска история с внушението, че тъкмо България гнезди в нейната сърцевина. А проблемът е именно манталитетен, защото в дъното му е ниското самочувствие на българина, което се компенсира с историческа грандомания.
Смея да твърдя, че докато в учебниците по история се експериментират „иновации“, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция и няма да получат шанса да разберат, че живеят на един удивителен континент. И че са част от неговото минало, настояще и бъдеще.
