По време на посещението си във Вашингтон президентът Зеленски се постара да не постави в отбранителна позиция президента Байдън или членовете на Конгреса.
Снимка: Брендън Смиаловски /AFP/Getty
Политическият хумор често не е смешен, дори когато предизвиква смях. В сряда, по време на съвместната пресконференция на президента Байдън с украинския президент Володимир Зеленски, репортерка на украинския телевизионен канал „Едно плюс едно“ зададе въпрос за логиката на американската военна помощ за Украйна. „Когато започна пълномащабното нахлуване – каза тя, – американските официални лица заявиха, че Украйна не може да получи ракети „Пейтриът“ [Patriot], защото, както казахте, това може да доведе до ненужна ескалация.“ Но точно в този ден – триста дни след началото на войната – администрацията беше обявила, че една батарея Patriot ще бъде изпратена на Украйна като част от последния пакет помощи. Голяма част от това, което Украйна поиска, включително ракетите с голям обсег, обаче остава недостъпно. „Може би звуча наивно – каза репортерката, – но можем ли да направим една дълга история по-кратка и да предоставим на Украйна всички способности, от които се нуждае, и да освободим всички територии по-скоро рано, отколкото късно?“
„Неговият отговор е ‚да‘ – каза Байдън, посочвайки Зеленски. Аудиторията – няколко десетки журналисти, седнали в златни кресла „Чиавари“ – се разсмя.
Зеленски се засмя, като направи жест към Байдън. „Съгласен съм“, каза той. Публиката се разсмя още по-силно.
„Позволете ми да бъда откровен“, каза Байдън. Съединените щати са дали на Украйна „това, от което се нуждае“, за сметка на повече от двадесет милиарда долара, но решенията относно вида на предоставените оръжия е трябвало да бъдат взети съвместно с партньорите от НАТО и Европейския съюз. „Ще дадем на Украйна това, от което се нуждае, за да може да се защити, да успее и да победи на бойното поле“, каза Байдън. Но европейските съюзници „не се стремят да воюват с Русия. Те не търсят Трета световна война. Мисля, че всичко това може да бъде избегнато, като се уверим, че Украйна е в състояние да победи на бойното поле“. В залата беше тихо.
Това, което разсмя всички, беше, че първоначалните отговори на президентите – а всъщност и самият въпрос на репортерката – бяха неприлични, поне на езика на обичайната политика: те разкриха нещо, което обикновено се прикрива. Съединените щати и техните съюзници не са направили достатъчно, за да спрат войната в Украйна. Можеха, но не го направиха и така в продължение на десет месеца руските войски измъчваха и екзекутираха украинци, заличаваха цели градове от лицето на земята и се насочваха към гражданската инфраструктура, за да лишат цивилните граждани от топлина, светлина и течаща вода през зимата. В отговора си Байдън отново прикри това непристойно поведение, като заговори за гигантски суми пари, сложна международна политика и надеждата на САЩ за евентуална украинска победа. Зеленски замълча.
По-късно същия ден, в речта си пред Конгреса, Зеленски отново се върна към непристойната тема. Той каза, че в нощта преди посещението си във Вашингтон е отишъл в Бахмут – град в Източна Украйна, който неговите войски се борят да задържат. „Имаме артилерия, да“, каза Зеленски. „Благодаря ви. Имаме я. Достатъчно ли е? Честно казано, не съвсем. За да се подсигурим, че Бахмут не е просто крепост, която задържа руската армия, а за да бъде руската армия принудена да се изтегли напълно, са необходими още оръдия и снаряди.“ За да не прозвучи неблагодарно, Зеленски формулира този въпрос като отнасящ се само до Бахмут, но това, за което той говори всъщност, е фактът, че Съединените щати биха могли да дадат възможност на Украйна да постигне пълна победа, но помощта е бавна и непълна и дори сегашният консенсус е крехък – именно затова Зеленски се обръща към Конгреса.
Траекторията на Зеленски – от комик до медиен мениджър, от президент до военен президент – често се окачествява като изненадваща, но това, което го прави убедителен като политически лидер, е талантът на комика да разкрива същността на въпросите. Говорейки на Капитолийския хълм, Зеленски внимаваше да не постави членовете на Конгреса в отбранителна позиция – той е изпълнител, който винаги е наясно с аудиторията си, а този път говореше на хората, които имат властта да спасят страната му или да я обрекат на гибел, като спрат помощта. Но за всеки, който наистина слушаше, той все още разкриваше скрити непристойности.
Зеленски оприличи продължаващата война на битката при Бурж – една от последните големи битки през Втората световна война. „Тактиката на руснаците е примитивна“, каза Зеленски. „Те палят и унищожават всичко, което видят. Изпращат главорези на фронтовата линия. Изпращат осъдени на война. Хвърлиха всичко срещу нас, подобно на другата тирания, която водеше битката при Бурж. Хвърли всичко, което имаше, срещу свободния свят“. Беше дори по същото време на годината. Сравнението подсказваше, че както през 1944 г. американците и западноевропейците представиха общ, смел и в крайна сметка победоносен фронт срещу Хитлер, така днес американците и украинците се борят съвместно срещу Путин. Но в Белгия през 1944 г. американските войници са се сражавали на земята. През декември тази година само украинци се сражават с руснаците в Украйна. Предположението, което стои в основата на западната стратегия по отношение на Украйна – основното убеждение, което движи обичайните уговорки за избягване на „ненужна ескалация“ и „участие на НАТО“ – е, че нищо не може да оправдае риска за живота на западноевропейците и американците, дори докато украинците продължават да умират. Зеленски изказа това в речта си по два начина.
„Украйна никога не е искала от американските войници да се бият на наша земя вместо нас“, каза той. „Уверявам ви, че украинските войници могат сами да управляват перфектно американските танкове и самолети“.
Освен това той обеща на аудиторията си, че украинците ще изкарат зимата. „Дами и господа – дами и господа, американци, след два дни ще празнуваме Коледа“, каза Зеленски, като фразата му подчерта синхронността на американския и украинския празник. (Всъщност празнуването на Коледа в края на декември, а не в началото на януари, както го правят източноправославните в Русия, е един от многото начини, по които Украйна се отдалечи от Москва и се насочи към Западна Европа през последните години). „Може би на свещи. Не защото е по-романтично, не, а защото… няма да има електричество. Милиони хора няма да имат нито отопление, нито течаща вода. Всичко това ще бъде в резултат на руските ракетни и безпилотни атаки срещу енергийната ни инфраструктура“. Но, увери той слушателите си, той не оспорва правото на американците да имат отопление, топла вода и властта да определят колко дълго ще продължи войната в Украйна. „Ние не се оплакваме. Не съдим и не сравняваме чий живот е по-лесен. Вашето благосъстояние е продукт на националната ви сигурност; резултат от борбата ви за независимост и многобройните ви победи. Ние, украинците, също ще преминем през нашата война за независимост и свобода с достойнство и успех“.
Всеки път, когато Зеленски отбелязваше решимостта на своя народ, членовете на Камарата и Сената ставаха на крака и ръкопляскаха. Това се случваше често. Ако Зеленски все още би бил комедиант, той можеше да посочи прикритото лицемерие на публиката си: „Ей, какво става с тези аплодисменти, докато хората умират? Защо не спрете да ръкопляскате, не седнете и вместо това не ни дадете оръжия? Ако смятате, че борбата с Русия е толкова страхотна, защо не затворите небето или не сложите ботуши [войски] на земята?“ Но Зеленски вече е политик. Вместо да призове конгресмените, той апелира към политическите им интереси, като им казва, че защитавайки Украйна, те ще защитят американската демокрация. „Тази битка – каза той – не може да бъде пренебрегвана с надеждата, че океанът или нещо друго ще осигури защита“. Той апелира и към техния икономически интерес. „Вашите пари не са благотворителност“, каза Зеленски. „Това е инвестиция в глобалната сигурност и демокрация, с която се справяме по най-отговорния начин.“ Той апелира и към тяхната суета. „Американският народ, в своята справедлива мощ, ще доведе войната до абсолютна победа“ – каза Зеленски, цитирайки речта на [военновременния президент] Ф.Д. Рузвелт „Денят на позора“. „Украинският народ също ще победи, абсолютно. Знам, че всичко зависи от нас, от украинските въоръжени сили, но толкова много зависи и от света. Толкова много неща в света зависят от вас.“
Американските политици реагираха на Зеленски, като го аплодираха, както обикновено правят американците. Зеленски се противопоставя на това, мъдро. В интервюто с Дейвид Летърман, излъчено по-рано този месец, Зеленски ловко отхвърли опитите на по-възрастния комик да го изкара герой (интервюто – което може да се гледа по „Нетфликс“ – е взето тази есен в киевското метро, докато минават влакове и звучат сирени за въздушно нападение). Героите не приличат на обикновените хора – те могат да преживеят всичко. Зеленски отбеляза, че се е къпал и че обича да се храни. Можеше да добави, че като хора всички украинци имат нужда да ядат, а през зимата да имат топлина и вода. В ръцете на по-малко способен изпълнител или на изпълнител, който се смее по-рядко, тези отклонения можеха да излязат неискрени или морализаторски. Но в продължение на триста дни на нощни обръщения към украинския народ и редовни речи пред западни политически органи Зеленски почти винаги намира правилния тон и подходящия момент, за да се увери, че публиката ще остане с него. От това зависи неговият живот и този на украинския народ.
