Доц. Петров, поканих ви да разговаряме за случилото се с Новак Джокович. Властите в Австралия окончателно го депортираха, вече е в Белград. През публичните реакции на сърбите и неговите собствени към съдебния казус личи своеобразен балкански синдром. В Сърбия, но и у до голяма степен у нас, неговото отрицание на необходимостта от ваксинационен паспорт се посрещна одобрително. Допадна им и играта на Джокович като жертва и мъченик на „системата“. Откъде идва това?
Доц. д-р Румен Петров, преподавател: Вероятно става въпрос за желанието да постигам две неща едновременно – едното е да постигам влияние и авторитет в социалната си среда, другото е да демонстрирам недоверие и отстраненост от онова, което наричаме „официален дневен ред на обществото“ въведен в институциите, чрез които обществото работи. Ако е балканско това да сме винаги извън държавата, извинявам се за баналния пример, това отчуждение е описано и в разказа „Андрешко“ на Елин Пелин. Има една структурна културна дистанция между част от гражданите на определени общества и политиките на държавата. Това е процес с две страни, защото може да бъде разглеждан и като критика, когато държавата се счита за репресивна и незачитаща човешките права. А как се ориентираме и как заемаме позиция – дали COVID сертификатът е нарушение на човешките права или реакцията спрямо него е форма на „андрешковщина“ – е важен въпрос, макар да не ми се струва много труден за решаване. Защо не ми се струва труден за решаване – защото разбирам, че водещата позиция е дали моята свобода води до вреди на други граждани от една страна. От друга страна се включва и свързването ни в отношения на доверие със съществуващите институции, като тези на медицината, на изследванията и други подобни. Ключовото е – мисля ли за цялото или мисля за една част от него? Може би така трябва да го обобщя.
Казвате, това е балканският синдром…
Да, дали добруването на цялата група е нещо, което е достъпно за ума ми и нещо, в което аз влагам идеи, въображение, енергия, или по-скоро търся частичното добруване на подгрупа. Много често тази подгрупа избира или се опитва да живее маргинално, с различни форми на конфликт за обособяването си, т. нар. „балканизация“ на определени политически пространства, в която общата група се разпада на враждуващи лагери
Това означава ли, че балканската звезда Джокович се държи така спрямо ситуацията с ковид, както не би се държала холандската или американската звезда в тениса?
Според мен със сигурност, въпреки че британската звезда на Брекзит Найджъл Фарадж веднага дотърча при балканската звезда с почит и желание да вземе нещо от аурата на този „рушител на неща“, в които той има нужда. Защото звездата на Фарадж повехна. Знаем, че 97 от 100 от състезателите в Мелбърн са ваксинирани. Едва само трима, един от които е Джокович, не са. Една девойка тихо и кротко се върна вкъщи без да предизвиква скандали, може би защото и да искаше, нямаше да може да предизвика скандал, поради социалното влияние, което Джокович беше мобилизиран да управлява. Аз не знам дали Ноле сам решаваше тези неща или също беше част от една група за самоидентифициране, в която лично разпознавам като особено влиятелни неговите родители, което не е случайно за хора с подобна биография. Спортистите са изключително зависими от мнението и чувствата на своите родители
Да, но спортистът трябва да бъде този, който надмогва нещата, не този, който ги заобикаля.
Залогът, който Джокович има в демонстриране на един определен стил на живот, е голям. Социалното влияние, което той упражнява с диетите си и с доста подозрителните, от гледна точка на храни и поддържане на висока спортна форма, практики, от една страна, го тласка към антиваксърството. Друго, което според мен го тласка към антиваксърството, е тази конфликтна култура на двойни стандарти, която силно присъства в балканските страни и не само, но особено при тях. Например това съчетание на сръбски герой в стила на борец срещу робства и репресии и изключително високият му стандарт на живот, включително и заобикаляне на данъчни изисквания чрез адрес и собствен живот в Монако – милионерския рай за хора, които не искат да плащат данъци. Съчетават се героят, който побеждава на Косово поле и мултимилионерът, който не плаща данъци. Това морално объркване, основано на лъжи в едната и другата посока, е може би част от тази култура на дезангажиране с публичните проблеми. Някои го наричат недоверие към държавата, аз бих го нарекъл отказ от това да се идентифицирам с публичните проблеми като лични, като такива, в които мога да вложа някакво усилие. Тоест, изобщо публичното дали представлява интерес, цел, среда, в която да инвестирам аз. Имам ли, виждам ли за себе си място в публичното, или обратното – виждам само света, изграден от частни интереси, в които публичното по този начин не съществува, което според мен е тревожна тенденция, която се засилва в определени исторически обстоятелства и култури.
От името Новак излезе присмехулното Но-вакс! Заслужава си го! Да погледнем обаче от другата страна. Представителите на имигрантските власти в Австралия, като че ли искаха на всяка страна да сложат звездата на мястото му, но с това разочароваха всички тези милиони фенове на тениса. А това е спортно състезание, игра на най-добрите, още от древността спортната игра е родена да доставя на хората радост. Australian Open се превърна от една очаквана красота и радост за милионите фенове на тениса, в ябълка на раздора.
Мисля, че те имаха очевидно вътрешен конфликт, изразен в това, че една администрация беше насърчила семейство Джокович да пристигне и да участва на турнира с този COVID статус и имунизационен календар, какъвто имаха, но след това официалните власти очевидно са решили, че това е ненужен риск, с оглед на COVID обстановката в самата Австралия. Вероятно е имало лоша комуникация между организаторите на тенис турнира и официалните власти – или някой на някого не е съобщил, или някой някого е подвел, или се е променило някакво мнение междувременно. Според мен задължително са укорими организаторите на събитието, които са дали официален документ, с който са насърчили семейство Джокович да мислят, че те така както са, с този статус, могат успешно да участват. Ако някой им е дал основание да вярват в това и дали той си е променил мнението впоследствие, това не знаем – може би ще разберем, може би не. В това отношение, да, недобра координация от страна на австралийските официални и локални власти съществува. Но тя беше, според мен, ясна от самото начало. От там нататък инициативата се пое от семейство Джокович, които не оставиха никакви възможности за дипломация и излизане с чест от тази ситуация. Искам само да припомня, че същото семейство Джокович получи много сериозна репутационна щета на откритото първенство на Съединените щати, където тяхната звезда удари много скандално, вярно, без да иска, но контузи страничен съдия в пристъп на ярост. Но в това отношение мисля, че семейство Джокович, без да искат, станаха жертва включително и на спортната амбиция да се постигне 21-та титла от голям шлем. Това за тях е нещо специално, а то, според мен, не е. За това трябва да попитаме всички, които имат много по-малко от 20 титли от голям шлем, как изобщо се осмеляват да живеят! Живеят очевидно доста добре – и Бьорн Борг, и Джон Макенроу, и Джими Конърс, и Пийт Сампрас, и Андре Агаси, и т.н. Но вероятно различни хора стават по различен начин жертва на подобни амбиции, насърчавани от самия спорт, което не е добре за спорта. В тази връзка федерацията по тенис в Австралия косвено носи вина за това, че не възпитава игрово отношение към играта, че все пак става въпрос за една игра и ти продаваш добро настроение, а не стил на живот, който унищожава съперници.
Новак Джокович може би ще пропусне и Ролан Гарос (откритото първенство на Франция), защото и там са категорични с необходимостта да имаш ваксинационен паспорт. Дали Ковид-19 всъщност вече не взе всичките си жертви – в това число вече и спорта като най-масовото положително преживяване?
Не знам. Аз лично не откривам за себе си такъв конфликт. Миналата година в същата тази COVID ситуация моето семейство пропътува места в Европа, където, заедно с вируса радостта от живота не беше спряна. Мисля, че това, което мога да упрекна ковид е, не че унищожава радостта от живота, а че предизвика по много безпощаден начин усещането или разбирането за това дали имаме ангажимент към другите хора, дали имаме колективен ангажимент към нашето колективно живеене! Или сме изключително индивидуални играчи, които гледат с недоверие съдията, който никога не е част от техния живот. И ако може да го няма съдията, може би индивидуалните печалби ще бъдат увеличени – ето защо съдията трябва да бъде по всякакъв начин дисквалифициран, намален, стеснен. Смятам, че това е по-скоро болест на времето ни, която COVID показа, че е обхванала нашия колективен морал и индивидуални психики, разбира се.
Окуражиха ли се българските антиваксъри от поведението на Джокович и сълзите на Белград за това, което се случи? Или им показаха, че така не може?
Не мога да кажа със сигурност. Надявам се да е второто. Със сигурност белградските власти смекчиха тона в хода на времето и мисля си, че доста сърби гледат с необходимата ирония на това събитие именно като проява на балканския манталитет, така както се опитахме да го разгледаме. Струва ми се, че е второто, че е някакъв знак, че тази колективна, засягаща много хора, лудост на „всеки сам си преценя“ започна да отслабва. Моралът на медиите е много важен проблем според мен. начинът по който много български медии си позволяват да се държат – като цинични рефери – е изключително безотговорна позиция към цялата идея за публична функция на медията. Винаги ще има Мангъровци, които ще насаждат недоверие към науката и ще манипулират. Това отсъствие на позиция или псевдо отсъствие на позиция – всъщност позицията на циничен наблюдател на колективна дезорганизация, каквато много медии предприемат, е структурен дефицит на обществото, но и не само на нашето. Много медии по света капитализираха ужасно от продажбата на такъв вид търгашество и цинизъм.
Въпросите зададе Ю. Методиева
