Вечерта на 15-ти ноември 2014 г. бе много вълнуваща за България и особено за феновете на бокса. Кубрат Пулев – Кобрата се изправи в мач за титлата на Интернационалната боксова федерация срещу Владимир Кличко. Всички българи очакваха тази среща с нетърпение и атмосферата напомняше за САЩ 1994 г., когато българският национален отбор по футбол се класира на полуфиналите. Както и тогава, сега прогнозите на българите бяха позитивни, в полза на Кобрата. Ние (Деян Стоилков и Богдан Маринов), без да следим особено отблизо бокса, също смятахме, че крайният резултат от това събитие ще е победата на Кубрат. За изненада обаче Кубрат бе победен за 5 рунда, не оказвайки кой знае каква съпротива.
Българският дух определено можеше да се усети в социалната мрежа „Facebook“, където след мача хората започнаха да споделят мнения и коментари. Пулев е видян като победител, но не като загубил. Аз и колегата ми също започнахме да коментираме мача, но бяхме повече от впечатлени от това, че никой не обърна внимание на държанието на нашия боксьор преди и след двубоя. Всички го поздравяваха, наричаха го шампион и герой, приветстваха го как прославя България пред света. Запитахме се дали наистина това е така. Решихме да видим какво ще стане, ако напишем по-обективно мнение по въпроса и затова публикувахме изказване в социалната мрежа, гласящо „Кубрат Пулев е арогантно дете, на което му дадоха урок по дисциплина.“ Резултатът беше шокиращ. За около 1 час това изказване събра 100 коментара. Повечето от тях по недиректен начин ни сложиха титлата предатели. В някои от коментарите дори бяхме заплашвани с физическо насилие. Един от коментарите ни съветваше да изтрием тази публикация. Съдейки по броя харесвания, преценихме, че много голяма част от публиката ни не бе доволна. Ето и някои от коментарите под публикацията ни:
„Явно си достатъчно малък, за да видиш сърцето на този достоен българин!“
„Искаш ли аз да ти дам урок по дисциплина?!“
„Ако имахме малко от патриотизма, който имат сърбите, нямаше да сме на това дередже!“
„Познаваш ли го, за да го наричаш арогантен? Човек, който гони мечтите си, е арогантен?“
„Не знам защо реши, че Кубрат е арогантен, но това, че ти се правиш на псевдо интелектуалец във Фейсбук, не те прави интелектуалец.“
„Е, тъпо е да се сравнява опитен играч с такъв на когото нещо подобно му е за първи път, но Кличко си остава г***о.“
„Закрий си профила или изтрий този пост.“
„Когато можеш да се похвалиш с подобен успех, тогава публикувай хейт“
(Някои от коментарите са преправени, поради използването на неподходящ и вулгарен език.)
Владимир Кличко до този момент има 63 победи и 3 загуби. Кличко има докторат в сферата на спортната наука. Той има собствена организация, която се занимава с дарения към нуждаещи се деца в Южна Америка и Африка. Спечелил е две хуманитарни награди за проекта си „Спорт за Добро“ през 2002 и 2007 година. Също така е известно, че Кличко е любител на шах. Вижда се, че този човек има човешки ценности и води достоен живот извън сферата на бокса. Преди мача Кличко показа достойнство като ласкаеше Пулев пред медиите, докато Пулев правеше обратното. В интервю Пулев споделя: „Кличко има всичко нужно, за да е световен шампион, но няма сърце. Бие се като момиче“. Също така Пулев не присъстваше на пресконференцията преди мача, твърдейки, че няма да се връзва на „игричките“ на Кличко. Какво има предвид под „игрички“? На Пулев не му беше позволено да вземе целия си антураж на пресконференцията и сподели, че ако абсолютно всички не присъстват, той самият няма да присъства, показвайки липса на уважение и високомерие.
Арогантността на Кубрат не спира и след загубата му. Кубрат взе микрофона на водещия и игнорира предупреждението да не говори предимно на български, скандирайки „България над всичко“ и „продължаваме напред“ към многобройната българска публика, показвайки своя непокорим дух и патриотизъм. Дори спомена, че загубата му се дължи на липса на късмет, въпреки че бе очевидно, че късметът не бе фактор, а само уменията на ринга. Кобрата има 20 поредни победи като професионалист – далеч по-малко опит от Кличко. Откъде идва това самочувствие, тази арогантност и защо коментарите във ФБ не обръщат ни най-малко внимание на факта, че поведението на Пулев не е пример за подражание? Само защото носи българското знаме на гърба си? И ако е така, такъв тип човек ли искаме да ни представя на световната сцена? Няма спор, че е талантлив боксьор и че е постигнал много. Трябва ли обаче да бъде имунизиран срещу критика само поради факта, че е избрал България, а не Германия (където паричните условия биха били много по атрактивни)? Защо издигаме такива хора в богове и им позволяваме да пренебрегват елементарното възпитание – стига да побеждават и да носят слава на Майка България? Разбира се, не очакваме спортисти (особено боксьори) да са смирени и образовани, но едва ли е редно да им придаваме тежест и важност от категорията на национални герои като Васил Левски и Христо Ботев.
Друг подобен случай е Христо Стоичков, който на няколко пъти е показвал пълна липса на култура, възпитание и цивилизованост, особено пред международни медии. Несъмнено един от най-талантливите български футболисти някога и важна фигура за България, той все пак буди недоумение като Доктор Хонорис Кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, особено като се има предвид очевидната му необразованост. Това създава впечатлението, че българският народ поставя спортисти над науката и академията.
Не ни разбирайте погрешно. Ние се гордеем с постиженията на нашите спортисти, каквито и да са те. Не разбираме обаче идолизирането на личности, които прославят България с негативизъм и високомерие. Не разбираме защо българинът имунизира личности като Кубрат Пулев срещу критики към характер и поведение само заради техните постижения в спорта. Не разбираме от къде идва този негативизъм и липса на спортсменство.
В публикацията си, опитвайки се да се аргументираме защо смятаме, че Пулев се държи непрофесионално, споменахме българския тенисист Григор Димитров. Дадохме го като пример как той прославя България на тенис корта, без да бъде високомерен, показвайки уважение към колегите си. Очаквахме публиката да защити Пулев с това, че става дума за два съвсем различни спорта, съответстващи на различни характери, но не. Вместо това публиката ни стигна до заключението, че Гришо е по-малко българин, защото в интервютата си говори на английски, вместо да натяква в лицата на хората българския патриотизъм, чрез скандиране на български „България над всичко“ и т.н. Явно за тях Пулев е моделът за държание на професионален спортист на международно ниво. Ето и някои от коментарите против Григор:
„Хм, аз като се замисля интервю на Гришо на български не съм чувала…“
„Че Григор не говори един път на родния си език като Джокович, сякаш се срамува, а Кобрата взе микрофона!“
„Нали за Гришо, дето се срамува, че е българин само суперлативи, а за Кубрат, който най-явно показва, че се бие със сърце за България го плюете… типични българи сте. Кобрата е българин, с който всеки един от нас трябва да се гордее!“
„Григор никога няма да е като Пулев – истински българин!“
(Някои от коментарите са преправени, поради използването на неподходящ и вулгарен език.)
Защо Пулев се приема от публиката като „повече българин“ отколкото Димитров, при положение че е ясно чие поведение е по-достойно? Само защото Димитров не говори на български в чужбина? И не подвиква „България над всичко!“?
Тези мнения искрено ни натъжават. Негативизмът и агресивността спрямо хората, които критикуват тези „национални герои“, ни накара да се замислим от къде идва това. След като обсъждахме възможни причини, стигнахме до заключението, че този манталитет на патриотичен фанатизъм може да се търси в образователната ни система. Още от първи клас ни учат на родолюбие по начин, който по-скоро поражда комплекси. Историята, която учим, е напоена с идеята, че сме един велик народ, но в същото време подклажда чувство за недостатъчност, чувство, което ни кара да се усещаме дребни и маловажни. Фактът, че Българя е била разположена на три морета, е негаснещ източник на национално самочувствие, фактът, че България за 500 години не е взимала участие в историята на Европа поради Османското присъствие на Балканите, е източник на безкраен срам. Който срам става причина за постоянната нужда да се доказваме пред света като компенсация. Спортните ни личности са един от нашите методи за историческа компенсация, метод да докажем на света духа и силата на българина – такъв, какъвто е представен в нашата история, такава, каквато тя е преподавана. Понеже сме прекарали голяма част от живота си, изучавайки нашата история и литература, национални герои като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и т.н., ние търсим герои в днешното общество и намираме тези герои в спортистите, които всеки ден мерят сили с опоненти от чужбина. По този начин храним националното си самочувствие, което е увредено от изучаването на история и литература като поредица от страдания и геройства. Ние не сме били единствените под османска власт, нито пък единствените под комунизъм, но се държим все едно светът ни дължи нещо заради това че някога сме били велики, а после това е спряло да бъде така.
Медиите са също важен фактор, когато става дума за манталитета, който идеализира фигури като Кубрат Пулев. Чалга сцената, на която сме свидетели всеки ден по телевизията, ни кара да мислим, че поведението на Кубрат Пулев е нещо нормално, щом е знаменитост. Тази чалга култура довежда до идеализирането на просташкото и високомерно поведение, без то да се разпознава като такова, докато образованите и възпитани хора се възприемат като незаслужено привилегировани. Не случайно самият Господин Борисов обикновено гледа да говори колкото се може повече като футболен треньор. Тази ненавист към успешните хора, ако се случи те да са образовани и възпитани, е навярно останка още от времето на комунизма с неговата омраза към „привилегировани“ персони. Парадоксът е, че чалга изпълнители и личности като Кубрат Пулев не се възприемат като привилегировани от голяма част от българския народ, а напротив, се идеализират, докато спортисти като Григор Димитров се наричат „по малко българи“.
Следователно, въпросът е ясен: защо е непатриотично или предателство да се критикува поведението на една известна българска личност, при положение че в това поведение има какво да се критикува? Защо такива личности са избрани от народа като символи? Случаят на Кубрат Пулев не е единствен, но той показва логиката на тази идолизация. Защото той е борец и се бие за славата на България, тази слава и борба, от която ние се нуждаем поради манталитета, създаван и от образователната ни система, и от медиите. Все трябва да се борим за възстановяване на българската слава, отдавна изгубила се в историята. Кубрат бе съборен на земята няколко пъти, но се изправи и продължи да се бие: каква по-добра метафора за България?
Това не е персонална атака към Пулев или спорта като цяло, а критика от гледна точка на манталитет. Трябва сериозно да се запитаме оправдано ли е идеализирането на спортисти до пределите на национални герои? Оправдано ли е използването на имена като Левски и Ботев в такъв контекст? Нима такъв вид бойци са били личности като Христо Ботев и Иван Вазов? Те не са били спортисти, а писатели и мислители, и въпреки това учители, учени и писатели са далече от подобна почит. Докато това е така личности като Кубрат Пулев винаги ще са в правото, независимо от своето поведение. България над всичко!
