Тя е разговаряла с Том Ханкс, подготвяла е среща със Стивън Спилбърг, а в архива ѝ има снимки от срещите ѝ с Бил Клинтън, Мадлен Олбрайт, принц Чарлз. Беше до Петър Стоянов, когато той подготвяше България за членство в НАТО и Европейския съюз. Имаше неподражаема техника на поведение пред публика и пред камера. Беше от травматичното малцинство, но никога не позволи осребряването на семейната трагедия.
Дори когато ранните националисти ѝ хвърлят в лицето турски лири.
Истинското ѝ име е Нериман Юлиева Терзиева. Журналисти от първото демократично поколение, както ѝ днешните студенти по новинарство, ѝ казваме Нери. Натоварваме името ѝ със здравословни послания. Например, да общуваш с хората, все едно сте равни. Президенти, шофьори и хлебопродавачи, медийни звезди и учители, селски баячи и политически лидери. Нери правеше това.
На 2 юни ще се навърши 1 година когато журналистката Нери Терзиева си отива покосена от коварна болест. Никой не вярва все още, че ни е напуснала. Защото уроците ѝ по журналистика са се вградили у нас необратимо, нещо като демократично ДНК. Който е лишен от това ДНК, ще бъде нещо друго, не журналист. Ще си остане в задния двор на медийната суета.
Когато през 1991 тя създаде Ефир 2 по БНТ, Нери буквално извърши екранна революция. Около нея се събраха талантливи млади хора, чиито потенциал откри: Петко Георгиев, Сашко Диков, Милена Милотинова, Емилия Иванова, Светла Петрова, Татяна Ваксберг, Бетина Жотева, Севда Шишманова, Коста Стефанов, Екатерина Генова, Евгения Атанасова. При известието за смъртта на Нери, те всички споменаваха „признателност“, защото никога няма да забравят думите ѝ: „Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо“.
Ако днес гилдията на вестникарите, радиожурналистите, телевизионните новинари и онлайн издатели изпитва дефицити, то до голяма степен това се дължи на нерадостната и всеобща унилост и скептицизъм. Провинциализмът и посредствеността проникват всекидневно с токсичния си аромат и ни разболяват без да усетим. Окрилящи модели, около които би могъл да се извайва животът, сякаш са останали далеч в началото на прехода. Хоризонтите за мисълта са като схлупена къщичка, което като цяло прави съществуването от ден за ден. От избори до избори. От лъжа до прошка, от прошка до следващата лъжа. Когато си спомним за Нери, ще бъде като да разлистим албума със спомени за възторжената ни младост. Но и да се вдъхновим заради нея!
Silvia Velikova, Amelia Licheva, Стойко Стоянов, Петко Георгиев, Сашко Диков, Vesislava Antonova, Емилия Милчева, Jimmy Naidenov и Юлиана Методиева, ще се опитаме да превърнем втори юни в ден за Нери. Ден за нея, дала на всички достойни идеи как да правим така, че да не се срамуваме от журналистиката.
Съпругът ѝ Evgeni Todorov показа уникалните снимки по БНТ и Нова, като част от премиерната му книга „Нери“. Той ще е с нас на събитието на 2 юни. Всеки, който иска да отбележим този ден с архиви, филми, интервюта на Нери Терзиева, нека ни се обади. През тези три месеца ще събираме всичко за нея. Когато разглеждаме старите снимки и препрочитаме вълнуващите ѝ статуси, ни става по-добре. От небето тя ни помага и за опозиционното ухо и за цивилизованата критичност към властта, която във всичките ѝ версии и коварни номера се опитва да смаже почтения медиен човек.
