Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 209
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 209
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 209

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

(по материали на Observer)

{rokbox title=|Trainspotting| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/001_Trainspotting.jpg{/rokbox}

1) Trainspotting (Трейнспотинг), 1996, режисьор Дани Бойл.
Този филм удари киноекраните като някакво страховито природно явление, преобръщайки конвенциите и обезпокоявайки ония, на които не се хареса. След него британското кино вече не можеше да бъде както преди.

{rokbox title=|Withnail & I| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/002_Withnail-and-I.jpg{/rokbox}

2) Withnail & I (Уитнейл и аз), 1987, режисьор Брус Робинсън.
Филмът не беше особено успешен при първото си разпространение през 1987, но по-късно, с мръсните си едностайни апартаменти, импровизационни пиячески техники и безкрайно остроумни диалози, бързо се превърна в студентски фаворит, и сега е признат като един от най-добрите британски филми.

{rokbox title=|Secrets and Lies| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/003_Secrets-and-Lies.jpg{/rokbox}

 

3) Secrets & Lies (Тайни и лъжи), 1996, режисьор Майк Ли.
Майк Ли прекара кариерата си, обелвайки кожицата на обикновения британски живот и разкривайки изключителните драми, които се крият под нея. Тази заплетена семейна драма е може би неговото най-добро постижение. Тя беше номинирана за пет Оскара и спечели Златната палма в Кан през 1996 г.

{rokbox title=|Distant Voices, Still Lives| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/004_Distant-Voices-Still-Live.jpg{/rokbox}

 

4) Distant Voices, Still Lives (Далечни гласове, натюрморти), 1988, режисьор Терънс Дейвис.
Филмът проследява живота на едно католическо семейство през 1940-те и 1950-те в Ливърпул и се счита за едно от най-добрите кинематографични описания на живота на британската работеща класа.

{rokbox title=|My Beautiful Laundrette| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/005_My-Beautiful-Laundrette.jpg{/rokbox}

 

5) My Beautiful Laundrette (Моят красив перален салон), 1985, режисьор Стивън Фриърс.
Атмосферата от южен Лондон през 1980-те – потискащо сива, преситена с расови и политически напрежения – е живо уловена от Стивън Фриърс в този новаторски филм, направен първоначално за телевизията, но впоследствие пренесен на големия екран, където се превръща в международен хит.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

{rokbox title=|Nil By Mouth| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/006_NIL-BY-MOUTH.jpg{/rokbox}

 

6) Nil By Mouth (Нито залък), 1997, режисьор Гари Олдман.
Британската натуралистическа традиция витае над мрачно-гениалния режисьорски дебют на Гари Олдман, един портрет на работещата класа, чийто живот е помрачен от насилие и мизерия. Но той черпи също и от собствения си живот – израснал е близо до жилищните сгради, в които е снет филмът.

{rokbox title=|Sexy Beast| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/007_Sexy-Beast.jpg{/rokbox}

 

7) Sexy Beast (Секси звяр), 2000, режисьор Джонатан Глейзър.
Една история за застаряващи мъжкари, започнали да поувяхват. Секси звяр лесно може да изглежда като мераклийски послеслов към големите гангстерски филми в британското кино от миналото. Но филмът на Глейзър всъщност придава нов живот на един жанр, станал жертва на подигравателни клишета.

{rokbox title=|Ratcatcher| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/008_Ratcatcher.jpg{/rokbox}

 

8) Ratcatcher (Ловец на плъхове), 1999, режисьор Лин Рамзи.
Обстановката във филма може и да е мрачна – една онеправдана част от Глазгоу по време на стачката на боклукчиите от 1973 – но Рамзи е уверена, че нейният дебютен филм не е „поредният мрачен филм от севера“. Онова, което издига филма над предсказуемото описание на непоносима мизерия е перспективата, която открива красота и сред най-голямата нищета.

{rokbox title=|Slumdog Millionaire| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/009_Slumdog-Millionaire-Film.jpg{/rokbox}

 

9) Slumdog Millionaire (Беднякът-милионер), 2008, режисьор Дани Бойл.
Направен само за 15 милиона долара, със сравнително непознати актьори, филмът на Бойл проследява събитията от един нелесен живот, водещ накрая към приказен успех.

{rokbox title=|Four Weddings and a Funeral| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/010_Four-Weddings-and-A-Funer.jpg{/rokbox}

 

10) Four Weddings and a Funeral (Четири сватби и едно погребение), 1994, режисьор Майк Нюъл.
Британската романтична комедия, с Хю Грант в ролята на заекващ ухажор, се превърна в пълно клише в по-късните си реализации, но първата й версия е истинско удоволствие.

{rokbox title=|Touching the Void| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/011_Touching-The-Void.jpg{/rokbox}

 

11) Touching the Void (Докосвайки празнотата), 2003, режисьор Кевин Макдоналд.
Най-успешният документален филм в историята на британското кино разказва една истински трогателна, при това реална история. Когато британският алпинист Джо Симпсън пада в сто и петдесет метрова пропаст по време на експедиция в перуанските Анди, партньорът му Саймън Йейтс – предполагайки, че Симпсън е мъртъв и в непрекъснат риск сам да бъде повлечен  надолу – трябва да реши дали да пререже въжето, което ги свързва един с друг.

{rokbox title=|Hope and Glory| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/012_Hope-and-Glory.jpg{/rokbox}

 

12) Hope and Glory (Надежда и слава), 1987, режисьор Джон Бурман
Ветеранът на английското кино Джон Бурман пресъздава Лондон от детството си в това полу-автобиографично прославяне на британския стоицизъм по време на войната.

{rokboxtitle=|Control| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/013_Control-film-still.jpg{/rokbox}

 

13) Control (Контрол), 2007, режисьор Антон Корбин.
Рок-биографиите обикновено са екстравагантни неща, замислени на ниво, отговарящо на митологичните претенции на техните обекти. За разлика от тях, удивителният филм на Корбин за Айън Къртис, вокалистът на
Joy Division, е преднамерено опростен, заснет в мрачните монохромни тонове от ранните фотографии на групата.

{rokbox title=|Naked| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/014_Naked.jpg{/rokbox}

 

14) Naked (Гол), 1993, режисьор Майк Ли.
Филмът се запомня преди всичко чрез главния си герой, двадесетгодишния бъбривец Джони (Дейвид Тюлис), чийто странен мироглед и дивашки остроумни диалози, създадени в няколко месеца на импровизации между режисьора и изпълнителя, го превръщат в един от най-убедителните британски анти-герои.

{rokbox title=|Under the Skin| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/015_UNDER-THE-SKIN.jpg{/rokbox}

 

15) Under the Skin (Под кожата), 1997, режисьор Крин Адлър
Мъчителна история за две сестри в Ливърпул, опитващи да се справят с внезапната смърт на майка си. Първата известна филмова роля на Саманта Мортън.

{rokbox  title=|Hunger| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/016_Hunger.jpg{/rokbox}

 

16) Hunger (Глад), 2008, режисьор Стив Маккуин
Историята на гладната стачка, при която почива затворникът Боби Сандс (ИРА), с неизбежност трябваше да предизвика полемики. За щастие работата на режисьора (носител на наградата Търнър) се оказа не само уравновесена, но и изключително безпристрастна.

{rokbox  title=|This Is England| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/017_This-Is-England.jpg{/rokbox}

 

17) This Is England (Това е Англия), 2006, режисьор Шейн Медоус.
Историята на 12-годишно момче (великолепна игра на Томас Търгоуз), което се присъединява към местната банда от скинхедове, докато техният бивш приятел Цомбо се завръща от затвора, където е придобил истински насилнически навици.

{rokbox  title=|Shaun of the Dead| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/018_Shaun-of-the-Dead.jpg{/rokbox}

 

18) Shaun of the Dead (Шон от мъртвите), 2004, режисьор Едгар Райт.
По време, в което британската филмова комедия изглежда се е отправила към моргата, съавторите Райт и Саймън Пег (изпълняващ главната роля) показват убедително, че британската национална черта, абсолютната глупост, съдържа в себе си голям хумористичен потенциал.

{rokbox  title=|Dead Man’s Shoes| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/019_Dead-Mans-Shoes.jpg{/rokbox}

 

19) Dead Mans Shoes (Обувките на мъртвеца), 2004, режисьор Шейн Медоуз.
Шестият филм на Медоуз бързо достигна култов статус, благодарение най-вече на великолепната игра на Пади Консидайн в главната роля. Консидайн, който е и съавтор на сценария, играе бивш войник, който се завръща в родното си място, за да отмъсти на местната нарко-банда, членовете на която са малтретирали малкия му брат.

{rokbox  title=|Red Road| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/020_Red-Road.jpg{/rokbox}

 

20) Red Road (Червеният път), 2006, режисьор Андреа Арнолд.
Първият пълнометражен филм на Арнолд, след спечелилия Оскар късометражен
Wasp, я утвърждава като голям кинематографичен талант. Филмът представя разследванията на млада журналистка, опитваща се да шпионира мъж, който е свързан с ужасен инцидент от нейното минало.

{rokbox  title=|Riff-Raff| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/021_RIFF-RAFF-1991.jpg{/rokbox}

 

21) Riff-Raff (Риф-раф), 1981, режисьор Кен Лоуч.
Лоуч продължава да открива сериозен хумористичен потенциал в борбата на работещия човек срещу татчъризма. Стиви, бивш затворник, започва работа на един строеж в Лондон, където получава нищожна заплата, за да участва в престрояването на изоставена болница, която трябва да бъде превърната в луксозна жилищна сграда за млади юпита.

{rokbox  title=|Man On Wire| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/022_MAN-ON-WIRE.jpg{/rokbox}

 

22) Man On Wire (Човек на въже), 2008, режисьор Джеймс Марш.
Този документален филм, спечелил Оскар, възхвалява една изключително дръзка, неимоверно красива афера. На 7 август 1974 французинът Филип Пети, заедно с група помощници, разпъва кабел между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк, по който след това се разхожда в продължение на 45 минути, 400 метра над земята. Чрез интервюта с участниците в аферата, Марш представя дългогодишното планиране и безупречно изпълнение на акцията, която в много отношения прилича на банков обир.

{rokbox  title=|My Summer of Love| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/023_My-Summer-Of-Love.jpg{/rokbox}

 

23) My Summer of Love (Моето любовно лято), 2004, режисьор Павел Павликовски.
Филмът, представящ живота на две млади момичета, може да бъде разглеждан едновременно и като поетичен разказ за израстването, и като мрачна история на бягство от една скована реалност. И в двата случая той е елегантен, чувствителен и великолепно изпълнен (особено водещите роли на Натали Прес и Емили Блънт).

{rokbox  title=|24 Hour Party People| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/024_24-Hour-Party-People.jpg{/rokbox}

 

24) 24 Hour Party People (Хора на 24-часовите партита), 2002, режисьор Майкъл Уинтърботъм.
Филмът представя хаотичната музикална сцена в Манчестър от средата на 70-те до ранните 90 години. Стив Кугън играе Тони Уилсън, местен журналист с големи мечти, чиято фирма
Factory Records по-късно играе важна роля за стартирането на кариерите на такива групи като Joy Division, New Order и Happy Mondays.

{rokbox  title=|The English Patient| album=|brit_films|}images/stories/articles/2009/best_british_films/025_The-English-Patient.jpg{/rokbox}

 

25) The English Patient (Английският пациент), 1996, режисьор Антъни Мингела.
През 1997 филмът спечели 9 Оскара. Романтична история за любовта между унгарски аристократ (Ралф Файънс) и англичанка (Кристин Скот-Томас).

Източник

 

Pin It

Прочетете още...