Белетристика
Изчезващата Земя
От Джулия Филипс
В първата глава на този уверен дебютен роман две млади момичета изчезват, с което изпращат вълни на шок в град, кацнал на ръба на далечния, мрачен полуостров Камчатка. Онова, което следва, е роман от припокриващи се кратки истории за различните жени, засегнати от изчезването им. Всяка от богато орнаментираните истории тласка повествованието напред с още един месец и разкрива начините, по които жените на Камчатка са били съкрушени – лично, културно и емоционално – от престъплението.
Училището в Топека
От Бен Лърнър
Третият роман на Лърнър, след „Напускане на гара Аточа“ и „10:04“, протича в подчертано американска амплитуда, варираща свободно от родителството до детството, от токсичната мъжественост до кунилингуса, от едиповия комплекс на Фройд до „Всички очи са вперени в мен“ на Тупак. Адам Гордън се завръща като главен герой, но този път като звезда на гимназиалните дебати, и най-вече в трето лице. Големи части от книгата са предадени чрез гласовете на неговите родители психолози, както и на един бивш съученик, чийто трудности с ученето са обратната страна на талантите на Адам. Въпросите от по-ранните романи за изкуството и автентичността продължават да занимават автора, но безверието на Адам сега е представено като симптом за националната криза. Собственият арсенал на Лърнър винаги е включвал едно почти композиторско усещане към оркестрацията, вокалният диапазон на вентрилоквист и фина етнографска настройка. Но никога досега последното не му се е отдавало с такава лекота, нито пък мехурчестата текстура на късния клинтонизъм е била предавана с такава любов към детайла.
Издишване
От Тед Чианг
Много от деветте дълбоко красиви истории в тази колекция изследват материалните последици от пътуването във времето. Четенето им се изживява като вечеря с приятел, който ви обяснява научната теория без каквато и да е снизходителност. Всяка от дълбокомислените, елегантно изработени истории поставя философски въпрос. Чианг подрежда всичките девет в разговор, който завършва в пълен кръг, след като е покрил забележителен [културен и исторически] терен.
Архивът на изгубените деца
От Валерия Луизели
Третият роман на мексиканската авторка – и първият, написан на английски език, се разгръща на фона на сериозна криза: онази на децата, които преминават граници, изправят се пред смъртта, биват задържани, а после депортирани обратно, без придружител. Романът се фокусира върху родителска двойка и двете им деца (всички безименни), които предприемат пътуване от Ню Йорк до мексиканската граница; бракът на двамата е на ръба на краха, тъй като те преследват независими етнографски изследователски проекти и жената се опитва да помогне на мексиканска имигрантка да намери дъщерите си, които са изчезнали при опит да преминат границата след нея. Великолепието на писането на Луизели пробужда ярост и състрадание, но какво може да направи човек, след като прочете такъв роман? Остро чувствителен към подобни опасения, Луизели ни е предоставила една лудо натрапчива, саморефлексивна, експериментална книга, в която става дума колкото за разказвачите и техните истории, толкова и за изгубените деца.
Нощен кораб до Танжер
От Кевин Бари
Един пуст фериботен терминал на испанския бряг не е място, където бихте очаквали да срещнете изострен лиризъм или унила философия, но благодарение на двамата ирландци – гангстерите-антигерои от романа на Бари, в тази книга има много и от двете неща, заедно с мръснишки-забавно разказване на истории и многократно завръщане към болезнени спомени. Животите им са се преплели до такава степен, че младата жена, чието пристигане очакват, може да се представи като част от семейството на всеки от двамата. Но дали тя ще се появи? И колко всъщност ги е грижа? Задевките им са защита срещу мрака, остроумна нова версия на „В очакване на Годо“.
Документалистика
Не казвай нищо
От Патрик Радън Кийф
Маскирани натрапници отвличат Джийн Макконвил, 38-годишна вдовица и майка на 10 деца, от дома ѝ в Белфаст през 1972 г. В тази щателно изследвана книга – и написана фино като роман – Кийф използва убийството на Макконвил като призма, през която да покаже историята на „мрачните времена“ [Troubles] в Северна Ирландия. Интервюирайки хора и от двете страни на конфликта, той превръща трагичните щети и загуби на онази епоха в мъчителна, абсолютно захващаща сага.
Клубът
От Лео Дамрош
Английският художник Джошуа Рейнолдс просто е искал да развесели приятеля си Самюъл Джонсън, който се чувствал тъжен. Кой би могъл да предположи, че срещите за разговори всеки петък вечер в лондонската таверна „Главата на турчина“, които той предложил, в крайна сметка ще привлекат почти всички водещи умове на Великобритания от края на 18 век? Дамрош води до реален живот забележителните личности от Клуба – блестящите умове, надпреварващото се остроумие, деликатното другарство – като пресъздава незаличими портрети на Джонсън и Рейнолдс, Едмънд Бърк, Адам Смит, актьора Дейвид Гарик, историка Едуард Гибън и, разбира се, лоялния биограф на Джонсън, Джеймс Бозуел: „съзвездие от таланти, което рядко, ако изобщо някога, е било постигано другаде.“
Жълтата къща
От Сара М. Брум
В своя изключителен, завладяващ дебют, Брум надминава базисните очаквания към един мемоар, като създава забавна и изобретателна амалгама от литературни форми. Отчасти устна история, отчасти градски разкази, отчасти възпяване на един вече отминал начин на живот, „Жълтата къща“ е пълно осъждане на алчността, дискриминацията, безразличието и лошото градско планиране, които са довели дотам, че домът на семейството ѝ е бил заличен от картата. В него тя проследява историята на един дом в Източен Ню Орлийнс (един район, „50 пъти по-голям от Френския квартал“, който не може да бъде открит по повечето туристически карти, бидейки съставен от парчета имоти, подминати от белите), от 1960-те години до урагана Катрина. Това е един незабавно важен текст, изследващ миналото, настоящето и възможното бъдеще на града Ню Орлийнс, а може би и на Америка като цяло.
Без видими натъртвания
От Рейчъл Луиз Снайдър
Изчерпателно разследваната книга на Снайдер обхваща онова, което Световната здравна организация нарече „глобален здравен проблем с епидемични мащаби“. Само в Америка повече от половината от всички убити жени са жертви на настоящ или бивш партньор; домашното насилие пресича границите между класи, религии и раси. Снайдър развенчава широко разпространените митове (решението е в използването на възпиращи заповеди; насилниците никога не се променят) и пише трогателно за живота (и смъртта) на хората от двете страни на уравнението. Тя не дава лесни отговори, но представя богата информация, която е и собствена форма на надежда.
Полунощ в Чернобил
От Адам Хигинботъм
Превъзходният репортаж на Хигинботъм за експлозията в атомната централа в Чернобил през април 1986 е една от онези редки книги за науката и технологиите, които се четат като изпълнен с напрежение трилър. Наситен с ярки детайли и плътно оформени личности, този разказ за поразителна некомпетентност преминава от грешка в грешка, от едно погрешно решение в друго, докато стигне до неизбежното, с исторически пропорции бедствие.
