Изкуството да се пишат истории, които са еднакво увлекателни и интересни както за възрастни, така и за деца, е по-собственото ми усещане едно от най-редките в литературата. Когато стане дума за това, наред с емблематичните имена като Екзюпери и Луис Карол, в съзнанието ми винаги изплува и едно по-рядко споменавано име, онова на Оскар Уайлд – един от най-нежните и, бих казал, дълбоки разказвачи в световната литература. Неговите приказки бяха сред любимите четива в детството ми и продължават да бъдат любими до днес, във вече съвсем не детската ми възраст.
И така, Оскар Уайлд и „Славеят и розата“...
